Какво не разбираме относно доверието

Доверието е в упадък и ние трябва да го възстановим. Това е много често чувано предложение за един по-добър свят ... но, както казва философът Отопа О'Ниийл, ние наистина не разбираме какво намекваме. Тя обръща въпроса, показвайки ни, че нашите три най-популярни иде за доверието са всъщност подвеждащи. (Заснет в TEDxHousesofParliament.)

И така, аз ще говоря за доверието,

и ще започна с това да ви припомня

какви са популярните разбирания на хората за доверието.

Тези разбирания са толкова разпространени,

че са станали клишета в нашето общество.

И мисля, че те са три.

Първото твърдение е, че има много голям спад в доверието,

това е много разспространено вярване.

Второто е цел - би трябвало да има повече доверие.

Третото е задача - да възвърнем доверието си.

Мисля, че твърдението, целта и задачата

са тотално грешни разбирания.

Това, което ще си опитам да ви разкажа днес

е различна история за твърдението, целта и задачата,

които ще дадат нова перспектива по този въпрос.

Първо е твърдението: Но защо хората мислят, че доверието е намаляло?

И ако трябва да помисля на основата на моите доказателства,

аз нямам отговор.

Склонен съм да мисля, че може би е спаднало

към някои дейности или институции,

и може би е нараснало към други.

Нямам представа.

Но разбира се, мога да разгледам проучвания на нагласите,

и тези проучвания на нагласите са вероятно

източникът на вяра, че доверието намалява.

Когато обърнете повече внимание на тези проучвания във времето назад,

всъщност няма много доказателства за това.

Иначе казано, хората на които не сме вярвали

преди 20 години,

обикновено журналисти и политици, все още нямат подкрепа.

И хора, на които сме вярвали преди 20 години

все още имат голяма подкрепа - съдии, медицински сестри.

Останалите сме по средата

и между другото, средностатистическият човек на улицата

се намира точно по средата.

Добро доказателство ли е това обаче?

Това, което тези проучвания на мнение събират са, разбира се, мнения.

Какво друго могат да запишат?

Така че те наблюдават общите нагласи,

които хората споделят, когато им зададете определени въпроси.

Вярвате ли на политиците? Вярвате ли на учителите?

И ако някой ви попита: "Вярвате ли на фермерите?

Вярвате ли на продавачите на риба?

Вярвате ли на учителите в основното училище?"

тогава би трябвало да ги попитате: "Да повярвам да направят какво?"

И това би бил най-нормалният отговор.

И когато разберете отговора на въпроса ви, можете да кажете:

"Вярвам на едни, но на други не."

Това е напълно смислен отговор.

Накратко, в нашият смислен живот

ние търсим доверието по различни начини.

Не правим предположение, че нивото на доверие,

което ще имаме към някоя институция или някое

длъжностно лице

ще дойде от униформата.

Например мога да кажа, че определено имам доверие

на учител в основно училище, когото познавам,

който да научи първи клас да четат,

но със сигурност нямам доверие ако кара училищният автобус.

В крайна сметка тя не беше добър шофьор.

Може да вярвам в най-приказливият ми приятел,

че може да поддържа добър разговор,

но да нямам доверие, че ще пази тайна.

Просто е.

И така, ние имаме доказателство във всекидневният ни живот

за това как доверието има различни нюанси,

защо пропускаме да използваме нашият ум,

когато мислим по-абстрактно за доверието?

Мисля, че проучванията са много лоши съветници

за нивото на доверие, което съществува реално,

защото те заличават добрата преценка,

която замества доверието.

Второ, ами целта?

Целта е да има повече доверие.

Честно казано, мисля, че това е тъпа цел.

Не бих имал такава цел.

Бих имал за цел да имам доверие на заслужили доверието,

но не и на тези, които не заслужават доверие.

Всъщност аз съм за да не се вярва на незаслужилите доверие.

И си мисля за тези хора, които например

са депозирали спестяванията си при уместно нареченият г-н Мадоф (make off - офейквам),

който след това им офейка,

и си мисля за тях, ами да,

твърде много доверие.

Повечето доверие не е интелигентна цел в живота.

Интелигентно давано и интелигетно отнемано доверие

е по-точната цел.

