Return to Video

Какво научих от 100 дни отхвърляне

  • 0:01 - 0:02
    Когато бях на шест,
  • 0:02 - 0:04
    получих своите подаръци.
  • 0:04 - 0:08
    Моята учителка в първи клас
    имаше страхотна идея.
  • 0:08 - 0:11
    Тя искаше да изживеем
    получаването на подаръци,
  • 0:11 - 0:15
    но също така, да открием силата на
    разменянето на комплименти.
  • 0:16 - 0:19
    Тя покани всички напред в класната стая,
  • 0:19 - 0:22
    беше ни купила подаръци,
    струпани в ъгъла.
  • 0:22 - 0:23
    И ни каза:
  • 0:23 - 0:25
    "Защо просто не застанем тук
    и не си разменяме комплименти."
  • 0:25 - 0:27
    Ако чуете името си,
  • 0:27 - 0:29
    отидете да си вземете подаръка и седнете.
  • 0:31 - 0:32
    Чудесна идея, нали?
  • 0:33 - 0:34
    Какво би могло да се обърка?
  • 0:34 - 0:36
    (Смях)
  • 0:36 - 0:38
    В началото бяхме 40 души
  • 0:38 - 0:41
    и всеки път, когато чуех нечие име,
  • 0:41 - 0:43
    аз давах най-възторжения си поздрав.
  • 0:43 - 0:46
    После останаха 20 души,
  • 0:46 - 0:48
    после 10,
  • 0:48 - 0:49
    после пет...
  • 0:50 - 0:51
    и накрая трима.
  • 0:51 - 0:52
    И аз бях един от тях.
  • 0:53 - 0:54
    Комплиментите спряха.
  • 0:56 - 0:58
    В този момент аз плачех,
  • 0:59 - 1:01
    а учителката щеше да откачи.
  • 1:01 - 1:04
    Попита: "Хей, някой ще каже ли
    нещо хубаво за тези хора?"
  • 1:04 - 1:06
    (Смях)
  • 1:06 - 1:09
    "Никой? Добре,
    вземете си подаръците и седнете.
  • 1:09 - 1:10
    Дръжте се добре догодина,
  • 1:10 - 1:12
    някой може да каже нещо хубаво за вас."
  • 1:12 - 1:14
    (Смях)
  • 1:15 - 1:16
    След като ви го разказвам,
  • 1:16 - 1:19
    можете да си представите
    колко добре си го спомням.
  • 1:19 - 1:20
    (Смях)
  • 1:21 - 1:23
    Но не знам кой се чувстваше
    по-зле онзи ден:
  • 1:23 - 1:25
    дали аз или учителката?
  • 1:25 - 1:28
    Тя трябва да е осъзнала, че е
    превърнала едно сплотяващо събитие
  • 1:28 - 1:31
    в публично унижение на трима шестгодишни.
  • 1:32 - 1:33
    И то, без шеговитостта.
  • 1:33 - 1:35
    Знаете, когато по телевизията
    вземат някого на прицел,
  • 1:35 - 1:37
    то е забавно.
  • 1:37 - 1:39
    Нямаше нищо забавно в онзи ден.
  • 1:39 - 1:42
    Това беше една моя версия
  • 1:42 - 1:46
    и бих дал всичко, за да не попадна
    отново в такава ситуация -
  • 1:46 - 1:48
    да бъда публично отхвърлен отново.
  • 1:48 - 1:50
    Това е една версия.
  • 1:50 - 1:52
    Сега прескачаме осем години.
  • 1:52 - 1:54
    Бил Гейтс дойде в родния ми град,
  • 1:54 - 1:56
    Пекин, Китай,
  • 1:56 - 1:57
    за да говори
  • 1:57 - 1:59
    и аз видях съобщението му.
  • 1:59 - 2:01
    Влюбих се в този човек.
  • 2:01 - 2:04
    Помислих си - еха,
    знам какво искам да правя сега.
