Спешното лекарство за нашата климатична треска

Докато ние безразсъдно затопляме планетата чрез изпускане на парникови газове в атмосферата, някои индустриални емисии също произвеждат частички, които отразяват слънчевата светлина обратно в пространството, допринасяйки за глобалното затопляне, което едва сега започваме да разбираме. Активистът Кели Уансър пита: "Възможно ли е да се проектират начини да се предотврати този ефект и така да се намали затоплянето? Научете още за обещанията и рисковете от т.нар. метод "осветляване на облаците" - и как той може да помогне реставрирането на климата към един по-здравословен такъв.

Тук съм, за да ви разкажа за нещо важно,
което може да е ново за вас.

Световните правителства

обмислят да проведат неумишлен експеримент

върху нашия климат.

През 2020 нови правила ще изискват
корабите да намалят своите серни емисии

чрез почистване на мръсния ауспух

или чрез смяна с по-чисти горива.

За човешкото здраве това е много добре,

но серните частички в емисиите
от корабите

също така имат ефект върху облаците.

Това е сателитна снимка на морски облаци

над тихоокеанското западно крайбрежие
на САЩ.

Ауспухът на корабите създава линиите в облаците.

Емисиите от тях съдържат и парникови газове,

които задържат топлината за дълъг
период от време

и частички като сулфатите, които се
смесват с облаците,

и постепенно повишават тяхната яркост.

По-ярките облаци отразяват повече слънчева
светлина обратно в пространството,

охлаждайки климата.

Следователно, фактически

ние хората провеждаме в момента два
неумишлени експеримента

върху нашия климат.

В първия, ние увеличаваме
концентрацията на парникови газове

и постепенно затопляме земната система.

Това работи горе долу като треска
за човешкото тяло.

Ако температурата ни остане ниска,
ефектът от треската е лек,

но с увеличаване на температурата ни,
и щетите са по-тежки

като накрая е смъртоносно.

В момента виждаме малко от това.

В другия ни експеримент,

ние планираме да премахнем слоя
от частици,

който прави облаците ярки и ни защитава
донякъде от това затопляне.

Ефектът е най-силен върху океанските
облаци като тези,

и учените очакват редукцията на серните
емисии от корабите през следващата година

да доведе до значително увеличаване
на глобалното затопляне.

Леко шокиращо нали?

Всъщност, повечето емисии съдържат
сулфати, които правят облаците ярки:

въглища, дизелови ауспуси, горски
пожари.

Учените преценяват, че общият
охлаждащ ефект на емисионните частички,

които те наричат аерозоли, когато
са в климата,

може да бъде толкова, колкото
цялото затопляне, което досега сме усетили.

Има голяма несигурност около този
ефект

и това е една от главните причини да
изпитваме трудност при прогнозиране на климата,

но това е охлаждане, което ще се загуби
с понижаването на емисиите.

Така че, за да се изясним, ние хората
в момента изстудяваме планетата

разсейвайки частици в огромни
количества в атмосферата.

Ние просто не знаем колко и го
правим без да искаме.

Това е притеснително,

но може да означава, че имаме бърз
начин за забавяне на глобалното затопляне,

спешно лекарство за нашата
климатична треска, ако се нуждаем от него

и това е лекарство, с корени от
природата.

Това е симулация на НАСА за земната
атмосфера,

показвайки облаци и частички, които
се движат около планетата.

Ярката част е слънчевата светлина,
отразяваща се от частиците в облаците

и тази рефлектираща защитна стена
е един от основните начини,

чрез който природата пази планетата
достатъчно прохладна за хората

и за всички живи организми, които
познаваме,

През 2015, учени оцениха възможности за
бързо охлаждане на климата.

Те омаловажиха неща като
огледалата в космоса,

пинг-понг топчетата в океана,
пластмасовите парчета в Арктика,

и откриха, че най-жизнените подходи

се състоят от леко увеличаване
на тази атмосферна рефлективност.

Всъщност е възможно рефлектирането
на 1 или 2 процента повече светлина

от атмосферата

да може да компенсира 2 градуса Целзий
или по-голямо затопляне.

Аз съм технологичен изпълнител,
а не учен.

Преди около едно десетилетие,
загрижена за климата,

започнах да разговарям с учени относно
потенциалните превантивни мерки спрямо затоплянето.

Тези разговори прераснаха в колаборации,

които се превърнаха в Marine Cloud
Brightening Project,

за който ще говоря след малко,

и в организацията с нестопанска
политика SilverLining, където съм сега.

Работя с политици, изследователи,

членове на техническата индустрия и
други

и обсъждам тези идеи.

По-рано, се срещнах с британския
учен Джон Латъм,

който предложи охлаждане на климата,
по начина по който корабите го правят,

но чрез естествен източник - частици като:

морската солена мъгла от водата,

пръскана от корабите на места
с чувствителни облаци над океана.

