Return to Video

Какъв е животът на Международната космическа станция

  • 0:01 - 0:02
    Аз съм астронавт.
  • 0:03 - 0:05
    Летях на космическа совалка два пъти
  • 0:05 - 0:09
    и живях на Международната космическа
    станция почти шест месеца.
  • 0:09 - 0:15
    Хората често ми задават един и същ въпрос,
    който е "Какво е в космоса?"
  • 0:15 - 0:17
    все едно е някаква тайна.
  • 0:17 - 0:19
    Космосът принадлежи на всички нас
  • 0:19 - 0:26
    и искам да ви помогна да разберете защо
    това пространство е магия за всички нас.
  • 0:26 - 0:30
    Денят след 50-ия ми рожден ден
  • 0:30 - 0:33
    се качих на борда на руска капсула
  • 0:33 - 0:35
    в Русия
  • 0:35 - 0:37
    и се изстрелях в космоса.
  • 0:37 - 0:41
    Изстрелването е най-опасното
    нещо, което правим,
  • 0:41 - 0:42
    също е и най-вълнуващото.
  • 0:43 - 0:47
    Три, две, едно... изстрелване!
  • 0:47 - 0:52
    Усетих всяка частица от контролираната
    мощ на ракетните двигатели
  • 0:52 - 0:55
    докато ни изтласкваха от Земята.
  • 0:55 - 0:58
    Движехме се все по-бързо и по-бързо
  • 0:58 - 1:03
    докато, след 8 и половина минути, напълно
    умишлено, двигателите спряха --
  • 1:04 - 1:05
    хоп! --
  • 1:05 - 1:07
    и сме в безтегловност.
  • 1:07 - 1:11
    И мисията и магията започват.
  • 1:11 - 1:15
    Дмитри и Паоло, и аз
    обикаляме Земята
  • 1:15 - 1:16
    в нашия малък космически апарат,
  • 1:16 - 1:19
    насочвайки се внимателно към космическата станция.
  • 1:19 - 1:24
    Това е сложен танц със скорост
    17,500 мили в час
  • 1:24 - 1:27
    между нашата капсула с
    размер на автомобил Смарт
  • 1:27 - 1:31
    и космическата станция с размери
    на футболно игрище.
  • 1:31 - 1:38
    Пристигаме, когато двете съоръжения се
    скачват с мек звук.
  • 1:38 - 1:41
    Отваряме люковете,
  • 1:41 - 1:44
    прегръщаме се неловко при
    нулева гравитация,
  • 1:44 - 1:46
    вече сме шест.
  • 1:46 - 1:49
    Ставаме космическо семейство, веднага.
  • 1:51 - 1:54
    Любимата ми част от живота горе
  • 1:54 - 1:56
    е летенето.
  • 1:56 - 1:57
    Обикнах го.
  • 1:57 - 1:59
    Все едно си Питър Пан.
  • 1:59 - 2:01
    Не става въпрос за носенето във въздуха.
  • 2:01 - 2:03
    Един досег с пръст
  • 2:03 - 2:06
    може да те изтласка през
    цялата космическа станция
  • 2:06 - 2:09
    и тогава някак се присвиваш
    с пръстите на краката си.
  • 2:09 - 2:13
    Едно от любимите ми неща беше
    тихото носене
  • 2:13 - 2:15
    през космическата станция,
  • 2:15 - 2:17
    която жужеше през нощта.
  • 2:17 - 2:20
    Понякога се чудех дали тя
    знаеше, че аз съм там,
  • 2:20 - 2:22
    просто беше тиха.
  • 2:22 - 2:26
    Но споделянето на това чудо
    с останалите членове на екипа
  • 2:26 - 2:29
    също беше част от онова, което
    беше важно за мен.
  • 2:30 - 2:36
    Типичен ден в космоса
    започва с идеалния път до работа.
  • 2:36 - 2:39
    Събуждам се, навигирам до лабораторията
  • 2:39 - 2:43
    и поздравявам с най-хубавата
    сутрешна гледка.
  • 2:44 - 2:49
    Това е наистина бързо пътуване,
    едва 30 секунди до работа,
  • 2:49 - 2:51
    и никога не се уморяваме да
    гледаме през прозореца.
  • 2:51 - 2:56
    Мисля, че ни напомня колко
    близко сме всъщност до Земята.
  • 2:56 - 3:00
    Нашият екип беше втория, използвал
    канадска ръка робот
  • 3:00 - 3:04
    за да захване кораб за доставки
    с размерите на училищен автобус,
  • 3:04 - 3:06
    носещ в себе си около дузина
    различни експерименти
  • 3:06 - 3:10
    и единственият шоколад, който щяхме
    да видим следващите четири месеца.
  • 3:11 - 3:14
    Сега, нека оставим шоколада настрани,
    всеки един от тези експерименти
  • 3:14 - 3:18
    позволяваше да се отговори на
    още един научен въпрос,
  • 3:18 - 3:21
    който не можем да решим
    тук долу на Земята.
  • 3:21 - 3:23
    Това е различна гледна точка,
  • 3:23 - 3:26
    която ни позволява да видим отговорите