  • 2:04 - 2:06
    Онази нощ написах писмо до семейството си,
  • 2:06 - 2:08
    в което им казвах:
    "До 25-тата си годишнина
  • 2:08 - 2:11
    ще съм създал най-голямата
    компания в света
  • 2:11 - 2:13
    и тази компания ще купи Майкрософт."
  • 2:13 - 2:15
    (Смях)
  • 2:15 - 2:17
    Изцяло прегърнах идеята да завладея света,
  • 2:18 - 2:19
    доминация, нали?
  • 2:19 - 2:22
    И не си го измислям,
    наистина написах това писмо.
  • 2:22 - 2:23
    Ето го.
  • 2:23 - 2:25
    (Смях)
  • 2:25 - 2:27
    Не е нужно да го четете цялото.
  • 2:27 - 2:29
    (Смях)
  • 2:29 - 2:32
    Почеркът ми не е много четлив,
    но съм подчертал някои ключови думи.
  • 2:34 - 2:35
    Схващате идеята.
  • 2:35 - 2:37
    (Смях)
  • 2:37 - 2:38
    И така...
  • 2:39 - 2:41
    това беше друга моя версия -
  • 2:41 - 2:43
    на човек, който ще покори света.
  • 2:44 - 2:45
    Две години по-късно
  • 2:45 - 2:49
    пред мен се откри
    възможността да дойда в САЩ.
  • 2:49 - 2:51
    Сграбчих я,
  • 2:51 - 2:53
    защото Бил Гейтс живее тук, нали така?
  • 2:53 - 2:54
    (Смях)
  • 2:54 - 2:57
    Мислех си, че това е началото
    на моя път в предприемачеството.
  • 2:58 - 3:00
    14 години по-късно
  • 3:00 - 3:01
    аз бях на 30 г.
  • 3:01 - 3:04
    Не, не създадох онази компания.
  • 3:04 - 3:05
    Дори не я започнах.
  • 3:05 - 3:09
    Всъщност бях маркетинг мениджър
    в компания от класацията Fortune 500.
  • 3:09 - 3:11
    И чувствах, че съм в застой.
  • 3:11 - 3:12
    Бях инертен.
  • 3:13 - 3:14
    Защо?
  • 3:14 - 3:17
    Къде е 14-годишното момче,
    което написа онова писмо?
  • 3:17 - 3:19
    Не че не се опита.
  • 3:19 - 3:22
    Но всеки път, когато имах нова идея,
  • 3:22 - 3:25
    всеки път, когато исках
    да опитам нещо ново,
  • 3:25 - 3:26
    дори на работа -
  • 3:26 - 3:28
    исках да направя предложение,
  • 3:28 - 3:31
    да се изкажа пред група хора,
  • 3:31 - 3:33
    чувствах, че имаше постоянна борба
  • 3:33 - 3:36
    между 14-годишния и шестгодишния.
  • 3:36 - 3:38
    Единият искаше да покори света,
  • 3:38 - 3:39
    да остави следа,
  • 3:39 - 3:41
    а другият се страхуваше от отхвърляне.
  • 3:42 - 3:44
    И всеки път шестгодишният побеждаваше.
  • 3:46 - 3:50
    Този страх остана, дори след като
    създадох собствена компания.
  • 3:50 - 3:53
    Имам предвид, създадох собствена компания,
    когато бях на 30 г. -
  • 3:53 - 3:54
    ако искаш да станеш Бил Гейтс,
  • 3:54 - 3:56
    трябва рано или късно да започнеш, нали?
  • 3:57 - 4:00
    Когато се занимавах с предприемачество,
  • 4:00 - 4:03
    се отвори възможност за инвестиция,
  • 4:03 - 4:04
    а после бях отхвърлен.
  • 4:05 - 4:07
    И този отказ ме нарани.
