Съществува ли истинско Аз?

Какво в теб прави теб? Дали това е начинът, по който се възприемаш или начинът, по който другите те възприемат? Или е нещо съвсем различно? В тази беседа Джулиан Багини ще ни преведе през философията и неврологията до изненадващия отговор.

(Заснето в TEDxYouth@Manchester.)

Имаме ли истинско Аз?

Този въпрос може би
ви се струва много странен

и ще попитате:

"Как да открия моето истинско Аз,

как да разбера,
кой наистина съм Аз?"

и т.н.т.

Вярваме в идеята,
че съществува истинското Аз

и това е очевидно.

Ако на света има нещо истинско,
то това си ти самият.

Е, аз не съм твърде убеден.

Би трябвало да разбираме по-добре
значението на тази мисъл.

Разбира се в нашата култура
има много неща,

които ни втълпяват идеята,

че във всеки един от нас има
уникална сърцевина - същност.

Съществува нещо, което те оприличава
на дефиницията за самия теб.

При това то е постоянно и не се променя.

Сред обобщените методи
на неговото представяне

са например хороскопите.

В действителност хората
много държат на хороскопите.

Споделят ги на стените си във Фейсбук

като че ли са от особен култ.

Знаете дори хороскопа си
според китайския календар.

Съществуват и по-научни версии
за представянето на Аз-а:

различни способи за създаване
на персонален профил

като например теста на Майерс-Бригс.

Не знам, дали сте правили този тест.

Много фирми го прилагат
при подбор на персонала.

Задаваш много въпроси,
отговаряш на много въпроси

и се предполага, че тестът разкрива
нещо от твоята същност.

И естествено този тест
има много почитатели.

В подобни на това списания

в долния ляв ъгъл
винаги ще намерите реклама

на какво ли не от личен характер.

И ако сте си избрали
някое подобно списание,

трудно ще устоите, нали?

Правиш тестове, за да разбереш
какъв е методът ти на учене,

какъв е начинът ти на обич
или какъв е стилът ти на работа.

Дали си един или друг тип човек?

Мисля, че всички споделяме
общоприетата идея,

че във всеки от нас
съществува сърцевина - същност,

която да бъде открита.

И че тя е неизменната
истина за самите нас,

нещо, което не се променя
през целия ни живот.

Именно тази представа
бих искал да провокирам.

Признавам и ще го повторя по-късно,

че не правя това
просто от любопитство.

Това предизвикателство има
своята дълга и уникална история.

Ето я и общо споделяната представа:

Истинското Аз съществува.

Вие сте личностите, които сте
и притежавате своя същност.

Разбира се, с течение на живота
се случва да натрупвате

различни познания и опит.

Имате спомени

и именно те помагат
за създаването на вас самите.

Имате желания -
например за нещо сладко,

или пък за нещо,
което не е прилично да обсъждаме

в училище в 11 часа преди обед.

Имате своите вярвания.

На някои американци това им личи
по регистрационните номера.

Не знам, дали този,
който означава "МЕСИЯТА 1",

предполага, че шофьорът
вярва в месията

или че самият той е месията.

И в двата случая имаме вяра
в съществуването на месия.

Разполагаме със знания.

Също така имаме усещания и преживявания.

Не всичко се свежда само до интелект.

Според мен така се определя общия модел

на истинското Аз за всеки човек.

Така се получава личност, която притежава
всичко, формиращо житейския ни опит.

Но бих искал да споделя с вас
предположението,

че в този модел изконно
е заложено нещо погрешно.

И само с едно щракване
мога да ви посоча грешката.

А именно - не съществува истинско Аз
в сърцевината на целия този житейски опит.

Странна презумпция?
Може би не.

А какво е това тогава?

Със сигурност има
спомени, желания

намерения, усещания и т.н.т.

Но в действителност всички те съществуват

и са част от общото.

Те са преплетени,
свързани по най-различни начини.

