Как филмът трансформира начина, по който виждаме света.

Филмът има силата да промени начина, по който мислим за себе си и за нашата култура. Документаристът и ТЕД колега Шармийн Обайд-Чиной използва филма, за да се пребори с насилието над жените, обръщайки камерата си към традиционните убийства за чест в Пакистан. В разгорещен разговор, тя споделя как е спечелила Оскар за филм, заснет на път на мобилно кино, посещавайки малки градове и села през Пакистан — пренасочвайки динамиката между жени, мъже и общество, по един екран наведнъж.

Аз съм разказвач на истории

Но също така съм и проблемен човек

(Смях)

И имам навика да задавам трудни въпроси

Всичко започна когато бях на 10 години,

майка ми нямаше време за своите шест деца.

На 14, слушайки досадните ми въпроси тя ми

препоръча да пиша за местния вестник

в Пакистан,

да задам въпросите си на цялата държава

(Смях)

На 17, бях разследващ журналист под прикритие

Дори редакторът ми не знае колко млада бях

когато пратих засрамваща история на името

на много могъщи хора.

Мъжът за когото писах искаше да ми отмъсти

Искаха да ме посрамят мен и семейството ми

Те напръскаха имената ни със спрей

на входа на дома ни с неописуеми думи

както и в целия ни квартал.

И те почувстваха, че стриктният ми баща

ще ме спре.

Но баща ми застана пред мен и ми каза

"Ако говориш истината, ще застана до теб,

така също и светът."

И тогава той намери

(Аплодисменти)

намери група от хора и замазаха стените

(Смях)

Искам историите ми да разстърсят хората,

за да имат трудни разговори.

Почувствах, че ще е от по-голяма полза

ако направя нещо визуално. И така на 21,

се превърнах в документалист, който обърна

камерата си към пренебрегнатите общности

на воените зони и евевнтуално в Пакистан,

да документирам насилието над жените.

Пакистан е дом на 200 милиона хора.

С ниските си нива на грамотност, един филм

може да промени начина
на мислене на хората.

Ефективния разказвач говори на нашите

емоции, предизвиква емпатия и състрадание,

като погледнем на нещата различно.

Филмът има потенциала
да отиде отвъд киното.

Може да промени животи.

Проблемът, който искам да повдигна

Да държа едно огледало на обществото

били са подгонени от моя гневен барометър.

Този до убийствата на честта през 2014.

Те се намират в различни части на света,

а жените са наказвани от мъжки правила:

жени, които избират сами, за кого да се

омъжат или които искат да се разведат;

жени, които са заподозрени за изневяра.

По целия свят това е прието за убийство.

Искам да разкажа историята през очите

на жертвата, но жените нямат щастлив край

вместо това попадат в неизвестни гробове.

Една сутрин, когато си четях вестника

прочетох, че жена се е спасила по чудо

след като е простреляна от баща и и чичо и

защото сама решила за кого да се омъжи.

Осъзнах, че намерих своя разказвач.

Саба беше решена да прати баща си и чичо

си в затвора, но след като излязла от

болницата, бе натискът за прошка върху нея.

И там се намираше една вратичка в закона

която позволява на жервите да простят на

своите нападатели и те да избегнат затвор

Казаха й, че тя ще бъде изоставена,

нейното семейство ще бъде избягвано от

обществото, защото нейния баща беше в

правото си, имайки предвид

нейното прегрешение.

Тя се бори

месеци.

Но последния ден в съда

тя даде изявление, на което им прощава.

Като продуценти бяхме объркани, защото

това не беше филма, който искахме да правим

Ако беше продължила щеше да спечели делото

а нейното би било изключение.

Когато толкова силна жена замълчи

какви са шансовете на другите жени?

И започнахме да мислим да използваме филма

да променим начина, по който хората

възприемат убийствата и да променим закона

И тогава филмът ни беше номиниран

и убийствата на честта бяха вече новина

министър-прецедателя ни поздрави,

предложи да излъчим филма в неговия офис.

Естествено ние грабнахме този шанс,

защото никога не беше се случвала досега.