  • 4:07 - 4:10
    Нарани ме толкова много,
    че ми се искаше да се откажа веднага.
  • 4:11 - 4:12
    Но после си помислих,
  • 4:13 - 4:16
    Бил Гейтс би ли се отказал след
    обикновен отказ за инвестиция?
  • 4:17 - 4:20
    Изобщо някой успешен предприемач
    би ли се отказал така?
  • 4:20 - 4:21
    Няма начин.
  • 4:21 - 4:23
    И тогава ми просветна.
  • 4:23 - 4:25
    Добре, мога да създам по-добра компания.
  • 4:25 - 4:27
    Мога да създам по-добър екип
    или по-добър продукт,
  • 4:27 - 4:29
    но едно е сигурно:
  • 4:29 - 4:31
    Трябва да бъда по-добър лидер.
  • 4:31 - 4:32
    Трябва да бъда по-добър човек.
  • 4:33 - 4:36
    Не мога да позволявам на онова
    шестгодишно дете да управлява живота ми.
  • 4:36 - 4:38
    Трябва да го поставя
    обратно на мястото му.
  • 4:39 - 4:41
    Това беше моментът, в който
    потърсих помощ онлайн.
  • 4:41 - 4:43
    Гугъл ми беше приятел.
  • 4:43 - 4:44
    (Смях)
  • 4:44 - 4:46
    Потърсих: "Как да преодолеем
    страха от отхвърляне?"
  • 4:47 - 4:50
    Открих куп психологически статии
  • 4:50 - 4:53
    за това, откъде идват страхът и болката.
  • 4:53 - 4:56
    После открих куп позитивни
    надъхващи статии
  • 4:56 - 4:58
    на тема "Не го приемай лично,
    просто го преодолей."
  • 4:59 - 5:01
    Кой ли не го знае?
  • 5:01 - 5:02
    (Смях)
  • 5:02 - 5:05
    Но защо все още бях толкова уплашен?
  • 5:05 - 5:07
    Тогава случайно попаднах на този уебсайт,
  • 5:07 - 5:09
    наречен rejectiontherapy.com.
  • 5:09 - 5:12
    (Смях)
  • 5:12 - 5:16
    "Терапия на отхвърлянето" беше игра,
    измислена от канадски предприемач.
  • 5:16 - 5:17
    Той се казва Джейсън Комли.
  • 5:17 - 5:22
    В общи линии, идеята е
    30 дни да търсиш отхвърляне
  • 5:22 - 5:25
    и всеки ден да те отхвърлят за нещо,
  • 5:25 - 5:28
    така накрая ставаш
    безчувствен към болката.
  • 5:29 - 5:31
    Идеята много ми хареса.
  • 5:31 - 5:32
    (Смях)
  • 5:32 - 5:35
    Казах си: "Знаеш ли какво?
    Ще го направя.
  • 5:35 - 5:38
    И ще се чувствам отхвърлян
    в продължение на 100 дни."
  • 5:38 - 5:40
    Измислих си собствени идеи за отхвърляне
  • 5:40 - 5:43
    и направих видео блог от тях.
  • 5:44 - 5:46
    Ето какво направих.
  • 5:46 - 5:48
    Ето как изглеждаше блогът ми.
  • 5:48 - 5:49
    Ден първи...
  • 5:50 - 5:51
    (Смях)
  • 5:51 - 5:55
    Вземи назаем 100 долара от непознат.
  • 5:56 - 5:58
    Отидох на мястото, където работех.
  • 5:58 - 6:00
    Слязох на долния етаж
  • 6:00 - 6:02
    и видях един голям тип
    да седи зад бюрото си.
  • 6:02 - 6:04
    Изглеждаше като охранител.
  • 6:04 - 6:06
    Така че просто отидох до него.