Веднъж един човек ми каза - ами добре,

това означава, че най-важното

е не доверието, а надеждността.

Тоест да преценяваме колко надеждни са хората

в определени отношения.

И мисля, че тази преценка изисква да разгледаме три аспекта.

Те компетентни ли са? Честни ли са? Надеждни ли са?

И ако решим, че даден човек е компетентен

в съответните дейностти,

и надежден, и честен,

ще имаме доста добра причина да му вярваме,

защото ще бъде надежден, заслужаващ доверие.

Но ако той е ненадежден, тогава нямаме причина да му вярваме.

Имам приятели, които са компетентни и честни,

но им нямам доверие да пусна дори едно писмо,

защото са много разсеяни.

Имам приятели, които са много самоуверени,

могат да правят много неща,

но аз осъзнавам, че те надценяват своята компетентност.

И съм много доволен да кажа, че нямам много приятели,

които да са компетентни и надеждни, но много нечестни.

(смях)

Ако са такива, все още не съм го забелязал.

Но това е, което търсим -

надеждност преди доверието.

Доверието е резултатът.

Надеждността е това, което трябва да преценим.

И разбира се, това е трудно.

През последните години се опитахме да създадем

система от отговорности за всички видове институции,

специалисти и длъжностни лица,

която да помогне за по-лесното преценяване на тяхната надеждност.

Много от тези системи имат обратен ефект.

Не работят така както би трябвало.

Помня, че говорех с една акушерка, която каза:

"Разбираш ли, проблемът е, че е необходимо повече време

да се обработят документите, отколкото да се роди бебето."

Навсякъде в обществения ни живот или този на институциите

ние намираме този проблем,

че системата от отговорности,

която би трябвало да подсигури надеждността

и да докаже тази надеждност,

всъщност прави точно обратното.

Разсейва хората, които имат по-трудни задачи,

като акушерките, които не могат да се справят с тях,

защото искаме да зачеркват квадратчета.

Всеки от вас може да даде собствен пример.

Толкова за целта.

Целта, мисля, е да има повече надеждност

и мисля, че ще е по-различно

ако се опитаме да заслужим доверие,

и да комуникираме нашата надеждност с други хора,

и се опитваме да съдим дали други хора

или длъжностни лица, или политици са надеждни.

Не е лесно. Това е съдене и простата реакция,

отношение, не върши много работа тук.

Третото - задачата.

Да наречеш задача построяването на доверие отново, мисля,

е отново да върнем нещата назад.

Това предполага, че вие и аз трябва да изградим доверието отново.

Това може да направим за нас самите.

Може да изградим наново част от надеждността.

Можем да го направим двама души заедно, да подобрим доверието.

Но доверието, в крайна сметка, е специфично,

защото е давано от други хора.

Не можете да възстановите това, което са ви дали други хора.

Трябва да им дадете основата,

на която да стъпи тяхното доверие.

Така че трябва да бъдете надеждни.

И това защото не можете да излъжете

всички хора непрекъснато. Обикновено.

Но трябва и да дадете работещо доказателство,

че сте надежден.

Как да го направите?

Всеки ден, навсякъде по света, това се прави

от обикновени граждани, длъжностни лица, институции,

доста ефективно.

Нека ви дам прост търговски пример.

В магазинът, от който си купувам чорапи ми казват, че мога да си ги взема обратно,

и не задават никакви въпроси.

Те си ги взимат обратно, връщат ми парите

или ми дават чифтът чорапи в цвета, който искам.

Това е страхотно. Аз им вярвам,

защото те се показват уязвими пред мен.

Мисля, че тук има голям урок.

Ако се разкриеш като уязвим пред друга страна,

тогава това е добро доказателство, че сте благонадежден

и че имате самочувствие за това, което казвате.

Така че в крайна сметка това, което целим

не е много трудно да се разпознае.

Това са отношения, в които хората са благонадеждни

и могат да преценят кога и защо другият човек

заслужава доверие.

Така че изводът от всичко това е,

че ние имаме нужда да мислим за доверието много по-малко

да останем верни на отношението към доверието,

открито или неоткрито от проучваниата за мнение,

много повече за това да бъдеш благонадежден,

и как давате на хората адекватно, полезно

и просто доказателство, че заслужавате доверие.

Благодаря ви.

(аплодисменти)