Как да управляваме компания почти без правила

Какво става ако работата ви не контролира вашия живот? Бразилският главен изпълнителен директор Рикардо Семлер практикува една радикална форма на корпоративна демокрация, преосмисляйки всичко от бордови срещи до това как работниците отчитат своите почивни дни (не се изисква да го правят). Това е визия, която награждава мъдростта на работниците, насърчава баланс между работа и личен живот, и води до един по-задълбочен възглед върху смисъла на работата и живота. Бонусен въпрос: Ами ако и училищата също бяха така?

Всеки понеделник и четвъртък
аз се уча да умирам.

Наричам ги моите терминални дни.

Съпругата ми Фернанда не ги харесва,

но много хора от семейството ми
починаха от ракът меланома;

имаха го и родителите,
и бабите и дедите ми.

И аз все се замислях, че един ден
мога да се окажа пред един лекар,

който поглежда към изследванията
ми и казва:

"Рикардо, нещата не изглеждат много добре.

Остава ти шест месеца до година да живееш"

И започваш да си мислиш за това, какво
би направил с това време.

И си казваш, "О, ще прекарвам
повече време с децата.

Ще посетя тези места,

Ще ходя нагоре, надолу по
планини и местности,

и ще направя всички онези неща,
които не направих когато имах времето."

Но, разбира се, всички ние знаем,

че това ще са спомени с много
сладко-горчив вкус.

Това е много е трудно да се направи.

Голяма част от времето вероятно
прекарваш в реване.

Тогава си казах, че
ще направя нещо друго.

Всеки понеделник и четвъртък
ще използвам терминалните си дни.

И през тези дни ще правя онова,

което бих искал да правя,
ако бях получил тази новина.

(Смях)

Когато се замислите --

(Ръкопляскане)

Когато се замислите за това,
което е противоположно на работа,

много често си мислим,
че е свободното време.

И си казвате - Аx, имам нужда от повече
свободно време, и т.н.

Но фактите покават, че свободното ни
време е нещо доста ангажирано.

Отиваш да играеш голф и тенис,
и се срещаш с хора,

и отиваш на обяд,
и закъсняваш за киното.

Това което правим е доста натоварено.

Противоположното на работа е бездействие.

Но много малко от нас знаят
какво да правят с бездействието.

Ако погледнете как разпределяме
живота си като цяло,

осъзнавате, че в периодите, в които
имаме много пари

имаме много малко време.

А когато най-накрая имаме време,
нямаме нито парите, нито здравето.

И така ние започнахме да мислим за това,
като компания, през последните 30 години.

Това е една сложна компания,
с хиляди служители,

стотици милиони долара бизнес,

който прави системи за ракетни двигателни
горива, обслужва 4000 банкомата в Бразилия,

прави данъците на дузина хиляди.

Така че това не е лесен бизнес.

Преразгледахме го и казахме:

нека да прехвърлим властта на хората,
да им дадем една компания,

от която да премахнем всички аспекти
на училището-интернат,

от рода: трябва да пристигаш в еди-колко си часа ,
така трябва да се обличаш,

така трябва да отиваш на срещи,
трябва да казваш това,

това не трябва да казваш,

и нека да видим какво остава.

И така, започнахме преди 30 години -

започнахме да се занимаваме с
този конкретен въпрос.

И казахме, вижте пенсионирането,

целият въпрос как
разпределяме графиката на живота си.

Вместо да отидеш да изкачваш планини
когато си на 82,

защо не го направиш следващата седмица?

И ще го направим ето така:

ще ти продадем обратно срядите
за 10 процента от заплатата.

Така че, ако си искал да станеш
цигулар, което най-вероятно не си,

сега можеш да правиш това в срядите.

И какво открихме –

мислехме си, че по-възрастните хора

ще бъдат наистина заинтересованите
от тази програма.

А средната възраст
на първите, които се включиха,

беше 29, разбира се.

И започнахме да търсим,

и казахме, че ще трябва да започнем
да правим нещата по различен начин.

И започнахме да казваме неща като:

защо искаме да знаем
кога сте дошли на работа,

кога сте си тръгнали и т.н.?

Не може ли това да го заменим с договор

за закупуване на нещо от вас,
някакъв вид работа?

Защо строим тези седалища?

Не е ли проблем на егото,
защото искаме да изглеждаме солидни,

големи и важни?

Но заради това ние ви влачим два часа
от единя край на града до другия?

И така започнахме да задаваме
въпрос след въпрос.

Бихме го задали така:

Едно: Как да намираме кадри?