  • 6:06 - 6:08
    Просто вървях
  • 6:08 - 6:10
    и това беше най-дългото
    вървене в живота ми -
  • 6:10 - 6:12
    косата на тила ми се беше изправила,
  • 6:12 - 6:15
    потях се и сърцето ми биеше силно.
  • 6:15 - 6:16
    Отидох и казах:
  • 6:16 - 6:18
    "Хей, господине,
    бихте ли ми заели 100 долара?"
  • 6:18 - 6:20
    (Смях)
  • 6:20 - 6:22
    Той погледна нагоре и каза: "Не."
  • 6:23 - 6:24
    "Защо?"
  • 6:24 - 6:26
    А аз просто казах: "Не? Съжалявам."
  • 6:27 - 6:28
    После се обърнах и просто побягнах.
  • 6:28 - 6:30
    (Смях)
  • 6:31 - 6:33
    Почувствах се толкова засрамен.
  • 6:33 - 6:34
    Но понеже се записвах,
  • 6:34 - 6:37
    същата нощ се гледах как ме отхвърлят
  • 6:37 - 6:39
    и видях колко уплашен бях.
  • 6:39 - 6:42
    Изглеждах като онова дете
    от "Шесто чувство".
  • 6:42 - 6:43
    Виждах умрели хора.
  • 6:43 - 6:45
    (Смях)
  • 6:45 - 6:47
    Но после видях този човек.
  • 6:47 - 6:49
    Знаете ли, той не беше
    толкова заплашителен.
  • 6:49 - 6:51
    Беше бузест, миловиден човек
  • 6:51 - 6:54
    и дори ме попита "Защо?"
  • 6:54 - 6:57
    Всъщност той ме покани да обясня.
  • 6:57 - 6:58
    И аз можех да кажа много неща.
  • 6:58 - 7:01
    Можех да обясня. Можех да преговарям.
  • 7:01 - 7:02
    Не направих нищо от това.
  • 7:03 - 7:04
    Всичко, което направих, бе да побягна.
  • 7:05 - 7:08
    Това сякаш беше умален модел на живота ми.
  • 7:09 - 7:11
    Всеки път, когато усетех
    и най-малкото отхвърляне,
  • 7:11 - 7:14
    просто побягвах колкото мога по-бързо.
  • 7:14 - 7:15
    И знаете ли какво?
  • 7:15 - 7:17
    На следващия ден, каквото и да става,
  • 7:17 - 7:18
    няма да побягна.
  • 7:18 - 7:19
    Ще остана ангажиран.
  • 7:20 - 7:22
    Ден втори: Поискай "допълване на сандвич".
  • 7:22 - 7:24
    (Смях)
  • 7:24 - 7:26
    Това беше, когато отидох
    в една закусвалня,
  • 7:26 - 7:29
    приключих с обяда си,
    отидох при касиера и казах:
  • 7:29 - 7:31
    "Здрасти, мога ли да получа
    допълване на сандвич?"
  • 7:31 - 7:33
    (Смях)
  • 7:33 - 7:35
    Той беше объркан: "Какво е
    допълване на сандвич?"
  • 7:35 - 7:37
    (Смях)
  • 7:37 - 7:40
    Казах: "Ами, като доливане на напитка,
    само че за сандвич."
  • 7:40 - 7:43
    Той каза: "Съжалявам, приятел,
    не допълваме сандвичи."
  • 7:43 - 7:44
    (Смях)
  • 7:44 - 7:48
    Ето тук бях отхвърлен
    и можех да побягна, но останах.
  • 7:48 - 7:50
    Казах: "Обичам сандвичите ви,
  • 7:50 - 7:52
    обичам закусвалнята ви
  • 7:52 - 7:54
    и ако предлагате допълване на сандвич,
  • 7:54 - 7:55
    ще ви обичам още повече."
  • 7:55 - 7:57
    (Смях)
  • 7:57 - 7:59
    Той каза: "Ами добре,
    ще кажа на шефа си за това
  • 7:59 - 8:02
    и може би ще го направим,
    но за съжаление няма да е днес."