Свързват се частично или пък изцяло,

защото всички принадлежат
на едно тяло и един разум.

Но съществува и описание,
което разказваме за самите себе си,

за нашите опит и преживявания,
припомняйки си миналото.

Правим едно нещо заради друго нещо.

Така че нашите желания,
са донякъде резултат от нашите вярвания.

А това, което запомняме,
ни показва и какво знаем.

Всички тези неща като вярванията,

желанията, чувствата, преживяванията

са свързани помежду си

и формират теб.

От една страна има малка разлика
от общоприетото разбиране.

От друга - има голяма разлика.

Тя се крие в смяната
на възприятията за вас:

като за същество,
набиращо житейски опит.

и мислейки за вас като
събраното богатство

от целия житейски опит.

Ти си сборът от всички твои части.

Тези части, разбира се, са и физически:

мозък, тяло, крака и други.

Но в действителност те
не са толкова важни.

Оставаш си същата личност
и след трансплантация на сърце.

Но ако ти трансплантират памет,
дали ще си същият човек?

Ако ти трансплантират вярвания?
дали би бил същият човек?

Идеята, че ние не сме
постоянни същества,

които имат опит,
а сме по-скоро същества,

създадени от събирането на опита,

може и да ви се строи странна.

Но не би трябвало.

Защото донякъде тя е съвсем логична.

Приканвам ви да се замислите за сравнение

с каквото и да е от Вселената,

дори и най-отдалеченото
от фундаменталните сили.

Да поговорим например за водата.

Не съм много добър в науките.

Например казваме,
че водната молекула притежава

два атома водород
и един - кислород, нали?

Всички знаем това.

Надявам се няма хора, за които

има нещо, наречено вода
и към него има прикачени

водородни и кислородни атоми.

И че това представлява водата.

Никой не мисли така.

Ние разбираме много лесно и ясно,

че водата не е нищо повече

от подходящо свързани
въглеродни и кислородни молекули.

Така е и всичко останало във Вселената.

Няма никаква скрита мистерия
в часовника ми например.

Казваме, че часовникът има
циферблат и стрелки,

механизъм и батерия.

И имаме предвид,

че няма нещо, наречено часовник,

към което след това да прикачваме
всички тези части.

Подразбираме ясно,
че имаме части на часовника,

които сглобяваме и създаваме часовник.

Ако във Вселената всичко останало
е устроено така,

защо тогава се различаваме един от друг?

Защо възприемаме себе си

като нещо различно
от сбора на всички наши части

и като отделна, постоянна единица,
която притежава тези части?

Този възглед в действителност не е нов.

Има доста дълга история.

Ще го откриете в Будизма,

ще го откриете и във философията
на 17-ти и 18-ти век

и така до днес,
според личности като Лок и Хюм.

Любопитното е, че този възглед

все по-често се застъпва в неврологията.

Това е Пол Брокс,
невропсихолог,

който казва:

"Дълбоко вярваме,
че имаме сърцевина, наша същност.

И е трудно да разклатиш това убеждение.

Може би и дори невъзможно, предполагам.

Но в действителност неврологията доказва,
че в мозъка няма център,

в който всички части се събират."

Така че, когато разглеждате мозъка

и как той разпознава себе си,

ще откриете, че в него няма
контролен център.

Няма централна точка,
в която се случва всичко.

В мозъка се осъществяват
много и различни процеси,

всеки от които се случва
донякъде самостоятелно.

Но от начина, по който те се свързват,

ние придобиваме усещането за нас самите.

Терминът, с който назовавам това
в книгата си, е "его-трик".

Това е като обикновен фокус.

Не се състои в предположението,
че не съществуваме.

Фокусът е в това да усетим,
че вътре в нас съществува

нещо много по-обединено,
отколкото ни изглежда.

Може би ще си помислите,
че този възглед е погрешен.

Може би ще си помислите,
че ако това е вярно,

то тогава никой от нас
няма обединяващо ядро,

няма постоянна същност.

