Ново уравнение за разума

Има ли уравнение за разума? Да. F = T ∇ Sτ. В една очарователна и информативна беседа, физикът и компютърен специалист Алекс Уиснър-Грос обяснява какво за Бога означава то. (Заснето TEDxBeacon Street)

Разумът - какво представлява той?

Ако погледнем назад в историята

на представите за разума,

един значим пример е

известният цитат от Едсхер Дейкстра, че

"въпросът дали една машина може да мисли

е почти толкова интересен,

колкото въпроса дали една подводница

може да плува".

Когато е написал това, Едсхер Дейкстра

е имал намерение да критикува

първите пионери на компютърната наука,

като Алан Тюринг.

Обаче, ако погледнем назад

и помислим кои са

най-значителните открития,

които са ни дали възможност да построим

изкуствени машини, които плуват

и такива които летят,

ще установим, че само с разбиране

на физическите механизми в основата

на плуването и летенето,

сме били в състояние да построим тези машини.

И така, преди няколко години

започнах една програма, за да се опитам да разбера

основните физически механизми

на разума.

Нека да се върнем крачка назад.

Първо да започнем с един мисловен експеримент.

Представете си, че сте от извънземна раса,

която не знае нищо за биологията на Земята,

нито за земната невронаука или земния разум,

но имате изумителни телескопи

и можете да гледате Земята,

имате и удивително дълъг живот,

така че можете да наблюдавате Земята

милиони, дори милиарди години.

И забелязвате един наистина странен ефект.

Забелязвате, че в хода на хилядолетията

Земята постоянно е бомбардирана от астероиди

до един момент

и че в един момент,

който приблизително съответства на нашата 2000 година,

астероидите, чийто курс

пресича този на Земята,

и които иначе биха се сблъскали с нея,

биват мистериозно отклонени

или се взривяват преди да ударят Земята.

Разбира се, като земляни,

ние знаем причината -

опитваме се да се спасим.

Опитваме се да предотвратим сблъсъка.

Но ако сте от извънземна раса,

която не знае нищо за това

и няма никакво понятие за разума на Земята,

ще се принудите да съчините

физическа теория, която обяснява как

в един определен момент във времето

астероиди, които биха унищожили повърхността на една планета,

спират да го правят по загадъчен начин.

И така, аз твърдя, че въпросът с разбирането

на физическата природа на разума е същия.

Затова в програмата, която започнах преди няколко години,

разгледах множество различни идеи

в науката, в разнообразни други дисциплини,

които, мисля, сочеха

към един-единствен механизъм

в основата на разума.

В космологията, например,

има многообразие от различни доказателства,

че вселената ни e прецизно настроена за

развитието на разум

и особено за развитието

на универсални състояния,

които максимизират разнообразието от възможни бъдеща.

При игрите, например при Го -

всички помним 1997 г.,

когато Deep Blue на IBM победи Гари Каспаров на шах -

по-малко хора са наясно,

че през последните десет и нещо години

играта Го,

една, може да се каже, много по-интересна игра,

защото има много по-голям фактор на клониране,

също започна да отстъпва

на компютрите - играчи

по същата причина:

най-добрите похвати в момента за компютри, играещи Го,

са тези, които се опитват да максимизират бъдещите опции

по време на играта.

И накрая, при планирането на движенията на роботите

има множество нови техники,

които опитват да се възползват

от способностите на роботите да

максимизират бъдещата свобода на движение,

за да изпълнят сложни задачи.

И така, като взех предвид всички тези различни идеи

и ги събрах,

се запитах преди няколко години

има ли някакъв механизъм в основата на разума,

който можем да изведем

от всички тези различни идеи?

Има ли уравнение на разума?

Вярвам, че отговорът е да.
(F = T ∇ Sτ)

Това, което виждате вероятно е

най-близкият еквивалент на E = mc²

за разума, който съм виждал.

Това, което виждате тук

е изложение на връзката на

разума, който е сила, F

и който действа така, че да максимизира бъдещата свобода на действие.

Той работи за максимизирането на бъдещата свобода на действие

или за запазването на отворени възможности

с някаква сила Т,

с разнообразието от възможни достижими бъдеща S,

до някакъв бъдещ времеви хоризонт, тау.

Накратко, разумът не обича да го хващат в капан.

Разумът се опитва да максимизира бъдещата свобода на действие

и да оставя възможностите отворени.

И така, имайки предвид това уравнение,

естествено е да се запитаме какво да правим с него.

Какви са способностите му да предвижда?

Предвижда ли разума на човешко ниво?

Предвижда ли изкуствения интелект?

Сега ще ви покажа едно видео,

което, мисля, ще демонстрира

някои от удивителните приложения

на това единствено уравнение.

(Видео) Говорител: Последните изследвания в космологията

подсказват, че вселени, които произвеждат

повече безпорядък или ентропия, в живота си

би трябвало да имат по-благоприятни условия

за съществуване на интелигентни същества като нас.

Ами ако тази хипотетична космологична връзка

между ентропията и разума

намеква за по-дълбоки взаимоотношения?