    на въпроси като
  • 3:27 - 3:28
    "Ами изгарянето?"
  • 3:28 - 3:31
    "Ами динамиката на флуидите?"
  • 3:31 - 3:33
    Спането е прекрасно.
  • 3:33 - 3:36
    Любимото ми - може да спите с
    главата наопаки, надясно --
  • 3:36 - 3:39
    любимото ми: свит на
    малка топка, реещ се свободно.
  • 3:40 - 3:42
    Пране? Не.
  • 3:42 - 3:46
    Зареждаме мръсните си дрехи в
    празен кораб за доставка
  • 3:46 - 3:48
    и го изпращаме в космоса.
  • 3:48 - 3:49
    Банята.
  • 3:49 - 3:51
    Не всички искат да знаят.
  • 3:51 - 3:54
    Трудно е да се разбере,
    затова направих кратко видео,
  • 3:54 - 3:56
    защото исках децата да разберат,
  • 3:56 - 3:59
    че принципът на вакуума е героят на деня
  • 3:59 - 4:02
    и че лек бриз помага
    на всичко да отиде,
  • 4:02 - 4:04
    там където трябва да отиде.
  • 4:04 - 4:06
    Е, в реалния живот става така.
  • 4:06 - 4:07
    (смях)
  • 4:07 - 4:09
    Рециклиране? Разбира се.
  • 4:09 - 4:14
    Взимаме урината си, съхраняваме я,
    филтрираме я и след това я пием.
  • 4:14 - 4:15
    И всъщност е вкусна.
  • 4:15 - 4:16
    (смях)
  • 4:17 - 4:19
    Седим около масата,
  • 4:19 - 4:21
    ядем храна, която изглежда зле,
    но в действителност е много вкусна.
  • 4:22 - 4:24
    Но събирането ни около
    масата е важното.
  • 4:24 - 4:28
    Мисля, че както в космоса, така и на Земята,
  • 4:28 - 4:30
    защото това е нещото, което
    сплотява екипажа.
  • 4:31 - 4:35
    За мен музиката ме свързваше
    с останалата част от света.
  • 4:35 - 4:38
    Изсвирих дует между Земята и космоса
  • 4:38 - 4:41
    с Иън Андерсън и Джетро Тъл
  • 4:41 - 4:44
    за 50-годишния юбилей от
    човешките полети в космоса.
  • 4:44 - 4:47
    Връзката със семейството беше толкова важна.
  • 4:47 - 4:52
    Говорех със семейството си почти всеки ден
    през периода си на станцията
  • 4:52 - 4:57
    и дори четях книги на сина си,
    като начин просто да бъдем заедно.
  • 4:57 - 4:58
    Много важно.
  • 4:58 - 5:01
    Когато космическата станция
    преминаваше над Масачузец,
  • 5:01 - 5:02
    семейството ми излизаше навън
  • 5:02 - 5:07
    и гледаха най-ярката звезда, плаваща
    над небосклона.
  • 5:07 - 5:10
    И когато поглеждах надолу,
    не виждах къщата си,
  • 5:10 - 5:14
    но за мен значеше много да знам, че
    хората, които най-много обичам,
  • 5:14 - 5:17
    гледаха нагоре докато аз гледах надолу.
  • 5:17 - 5:23
    Космическата станция за мен е мястото,
    където мисия и магия стават едно.
  • 5:23 - 5:26
    Мисията, работата са важните стъпки
  • 5:26 - 5:28
    в опитите ни да отидем отвъд планетата ни
  • 5:28 - 5:32
    и задължително условие за разбирането ни
    за устойчивост тук на Земята.
  • 5:32 - 5:34
    Хареса ми да съм част от това
  • 5:34 - 5:36
    и ако можех да взема
    семейството си с мен,
  • 5:37 - 5:38
    никога не бих се прибрала у дома.
  • 5:39 - 5:42
    И моята гледка от станцията ми показа
  • 5:42 - 5:45
    че всичко сме от едно и също място.
  • 5:45 - 5:48
    Всички имаме своите роли.
  • 5:48 - 5:52
    Защото Земята е нашият кораб.
  • 5:52 - 5:54
    Космосът е нашият дом.
  • 5:55 - 6:00
    И ние сме екипажът на кораба Земя.
  • 6:01 - 6:02
    Благодаря ви.
  • 6:02 - 6:03
    (аплодисменти)
Title:
Какъв е животът на Международната космическа станция
Speaker:
Кейди Колман
Description:

В този бърз, забавен разговор астронавтът Кейди Колман ни приветства на борда на Международната космическа станция, където тя прекарва почти шест месеца, правейки експерименти, които разширяват границите на науката. Чуйте какво е да летите до работа, да спите без гравитация и да живеете при скорост 17 500 мили в част около земята. "Космическата станция е мястото, където мисия и магия стават едно", казва Колман.
more » « less
Video Language:
English
Team:
closed TED
Project:
TEDTalks
Duration:
06:16

Bulgarian subtitles

Revisions

Our website uses cookies for analysis purposes.