Ще излезем навън, ще се опитаме
да наберем хора и ще им кажем:

вижте, когато дойдете при нас,

няма да минете през две-три интервюта,

а след това ще бъдете женени
за нас до края на живота.

Не е това начина, по който
да прекараме остатъка от живота си.

Затова елате за интервютата.

Всеки който е заинтересован да бъде
интервюиран ще се появи.

А после ще видим какво ще стане
вследствие на породената интуиция;

вместо да попълваш малките отметки
дали ти си подходящия човек.

А после, ела отново.

Изкарай един следобяд, изкарай цял ден,
разговаряй с когото поискаш.

Увери се, че ние сме годеницата,
която ти си мислеше че сме,

а не всичките глупости,
които слагаме в собствените си реклами.

(Смях)

Постепенно преминахме към процес,
в който бихме казали неща като:

не искаме никой да е лидер
в компанията,

ако те не са били
интервюирани и одобрени

от тяхните бъдещи подчинени.

На всеки шест месеца всеки бива
оценяван, анонимно, като водач.

И това определя дали те трябва да
продължат в тази лидерска длъжност,

което много често зависи
от ситуацията, както знаете.

И така, ако не постиганат 70, 80 процента
от оценката, не остават,

което вероятно е причината, че аз не съм
бил изп. директор за повече от 10 години.

И с течение на времето започнахме
да си задаваме други въпроси.

Казахме неща като:

Защо хората да не могат
сами да определят заплатите си?

Какво им трябва да знаят?

Има само три неща, които
трябва да знаеш:

колко пари получават хората в компанията,

колко пари получават хора на друго място
в подобен бизнес,

и колко пари правим като цяло, за да
се види дали може да си го позволим.

Нека дадем на хората тази три
вида информация.

И сложихме, в кафетерията,

компютър, в който можеше да влезеш
и да попиташ

колко пари е похарчил някой,
колко пари получава някой,

Какви надбавки получават,
какво изкарва компанията,

какви са печалбите, и така нататък.

И това става преди 25 години.

Докато тази информация започна
да стига до хората,

си казахме и неща като: не искаме да
виждаме отчета за служебните ти разходи,

не искаме да знаем колко празнични
почивни дни ползваш,

не искаме да знаем къде работиш.

Имахме, към даден момент,
14 различни офиса в града,

и казвахме: отиди в този, който
е най-близо до къщата ти,

до клиента, който планираш
да посетиш днес.

Не ни казвай къде си.

И още, дори когато имахме
хиляди служители, 5 000 човека,

имахме двама човека в отдел "Човешки ресурси",

и слава богу един от тях се пенсионира.

(Смях)

И така, въпросите които си задавахме бяха:
как може да се грижим за хората?

Хората са единственото нещо, което имаме.

Не може да имаме отдел, който да тича
след хората или да се грижи за тях.

И когато започнахме да откриваме, че това
работеше, казахме си че търсим,

и това, мисля аз, е главното нещо,
което аз търсех

в терминалните дни и в команията,

което е: Как да поставиш
основите за постигане на мъдрост?

Ние произлизаме от една революционна
епоха, индустриална революция,

епоха на информация,
епоха на познанние,

но ние не сме никак по-близо
до епохата на мъдростта.

Как да проектираме, как да организираме
за постигане на повече мъдрост?

Например, много често,

най-умното или най-интелигентното
решение не се стикова.

Тогава ще кажем например:

нека се споразумеем, че ти ще продаваш
по 57 джундурии на седмица.

Ако ги продадеш до сряда,
моля те, отиди на плаж.

Не съзадавай проблем за нас,
за производството, за приложението;

тогава ще трябва да купим нови компании,
ще трябва да изкупим конкурентите си,

ще трябва да направим една камара неща,
защото ти продаде твърде много джундурии.

Така че отиди на плаж
и започни отново в понеделник.

(Смях) (Ръкопляскане)

Така че процесът е търсене на мъдрост.

И в този процес, разбира се
изкахме хората да знаят всичко,

и искахме да сме наистина демократични
в начина, по който вършим нещата.

Затова нашият борд име две свободни места
със същите права за гласуване,

за първите двама човека които се появят.

(Смях)

И така, имахме чистачки, които гласуваха
на срещи на борда,

на които присъствуваха и други много важни
хора с костюми и вратовръзки.

И фактът е, че те ни държаха честни.

Този процес, като започнахме да гледаме
хората, които дойдоха при нас,

си казахме, чакай малко,

при нас идват хора и казват,
къде се очаква от мен да седя?

Как очаквате да работя?
Къде ще бъда след 5 години?

Вгледахме се и в това, и си казахме:
трябва да започнем много по-рано.

От къде да започнем?

