Admiral McRaven Leaves the Audience SPEECHLESS | One of the Best Motivational Speeches

Каквото започне тук, променя света.

Имам няколко препоръки, които биха ви помогнали по пътя ви към по-добър свят.

И докато аз научих тези уроци, докато бях в армията,

мога да ви уверя, че няма никакво значение дали сте служили и един ден в униформа.

Няма значение какъв пол сте, какви са етносът ви и религията ви, както и социалният ви статус.

Несгодите ни в реалния живот са едни и същи.

И уроците как да преодоляваме тези несгоди и да продължаваме напред, променяйки себе си и света около нас,

се отнасят по еднакъв начин за всички.

Ето ги 10-те урока, които научих по време на подготовката ми като “Тюлен”, които се надявам, че ще бъдат ценни и за вас.

Всяка сутрин по време на подготовката инструкторите ми, които по това време всички бяха ветерани от Виетнам,

се появяваха в спалните помещения и първото нещо, което правеха, е да проверят леглото ми.

Ако си оправил леглото си правилно, ъглите ще са правилни квадрати, покривалата ще са опънати идеално,

въглавниците ще са центрирани точно на място, а допълнителното одеяло - сгънато до личния ти сандък.

Беше проста задача, в най-добрия случай - скучна.

Но всяка сутрин от нас се изискваше леглото ни да е оправено идеално.

По онова време изглеждаше малко смешно, предвид факта, че ние мечтаехме да сме истински воини - корави и опитни Тюлени…

Но аз съм осъзнал мъдростта на това просто действие много пъти от тогава.

Ако оправяш леглото си всяка сутрин, ще си се справил с първата си задача за деня.

Това ще те накара да се почувстваш мъничко горд.

Ще те окуражи да се справиш с още една задача.

И после с още една.

И в края на деня тази задача ще се е превърнала в много задачи, с които си се справил.

Ще повярваш, че малките неща в живота имат смисъл.

Ако не можеш да се справиш с малките неща, никога няма да можеш да се справиш с големите.

И ако случайно си имал тежък ден, ще се прибереш вкъщи при оправеното си легло.

Което ти си оправил.

А оправеното легло ще ти вдъхне кураж, че утре всичко ще бъде по-добре.

Така че, ако искаш да промениш света, започни от оправянето на леглото си.

По време на подготовката за Тюлени, кандидатите се разпределят на екипажи на лодки.

Всеки екипаж се състои от 7 кандидата, по трима от всяка страна в малка гумена лодка и кормчия, който направлява лодката.

Всеки ден екипажът ти се събира на брега и му се нарежда да преодолее зоната за сърфиране и да гребе няколко мили успоредно на крайбрежието.

През зимата вълните по крайбрежието на Сан Диего са високи между 2,5 м и 3 м.

И е изключително трудно да се гребе през тях, освен ако не се включат всички.

Всяко загребване трябва да е синхронизирано с броенето на кормчията.

Всеки един трябва да вложи всичките си усилия или лодката ще се обърне от вълните и безцеремонно ще бъде изхвърлена отново на брега.

За да стигне лодката до целта си, всички трябва да гребат.

Не можеш да промениш света сам.

Ще ти трябва помощ.

И за да постигнеш истинската си цел, са ти нужни приятели, колеги, добрата воля на непознати и силен кормчия, който да те направлява.

Ако искаш да промениш света, намери някого, който да ти помогне да гребеш.

След няколко седмици трудна подготовка, групата ми Тюлени, първоначално наброяваща 150 души, се беше смалила до 42-ма.

Сега сме 6 лодки, всяка с по 7-членен екипаж.

Аз бях в лодка с високите момчета.

Но най-добрият екипаж, който имахме, беше съставен от нисички момчета.

Наричахме ги “Екипажът на Дребосъците”.

Никой не беше по-висок от 1,67 м.

Единия беше от индиански произход, другият - чернокож, третият - поляк, четвъртият - грък, петият - италианец

и две корави хлапета от Средния запад.

Те гребяха по-добре, бягаха и плуваха по-бързо от всички останали.

Големите мъже от другите екипажи винаги се майтапеха с миниатюрните плавничета,

които Дребосъците обуваха на миниатюрните си крачета преди всяко плуване.

Но тези малки момчета от всички краища на света някак си винаги успяваха да се смеят последни, достигайки до целта по-бързо от всички нас.

Подготовката за Тюлени е абсолютен “изравнител”.

Нищо няма значение, освен волята ти да успееш - нито цветът на кожата ти, нито етносът ти, нито образованието ти, нито социалният ти статус.

Ако искаш да промениш света, преценявай хората по големината на сърцата им, а не по размера на плавниците им.

Няколко пъти седмично инструкторите подреждаха класа и инспектираха униформите им.

Проверката беше изключително щателна.

