YouTube

Got a YouTube account?

New: enable viewer-created translations and captions on your YouTube channel!

Bulgarian subtitles

← Всичко е ремикс - Част 3

Креативността не е магия. Третата част на тази поредица изследва как в действителност се случват иновациите.

За да подкрепите този проект, моля, посетете: http://www.everythingisaremix.info/donate/

Можете да закупите музиката от: http://www.everythingisaremix.info/part-3-soundtrack/

Get Embed Code
27 Languages

Subtitles translated from English Showing Revision 4 created 03/27/2012 by Димитър Кръстев.

  1. Творческият акт е обвит в митове.

  2. Митове, че креативността е резултат от вдъхновение,
  3. че оригиналното творчество разбива шаблоните,
  4. че то е продукт на гении
  5. и че се появява толкова бързо, колкото електричеството нагрява жичката на лампата.
  6. Ала креативността не е магия.
  7. Тя се случва, като върху съществуващи материали се приложат обикновените инструменти на мисълта.
  8. А почвата, от която нашите творения израстват, е нещо, към което се отнасяме с насмешка и неразбиране,
  9. макар да ни дава толкова много - и това е копирането.
  10. Казано просто, копирането е начинът, по който ние се учим.
  11. Не можем да измислим нещо ново, преди да сме овладели езика на нашата област, а това става чрез подражание.
  12. Всички хора на изкуството, например, прекарват годините си на формиране, създавайки производни творби.
  13. Първият албум на Боб Дилън съдържа 11 кавъра.
  14. Ричард Прайър започва кариерата си на комедиант, правейки не чак токова добри имитации на Бил Косби.
  15. А Хънтър С. Томпсън препечатва "Великият Гетсби" само за да усети какво е да напишеш велик роман.
  16. Никой не започва с оригинални работи.
  17. Нуждаем се от копиране, за да изградим основата на знанието и разбирането.
  18. А след това... нещата могат да станат интересни.
  19. След като сме стъпили здраво на основата чрез копиране,
  20. вече е възможно да създадем нещо ново посредством трансформация.
  21. Да вземем една идея и да създадем вариации.
  22. Това отнема доста време, но в един момент води до пробив.
  23. Джеймс Уат прави едно значително подобрение на парната машина,
  24. тъй като имал за задача да поправи парната машина на Томас Нюкомен.
  25. Прекарва 12 години в усъвършенстване на своята версия.
  26. Кристъфър Латъм Шоулс създава пишещата си машина по образ на пиано.
  27. В продължение на 5 год. този дизайн постепенно еволюира до QWERTY подредбата, която използваме и в наши дни.
  28. А Томас Едисон не изобретява електрическата крушка.
  29. Първият му патент е за "Подобрение на електрическите лампи",
  30. но успява да произведе първата продаваема лампа,
  31. след като експериментира с 6000 различни материала за жичката.
  32. Всичко това са ключови изобретения,
  33. ала те не са оригинални идеи, а по-скоро повратни точки
  34. по една безкрайни линия на изобретения от много различни хора.
  35. Но най-поразителните резултати могат да се получат при комбинация на идеи.
  36. Чрез съчетаването на идеи могат да бъдат направени творчески скокове
  37. и да бъдат създадени някои от най-големите открития в историята.
  38. Печатната преса на Йоханес Гутенберг е изобретена около 1440 г.,
  39. но почти всички компоненти са съществували в продължение на векове.
  40. Хенри Форд и "Автомобилна компания Форд" не са изобретили поточната линия,
  41. взаимозаменяемите части или пък самия автомобил.
  42. Но през 1908 г. той комбинира всички тези елементи
  43. и създава първата масова кола на пазара, Модел "Т".
  44. А интернет се разраства бавно в продължение на няколко десетилетия,
  45. докато се сливат мрежи и протоколи.
  46. Достига критична маса през 1991 г., когато Тим Бърнърс-Лий прибавя "Световната мрежа" (WWW).
