Една кратка приказка за секса и чувствеността

"Ако искате в действителност да опознаете един народ, започнете като надникнете в спалнята му", казва Шерийн Ел Феки, която в продължение на пет години пътува из Близкия изток, за да разговаря с хората за секс. Въпреки че тези разговори са разкрили строги норми и сериозно ограничаване на свободата, Ел Феки също така открива, че сексуалният консерватизъм в арабския свят е сравнително ново явление. Тя задава въпроса: в състояние ли е възраждащият се обществен диалог да доведе до по-задоволителен и по-безопасен сексуален живот?

Когато бях в Казабланка, Мароко

не много отдавна

се запознах с млада неомъжена майка на име Файза.

Файза ми показа снимки на своето малко момченце

и ми разказа историята на зачеването, бремеността и раждането му.

Беше впечатляваща приказка!

Но Файза беше запазила най-доброто за накрая.

"Знаеш ли, всъщност съм девствена," каза ми тя.

"Имам два медицински серитификата, за да го докажа."

Това е съвременният Близък изток.

Свят, в който две хилядолетия след раждането на Христос

все още девиците раждат.

Историята на Файза е само една от стотиците, които съм чувала през годините,

пътувайки из арабските държави и говорейки с хората за секс.

И да, знам че сигурно ви звучи като работа-мечта

или може би доста съмнителна професия.

Но за мен тя е нещо напълно различно.

Аз съм полуегиптянка и съм мюсюлманка.

Но съм отраснала в Канада, далеч от своите арабски корени.

Подобно на мнозина, раздвоени между Изтока и Запада,

през годините се опитвах по-добре да опозная своите корени.

Затова избрах да разгледам темата за секса и ХИВ/СПИН

като писател, изследовател и активист.

Сексът лежи в основата на развиваща се епидемия в Близкия изток и в Северна Африка,

който е един от двата региона в света, в които заболеваемостта от ХИВ/СПИН все още нараства.

Сексуаността има изключително мощна власт,

която ни помага да опознаем всяко общество,

тъй като това, което се случва в нашия интимен живот

е повляно от по-мащабни сили:

политика и икономика, религия и традиции, пол и поколение.

И разбрах, че за да може наистина да опознаеш един народ

започваш като първо надникнеш в спалнята му.

Арабският свят е обширен и многолик.

Но през него преминават три червени линии -

теми, които човек не бива да се предизвиква с дела или действия.

Първата е политиката.

Арабската пролет обаче промени всичко това,

с неспиращите от 2011 г. бунтове в региона.

И докато тези на власт, стари и нови,

са се вкопчили, както обикновено, в бизнеса,

милиони все още се лутат назад-напред и търсят това,

което се надяват да бъде един по-добър живот.

Втората червена линия е религията.

Но сега религията и политиката са свързани,

с възникването на групи като Мюсюлманското братство.

Вече хората започват да се питат

за ролята на исляма в обществения и личния живот.

А що се отнася до третата червена линия - тази тема табу.

Коя мислите, че може да бъде тя?

Публиката: секс.

Шерийн Ел Феки: По-високо, не ви чувам.

Публиката: секс.

Шерийн: Отново, хайде не бъдете срамежливи.

Публиката: секс.

Шерийн: Точно така, сексът. (Смях)

В арабските страни единственият приемлив контекст за секс е бракът -

приет от родителите, одобрен от религията

и узаконен от държавата.

Бракът е билетът към зрялостта.

Ако не се ожениш официално не можеш да се изнесеш от дома на родителите си.

Не се предполага, че може да правиш секс.

И определено не се предполага да имаш деца.

Той е обществена цитадела; непревземаема крепост,

която устоява на всяко нападение, на всяка възможност за промяна.

А тази крепост е обкръжена от обширно поле от табута

срещу предбрачния секс, презервативите,

абортите, хомосексуалността

и какво ли още не.

Файза е живото доказателство за това.

Нейната удостоверение за девственост не е просто самозалъгване.

Въпреки че основните религии в този регион възхвъляват въздържанието преди брака,

в един патриархат момчетата винаги ще са момчета.

Мъжете правят секс преди брака,

а хората се правят, че не го забелязват.

Това не се отнася за жените.

Те трябва да бъдат девствени на своята първа брачна нощ,

което означава, че техният химен трябва да бъде непокътнат.

Това не е въпрос, който се отнася до отделния човек.

Той засяга семейна чест и по-точно честта на мъжете.