Казахме, о, предучилището
изглежда подходящо място,

И учредихме фондация, която сега има,
за 11 години, три училища,

където започнахме да си задаваме
същите въпроси,

как да преорганизираш училището
за постигане на мъдрост?

Едно нещо е да кажеш,
трябва да рециклираме учителите,

директорите трябва да правят повече.

Но истината е, че това което ние правим
с образованието е изцяло отживяло.

Ролята на учителя е изцяло отживяла.

Ходенето от час по математика, в биология,
и после Франция от 14 в. е много глупаво.

(Ръкопляскане)

И се замислихме,
как би могло да изглежда?

И събрахме заедно хора, включително
такива, които обичат образованието,

хора като Пауло Фрейре, и два
министъра на образобанието на Бразилия.

и си казахме: ако трябва да проектираме
едно училище от самото начало,

как ли би изглеждало то?

И така създадохме това училище,
което се казва Лумиар,

и Лумиар, едно от тях е
обществено училище,

и Лумиар казва следното:

Нека разделим ролята
на учителя на две.

Единият човек ще наричаме възпитател.

Възпитател, в стария смисъл на гръцката
"пайдейя" - грижи се за детето.

Какво се случва у дома, в какъв
момент от живота се намират, и т.н.

Но моля те, не преподавай,

Защото колкото и малко да знаеш в сравнение
с Гугъл, ние не искаме да го знаем.

Пази го за себе си.

(Смях)

Сега, ще доведем хора,
които имат две неща:

страст и експертиза, и това може или
да е тяхна професия или да не е.

И ние използваме възрастните,

които са 25 процента от населението,
с мъдрост, която никой повече не иска.

И ние ги довеждаме в училището и казваме:

научете тези деца на това,
в което вие наистина вярвате.

Така че имаме цигулари,
преподаващи математика.

Имаме най-различни неща,
където казваме:

не се притеснявай повече
за материала от учебника.

Имаме около 10 основни направления,
които са от 2 до 17.

Неща като: как да измерваме себе си
като човешки същества?

Така че има място за математика
и физика и всички подобни.

Как да се изразяваме?

Така че има място за
музика и литература и т.н.,

но също така и за граматика.

И после, имаме неща,
за които всеки е забравил,

които са вероятно
най-важните неща в живота.

Много важните неща в живота,
за които нищо не знаем.

Ние не знаем нищо за любовта,

ние не знаем нищо за смъртта,

ние не знаем нищо за това защо сме тук.

Така че в училище ни трябва направление,
което да говори за всичко, което не знаем.

Това е голяма част от нещата, които правим.

(Ръкопляскане)

И така, през годините започнахме да
навлизаме в други неща.

Казахме си, защо трябва да мъмрим децата

и да казваме - седни и ела тук,
и прави това, и така нататък.

Казахме, нека да накараме децата да
направят нещо, което наричаме кръг

който да се среща веднъж седмично.

И казахме, вие изберете правилата,

а след това решете какво
искате да правите с тях.

Може ли всички да се удряте по главите?

Разбира се, за седмица, опитайте.

Те избраха съвсем същите
правила които и ние имахме,

само дето бяха техни.

И после, властта е тяхна,

което означава, че те могат да суспендират
и изключват деца от училище и го правят,

така че ние не си играем на училище;
те наистина взимат решения.

И така, в същата насока,

поддържаме една дигитална мозайка,

защото това не е конструктивизъм, или
Монтесори, или нещо подобно.

Това е система, при която се придържаме
към бразилския учебен план,

с една мозайка от 600 плочки,

които искаме децата да са открили
докато навършат 17 години.

И ние непрекъснато следим развитието
и заем как те се справят,

и казваме - ако сега това не ти е
интересно, нека да изчакаме една година.

А децата са в групи,
които нямат възрастови категории,

така че шест годишното дете,
което е готово, учи заедно с 11 годишно,

което елиминира всичките тези банди
и групировките

и тези неща, които като цяло
имаме в училищата.

И на децата се дават оценки
от нула до 100 процента,

които те самите дават на всеки
няколко часа с помощта на програма.

Докато прогресът не е до 37 процента, искаме
да продължат да работят по даден въпрос,

така че да може да ги изпратим в света
с достатъчно познания за него.

И така, класовете са: световна купа по
футбол или изграждане на велосипед.

И хората ще се запишат за 45 дневен
курс за изграждане на велосипед.

Сега, опитайте да изградите велосипед
без да знаете, че Пи е 3,1416.

Не можете.

А я се опитайте, който и да е от вас,
да използвате 3,1416 за нещо.

Вече не знаете.