  47. Това са основните елементи на креативността -
  48. копиране, трансформация и комбиниране.
  49. А идеалният пример за всички тези, работещи заедно,
  50. е разказът за устройствата, които ползваме в момента.
  51. Затова, нека се върнем в зората на революцията на персоналните компютри
  52. и да видим компанията, от която започва всичко - Xerox.
  53. Xerox изобретява съвременния персонален компютър в началото на 1970-те.
  54. "Алто" била система, управлявана с помощта на мишка и с графичен потребителски интерфейс.
  55. Имайте предвид, че популярните персонални компютри по него време се управлявали с помощта на превключватели
  56. и ако ги включиш в правилната последователност,
  57. виждаш премигващи лампички.
  58. "Алто" бил доста напредничав за времето си.
  59. В един момент Apple се сдобили с "Алто"
  60. и малко по-късно пуснали не един, а два компютъра с графичен интерфейс -
  61. "Лиза" и по-успешния й наследник "Макинтош".
  62. "Алто" така и не успял да се реализира на пазара,
  63. но Xerox пускат система, базирана на него, през 1981 г. -
  64. "Star 8010", две години, преди "Лиза",
  65. три години преди "Мак(интош)".
  66. Именно "Star" и "Алто" служат за основа на "Макинтош".
  67. "Star" на Xerox пресъздава повърхността на бюрото и слага върху нея икони за документите и папките.
  68. Разполагал с показалец, ленти за превъртане и изскачащи менюта.
  69. Това били огромни иновации и "Макинтош" ги изкопирал всичките.
  70. Но първата комбинация е това, което изстрелва "Мак" по пътя на успеха.
  71. Apple си поставили за цел да съберат в едно компютър и домакински уред.
  72. "Мак" трябвало да бъде уред, не по-сложен от телевизора или озвучителната система.
  73. Докато "Star" бил предназначен за професионална употреба
  74. и бил много различен от тромавата операционна система, използваща команди, която преобладавала по него време.
  75. "Мак" бил за дома и това предизвикало редица трансформации.
  76. Първо, Apple премахнали единия от бутоните на мишката, за да направят това ново устройство по-малко объркващо.
  77. След това добавили двойното щракване за отваряне на файлове.
  78. "Star" имал отделен клавиш за отваряне на файлове.
  79. "Мак" също така позволявал провлачването на икони, както и преместването и оразмеряването на прозорците.
  80. "Star" не разполагал с опцията "провлачи-и-пусни".
  81. За да преместиш или копираш файл, трябвало да избереш икона,
  82. да натиснеш клавиш и след това да кликнеш върху мястото.
  83. А за оразмеряването на прозорците се използвало специално меню.
  84. Както "Star", така и "Алто" имали изскачащи менюта,
  85. но тъй като местоположението им се местело по екрана
  86. потребителят трябвало постоянно да се преориентира.
  87. "Мак" въвел лентата с менюта,
  88. която оставала на същото място без значение какво правите.
  89. "Мак" също така добавил и кошчето, за да стане изтриването на файлове по-интуитивно и по-малко стресиращо.
  90. И накрая, благодарение на компромис и умно производство,
  91. Apple успели да намалят цената на "Мак" до $2500.
  92. Все така доста скъпо, но много по-евтино от $10 000 за "Лиза" или $17 000 за "Star".
  93. Но в основата на всичко бил графичният интерфейс,
  94. съчетан с идеята за компютъра като домакински уред.
  95. "Мак" е пример за експлозивния потенциал на комбинирането.
  96. "Star" и "Алто" от друга страна
  97. са продукт на години висши изследвания и развитие.
  98. Те са свидетелство за бавната сила на трансформациите.
  99. Но разбира се и те съдържат чужда работа.
  100. "Star" и "Алто" са еволюционни клонове, които произлизат от NLS системата,
  101. която въвежда прозорците и мишката,
