Why the accusation of others is stopping your growth? | Preslav MIhaylov | TEDxPlovdiv

How to learn that instead of blaming others, you can focus on what you can contribute to take responsibilities.

Preslav Mihaylov is a funny (sometimes) type who has three roles.
His colleagues know him as a software engineer who is involved in the development of the electronics of some of the most popular cars in Europe.
His friends know him as a keen gamer who likes to play all sorts of computer games and a lot of board games lately.
His students know him as a lecturer with dozens of programming lessons, who loves to explain the writing of software with rabbits and turtles.

This talk was given at a TEDx event using the TED conference format but independently organized by a local community. Learn more at https://www.ted.com/tedx

Преди време,
когато бях ученик

имах една страст

И за съжаление на нашите

тя не беше да уча.

Тя беше да играя игри
и като цяло бях много запален

по компютрите.

Бях толкова запален,
че ако шеф Стамболов

използва течен азот,
за да прави сладолед,

аз го използвам,
за да си охлаждам процесора.

Разбира се, шегувам се,

защото нашите нямаха парички,
за да си позволят такова нещо.

Но като цяло
много обичах да разцъквам

някакви готини игри,

повече от безплатните, защото

Да.

Поради познати причини.

Една от тези игри
беше League of Legends.

Някой от вас играл ли я е?

Добре.

Радвам се да видя толкова много събратя
сред публиката.

Като цяло беше голям кеф

да играя тази игра.

Обаче имаше един проблем с нея.

Проблемът беше, че хората,

които играха с мен тази игра,

имаха изключителния талант
да ми късат нервите.

Защото играта по принцип е отборна
и представлява следното:

Вие сте отбор от пет човека
и се борите срещу други пет човека.

Целта е да си разбиете базата.

И когато аз влизах в игра,
незнайно защо,

някакви хора попадаха в моя отбор,
които имаха "гениални" идеи.

Например в една игра,
това което се случи

беше, че нашият отбор влиза в битка,

ние побеждаваме
и докато вражеският отбор е умрял

има известно време
докато се възстанови

и ние нападаме тяхната база.

Всичко изглежда в кърпа вързано.

Аз бях решил, че няма какво да спре
моя поход напред

и да спре моята победа.

Даже бях толкова убеден,
че дадох нареждане

на героя си да бие по базата

и застанах ето така на бюрото си.

Но един от моите съотборници реши,
че по-мъдро решение

от това да бием по базата
ще бъде да танцува пред нея.

При което вражеският отбор се съживи,
нападна ни,

победи ни, след това те
нападнаха нашата база

и те победиха.

И ако това в момента
за някой от вас може да е забавно,

тогава аз плаках.

От една страна,
защото бях загубил такава игра,

която беше в кърпа вързана,
от друга страна,

защото адски много ме болеше ръката,
когато я засилих към стената.

Беше голяма тъга и така реших,

че трябва нещо да направя.

Трябва да положа усилия,
за да стана по-добър играч.

И само да има някакъв контекст
нека кажа,

че в тази игра има класация
и тогава аз бях в дъното

на тази класация.

А когато сте в дъното
на класацията

на играчите в сървъра
играете с други такива хора.

Тогава аз твърдо вярвах,
че тези хора ме дърпат надолу.

И така започнах да гледам
едни видеа в Youtube,

където някакъв пич твърдеше,
че ще ме направи по-добър играч.

И когато започнах да гледам
неговите видеа бях изненадан,

защото не беше това,
което очаквах.

Когато аз отида да гледам някое видео,
където някой ще ме направи по-добър играч

аз очаквам някой
да започне да ми говори

какви герои да играя,
какви предмети да си купувам,

какви механики да ползвам,
така че да се справям по-добре.

Обаче във видеата

на този човек
нямаше нито едно от тези неща.

Всички негови видеа се въртяха

около една основна концепция
и тя беше

че винаги трябва да обвинявате себе си,
а не да търсите вината в другите.