  • 8:02 - 8:04
    Тогава си тръгнах.
  • 8:04 - 8:05
    И между другото,
  • 8:05 - 8:08
    не мисля, че някога започнаха
    да допълват сандвичи.
  • 8:08 - 8:09
    (Смях)
  • 8:09 - 8:11
    Мисля, че още са там.
  • 8:11 - 8:14
    Но чувството на живот и смърт,
    което усещах първия път
  • 8:14 - 8:16
    не беше там,
  • 8:16 - 8:18
    просто защото останах ангажиран,
  • 8:18 - 8:19
    защото не побягнах.
  • 8:19 - 8:22
    Казах си: "Еха, супер,
    вече се уча на някои неща.
  • 8:23 - 8:24
    Страхотно."
  • 8:24 - 8:26
    После, ден трети:
    купуване на олимпийски понички.
  • 8:27 - 8:29
    Тук животът ми напълно се промени.
  • 8:30 - 8:32
    Отидох до Krispy Kreme.
  • 8:32 - 8:33
    Това е място за понички,
  • 8:33 - 8:36
    предимно в югоизточните части на Щатите.
  • 8:36 - 8:37
    Сигурен съм, че ги има и тук някъде.
  • 8:38 - 8:39
    Влязох вътре,
  • 8:39 - 8:42
    казах: "Може ли да ми направите
    понички във формата на олимпийското лого?
  • 8:42 - 8:45
    В общи линии, съединявате пет понички..."
  • 8:45 - 8:47
    Няма начин да се съгласят, нали?
  • 8:47 - 8:50
    Жената, която правеше поничките,
    ме прие много сериозно.
  • 8:50 - 8:51
    (Смях)
  • 8:51 - 8:52
    Тя извади лист хартия,
  • 8:53 - 8:55
    започна да скицира цветовете и пръстените
  • 8:55 - 8:57
    и ме попита: "Как мога да го направя?"
  • 8:57 - 8:59
    И после, 15 минути по-късно,
  • 8:59 - 9:02
    излезе с кутия, която изглеждаше
    като олимпийските кръгове.
  • 9:02 - 9:04
    Бях толкова трогнат.
  • 9:04 - 9:06
    Просто не можех да повярвам.
  • 9:06 - 9:10
    Видеото събра над 5 млн.
    гледания в YouTube.
  • 9:10 - 9:13
    И светът не можеше да повярва.
  • 9:13 - 9:14
    (Смях)
  • 9:15 - 9:19
    Заради този случай бях по вестниците,
  • 9:19 - 9:20
    в предавания, навсякъде.
  • 9:20 - 9:22
    И станах известен.
  • 9:22 - 9:24
    Много хора започнаха да ми пишат имейли,
  • 9:24 - 9:26
    в които се казваше:
    "Това, което правиш, е страхотно!"
  • 9:26 - 9:30
    Но да ви кажа, известността
    и славата не ме промениха.
  • 9:30 - 9:32
    Това, което наистина исках,
    беше да се уча
  • 9:32 - 9:33
    и да се променям.
  • 9:33 - 9:36
    Затова превърнах останалата част
    от 100-те дни отхвърляне
  • 9:36 - 9:38
    в площадка за игра,
  • 9:38 - 9:40
    в изследователски проект.
  • 9:40 - 9:42
    Исках да видя какво мога да науча.
  • 9:42 - 9:44
    И тогава научих много неща.
  • 9:44 - 9:46
    Открих толкова много тайни.
  • 9:46 - 9:49
    Например, открих, че
    ако просто не избягам,
  • 9:49 - 9:50
    когато ме отхвърлят,
  • 9:50 - 9:52
    всъщност мога да превърна "не" в "да"
  • 9:52 - 9:54
    и вълшебната дума е "защо".