Шапката ти трябва да е перфектно колосана, униформата ти - безупречно изгладена, катарамата на колана ти - блестяща и без петна.

Но колко и усилия да си вложил в колосването на шапката, в гладенето на униформата и в полирането на катарамата - просто не бяха достатъчни.

Инструкторите винаги намираха нещо нередно.

За наказание кандидатът трябваше да тича до брега и да влезе във вълните напълно облечен, след това, напълно мокър, да се овъргаля целия в пясък.

Резултатът е известен като “захаросан сладкиш”.

Прекарваш остатъка от деня в униформата си премръзнал, мокър и опесъчен.

Много от кандидатите просто не можаха да приемат факта, че усилията им са напразни и че колкото и да се стараеха с униформата,

никой няма да ги оцени.

Тези кандидати отпаднаха от подготовката.

Те не разбираха целта на упражнението - няма как да успееш.

Униформата ти никога няма да е съвършена.

Инструкторите нямаше да го допуснат.

Понякога, независимо колко добре си подготвен и колко добре си се представил, пак ще свършиш като “захаросан сладкиш”.

Просто животът е такъв понякога.

Ако искаш да промениш света, свикни с провалите и продължавай напред.

Всеки ден по време на подготовката се изправяш пред многобройни физически изпитания - дълги бягания, дълги плувания, препядствия,

гимнастически и силови упражнения - все неща, които да тестват издръжливостта ти.

Всяко изпитание беше с минимални времена и стандарти; ако не се вместиш във времената, името ти се пише в списък.

В края на деня всички в списъка ги канят в “Цирка”.

“Циркът” представлява 2 допълнителни часа гимнастика, направени така, че да те изтощят, да ти пречупят духа, да те накарат да се откажеш.

Никой не искаше да е в “Цирка”.

Защото това означава, че през деня ти не си бил на ниво.

Циркът означаваше повече умора, а натрупаната умора означаваше, че на следващия ден ще ти е по-трудно и вероятно отново ще попаднеш в Цирка.

Но понякога по време на подготовката за Тюлени, абсолютно всички са били в Цирка.

Но се случваше нещо много интересно с тези, които постоянно бяха в списъка:

с течение на времето тези кандидати, които правеха 2 допълнителни часа гимнастика, започнаха да стават все по-силни.

Болката от Цирковете изгради в тях сила и физическа издръжливост.

Животът е пълен с “Циркове”.

Ще се проваляте.

Вероятно ще се проваляте често.

Ще ви боли.

Ще бъде обезкуражително.

Понякога провалът ще тества истинската ви същност.

Но ако искате да промените света, не се страхувайте от “Цирковете”.

Поне 2 пъти седмично от кандидатите се изисква да минават курса с препядствията.

Той се състои от 25 препядствия - 3-метрова стена, 9 метрова мрежа, пълзене под бодлива тел и др.

Но най-трудното препядствие е “плъзгането за живот”.

То представлява 9-метрова кула на 3 нива в единия край и кула само на 1 ниво в другия.

Между тях е опънато въже, дълго 60 м.

Трябва да изкачиш 9-метровата кула и като си на върха, да хванеш въжето, да увиснеш на него и само с ръце да се придвижиш по него до другата кула.

Рекордът на това препядствие не беше счупван години наред, когато аз започнах през 1977 г.

Изглеждаше невъзможно да бъде подобрен.

Докато един ден един кандидат не реши да се плъзне по въжето с главата напред.

Вместо да виси с цялото си тяло на въжето и да се придвижва с ръце, той смело легна върху въжето, изтласквайки се напред.

Беше опасен ход, наглед глупав и пълен с риск.

Провалът можеше да означава контузия или изхвърляне от подготовката.

Без колебание кандидатът се плъзна много бързо по въжето.

Отне му само половината време, за да го преодолее и накрая успя да подобри рекорда.

Ако искате да промените света, понякога трябва да се хвърлите с главата напред срещу трудностите.

По време на подготовката за сухопътна война, кандидатите отиват със самолет на о-в Сан Клементе,

който се намира в съседство с крайбрежието на Сан Диего.

Водите около острова са зона за развъждане на големи бели акули.

За да продължиш подготовката си, трябва да направиш няколко серии дълги плувания.

Едно от тях е “нощното плуване”.

Преди да започне то, инструкторите весело изброяват пред кандидатите всички видове акули, населяващи водите на Сан Клементе.

Уверяват, обаче, че нито един кандидат никога не е бил изяждан от акула.

Поне доколкото си спомнят.

Но също така ти казват, че ако акула започне да обикаля около позицията ти, трябва да стоиш на място, не трябва да отплуваш.

Не трябва да показваш страх.

А ако някоя гладна акула се спусне към теб, трябва да събереш цялата си сила и да я удариш с юмрук в носа.

И тя ще се обърне и ще отплува.