Когато го чух за първи път
звучеше абсурдно.

Как така някаква такава философия

ще ми помогне да се отърва
от съотборници като моите.

Но малко по малко
реших да прилагам тази философия

и забелязах някаква разлика.

Започна да се случва
нещо необичайно за мен.

Започнах да играя по-добре.

Така малко по-малко
започнах да изкачвам класацията

на играчите в сървъра.

В един момент излязох от дъното
на класацията

и даже в един много готин момент

бях стигнал до едни от топ нивата

на играчите в сървъра.

И ако някой тогава ми беше казал,
преди да започне всичко,

че ще постигна такова нещо
по-скоро бих си помислил,

че се шегува с мен,
защото е дълъг пътят

от дъното до върха.

И дълго време се чудих
защо една такава проста философия

ми е помогнала да стана по-добър играч.

Но наскоро открих една друга концепция,

която мисля, че доста добре описва пътя,

през който минах, доста добре
описва процеса.

Тя е следната.

Тук трябваше да има един маркер,
обаче аз имам back up.

Процесът е следният.

Той пък не пише.

Нищо.

Хубаво е да имате втори back up.

Мисли, прави,

имай.

Това е процесът,
през който преминаваме,

за да постигнем някаква значима цел.

Какво означава това?

Първо

Трябва да имате правилния начин
на мислене.

След това да правите това,

което ще ви доведе до крайната цел

И накрая да постигнете целта си.

Проблемът на много хора,
както и на мен е ,

че много често пропускат първата стъпка.

Пропускаме да се фокусираме върху това

какъв трябва да бъде
начинът ни на мислене.

Например ако някой иска да отслабне

това което по принцип прави е
да намери диета в интернет,

която твърди,
че за 30 дни ще загуби Х килограми.

Взима тази диета, започва да я следва

и след 30 дни може и да има някакъв
краткотраен резултат.

Но ако не сме изградили
правилния начин на мислене,

малко след това ще се появят
старите навици

и пак ще върнем старите килограми.

Така и аз, когато играх играта

исках някой да ми даде
готовите решения.

Исках някой да ми каже
какви герои да си купувам,

с какви герои да играя,
какви предмети да си взимам

и т.н.

Търсих готовия шаблон.

Обаче, едва когато

се фокусирах върху начина на мислене,
върху това да обвинявам себе си,

а не да търся грешката
в съотборниците си,

започнах да виждам неща,
които преди не бях виждал.

Осъзнах, че дори в ситуации,

в които основната вина
е в някой твой съотборник,

ти пак може да допринесеш
за крайната цел.

Можеш най-малко
да намалиш поражението

или в един момент дори
да го преобърнеш към победа.

И така малко по-малко
като се фокусирах върху това

с какво аз мога да допринеса
за играта си,

осъзнах, че няма нужда някой да ми казва

какви предмети да си купувам.

Започнах сам да виждам
какви са дупките в знанията ми,

в уменията ми и сам да разбирам

какви механики да правя,
така че да се справям по-добре

в играта.

Но тази философия
не ми помогна само да стана

по-добър играч в League of Legends.

Малко по-късно,
когато започнах да се занимавам

с програмиране,
това нещо ми помогна и в моя растеж.

Защото много често имахме
едни изпити по програмиране.

Те бяха много тежки
и след като приключи изпита,

по прицнип ние бяхме групичка хора,
които ходи на тези изпити

и много от хората се оплакваха.

Казваха, че изпитът е бил прекалено труден

На предната група бил по-лесен,

Съответно ние сме прецакани.

Но аз трърдо вярвам,
че вместо да се фокусираме върху това

какво някой друг може да направи за нас,

може да се фокусираме върху това
какво ние може да направим за себе си.

Защото, когато обвиняваме другите

ние оставаме слепи
за собствените си грешки.

Едва, когато се научим
да обвиняваме себе си,

а не да търсим вината в другите,
тогава ще поемем

по пътя към майсторство.

Благодаря ви.