Return to Video

Ейми Клин: Нов начин да се диагностицира аутизъм

  • 0:01 - 0:03
    Винаги съм искал да стана
  • 0:03 - 0:06
    ходеща лаборатория за социални ангажименти,
  • 0:06 - 0:10
    да отразявам чувствата, мислите,
  • 0:10 - 0:15
    намеренията, мотивациите на хората, когато съм с тях.
  • 0:15 - 0:21
    Като учен, винаги съм искал да измеря това отразяване,
  • 0:21 - 0:23
    това чувство на другите хора, което се случва толкова бързо,
  • 0:23 - 0:26
    с едно мигане на окото.
  • 0:26 - 0:28
    Усещаме интуитивно чувствата на другите хора.
  • 0:28 - 0:29
    Знаем значението на действията им
  • 0:29 - 0:32
    преди те да ги извършат.
  • 0:32 - 0:34
    Винаги сме били
  • 0:34 - 0:37
    обект на субективността на някой друг.
  • 0:37 - 0:40
    Правим това през цялото време. Не можем да не го правим.
  • 0:40 - 0:42
    Това е толкова важно, че самите инструменти, които използваме,
  • 0:42 - 0:44
    за да разберем себе си, за да разберем
  • 0:44 - 0:48
    света около тях, са оформени от това състояние.
  • 0:48 - 0:51
    В същността си сме социални.
  • 0:51 - 0:54
    Пътешествието ми в аутизма започна, когато живеех
  • 0:54 - 0:58
    в жилищен квартал на възрастни с аутизъм.
  • 0:58 - 1:01
    Повечето от тези хора са прекарали по-голямата част от живота си
  • 1:01 - 1:05
    в болници. Това беше отдавна.
  • 1:05 - 1:09
    За тях аутизмът бе пагубен.
  • 1:09 - 1:13
    Те имаха умствени заболявания.
  • 1:13 - 1:16
    Не говореха. Но преди всичко,
  • 1:16 - 1:20
    бяха изключително изолирани
  • 1:20 - 1:23
    от света около тях, от околната им среда,
  • 1:23 - 1:25
    от хората.
  • 1:25 - 1:28
    По това време, ако влезете в училище
  • 1:28 - 1:32
    за хора с аутизъм, ще чуете много шумове,
  • 1:32 - 1:38
    има много движение, хората правят неща,
  • 1:38 - 1:41
    но те правят нещата сами.
  • 1:41 - 1:46
    Те могат да гледат лампата на тавана
  • 1:46 - 1:49
    или да седят сами в ъгъла,
  • 1:49 - 1:52
    или да се занимават с тези повторяеми движения
  • 1:52 - 1:57
    на самостимулация, което не води до никъде.
  • 1:57 - 2:00
    Изключително изолирани.
  • 2:00 - 2:04
    Сега знаем, че аутизма
  • 2:04 - 2:07
    е това разстройство, разстройство на това отразяване,
  • 2:07 - 2:10
    за което ви говоря.
  • 2:10 - 2:12
    Това са уменията за оцеляване.
  • 2:12 - 2:14
    Това са уменията за оцеляване, които сме наследили
  • 2:14 - 2:16
    за много стотици хиляди години
  • 2:16 - 2:19
    еволюция.
  • 2:19 - 2:24
    Когато се раждат, бебетата са беззащитни.
  • 2:24 - 2:26
    Без грижи, те няма да оцелеят и това е
  • 2:26 - 2:28
    причината, поради която природата им е дала
  • 2:28 - 2:32
    тези механизми на оцеляване.
  • 2:32 - 2:34
    Те са ориентирани към този, който полага грижите.
  • 2:34 - 2:38
    От първите дни и седмици живот,
  • 2:38 - 2:41
    бебетата предпочитат да чуват човешки звуци, а не
  • 2:41 - 2:43
    звуци от околната среда.
  • 2:43 - 2:45
    Те предпочитат да гледат хората, а не нещата,
  • 2:45 - 2:47
    но дори когато гледат хората,
  • 2:47 - 2:50
    те гледат в очите на хората, защото
  • 2:50 - 2:54
    очите са прозорците към преживяванията на хората
  • 2:54 - 2:56
    и те предпочитат да гледат към хора,
  • 2:56 - 3:01
    които ги гледат, а не към хора, които не ги гледат.
  • 3:01 - 3:03
    Те се ориентират към тези, които им оказват грижи.
  • 3:03 - 3:05
    Този, който оказва грижи, търси бебе.
  • 3:05 - 3:09
    Това е усилващо се нещо,
  • 3:09 - 3:13
    което е от голямо значение за появяването на съзнание,
  • 3:13 - 3:18
    социално съзнание, то зависи от това.