Подходът стана известен с името, което аз
тогава му дадох,

а именно - "marine cloud brightening".

Ранни проучвания показаха, че чрез
разгръщането на такова marine cloud
brightening

в само 10-20 процента облаци над океана,

ще бъде възможна компенсация
колкото затопляне с 2 градуса по Целзий.

Може дори да е възможно
ярките облаци в отделни региони

да намалят въздействията, причинени от
затоплянето на океанската повърхност.

Например, региони като Атлантическия залив

могат да бъдат изстудени за месеци преди
сезона на ураганите,

за да се намали силата на бурите.

Или може да е възможно охлаждане на
водите, които текат по коралните рифове,

разбити от високите температури,

като Големият бариерен риф в
Австралия.

Но тези идеи са само теоретични

и яркостта на облаците не е
единствения начин

да се увеличи отражението на слънчева
светлина от атмосферата.

Друг начин е когато огромните вулкани
отделят материал с достатъчно сила,

че да достигнат по-високия слой на атмосферата - стратосферата.

Когато връх Пинатубо изригна през 1991,

се отдели материал в стратосферата,

съдържащ сулфати, смесени с атмосферата,
за да отразят слънчева светлина.

Този материал остана да циркулира
около планетата.

Беше достатъчен, за да се охлади климата
с над половин градус по Целзий

за около 2 години.

Това охлаждане доведе до поразително
увеличение на арктическата ледена
покривка през 1992,

понижила се през следващите години
тъй като частичките са паднали на земята.

Но вулканичния феномен доведе
носителя на Нобелова награда Пол Крутцен

до това да предложи идеята, че
разпръскването на частички в стратосферата

по контролиран начин може да бъде опция
да се противопоставим на глобалното затопляне.

Сега, това обаче има рискове, които
ние не разбираме,

включително неща като загряване на
стратосферата

или щети върху озоновия слой.

Учени мислят, че е възможно да има
безопасни подходи към това,

но наистина това ли е, където сме?

Наистина ли си заслужава това да се
вземе в предвид?

Това е симулация

от Американския Национален Център за
Атмосферни изследвания -

модел на глобалния климат, показващ
температурата на земната повърхност
до 2100 година.

Глобусът отляво показва нашата
сегашна траектория,

а отдясно-светът, където частичките
попадат в стратосферата

постепенно през 2020

и ще се задържат до 2100.

Интервенция ще запази повърхностната
температура близка до днешната,

докато без нея, температурите ще се
повишат с около 3 градуса.

Това може да е разликата между
един безопасен и един опасен свят.

Следователно, ако има малък шанс това
да е близко до реалността,

дали ще бъде нещо, към което ние
ще се отнесем сериозно?

Днес няма възможности

и научните знания са изключително
ограничени.

Ние не знаем дали тези видове
интервенции са изобщо осъществими

или пък как да определим техните рискове.

Изследователи се надяват да разкрият
някои основни въпроси,

които да могат да ни помогнат да узнаем
дали това са реални опции или не

и дали не трябва да ги изключим.

Това изисква от нас многобройни начини
да изследваме климатичната система,

включително компютърни модели да
предвиждат промените в нея,

аналитични техники като машинознание

и много други видове изследвания.

И въпреки че е спорно,

е също критично, изследователите
да развиват такива основни технологии

и да провеждат експерименти с реалния
свят в малък мащаб.

Съществуват 2 вида изследователски
програми, предлагащи експерименти като
този.

В Харвард експериментът "the SCoPEx"
ще реализира много малко количество

сулфати, калциев карбонат и вода в
стратосферата чрез балон,

за да се изучат химичните
и физичните ефекти.

Колко материал ще се използва?

По-малко от количеството, произведено за
една минута от летенето

на търговски самолет.

Така че, това със сигурност не е опасно

и може да бъде дори не така плашещо.

Във Вашингтонския университет

учените се надяват да разпръснат такава
мъгла от солена вода в облаците

при проведени серия от тестове на земи и океани.

Ако те са успешни, това ще бъде
кулминацията в експериментите

с яркостта на цели площи с облаци над океана.

Това усилие е първото такова в развитието
на каквато и да е технология

за произвеждане на аерозоли за
атмосферно слънчево отражение по такъв начин.

Изисква се да се произвеждат много
мънички частички -

помислете само за мъглата, която идва от
инхалатора за астма-

в огромен мащаб е - така че мислете,
за това като вглеждане в облак.

Това е един подвеждащ инженерен проблем.

И така, тази единствена дюза,
която са разработили,

превръща 3 трилиона частици за една секунда

в размер от 80 нанометра.

от една много лесно корозираща
солена вода.

Това било развито от екип от
пенсионери инженери в Силиконовата долина.

ето ги и тях-

работейки на пълен работен ден за 6
години, без заплащане, отдадени на внуците си.

Ще отнеме няколко милиона долара и
още година-две

да се развие тази система, нужна им за
провеждането на тези експерименти.