Това е загубено и това е онова,
което се опитваме да направим там,

което е търсенето на мъдрост
в това училище.

И това ни връща отново към тази графика
и това разпределяне на живота ни.

И натрупах много пари,
като се замисля.

Като се замислиш и си казваш,
сега е време да върна,

ами ако ще връщаш,
значи си взел прекалено много.

(Смях) (Ръкопляскане)

Не преставам да си мисля за Уорън
Бъфет, как се събужда един ден

и открива че има 30 милиарда долара
повече отклоклото си е мислел че има.

И той поглежда и си казва,
какво ще правя сега с тях?

И казва: Ще ги дам на някой,
който наистина се нуждае от тях.

Ще ги дам на Бил Гейтс. (Смях)

А моят човек, който е финансовият
ми съветник в Ню Йорк,

той казва, виж, ти си глуповат човек,

защото щеше да имаш 4,1 пъти
повече пари днес

ако беше направил пари от парите
вместо да ги раздаваш докато ги изкарваш.

Но на мен по ми харесва да ги споделям.

(Ръкопляскане)

Преподавах на студенти за магистратура
в МИТ за известно време

и един ден се оказах
в гробището Маунт Обърн.

Това е едно красиво гробище в Кембридж.

И се разхождах наоколо.
Имах рожден ден и размишлявах.

При първата обиколка
видях тези надгробни плочи

на такива прекрасни хора,
които са направили велики неща

и си помислих, с какво искам
да ме запомнят мен?

И направих още една обиколка,

и втория път
ми дойде друг въпрос,

който ми послужи по-добре,
и който беше:

защо изобщо искам да бъда запомнен?

(Смях)

И това, мисля си,
ме отведе на други места.

Когато бях на 50, заедно със съпругата ми
Фернанда, седяхме цял един следобед,

запалихме огън в едно голямо огнище,

и аз изхвърлих всичко, което бях
направил, в този огън.

Това е книга, издадена на 38 езика;

стотици статии и видео дискове -
всичко което имах.

И това свърши две неща.

Едно, освободи петте ни деца
да не следват нашите стъпки, нашите сенки.

Те не знаят какво правя аз.

(Смях)

Което е добре.

И аз нямам намерение да ги закарам някъде

и да кажа: един ден всичко това
ще бъде ваше.

(Смях)

Петте деца нищо не знаят,
което е добре.

И вротото нещо е,

Аз се освободих от тази котва
на стари постижения или каквото и да е.

Свободен съм да започна нещо ново всеки път
и да решавам нещата от нула

в част от тези терминални дни.

А някои хора биха казали,

о, сега ти имаш това време,
тези терминални дни,

така че ще излизаш навън
и ще правиш всичко.

Не, били сме на плажовете,

както сме били и в Самоа и в Малдивите
и в Мозамбик,

така че това е направено.

Изкачвал съм планини в Хималаите.

Гмуркал съм се 60 метра надолу,
за да видя акула-чук.

Изкарал съм 59 дни на гърба на камила
от Чад до Тимбукту.

Бил съм на магнетичния Северен Полюс
на шейна теглена от кучета.

И така, били сме доста заети.

Предпочитам да наричам това
моята празна кофа с желания.

(Смях)

И с тази обосновка,
поглеждам към тези дни и си мисля:

Аз не съм се пенсионирал.
Изобщо не се чувствам пенсионер.

И затова пиша нова книга.

Стартирахме три нови компании
през последните две години.

В момента работя върху разпространяването
на тази училищна система в света безплатно,

и открих - наистина много интересно -
че никой не я иска безплатно.

И така аз прдължавам да опитвам
в продължение на 10 години,

да накарам обществената система
да приеме тази логика на образование,

в колкото обществени училища имаме,

която вместо 43 от 100
като рейтинг, като оценка,

постига 91 от 100.

Но безплатно никой не я иска.

Така че може би ще започнем да я
таксуваме и така ще стигне до някъде.

Но да я разпространим е едно
от нещата, които искаме да направим.

И мисля, че което остава като
послание за всички вас,

мисля, че е нещо такова:

Всички ние сме се научили
какво да правим неделя вечер,

как да изпращаме електронна поща
и да раборим от вкъщи.

Но много малко от нас са се научили

как да ходят на кино
в понеделник следобяд.

И ако търсиме мъдрост,
трябва да се научим да правим и това.

И така, това което сме правили през
всичките тези години е много просто,

то е използването на малкoто помагало
питай три пъти последователно "защо".

Защото за първото "защо"
винаги имаш добър отговор.

При второто "защо"
започва да става трудно.