  • 9:54 - 9:58
    Един ден отидох до дома на непознат,
    държейки цвете в ръката си,
  • 9:58 - 9:59
    почуках на вратата и казах:
  • 9:59 - 10:01
    "Хей, мога ли да посадя
    това цвете в двора ти?"
  • 10:01 - 10:03
    (Смях)
  • 10:03 - 10:05
    Той каза: "Не."
  • 10:05 - 10:07
    Но преди да успее да си тръгне, попитах:
  • 10:07 - 10:09
    "Хей, мога ли да знам защо?"
  • 10:09 - 10:12
    И той ми каза: "Ами, имам куче,
  • 10:12 - 10:15
    което изравя всичко, което посадя в двора.
  • 10:15 - 10:16
    Не искам да похабя цветето ти.
  • 10:16 - 10:20
    Ако искаш, отиди отсреща и говори с Кони.
  • 10:20 - 10:21
    Тя обожава цветя."
  • 10:21 - 10:22
    Така и направих.
  • 10:22 - 10:24
    Отидох отсреща и почуках
    на вратата на Кони.
  • 10:24 - 10:26
    Тя така се зарадва да ме види.
  • 10:26 - 10:28
    (Смях)
  • 10:28 - 10:29
    И половин час по-късно
  • 10:29 - 10:31
    цветето беше в двора на Кони.
  • 10:31 - 10:33
    Със сигурност сега изглежда по-добре.
  • 10:33 - 10:34
    (Смях)
  • 10:34 - 10:37
    Но ако си бях тръгнал
    след първоначалния отказ,
  • 10:37 - 10:38
    щях да си помисля,
  • 10:38 - 10:40
    че е, защото онзи човек не ми вярва,
  • 10:40 - 10:41
    защото съм луд,
  • 10:41 - 10:44
    не съм се облякъл подобаващо,
    не изглеждам добре.
  • 10:44 - 10:45
    Не беше никое от тези.
  • 10:45 - 10:48
    Беше, защото предложението ми
    не пасваше на нуждите му.
  • 10:48 - 10:50
    Той ми вярваше достатъчно,
    за да ми даде препоръка,
  • 10:50 - 10:52
    ако използвам термин от продажбите.
  • 10:52 - 10:53
    Аз я оползотворих.
  • 10:55 - 10:56
    После един ден -
  • 10:56 - 10:59
    научих се също, че всъщност
    мога да кажа някои неща
  • 10:59 - 11:01
    и да увелича шанса си да получа "да".
  • 11:01 - 11:03
    Така например,
    един ден отидох до Старбъкс
  • 11:03 - 11:06
    и попитах мениджъра: "Хей, мога ли
    да бъда поздравител в Старбъкс?"
  • 11:07 - 11:09
    Той попита: "Какво е
    поздравител в Старбъкс?"
  • 11:09 - 11:11
    Казах: "Сещате ли се за
    поздравителите в Уолмарт?
  • 11:11 - 11:14
    Онези хора, които ти казват
    "здрасти" на входа
  • 11:14 - 11:17
    и в общи линии
    гледат да не откраднеш нещо?
  • 11:17 - 11:20
    Искам да подаря на клиентите ви
    преживяване като в Уолмарт."
  • 11:20 - 11:21
    (Смях)
  • 11:21 - 11:24
    Не съм сигурен дали това е
    нещо хубаво, всъщност.
  • 11:26 - 11:28
    Всъщност, сигурен съм, че е нещо лошо.
  • 11:28 - 11:30
    И той каза: "О,..."
  • 11:30 - 11:32
    изглеждаше така, казваше се Ерик -
  • 11:32 - 11:34
    и добави: "Не съм сигурен."
  • 11:34 - 11:36
    Така ме възприемаше той:
    "Не съм сигурен."
  • 11:36 - 11:38
    Попитах го: "Това странно ли е?"
  • 11:38 - 11:40
    Той каза: "Да, много е странно, приятел."