Така че жените и техните роднини

прибягват до всякакви мерки, за да запазят тази малка част от женската анатомия -

от женско генитално осакатяване,

до изследване на девствеността и операция за възстановяване на химена.

Файза е ибрала различен път:

невагинален секс.

Само че същевременно с това забременява.

Но всъщност тя не е осъзнала това,

тъй като сексуалното образование в училищата почти липсва,

както и общуването в семейството по тази тема.

Когато състоянието ѝ вече не е можело да бъде скрито,

майката на Файза ѝ помогнала да избяга от своите баща и братя.

Причината е, че убийствата на честта са реална заплаха

за неназован брой жени в държавите от региона.

Когато впоследствие Файза пристигнала в болница в Казабланка

мъжът, който предложил да ѝ помогне,

се опитал да я изнасили.

За съжаление случаят на Файза не е единствен.

В Египет, мястото където съм концентрирала своето проучване,

наблюдавам сериозни проблеми в и извън цитаделата.

Има множество млади мъже,

които не могат да си позволят да се оженят,

тъй като бракът се е превърнал в много скъпо предложение.

От тях се предполага да поемат задълженията на семейния живот,

а те не могат да си намерят работа.

Това е един от основните двигатели на бунтовете и недоволството.

Но е и една от основните причини за повишаване на възрастта за сключване на брак.

в по-голямата част от арабските страни.

Съществува и групата на жените с кариера, които искат да се омъжат,

но не могат да намерят съпруг,

защото те не оправдават половите очаквания.

Както една млада лекарка от Тунис ми каза -

"Жената - тя става все по-отворена към света,

но мъжът - той е все още в праисторически етап."

И накрая са мъжете и жените, които преминават границата на хетеросексуалността,

които правят секс с хора от собствения си пол

или които имат различна полова идентичност.

Те са потърпевшата страна на закони, които наказват техните действия,

а дори и техния външен вид.

Те са изправени пред ежедневна борба с обществената стигма,

с отчаянието на семейството,

и с религиозния огън и жупел.

Не е вярно и схвщането, че всичко в брачното ложе върви по мед и масло.

Двойките търсят по-голямо щастие,

по-голямо сексуално щастие в своя семеен живот,

но не знаят как да го постигнат.

Особено съпругите, които се страхуват, че ще бъдат приети за непристойни жени,

ако покажат малко страст в спалнята.

И накрая се нареждат тези, чиито бракове

са всъщност прикритие за проституция.

Те са били продадени от своите семейства,

често на заможни арабски туристи.

Това е просто едно от лицата на процъфтяващата сексуална търговия в Арабския регион.

Сега, вдигнете ръка, ако нещо от това ви това звучи познато,

от вашата част на света.

Да, арабският свят няма монопол в създаването на сексуален смут.

Въпреки че все още нямаме Доклад на Кинси за арабския свят,

от който да научим какво се случва в спалните на хората от региона,

е напълно ясно, че проблем има.

Двойни стандарти за мъжете и жените.

Сексът - като причина за срам.

Контролът от семейството, който ограничава индивидуалния избор.

И една голяма пропаст между привидното и реалността:

какво правят хората

и какво са склонни да признаят.

Както и всеобщата неохота да се премине от личните слухове и клюки

в сериозна и продължителна обществена дискусия.

Както един лекар в Кайро ми обобщи:

"Тук сексът е противоположността на спорта.

Футбол - всеки говори за него,

но почти никой не играе.

Но сексът - всеки го прави,

но никой не иска да говори за него. (Смях)

(Музика) (На арабски език)

Шерийн: Бих искала да ти дам съвет

и ако го следваш, ще направи живота ти щастлив.

Когато съпругът ти се приближи към теб,

когато сграбчи част от твоето тяло,

въздъхни дълбоко и го погледни страстно.

А когато проникне в теб със своя пенис

опитай се да говориш закачливо и се движи в унисон с него.

Пикантна работа!

Може да ви се струва, че тези практични съвети

идват от "Радостта от секса" или "Юпорн".

Но всъщност идват от арабска книга от 10 век,

наречена "Енциклопедия на удоволствието",

която обхваща теми за секса от афродизиаците до зоофилията

и всичко между тях.

Енциклопедията е само един пример от множеството арабски еротични книги,

голяма част от които са написани от образовани свещеници.

Ако се върнем към времето на прокора Мохамед

ще видим в исляма има богата традиция

да се говори честно за секса.

Не само за проблемите, но и за удоволствията.

Не само за мъжете, но и за жените.