До третото "защо", вие вече не знаете защо
в действителност правите това което правите

Това, което искам да ви оставя, е зрънцето
и мисълта, че може би, ако го направите

ще достигнете до въпроса "За какво?"

За какво правя това?

Hадявам се, че в крайна сметка,
и с течение на времето,

Надявам се че с това,
и това е което ви пожелавам,

вие ще имате едно доста по-мъдро бъдеще.

Много ви благодаря.

(Ръкопляскане)

Крис Андерсон: И така, Рикардо,
ти си малко луд.

(Смях)

За много хора това изглежда налудничаво.

И в същото време, задълбочено мъдро.

Онези парчета, които аз се опитвам
да подредя, са следните:

Идеите ти са толкова радикални.

Как, в бизнеса например,
тези идеи съществуват от известно време,

а вероятно процентът на бизнесите,
приели част от тях

все още е доста нисък.

Имало ли е случаи, в които
някоя голяма компания

е поела една от идеите ти,
и ти си си помислил "Да!"?

Рикардо Семлер: Случва се.
Случи се преди около две седмици

с Ричард Брансон,
с неговите хора, които казаха

о, не искам повече да контролирам
почивните ви дни,

или Нетфликс, които правят по
малко от това и онова,

Но не мисля, че е много важно.

Иска ми се да стане малко
като мисионерско усърдие,

но това е много лично.

Фактът е, че се изисква скок на вярата
относно изгубването на контрола.

И почти никой, който има контрол, не е
готов да предприеме верски скокове.

Ще трябва да дойде от децата
и от други хора,

които стартират компании
по по-различен начин.

КА: Това ли е ключовото нещо?

От твоя гледна точка
доказателството е налице,

от бизнес гледна точка това работи,

но хората просто нямат
куража да - (профучаване)

РС: Те дори нямат подбудите.

Управляваш компания с
мандат от 90 дни.

Това е тримесечен отчет.

Ако не се оправиш за 90 дни си навън.

И ти казваш: "Ето една страхотна програма,
която за по-малко от едно поколение..."

А човекът ти казва - "Махай се от тук."

Ето в това е проблемът.

(Смях)

КА: Това, което се опитваш да направиш в образованието
ми изглежда невероятно проницателно.

Всеки е притеснен за образователната
система на страната си.

Никой не смята, че сме
настигнали светът,

в който има и Гугъл и всичките
тези технологични опции.

А ти имаш реално доказателство, че децата,
които досега са минали през твоята система,

имат драматичен напредък
в постиженията си,

Как да ти помогнем да придвижиш
тези идеи напред?

РС: Мисля че това е проблем на идеи,
на които още не им е дошло времето.

А аз никога не съм бил много като
евангелист за тези неща.

Ние даваме идеята.

Внезапно откриваш хора –

има група в Япония,
което много ме плаши,

която се нарича Селмеристи,
и имат около 120 компании.

Канили са ме.
Винаги съм се страхувал да отида.

И има и група в Холандия, която
притежава 600 малки холандски компании.

Това е нещо, което ще
разцъфне от само себе си.

Част от него ще е погрешно,
но няма значение.

Ще намери своето собствено място.

И аз се страхувам от другия,
който казва

това е толкова добро,
трябва да го направим.

Нека да създаден система,
и да вложим много пари в нея,

и тогава хората ще я следват,
независимо на каква цена.

КА: Ти си задавал невероятни
въпроси през целия си живот.

Струва ми се, че това е горивото,
което е движило много неща.

Имаш ли някакви въпроси за нас,
за ТЕД, за групата тук?

РС: Аз винаги се връщам към
вариации на въпроса,

който ми зададе сина ми,
когато беше на три.

Седяхме в едно джакузи, и той каза,
"Татко, защо съществуваме?"

Няма друг въпрос.

Никой няма никакъв друг въпрос.

Има вариации на този конкретен въпрос,
от три нататък.

Така че, като прекараш време в компания,
в бюрокрация, в оранизация,

и си казваш, брей –

колко хора познаваш, които на
смъртното си легло казват

брей, искаше ми се да прекарам
повече време в офиса?

Така че го има цялото това нещо
да имаш куража сега,

не след седмица, не след два месеца,

не когато откриеш,
че имаш нещо,

да кажеш, не, за какво правя това?

Спри всичко. Нека да направя нещо друго.

И това ще е наред,

ще е много по-добре от това,
което правиш,

ако си заседнал в един процес.

КА: Това ми се струва един мъдър
и доста красив начин да приключим

този предпоследен ден на ТЕД.

Рикардо Семлер, много ти благодаря.

РС: Много ви благодаря.

(Ръкопляскане)