И на прожекцията, която

беше излъчвана по националната телевизия,

каза нещо на цялата държава:

"Няма никаква чест в убийствата на честта"

(Аплодисметни)

В ЛА, в Академията на наградите,

много от експертите ни бяха отписали, но

продължихме натискът за законова промяна

имахме нужда да спечелим.

Тогава обявиха името ми,

качих се на сцената по джапанки,
защото не очаквах да спечеля.

(Смях)

Взех статуетката и казах на милиарди хора

министър-прецедателя на Пакистан обеща да

промени закона, той е отговорен.

(Смях)

И

(Аплодисменти)

Обратно у дома спечеления Оскар беше

навсякъде по новините, а хората се

присъединиха в затварянето на вратичката.

През октомври 2016, след месеци протести

вратичката в закона беше затворена.

(Аплодисменти)

Сега, когато мъже убиват жени в името на

честта ще бъдат осъдени.

(Аплодисменти)

Независимо това на следващия ден

жена беше убита в името на честта,

а след това още една и още една.

Имахме влияние въху законодателството

но това не беше достатъчно.

Трябваше да отведем филмът към сърцето

на хората в малки градове и села.

За мен киното може да играе позитивна роля

променяйки обществото към позитивна страна

Но как да стигнем до тези места?

Как ще стигнем до малките градове и села?

Ние построихме мобилно кино.

Камион, който щеше да премине
през страната

който щеше да спре в малки градове и села.

Сложихме му големи светещи екрани

и го кръстихме "Гледай, но с любов".

Щеше да даде шанс на обществото да дойде

заедно и да гледа филми вечерта.

Знаехме, че ще привлечем вниманието
на деца и мъже.

Те щяха да излизат навън и да гледат.

Но какво става с жените?

В малките изолирани общности

как щяха жените да излязат навън?

Трябше да работим с културните им норми,

за това построихме кино в киното, сложихме

седалки и екрани, където жените да влязат и

да гледат без да се страхуват

или да се чувстват засрамени

или тормозени.

Започнахме да запознаваме хората с

филми, които отварят умовете им,
насърчихме

децата да изградят критично мислене, за да

могат да задават своите въпроси.

И разширихме обхвата си извън
тези убийства

говорейки за неравенството на доходите,

околната среда, етническите

отношения, религиозната търпимост

А вътре, при жените показахме

филми, където те са герои, а не жертви, че

те могат да се движат в държавната система

показахме им правата, които имат,

къде те могат да намерят убежище

Ако те са жертви на домашно насилие,

къде могат да намерят помощ

Бяхме изненадани по начина по който

повечето ни посрещаха.

Повечето от тях не бяха виждали телевизия

бяха нетърпеливи децата им да се научат.

Но също така ни отблъскваха заради идеите,

които носехме със себе си.

Двама членове от нашето мобилно кино

напуснаха поради заплахи от селата.

В едно от селата, в които имаше прожекция

ни затвориха, защото не

искали жените им
да разбират за правата си.

Но от друга страна, в друго село един

полицай се изправи и нареди да го пуснат

и застана до нас, да защити отбора ни

негов дълг бе да изложи младите умове

на алтернативен светоглед.

Той беше обикновен герой.

Срещнахме по пътя си толкова много герои.

В друг град, мъж каза,
че само те можели да

гледат, а жените трябвало да

останат у дома,
старейшината в обществото

събра група от хора за да го обсъдят и

жените и мъжете седнаха заедно да гледат.

Ние документираме това, което правим.

Говорим на хората.

Адаптираме се.

Променяме подреждането на филмите.

Когато показваме филмите на мъжете, където

са извършителите на насилие зад решетките

искаме да покажем,
че ако мъжът е агресивен

то ще има последствия.

Показваме им, където мъжете са защитници

защото искаме да поемат тези роли.

На жените им показваме филми, където са

адвокати или доктори или лидери

окуражаваме ги да те да поемат тези роли.

Ние променяме начина, по който хората в

тези села общуват, както и на други места

Скоро, група ни се обади и иска да отведем

мобилното кино до Бангладеш и Сирия

за да споделим своите познания.

Това е много важно за нас да разпространим

по целия свят какво правим.

В малки градове и села покрай Пакистан

мъжете променят отнешението си към жените

децата променят начина,
по който виждат света

едно село, чрез киното.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)