Преди хиляда години сме имали цели речници на арабски за секса.

Думи, които обхващат всяка възможна негова характеристика,

поза, предпочитание - един език,

който е бил достатъчно богат, за да създаде женското тяло, което виждате на страницата.

Днес, тази исторя е много малко позната в арабския страни.

Дори и от образованите хора, които се по-удобно да говорят за секс

на чужд език, отколкото на своя собствен.

Днес сексуалният пейзаж прилича на този в Европа и Америка

на ръба на сексуалната революция.

Но докато Западът се отвори за секса,

арабските общества сякаш се движат в противоположната посока.

В Египет и в много от неговите съседи

това затваряне е част от по-мащабно затваряне на политическата, социалната и културната мисъл.

И това е продуктът от сложен исторически процес,

който се наложи с възхода на ислямския консерватизъм

от края на 70-те години.

"Просто кажи не" е изразът, с който

консерваторите по света отговарят

на всеки опит за нарушаване на сексуалното статукво.

В арабския свят определят тези опити като конспирация на Запада,

целяща разрушаване на традиционните арабски и ислямски ценности.

В действителност залогът е едно от техните

най-могъщи средства за контрол:

секс, забулен в религия.

Но историята показва, че не много отдавна,

в епохата на нашите бащи и дядовци,

е имало времена на по-голям прагматизъм и толерантност,

както и желание за разглеждане и на други тълкувания:

било то аборт, мастурбация или дори взривоопасната тема за хомосексуалността.

Не е само бяло и черно както консерваторите биха искали да вярваме.

По този и много други въпроси ислямът ни предлага

поне 50 нюанса сиво.

(Смях)

По време на моите пътувания

се запознах с мъже и жени от Арабския регион,

които изучават този спектър на възможности -

сексолози, които опитват да помогат на двойки

да получат по-голямо удовлетворение в брака си.

Новатори, които успяват да вкарат сексуално образование в училищата.

Малки групи от мъже и жени -

лесбийки, гейове и транссексуални, които помагат на други хомосексуалисти

с онлайн инициативи и реална подкрепа.

Жени и все повече мъже, които започват да говорят открито

и да се противопоставят на сексуалното насилие на улицата и в дома.

Групи, които се опитват да помогнат на сексуални работници

да се предпазят от ХИВ

и от другите рискове, свързани с работата им.

НПО-та, които помагат на неомъжени майки като Файза

да намерят място в обществото и най-вече да останат с децата си.

Тези усилия са скромни, често остават слабо финансирани

и срещат огромна съпротива.

Но аз съм оптимист, че в дългосрочен план

времената се променят и че те и техните идеи

ще се наложат.

В арабските страни социалната промяна не се случва с драматично противопоставяне,

с побой или разголване,

а по-скоро с преговори.

Тук не става въпрос за сексуална революция,

а за сексуална еволюция.

Да се учим от другите части на света,

да се приспособим към местните условия,

да направим свой собствен път, а не да следваме вече отъпкания от друг.

Надявам се, че този път един ден ще ни доведе до правото да контролираме собственото си тяло.

Че ще ни осигури достъп до информацията и услугите, от които се нуждаем,

за да водим задоволителен и безопасен сексуален живот.

Правото свободно да изразяваме нашите идеи,

да се оженим за този, когото ние изберем и сами да избираме своите партньори.

Да бъдем сексуално активни или не, да решим дали да имаме деца или не.

И всичко това без насилие, оказване на натиск или дискриминация.

В Арабския регион сме все още сме много далеч от този етап.

Толкова много неща трябва да се променят:

закони, образование, медии, икономика,

списъкът е безкраен.

Това е работа поне за едно поколение.

Но тя започва с пътуването, което самата аз предприех -

да задам трудни въпроси за наложените правила и благоразумие

в сексуалния живот.

И това пътуване засили моята вяра,

както и моето възхищение в местните история и култура.

Разкри възможности там, където преди виждах само безусловности.

И предвид смутът, който настава в много от арабските страни,

когато се заговори за секс и когато табутата бъдат предизвикани,

да търсим възможности може би изглежда като лукс.

Но в този критичен момент в историята,

ако не насърчим свободата и справедливостта,

достойнството и равнопоставеността

дискретността и свободата в нашия личен и сексуален живот,

ще ни бъде много трудно да постигнем това в обществения живот.

Политическият и сексуалният живот са близки приятели.

И това важи за всички нас.

Без значение къде живеем и обичаме.

Благодаря ви!

(Аплодисменти)