Как да намерим работа, която обичаме

Скот Динсмор напуска работата, която го прави нещастен и прекарва следващите четири години в чудене как да намери работа, пълна с радост и смисъл. Той споделя какво е научил в тази измамно проста беседа за това как да откриете важното за вас - и после да започнете да го правите.

Каква чест! Винаги съм се чудил
как ще се чувства тук.

Преди осем години получих най-лошия
съвет в живота си относно кариерата.

Един приятел ми каза:

"Не се тревожи за това доколко харесваш
настоящата си работа.

Става въпрос само да си създадеш
резюме."

Тъкмо се бях върнал от Испания,
където живях за малко и

бях започнал работа за една компания
от Форчън 500. "Страхотно!",

мислех, "Ще въздействам много на света."

Имах толкова идеи.
И след около два месеца

забелязах, че към 10 часа всяка сутрин
имам странен порив -

да ударя главата си в монитора
на компютъра.

Не знам дали някой друг го е чувствал.

Много скоро след това забелязах,
че всичките ми конкуренти наоколо

вече бяха автоматизирали
моите работни функции.

И точно тогава получих онзи
мъдър съвет да подобрявам резюмето си.

Докато се опитвах да реша

през кой от прозорците на втория етаж
да скоча, за да променя нещата,

прочетох коренно различен съвет
от Уорън Бъфет, който гласеше:

"Да приемаш работа, за да създадеш резюме
е като да трупаш секс за стари години."

(Смях)

Чух това и то беше всичко,
от което имах нужда.

След две седмици бях напуснал
и го направих с единственото намерение

да открия нещо, което мога да проваля.
Ето колко трудно беше.

Исках да оставя някаква следа.
Нямаше значение каква.

И много бързо разбрах,
че не съм сам -

оказа се, че над 80 процента от хората

не харесват работата си.

Предполагам, че в тази зала е различно,

но това е средният процент, който
Делойт са установили в проучванията си.

И така, поисках да разбера
какво отличава тези хора,

хората с пламенната работа,
променяща света,

които се събуждат вдъхновени всеки ден,

от останалите, другите 80 процента,

които живеят в тихо отчаяние.

Започнах да интервюирам хората
с вдъхновяваща работа,

четох книги и изследвах случаи,

300 книги общо за целта и кариерата
и правех всичко това

изцяло погълнат от себе си,
наистина с егоистичната причина да...

Исках да намеря работата,
която не мога да не върша,

коя е тя за мен.

Но докато правех това, все повече
хора започнаха да ме питат:

"Ти се занимаваш с кариери.

Не харесвам работата си.
Може ли да обядваме?"

Казвах: "Разбира се."
Но ги предупреждавах,

защото в този момент процентът на
напусканията ми също бе 80.

От хората, с които обядвах, 80 процента
напускаха работа през

следващите два месеца.

Гордеех се с това, не защото
имах някаква специална магия.

А защото задавах един прост въпрос.

И той беше: "Защо работиш работата,
която работиш?"

И много често те ми отговаряха:

"Ами, защото някой ми каза,
че така трябва."

Разбрах, че толкова много хора около нас

изкачват стълба, която някой
им е казал да изкачват

и това води до облягане
на грешната стена

или на никаква стена изобщо.

Колкото повече време прекарвах
с тези хора и срещах проблема,

си мислех дали не можем
да създадем общност,

място, което хората
да чувстват като свое

и където да е нормално да
правят нещата различно,

да избират най-непознатия път,
където това се насърчава

и хората се вдъхновяват за промяна.

После такова стана мястото, което
сега наричам "Изживей легендата си",

за което ще разкажа след малко.

Докато правех тези открития,
забелязах рамка

от три наистина прости неща,

общи за всички различни, пламенни
хора, променящи света,

независимо дали са Стив Джобс
или просто човекът,

който има пекарна
надолу по улицата,

но върши работа, която
въплъщава същността му.

Искам да споделя тези три неща,
за да ги използваме като обектив

за нас, останалите, днес и
да се надяваме, през целия ни живот.

Първата част от тристепенната
рамка на пламенната работа

е да станете експерт по себе си
и да се разбирате,

защото, ако не знаете какво търсите,

никога няма да го намерите.