  • 11:41 - 11:44
    Но в момента, в който го каза,
    поведението му се промени.
  • 11:44 - 11:47
    Сякаш остави настрана
    всичките си съмнения.
  • 11:47 - 11:48
    И каза: "Да, можеш да го направиш,
  • 11:48 - 11:50
    само не ставай твърде странен."
  • 11:50 - 11:51
    (Смях)
  • 11:51 - 11:53
    Така през следващия час
    бях поздравител в Старбъкс.
  • 11:54 - 11:56
    Приветствах всеки посетител, който влизаше
  • 11:56 - 11:58
    и го поздравявах за празниците.
  • 11:58 - 12:01
    Между другото, не знам
    какъв е кариерният ви път,
  • 12:01 - 12:02
    не ставайте поздравители.
  • 12:02 - 12:03
    (Смях)
  • 12:03 - 12:04
    Беше ужасно скучно.
  • 12:05 - 12:10
    Но после открих, че можех да го направя,
    защото споменах: "Това странно ли е?"
  • 12:10 - 12:12
    Назовах съмнението, което той имаше.
  • 12:12 - 12:16
    И понеже казах: "Това странно ли е?",
    това значеше, че аз не съм странен.
  • 12:16 - 12:18
    Това означаваше, че всъщност
    мисля точно като него,
  • 12:18 - 12:21
    възприемайки това като нещо странно.
  • 12:21 - 12:22
    Отново и отново
  • 12:22 - 12:25
    виждах, че ако назова съмнението,
    което хората може би имат,
  • 12:25 - 12:27
    преди да задам въпроса си,
  • 12:27 - 12:28
    печелех доверието им.
  • 12:28 - 12:30
    Хората бяха по-склонни да ми кажат "да".
  • 12:31 - 12:34
    После научих, че мога да сбъдна
    мечтата на живота си...
  • 12:34 - 12:36
    ако попитам.
  • 12:36 - 12:39
    Идвам от семейство
    на четири поколения учители
  • 12:39 - 12:42
    и баба ми винаги ми е казвала:
  • 12:42 - 12:44
    "Хей, Джа, можеш да станеш
    каквото поискаш,
  • 12:44 - 12:46
    но би било страхотно, ако станеш учител."
  • 12:46 - 12:47
    (Смях)
  • 12:47 - 12:50
    Но аз исках да бъда предприемач,
    така че не станах.
  • 12:50 - 12:53
    Но всъщност винаги съм мечтал
    да преподавам нещо.
  • 12:53 - 12:55
    Казах си: "Ами ако просто попитам
  • 12:55 - 12:57
    и преподавам предмет в някой колеж?"
  • 12:57 - 12:59
    По това време живеех в Остин,
  • 12:59 - 13:01
    затова отидох до
    Тексаския университет в Остин,
  • 13:01 - 13:04
    почуках при професорите и казах:
    "Мога ли да преподавам Вашия предмет?"
  • 13:04 - 13:07
    Нищо не постигнах първите няколко пъти.
  • 13:07 - 13:09
    Но понеже не побягнах,
    а продължих нататък,
  • 13:09 - 13:13
    на третия опит професорът
    беше много впечатлен.
  • 13:13 - 13:15
    Каза: "Никой не го е правил досега."
  • 13:15 - 13:19
    Влязох подготвен с презентации и урок.
  • 13:19 - 13:21
    Той каза: "Еха, това би ми било от полза."
  • 13:21 - 13:24
    Защо не дойдеш пак след два месеца?
    Ще ти намеря място в програмата си.
  • 13:24 - 13:26
    Два месеца по-късно водех предмет.
  • 13:26 - 13:30
    Това съм аз - вероятно не се вижда,
    снимката е лоша.
  • 13:30 - 13:32
    Така де, понякога отхвърлянето
    идва от осветлението.