Светът е пълен с акули.

И ако се надяваш да завършиш плуването си, ще трябва да се справиш с тях.

Ако искате да промените света, не отстъпвайте пред акулите.

Бидейки Тюлени, от нас се изисква да провеждаме подводни нападения срещу противникови кораби.

Тренираме продължително за тази техника по време на подготовката.

Атаката на кораб представлява двойка Тюлени-гмуркачи, които ги спускат извън противниковото пристанище

и след това те плуват 3200 м под вода, като не използват нищо, освен дълбокомер и компас, за да достигнат до мишената.

По време на цялото плуване, дори и да си се гмурнал дълбоко, има някаква светлина, която прониква във водата.

Успокоително е да знаеш, че над теб има открита вода.

Но приближавайки кораба, който е вързан за кея, светлината започва да отслабва.

Стоманената конструкция на кораба блокира лунната светлина.

Блокира околните улични лампи.

Блокира цялата фонова светлина.

За да успее мисията ти, трябва да се гмурнеш под кораба и да намериш кила - централния ръб и най-дълбоката част на кораба.

Това е мишената ти.

Но килът е също така и най-тъмната част от кораба, където не можеш да видиш ръката си пред лицето си.

Където шумът от машините на кораба е оглушителен и където лесно можеш да изгубиш ориентация и където можеш да се провалиш.

Всеки Тюлен знае, че под кила, в най-тъмния момент от мисията, е мигът, в който трябва да си спокоен.

Да си съсредоточен.

Всичките ти тактически умения, физически сили и вътрешна сила трябва да излязат наяве.

Ако искаш да промениш света, трябва да покажеш най-доброто от себе си в най-мрачните моменти.

9-тата седмица от подготовката е известна като “адската седмица”.

Представлява 6 дни без сън, постоянен умствен и физически тормоз и един специален ден в калните плитчини.

Плитчините са район между Сан Диего и Тихуана, където се оттичат кални води, които образуват Тихуанските блата - зона, в която калта ще те погълне.

В срядата на “Адската седмица” трябва да гребеш до калните плитчини и да прекараш следващите 15 часа, опитвайки се да оцелееш смразяващия студ,

виещия вятър и постоянните призиви на инструкторите да се откажеш.

Когато слънцето започна да залязва вечерта в сряда, на кандидатите, извършили жестоки нарушения на правилата, им наредиха да влязат в калта.

Виждаха ни се само главите.

Инструкторите ни казаха, че можем да напуснем калта, стига само 5-ма от нас да се откажат.

Само 5 отказвания и можехме да излезем от задушаващия студ.

Оглеждайки се наоколо, забелязах, че някои от кандидатите вече мислеха да се предадат.

Оставаха още 8 часа до изгрева.

Още 8 часа адски студ.

Тракането на зъби и стенанията на кандидатите бяха толкова шумни, че беше трудно да чуеш нещо друго.

И тогава чухме един глас в нощта.

Глас, който пееше.

Беше ужасно фалшив, но компенсираше с ентусиазъм.

Присъедини се втори глас, после трети.

И не след дълго всички кандидати пееха.

Инструкторите ни заплашиха с повече време в калта, ако продължим да пеем, но ние продължавахме.

И някак си калта ни се стори по-топла, вятърът - по-слаб, а изгревът - не толкова далечен.

Ако съм научил нещо, докато пътувах по света, то това е силата на надеждата.

Силата на една личност - Вашингтон, Линкълн, Кинг, Мандела… даже и на младото момиче от Пакистан - Малала…

Една личност може да промени света, като даде надежда на хората.

Ако искате да промените света, започнете да пеете, когато сте затънали до гуша в калта.

И накрая - камбаната.

Месингова, намираща се в центъра на тренировъчния лагер, където всички я виждат.

Всичко, което трябва да направиш, за да напуснеш, е да удариш камбаната.

Удряш я и вече не трябва да се събуждаш в 5 сутринта.

Вече не си длъжен да плуваш в ледена вода.

Вече не си длъжен да правиш бягания, да минаваш изпитания с препядствия, физическа подготовка.

Удряш я и вече не е нужно да минаваш през ада на подготовката.

Удряш камбаната и се махаш.

Ако искаш да промениш света, никога, ама никога не удряй камбаната.

Няма да е лесно.

Започнете деня с изпълнена задача.

Намерете някого, който да ви помогне.

Уважавайте всички.

Знайте, че животът не е честен и често ще се проваляте.

Но ако поемете риск, ако се стегнете, когато е най-трудно, ако се опълчите на побойниците,

ако повдигнете духа на подтиснатите около вас и ако никога не се предавате…

Ако направите всичко това, поколенията след вас ще живеят в много по-добър свят от този в момента.

И това, което сте започнали сега, със сигурност ще промени света в позитивна посока.

Благодаря ви много!