А истината е, че никой няма
да направи това за вас.

Няма предмет в университета за
страстта, целите и кариерата.

Не знам как това не е задължителна
допълнителна специалност,

но нека не започвам по тази тема.

Прекарваме повече време в избиране
на телевизор за общежитието,

отколкото в избиране на специалност
и област на изучаване.

Но зависи от нас да го проумеем

и ни трябва рамка, трябва ни начин
да се ориентираме.

Първа стъпка от компаса ни е да разберем
кои са уникалните ни способности.

Кои са нещата, за които
се събуждаме винаги с желание,

независимо дали ни се плаща,
нещата, за които останалите ни благодарят?

Strengths Finder 2.0 е книга,
а също и онлайн инструмент.

Горещо го препоръчвам за откриване на
онова, в което сте добри по природа.

После, каква е рамката или
йерархията ни при взимане на решения?

За хората ли ни е грижа,
за семейството, здравето ни,

или за постиженията, успеха
и подобните им?

Трябва да разберем какво е
да взимаме такива решения,

за да знаем каква е душата ни

и да не я продаваме за кауза,
за която въобще не ни пука.

Следващата стъпка е опитът ни.

Всички ние имаме преживявания.
Научаваме всеки ден, всяка минута

какво обичаме, какво мразим,

в какво сме добри и в какво ужасни.

Aко не отделяме време, за да
обърнем внимание на това

и да асимилираме наученото,

да го приложим в остатъка от живота си,
всичко е било напразно.

Всеки ден, всяка седмица,
всеки месец от всяка година

прекарвам известно време само
в размисъл за случилото се

както трябва, за обърканите неща
и какво искам да повторя,

какво мога да прилагам повече
в живота си.

Още повече - когато срещнете хора,
особено днес,

които ви вдъхновяват и правят неща,
за които казвате:

"О, Боже, какво прави Джеф!
Искам да съм като него."

Защо го казвате?
Започнете дневник.

Записвайте какво у тях ви вдъхновява.

Няма да е всичко в живота им,

но каквото и да е, запишете го,

така че с времето да имаме
съкровищница от неща,

които можем да приложим в живота си,
да живеем с повече страст

и да оставим по-ярка следа.

Защото, щом започнем
да разглеждаме заедно нещата,

можем да определим какво
всъщност означава успехът за нас,

а без различните части на компаса
това не е възможно.

Оказваме се в ситуацията да имаме
живот по сценарий,

който сякаш всички живеят,
изкачвайки стълбата за никъде.

Нещо като "Уолстрийт 2",
ако някой го е гледал,

низшият служител пита големия банкер
на Уолстрийт и изпълнителен директор:

"Каква е цифрата ти? Всеки има цифра -

ако направи такива пари,
ще зареже всичко."

Той отговаря: "Просто е. Повече."

И само се усмихва.

И това е тъжното състояние
на повечето хора,

които не са отделили време
да разберат какво е важно за тях,

които продължават да се стремят към нещо,
което не значи нищо за тях,

но го правят, защото всички казват,
че така трябва.

Щом веднъж сглобим рамката,

можем да започнем да разпознаваме
нещата, които ни карат да се чувстваме живи.

Преди това, една страст можеше
да се появи и да ви удари в лицето

или може би във възможната ви
насока на работа, но вие я изхвърляхте,

защото нямахте начин да я
идентифицирате.

Но щом веднъж го направите, може
да видите нещо съответстващо на силата ви,

ценностите, кой сте вие като личност

и затова да грабнете страстта
и да направите нещо,

да я следвате и да се опитате
да въздействате с нея.

"Изживей легендата си" и
движението, което създадохме

нямаше да съществуват без
този компас, за да открия

"Уау, искам да се занимавам с това
и чрез него да променя нещата."

Ако не знаем какво търсим,
никога няма да го намерим,

но щом имаме тази рамка,
този компас,

можем да преминем към следващия етап –
това горе не съм аз -

правейки невъзможното и
отмествайки границите си.

Има две причини хората
да не постигат нищо.

Първата е, че си казват,
че не могат да го постигнат

или хората около тях им казват,
че не могат.