  • 13:33 - 13:34
    (Смях)
  • 13:35 - 13:36
    Но еха,
  • 13:36 - 13:39
    когато приключих с преподаването,
    излязох навън, плачейки,
  • 13:39 - 13:40
    защото си помислих -
  • 13:40 - 13:44
    аз мога да изпълня мечтата на живота си,
    като просто попитам.
  • 13:44 - 13:46
    Преди мислех, че трябва
    да постигна всички тези неща -
  • 13:46 - 13:50
    да бъда страхотен предприемач или да имам
    докторска степен, за да преподавам,
  • 13:50 - 13:52
    но не, аз просто попитах
  • 13:52 - 13:53
    и можех да преподавам.
  • 13:53 - 13:56
    На тази снимка, която не можете да видите,
  • 13:56 - 13:59
    цитирам Мартин Лутър Кинг-младши.
  • 13:59 - 14:04
    Защо? Защото в изследването си открих,
    че хората, които променят света,
  • 14:04 - 14:07
    които променят начина,
    по който живеем и мислим,
  • 14:07 - 14:11
    са хората, които са се сблъскали
    с първоначално и често грубо отхвърляне.
  • 14:11 - 14:13
    Хора като Мартин Лутър Кинг-младши,
  • 14:13 - 14:15
    като Махатма Ганди, Нелсън Мандела
  • 14:15 - 14:16
    или дори Исус Христос.
  • 14:16 - 14:20
    Тези хора не са позволили
    на отхвърлянето да ги определя.
  • 14:20 - 14:24
    Те са позволили на собствената си реакция
    след отхвърлянето да ги определи.
  • 14:25 - 14:26
    Те са приветствали отхвърлянето.
  • 14:27 - 14:31
    И няма нужда да сме като тези хора,
    за да научим за отхвърлянето,
  • 14:31 - 14:32
    в моя случай
  • 14:32 - 14:34
    отхвърлянето беше моето проклятие,
  • 14:34 - 14:35
    моето плашило.
  • 14:35 - 14:39
    Тормозеше ме през целия ми живот,
    защото бягах от него.
  • 14:39 - 14:41
    После започнах да го приветствам.
  • 14:42 - 14:45
    Превърнах го в най-големия
    подарък в живота си.
  • 14:45 - 14:50
    Започнах да уча хората как да превръщат
    отхвърлянията във възможности.
  • 14:50 - 14:52
    Използвам блога си, лекциите си,
  • 14:52 - 14:54
    книгата, която току-що публикувах
  • 14:54 - 14:58
    и дори създавам технология, за да могат
    хората да преодолеят страха от отхвърляне.
  • 15:00 - 15:02
    Когато ви отхвърлят в живота,
  • 15:02 - 15:04
    когато се натъкнете
    на поредното препятствие
  • 15:04 - 15:06
    или на поредния провал,
  • 15:06 - 15:08
    обмислете възможностите.
  • 15:08 - 15:09
    Не бягайте.
  • 15:09 - 15:11
    Ако просто ги приветствате,
  • 15:11 - 15:13
    те могат да се превърнат
    и във ваш подарък.
  • 15:13 - 15:14
    Благодаря ви.
  • 15:14 - 15:18
    (Аплодисменти)
Title:
Какво научих от 100 дни отхвърляне
Speaker:
Джа Джанг
Description:

Джа Джанг се потапя смело в нещо, от което много от нас се боят - отхвърлянето. Търсейки отхвърляне в продължение на 100 дни - от искане на $100 заем от непознат до молба за "допълване на сандвич" в ресторант, Джа става безчувствен за болката и срама, които често съпътстват отхвърлянето и впоследствие открива, че ако просто попиташ за нещата, които искаш, може да се отворят възможности там, където преди е изглеждало като задънена улица.

more » « less
Video Language:
English
Team:
TED
Project:
TEDTalks
Duration:
15:31

Bulgarian subtitles

Revisions