Aко разумното поведение не просто има връзка

със създаването на дългосрочна ентропия,

а всъщност произлиза директно от нея?

За да разберем, разработихме софтуерен уред

на име Ентропика, проектиран да максимизира

производството на дългосрочна ентропия

във всяка система, в която го сложим.

За наше изумление, Ентропика успя да премине

множество тестове с животински разум, да играе човешки игри

и дори да спечели пари, търгувайки с акции -

и всичко това без да е бил инструктиран.

Ето няколко примера за Ентропика в действие.

Точно като човек - изправен и без да пада,

тук виждаме Ентропика

автоматично да балансира прът, използвайки количка.

Това поведение е забележително, отчасти

защото ние никога не сме поставяли цел на Ентропика.

Той просто сам реши да балансира пръта.

Това балансиране ще има приложение

в хуманоидната роботика

и в помощните технологии за хора.

Точно както някои животни използват предмети

от средата си като инструменти,

за да достигнат тесни пространства,

тук виждаме, че Ентропика,

отново по собствена инициатива,

успя да завърти голям диск, представляващ животно,

така че малкият диск, представляващ инструмент,

да стигне до едно ограничено пространство,

придържайки трети диск

и да освободи третия диск от първоначалната му неподвижна позиция.

Тази способност за ползване на инструменти ще има

приложение в прецизните производства и земеделието.

Освен това, точно както някои други животни

могат да си сътрудничат като дърпат едновременно

двата края на въже, за да освободят храна,

тук виждаме, че Ентропика може да изпълни

приспособена версия на тази задача.

Умението за сътрудничество има интересни приложения

в икономическото планиране и много други области.

Ентропика е широко приложима

в множество сфери.

Например, тук я виждаме успешно

да играе понг срещу себе си,

което показва потенциала ѝ за игри.

Тук виждаме Ентропика да организира

нови познанства в социална мрежа,

където постоянно се губят приятели

и успешно да поддържа мрежата с достатъчен брой контакти.

Това умение за организация на мрежи

има приложение в здравеопазването,

енергетиката и разузнаването.

Тук виждаме Ентропика да направлява курса

на флотилия кораби,

успешно откривайки и използвайки Панамския канал,

за да разшири достъпа си глобално от Атлантическия

до Тихия океан.

По същия начин Ентропика

е широко приложима по проблеми

на самостоятелната защита, логистиката и транспорта.

И накрая, тук виждаме Ентропика

спонтанно да открива и да прилага

стратегия "купувай на ниска цена, продавай на висока"

за симулиран клас търгувани акции,

успешно натрупвайки управляеми активи

експоненциално.

Тези способности в мениджмънта на риска

ще имат широко приложение във финансите

и застраховането.

Алекс Уиснър-Грос: Това, което видяхте току-що,

означава, че разнообразни познавателни поведения,

типични за човешкия интелект,

като използването на инструменти, ходенето изправен

и социалното сътрудничество,

всички следват от едно уравнение,

което кара една система

да максимизира бъдещата си свобода на действие.

В това има дълбока ирония.

Ако се върнем към началото

на използването на термина робот,

пиесата "RUR" ("Универсалните роботи на Росум"),

винаги е съществувала представата,

че ако развием интелигентни машини,

ще има кибернетичен бунт.

Машините ще се вдигнат срещу нас.

Едно важно последствие от тази творба е,

че може би през всички тези десетилетия

цялата ни представа за кибернетичен бунт

е била обърната.

Машините не стават първо интелигентни

и после мегаломаниакални

и опитващи се да завладеят света.

Точно обратното е -

стремежът за контрол

върху всички възможни бъдеща

е по-основен принцип

от този за разума

и общият разум може на практика да възникне

директно от този вид грабване на контрола.

Това е по-вероятно, отколкото обратното.

Друга важна последица е търсенето на цел.

Често ме питат как способността за търсене на цели

следва от този вид разбиране.

И отговорът е, че способността за търсене на цели

ще следва директно от това

в следния смисъл:

точно както вие бихте пътували през тунел,

едно стеснение в бъдещия ви път,

за да постигнете много други

различни цели по-късно

или точно като вие бихте инвестирали

в един финансовa ценна книга,

намалявайки ликвидността си в краткосрочен план,

за да увеличите богатството си дългосрочно,

търсенето на цели възниква директно

от дългосрочния импулс

да бъде увеличена бъдещата свобода на действие.

И накрая, Ричард Файнман, известен физик,

написа някога, че ако човешката цивилизация бъде унищожена

и можем да предадем една-единствена идея

на нашите потомци,

за да им помогнем да създадат отново цивилизация,

тази идея трябва да бъде,

че цялата материя около нас

е построена от малки елементи,

които се привличат, когато са далеч един от друг,

но се отблъскват, когато са близо.

Моето еквивалентно такова твърдение,

което да предадем на потомците си,

за да им помогнем да създадат изкуствен интелект

или да разберат човешкия разум,

е следното:

Разумът трябва да се разглежда

като физически процес,

който се опитва да максимизира бъдещата свобода на действие

и избягва ограничения в бъдещето си.

Много ви благодаря.

(Аплодисменти)