Така или иначе, започваме да вярваме в това.

Или се отказваме,
или въобще не започваме.

Истината е, че всичко е невъзможно,
докато някой не го направи.

За всяко изобретение,
всяко ново нещо в света,

хората в началото мислят,
че е лудост.

Роджър Банистър и една миля за 4 минути -
беше физически невъзможно

да се подобри времето 4 минути
в състезание по бягане,

докато Роджър Банистър не го направи.

Какво се случи после?

След два месеца 16 души
счупиха рекорда от 4 минути.

Нещата в главите ни,
които смятаме за невъзможни,

често са крайъгълни камъни,
чакащи да бъдат постигнати,

ако успеем малко да отместим
границите си.

И мисля, че това вероятно започва
с физическото ни тяло и форма

преди всичко, защото тях
можем да контролираме.

Ако не мислите, че можете
да пробягате една миля,

докажете си, че можете
да пробягате една-две

или маратон, или да отслабнете
с 5 паунда, или нещо друго.

Разбирате, че увереността
нараства

и може да се прехвърля
в други области от света ви.

Аз на практика съм превърнал това
в навик с приятелите си.

Имаме малка група.
Ходим на физически приключения

и наскоро попаднах на
опасно място.

Ужасявам се от дълбока,
тъмно-синя вода.

Не знам дали друг някога
е имал такъв страх

след като е гледал 6 пъти
"Челюсти 1, 2, 3, 4"

като дете.

Но всичко над това място, ако е тъмно,
мога да го почувствам сега -

кълна се, че има нещо там.

Дори на езерото Тахо, което е
сладководно, съвсем неоснователен страх,

абсурден, но го има.

Преди 3 години се озoвах
на този влекач,

точно тук, в залива на Сан Франциско.

Беше дъждовен, бурен, ветровит ден
и на хората им прилошаваше на лодката,

а аз седях в костюм за гмуркане
и гледах през прозореца

в истински ужас, мислейки
как ще плувам към смъртта си.

Ще се опитам да плувам
през Голдън Гейт.

Предполагах, че някои от хората в
стаята може да са правили това преди.

Седях там, а приятелят ми Джонатан,
който ме беше убедил да го направя,

ме приближи и видя
в какво състояние съм.

Каза: "Хей Скот, кое е най-лошото,
което може да се случи?

Носиш костюм.
Няма да потънеш.

Ако не успееш, просто сe кaчи
в един от 20-те каяка.

Освен това, ако ни нападнат акули,
защо да избират теб

измежду 80-те души във водата?"
Благодаря, това помогна.

Той каза: "Наистина, просто се
забавлявай. Успех!"

И се гмурна и отплува. Добре.

Оказа се, че окуражаването помага
и се почувствах напълно спокоен,

мисля, че се получи, защото
Джонатан беше на 13.

(Смях)

От 80-те души, плуващи в онзи ден,

65 бяха между 9 и 13-годишни.

Помислете за различния си
подход към света,

ако на 9 бяхте разбрали, че
можете да преплувате миля и половина

в 56-градусова вода
от Алкатрас до Сан Франциско.

На какво щяхте да кажете Да?

От какво нямаше да се откажете?
Какво щяхте да опитате?

Финиширайки с плуване,
стигнах Аква Парка,

и излязох от водата -

разбира се, половината деца
бяха вече там,

аплодираха ме и бяха
много въодушевени.

А главата ми беше замръзнала,
ако някой е плувал в залива

и се опитвах да разтопя поне лицето си
и гледах как другите финишират.

И видях онова дете,
нещо не беше наред.

Той просто се мяташе ей така.

Едва успяваше да поеме въздух
преди да бухне главата си отново.

Забелязах, че и други родители гледаха и

кълна се, те мислеха същото,
което и аз -

ето защо не трябва да се разрешава
на 9-годишни да плуват от Алкатрас.

Това не беше умора.

Изведнъж двама родители
се втурнаха и го сграбчиха,

сложиха го на раменете си
и го носиха така,

напълно обездвижен.

После изминаха още няколко фута

и го сложиха в инвалидната му количка.

А той вдигаше юмруци в най-безумния
знак за победа, който съм виждал.