И тогава това наистина ли означава,
че Аз-ът е илюзия?

Означава ли, че в действителност
не съществуваме?

Че няма истинско Аз?

Много хора наистина използват
тази беседа за илюзията.

Трима психолози -
Томас Мецингер, Брус Худ,

Сюзън Блекмор,

и много други хора като тях владеят
езика на илюзията.

Аз-ът е илюзия, измислица.

Но според мен тази представа
не помага особено много.

Нека се върнем на часовника.

Часовникът не е илюзия,
защото в часовника няма нищо друго

освен събраните му части.

По същия начин и ние не сме илюзия.

Фактът, че в известна степен
представляваме една много сложна

и подредена колекция,

не означава, че не сме истински.

Мога да ви го опиша с
една простичка метафора.

Нека да си представим един водопад.

Например водопадът Игуасу в Аржентина.

Имайки предвид нещо като един водопад

веднага в съзнанието ви
изниква асоциацията

за липса на постоянство,

за непрекъсната промяна.

Водата винаги си проправя нови канали.

С промените на климата и на приливите

някои неща умират,
други се появяват.

Разбира се, стичащата се вода по водопада

е различна във всеки един миг.

Но това не означава,
че водопадът Игуасу е илюзия.

Не означава, че не е истински.

Това, което означава, е,
че трябва да го приемем

като нещо, което има своята история

и своите елементи и сили,
които го правят цял,

но и като един процес - течност,
която непрекъснато се променя.

Според мен това е най-удачният пример
за описанието на самите нас.

Един освобождаващ модел.

Защото, ако приемате, че имате
тази фиксирана, постоянна същност,

която не се променя през целия ви живот,

ще живеете с усещането,
че сте затворени в следния капан:

Родени сте със същност -

това е, което сте, докато умрете,

а ако вярвате в задгробния живот -
продължавате с нея.

Но ако не се възприемате
като постоянно същество,

а по-скоро като вид процес,

който непрекъснато се променя,

то ще се почувствате свободни.

Защото за разлика от водопадите,

притежаваме способността да направляваме

посоката на нашето развитие
до определена степен.

Тук трябва да сме много внимателни, нали?

Ако често сте гледали Х-фактор,
може би сте повярвали в идеята,

че можем да сме всичко,
което искаме да сме.

Това не е вярно.

Тази сутрин слушах прекрасни музиканти

и съм твърдо убеден, че никога няма
да стана толкова добър както тях.

Мога да се упражнявам упорито и постоянно,

но не притежавам природния талант.

Съществуват граници на постижимото от нас.

Съществуват граници на това,
което можем да бъдем.

Въпреки това обаче притежаваме

способността да оформяме себе си.

Тогава истинското Аз

не е нещо, което си стои
и чака да го откриете.

Не откривате самите себе си,
вглеждайки се в душата си.

Това, което донякъде правите,

е да създавате истинските самите себе си.

Според мен това е от огромно значение

особено в настоящия етап на живота ви.

Ще осъзнаете, колко много

сте се променили през последните години.

Ако гледате някой клип с вас
от преди 3-4 години,

сигурно ще изпитате срам,
защото няма да се познаете.

Бих искал да отправя следното послание:

нека мислим за себе си като нещо,
което можем да оформяме,

направляваме и променяме.

Ето отново е Буда:

"Строителите на кладенци
направляват водата,

ковачите огъват лъковете,

дърводелците извиват дървото,

мъдреците кроят самите себе си."

Бих искал да ви оставя с мисълта,

че истинското ви Аз не е нещо,
което трябва да търсите

като дълбоко тайнство и което може би
никога няма да откриете.

В известна степен вие
притежавате истинско Аз -

това е нещо,
което от една страна откривате,

а от друга - сами създавате.

И мисля, че това е освобождаваща
и вълнуваща мисъл.

Благодаря ви много.