В други части на света,
усилията на учените се появяват,

като се изявяват в малкомащабни
програми в Пекинския университета в Китай.

Индийския институт по Наука,

Центърът за грижа за климата в
Университета Кембридж в Обединеното кралство

и фондацията "the DECIMALS",

която спонсорира изследователи в
южните страни

да изучават потенциалния ефект от
тези светлинни интервенции

в техния регион.

Но всички тези програми, включително
експерименталните такива,

изпитват липса от значителни парични
средства.

И разбирането на тези интервенции е
труден проблем.

Планетата е една огромна, сложна система

и ние се нуждаем от основни инвестиции
в климатичните модели, изследвания

и обща култура

за да можем да предвидим климата
по-добре отколкото можем днес

и да управляваме инцидентните
интервенции с умишлените такива.

И това може да се окаже спешно.

Последните научни доклади предсказват,
че през следващите няколко десетилетия

земната треска е на път да доведе до
пълно унищожение:

екстремни горещини и пожари,

основни щети върху живота в океана,

срив на арктическия лед,

преместване и страдание, изпитано от
стотици милиарда души.

Треската може дори да достигне върхова точка, при която затоплянето ще надделее

и човешките усилия няма да бъдат
вече достатъчни

да се предотвратят нарастващите промени
в естествените системи.

За да избегне такова обстоятелство,

международния панел на ОН по
климатични промени предвижда,

че трябва да спрем и дори да
обърнем емисиите до 2050.

Как? Ние бързо трябва да трансформираме
основните икономически сектори,

включително енергия, строителство,
земеделие, транспорт и други.

И това е задължително да се направи
възможно най-бързо.

Нашата треска е толкова висока, обаче, че

експерти по климата казват, че
ние самите трябва да премахнем

огромните количества въглероден диоксид
от атмосферата,

може би с 10 пъти от общите годишни
емисии

по начини, които все още не са доказани.

В момента, разполагаме с бавнодвижещи
се решения към проблеми с бързо развитие.

Дори с най-оптимистичните заключения,

нашето излагане на риск през следващите
10-30 години

е направо неприемливо високо, според мен.

Могат ли интервенции като тези
да ни дадат бързодействащо лекарство

да се намали земната треска докато
ние изследваме причините зад това?

Наистина големи са грижите около тази идея.

Някои са много притеснени, че дори
изследването на такива интервенции

могат да осигурят извинение относно
закъснелите усилия да се намалят емисиите.

Познато е като морална измама.

Но както повечето лекарства

интервенциите са по-опасни,
колкото повече ги прилагаме.

така че проучването всъщност
илюстрира факта,

че ние изобщо не можем да продължим

да запълваме атмосферата с газове от
парниковия ефект,

че тези алтернативи са рискови

и ако сме на път да ги използваме

ние се нуждаем да ги използваме толкова
по-малко.

Но дори и така да е,

можем ли някога да научим достатъчно
за тези интервенции

да управляваме риска от проблеми?

Кой би взел решението кога и как
да се намеси?

Какво ако някои хора са по-бедни

или просто си мислят, че са такива?

Това са наистина огромни проблеми.

Но това, което наистина ме притеснява
е че с влошаването на въздействието
на климата,

ще бъдат извиквани лидерите да се
отзоват по всякакъв начин.

Аз не бих искала те да действат без да
имат реална информация

и да разполагат с по-добри опции.

Учените мислят, че това ще отнеме
десетилетия проучване

само да се достъпят тези интервенции,

преди някога да можем да ги
развием или използваме.

Обаче днес, глобалното ниво на
инвестиции в тези интервенции

е буквално нула.

Така че, нужно е бързо да се размърдаме

ако искаме политиците да разполагат
с достоверна информация

относно този вид спешно лекарство

Има надежда!

Светът вече е намирал решения на
този вид проблеми.

През 70-те години на 20век, беше
идентифицирана екзистенциална заплаха

върху защитния ни озонов слой.

През 80-те учените, политиците и индустрията

се съюзиха относно решението да
заменят химикалите, причиняващи проблема.

Постигнаха това само чрез правно
обвързващо екологично споразумение,

подписано от всичките страни в света,

т.нар. Монреалски протокол.

Днес все още в сила,

протоколът даде резултат във
възстановяването на озоновия слой

и е най-резултатното усилие за защита
на околната среда

в човешката история.

В момента сме застрашени от нещо
по-голямо,

но имаме и способността да намерим
и да се съгласуваме относно решенията на проблема

да защитим хората

и да възстановим климата ни.

Това може да значи, че за да останем
в безопасност,

отразяваме слънчева светлина в
продължение на няколко десетилетия,

докато правим индустрията по-зелена и
премахваме въглеродния диоксид.

Това определено значи, че трябва да
работим сега,

за да разберем възможностите за
този вид лекарство за спешни случаи.

Благодаря Ви!

(Аплодисменти)