Още чувствам топлината и
енергията на това момче,

когато успя с постижението си.

Бях го видял по-рано през деня
в инвалидната му количка.

Нямах представа, че се кани да плува.

Чудя се къде ли ще бъде след 20 години?

Колко ли хора са му казвали,че не може
да направи това, че може да умре?

Опровергавате хората,
доказвате на себе си,

че сте способни на малки
постепенни усилия,

които смятате за възможни.

Не е нужно да сте най-бързият
маратонец в света,

само собствените ви невъзможни
неща, постигнете тях,

започва се с малки постепенни крачки.

Най-добрият начин да го направите

е да се обградите с пламенни хора.

Най-бързият начин да постигнете неща,
които смятате за невъзможни

е да се обградите с хора,
които вече ги правят.

Има един цитат от Джим Рон:

"Вие сте средното равнище на петимата,
с които прекарвате най-много време."

Няма по-голям трик
в историята на света за това

да стигнете от там, където сте,
до там, където искате да бъдете,

от хората, които избирате
да застанат във вашия ъгъл.

Те променят всичко, доказано е.

През 1898 Норман Триплет направил
проучване с няколко колоездачи -

измервал времената им
по пистата групово

и индивидуално.

Открил, че всеки път колоездачите
в групата карали по-бързо.

Оттогава изследването е повторено
при най-различни хора

и показва отново същото -

че хората около вас имат значение
и обкръжението е всичко.

Но от вас зависи да го управлявате,
защото може да ви влияе в двете посоки.

80 процента хора, които
не харесват работата си,

означава, че повечето хора около нас,
не в тази стая, но навсякъде другаде,

насърчават самодоволството и ни пречат
да преследваме нещата, които са ни важни,

затова трябва да управляваме
обкръжението си.

Попаднах в следната ситуация -

личен пример, преди две години.

Някой имал ли е хоби или страст,
в което е влагал сърцето и душата си,

невероятно много време и толкова силно
e искал да го нарече бизнес,

но никой не му е обръщал внимание
и не е имал никаква печалба?

Правих това 4 години, опитвайки се да
създам движението "Изживей легендата си"-

да помага на хората да вършат работа, за
която искрено ги е грижа и да ги вдъхновява

и правех всичко възможно,

а имаше само 3-ма души,
които обръщаха внимание

и всички те са ей там -
майка ми, баща ми и жена ми Челси.

Благодаря ви за подкрепата!

(Аплодисменти)

Толкова силно го исках, а той нарасна
с нула процента за четири години

и бях на крачка да го прекратя

и точно тогава

се преместих в Сан Франциско и започнах
да срещам много интересни хора,

които имаха луд, приключенски
стил на живот,

бизнеси и уебсайтове, и блогове,

посветени на страстите им и помагащи
на хората по един смислен начин.

И един от приятелите ми,
той има осемчленно семейство

и издържа всички в него

с един блог, за който пише
два пъти седмично.

Те точно се бяха върнали след месец
в Европа, всички заедно.

Това ме разби.
Как изобщо беше възможно?

Безкрайно се вдъхнових от видяното

и вместо да го забравя,
реших да го взема насериозно.

Направих всичко възможно
да прекарвам време,

всеки възможен час през деня,
в опити да следвам тези момчета,

докато се мотаят, пият бира,
тренират или каквото и да е.

И след 4 години нулев растеж,

за шест месеца мотаене с тези хора,

общността на "Изживей легендата си"
нарасна 10 пъти.

През следващите 12 месеца
нарасна 160 пъти.

А днес над 30,000 души месечно
от 158 страни

използват нашите инструменти
за кариера и връзки.

Те са създали онази
общност от пламенни хора,

вдъхновила идеята,
която виждах

в "Изживей легендата си"
преди толкова години.

Хората променят всичко
и затова...

Питате какво се случи.

Четири години не познавах
никого в тази област

и дори не знаех, че съществува,
че хората правят такива неща,

че може да има такива движения.

После дойдох в Сан Франциско
и всички около мен го правеха.

Стана нещо нормално и мисленето ми
се промени от как бих могъл да го направя

до как бих могъл да не го направя.