  102. "Sketchpad" ("Скицник") - първото интерактивно приложение за рисуване,
  103. достигаща чак до "Мемекс",
  104. концепция, наподобяваща съвременния компютър, десетилетия преди да е бил възможен.
  105. Взаимозависимостта на нашата креативност се потиска от могъщи културни идеи,
  106. но сега технологията изважда тази взаимовръзка наяве.
  107. Борим се по законен, етичен
  108. и творчески път, за да се справим с тези условия
  109. и в това става дума в последния ни епизод.
  110. Част 4
  111. Ами ако Xerox не бяха решили да разработят графичния интерфейс?
  112. Ако Томас Едисон се бе захванал с друг занаят?
  113. Ако Тим Бърнарс-Лий не бе получил финансирането, за да разработи Световната мрежа?
  114. Щеше ли да е различен нашият свят?
  115. Щяхме ли да сме изостанали?
  116. Историята ни подсказва, че нещата едва ли щяха да са толкова различни.
  117. Всеки път, щом е правено значително откритие,
  118. обикновено е имало и други, поели по същия път.
  119. Може би са били малко по-назад,
  120. а може би въобще не са били назад.
  121. Исак Нютон и Готфрид Лайбниц изобретяват висшата математика около 1684.
  122. Разбира се, Чарлз Дарвин е този, който предлага своята "Теория на еволюцията посредством естествен подбор",
  123. но Алфред Ръсел Уолъс имал доста сходна идея по почти същото време.
  124. А Александър Греъм Бел и Илайжа Грей подали патенти за телефона в един и същи ден.
  125. Наричаме това "едновременно откритие" -
  126. една и съща иновация, произлизаща от различни места.
  127. Науката и изобретенията са осеяни с такива случаи,
  128. но същото може да се случи и в изкуствата.
  129. В киното например три "Коко Шанел" филма биват направени през девет месеца.
  130. Около 1999 г. вече имаме четири филма научна фантастика за изкуствената реалност.
  131. Дори особено оригиналният филм на Чарли Кауфман
  132. "Синекдоха Ню Йорк"
  133. има явна прилика с романа на Том Макарти "Остатък".
  134. И двата разказват историята на хора, които внезапно забогатяват
  135. и започват да пресъздават моменти от живота си,
  136. стигайки даже дотам, че да пресъздадат пресъздаването.
  137. Всъщност видеото,
  138. което гледате в момента,
  139. бе направено точно преди "Ню Йоркър" да публикува статия на Малкълм Гладуел
  140. за Apple, Xerox и естеството на иновацията.
  141. Всички ние работим с едни и същи материали.
  142. И понякога случайно постигаме еднакви резултати,
  143. но понякога иновациите просто изглеждат неизбежни.
  144. Здравейте, аз съм Кърби.
  145. Аз съм авторът на "Всичко е ремикс"
  146. и искам още веднъж да ви благодаря, че гледахте
  147. и бих искал набързо да благодаря на хората, които помогнаха за този епизод,
  148. както и на тези, които ме следват в Twitter и понякога помагат с изследванията.
  149. За последно - финансовата помощ е силно оценявана и добре дошла.
  150. Тя наистина помага всичко това да се случи
  151. и ако имате възможност да направите дарение,
  152. моля, посетете страницата за дарения на сайта
  153. и отделете толкова, колко смятате, че поредицата заслужава.
  154. Също така вижте източниците и справочните страници на сайта
  155. и си купете някои от книгите и музиката, и филмите, които са изброени там.
  156. Това са произведенията, върху които изграждам тази поредица.
  157. Тези хора със сигурност биха се зарадвали на вашата помощ.
  158. Можете също така да ме гледате на живо. Ще изнеса няколко лекции - вижте сайта за подробности,
  159. Ако искате да ме ангажирате за изнасянето на лекция,
  160. пишете ми на адрес: talks@everythingisaremix.info.
  161. Това е! Елате пак следващия път за вълнуващото заключение на "Всичко е ремикс",
  162. както и за една вълнуваща новина.
  163. Грижете се за себе си. Довиждане!