И точно тогава, това превключване
продължи да действа в главата ми

и развълнува целия ми свят.

Без изобщо да опитвате,
стандартите ви отиват от тук до тук.

Не е необходимо да променяте целите си.
Трябва да промените само обкръжението.

Това е и затова обичам да съм
сред цялата тази група хора,

затова ходя на всяко събитие на TED, когато мога

и ги гледам на iPad-а си на път
за работа, каквито и да са.

Защото това е групата, която
вдъхновява възможностите.

Ще прекараме заедно цял ден
и още много.

Да обобщим от гледна точка
на трите стълба -

те имат нещо общо,
повече от всичко останало.

Те са 100 процента под наш контрол.

Никой не може да ви убеди,
че не можете да изучавате себе си.

Никой не може да ви убеди,
че не можете да отмествате границите си,

да научавате кое е невъзможно за вас
и да го променяте.

Никой не може да ви убеди, че не можете
да се заобиколите с вдъхновяващи хора

или пък да се отдръпнете от хората,
които ви дърпат надолу.

Не можете да контролирате рецесията.

Не можете да контролирате уволнението си
или попадането в пътна злополука.

Повечето неща са изцяло извън контрола ни.

Тези три неща са изцяло под контрола ни

и могат да променят целия ни свят,
ако решим да предприемем нещо.

Истината е, че нещата започват
да се случват на много места.

Току-що четох във Форбс, че
правителството на САЩ за пръв път отчита

месец, в който повече хора
са напуснали работа,

отколкото са били съкратени.

Мислеха, че е аномалия, но се случи
в три поредни месеца.

Във време, когато всички твърдят,
че средата е трудна,

хората показват среден пръст
на живота по сценарий,

на нещата, които се предполага,
че трябва да правят

за сметка на неща, които са важни за тях
и правят това, което ги вдъхновява.

Хората се събуждат за възможността,

че единственото нещо, което сега
ограничава възможностите е въображението.

Това вече не е клише.

Не ме интересува какво ви вълнува,
каква страст, какво хоби.

Ако е плетенето, намерете
някой, който е дяволски добър

и се учете от него. Налудничаво е.

И за това е целият този ден,
да се учим от хората, които говорят,

ние правим профили на тези хора
в "Изживей легендата си" всеки ден,

защото, когато обикновени хора
постигат необикновеното

и ние сме наоколо,

то става нормално.

Не става въпрос да сте Ганди или
Стив Джобс и да направите нещо нечувано.

Става въпрос за нещо,
което е важно за вас

и въздейства по начин,
който е само ваш.

Като стана дума за Ганди,
той е бил възстановяващ се адвокат,

доколкото съм чувал термина

и е бил привлечен за по-важна кауза,
нещо значещо много за него,

което не можел да не направи.

Той има един цитат,
с който буквално живея.

"Първо те игнорират, после ти се смеят,

после се борят срещу теб,
после побеждаваш."

Всичко е невъзможно
преди някой да го направи.

Можете да се движите с хора, които
ви казват, че не е възможно

и сте глупак да опитвате

или да се заобиколите с хора,
вдъхновяващи възможностите,

хората в тази зала.

Защото приемам за наша отговорност
да покажем на света,

че смятаното за невъзможно
може да стане новото нормално.

И това вече започва да се случва.

Първо, да правим нещата,
които ни вдъхновяват,

за да запалим и другите да правят
нещата, които вдъхновяват тях.

Но не можем открием тези неща,

ако не знаем какво търсим.

Трябва да свършим работата
върху себе си,

да сме решителни и да направим
откритията си.

Защото си представям свят, в който
80 процента от хората обичат работата си.

Как ще изглежда той?

Какви ще са иновациите?
Как ще се отнасяте с хората около вас?

Нещата ще започнат да се променят.

И тъй като приключваме, имам
само един въпрос към вас

и мисля,че това е единственият въпрос,
който има значение.

Каква е работата, която не можете
да не вършите?

Открийте я, живейте я,

не само за себе си, а заради
всички около вас,

защото така започва
промяната в света.

Каква е работата, която не можете
да не вършите?

Благодаря ви.

(Аплодисменти)