  • 3:18 - 3:20
    Винаги мислим за аутизма
  • 3:20 - 3:25
    като нещо, което се случва по-късно през живота.
  • 3:25 - 3:31
    Не е така. Той се случва в началото на живота.
  • 3:31 - 3:35
    Когато бебетата се свързват с тези, които им оказват грижи, те разбират,
  • 3:35 - 3:39
    че нещото, което се намира между ушите
  • 3:39 - 3:41
    е много важно -
  • 3:41 - 3:45
    то е невидимо, не можете да го видите - но е много важно
  • 3:45 - 3:46
    и се нарича внимание.
  • 3:46 - 3:49
    Скоро те научават, дори преди да могат да произнесат
  • 3:49 - 3:52
    дума, че могат да привличат внимание
  • 3:52 - 3:58
    и могат да се преместят до там, където искат.
  • 3:58 - 4:01
    Те се научават и да проследяват погледа,
  • 4:01 - 4:03
    защото това, което хората гледат,
  • 4:03 - 4:07
    е това, за което си мислят.
  • 4:07 - 4:09
    Скоро те започват да научават значението
  • 4:09 - 4:13
    на нещата, защото когато някой гледа към нещо
  • 4:13 - 4:15
    или посочва нещо,
  • 4:15 - 4:18
    те не само получават указание за посока,
  • 4:18 - 4:20
    те разбират и значението, което другия човек влага
  • 4:20 - 4:23
    в това нещо, отношението му и скоро
  • 4:23 - 4:27
    започват за пресъздават това значение,
  • 4:27 - 4:30
    значенията, които са разбрали чрез
  • 4:30 - 4:32
    социално взаимодействие.
  • 4:32 - 4:34
    Това са значения, които са разбрани като част
  • 4:34 - 4:38
    от споделения им опит.
  • 4:38 - 4:45
    Това е малко момиче на 15 месеца
  • 4:45 - 4:49
    и тя има аутизъм.
  • 4:49 - 4:52
    Идвам много близо до нея, може би
  • 4:52 - 4:56
    два инча от лицето й и тя ме забелязва.
  • 4:56 - 4:58
    Представете си, ако ви направя това,
  • 4:58 - 5:00
    дойда на два инча от лицето ви.
  • 5:00 - 5:02
    Вероятно ще направите две неща.
  • 5:02 - 5:06
    Ще се отдръпнете. Ще извикате полиция. (Смях)
  • 5:06 - 5:08
    Ще направите нещо, защото е невъзможно
  • 5:08 - 5:11
    да влезете във физическото пространство на някого
  • 5:11 - 5:12
    и да не получите реакция.
  • 5:12 - 5:16
    Правим това, запомняме интуитивно, без усилие.
  • 5:16 - 5:17
    Това е мъдростта на телата ни. То не е нещо,
  • 5:17 - 5:22
    което се предава чрез езика. Тялото ни знае това
  • 5:22 - 5:25
    от дълго време.
  • 5:25 - 5:28
    Това не е нещо, което се случва само при хората.
  • 5:28 - 5:31
    Това се случва и на някои от филатичните ни братовчеди,
  • 5:31 - 5:33
    защото, ако сте маймуна
  • 5:33 - 5:35
    и гледате към друга маймуна
  • 5:35 - 5:39
    и тази маймуна има по-висока позиция в йерархията от вас
  • 5:39 - 5:42
    и това се възприема като сигнал за опасност,
  • 5:42 - 5:45
    няма да живеете дълго.
  • 5:45 - 5:50
    Нещо, което при другите видове е механизъм за оцеляване,
  • 5:50 - 5:53
    без него те не биха могли да живеят,
  • 5:53 - 5:56
    довеждаме ги в контекста на хората
  • 5:56 - 6:00
    и трябва да действаме, да действаме социално.
  • 6:00 - 6:03
    Тя не ме забелязва и съм толкова близо до нея
  • 6:03 - 6:05
    и си мислите, че може би тя ме вижда,
  • 6:05 - 6:07
    може би тя може да ме чуе.
  • 6:07 - 6:09
    След няколко минути, тя отива в ъгъла на
  • 6:09 - 6:15
    стаята и намира малко парче бонбон, М&М.
  • 6:15 - 6:19
    Не мога да привлека вниманието й,
  • 6:19 - 6:22
    но нещото го привлече.
  • 6:22 - 6:24
    Повечето от нас правят голяма дихотомия
  • 6:24 - 6:29
    между света на нещата и света на хората.
  • 6:29 - 6:33
    За това момиче тази разделителна линия не е толкова ясна
  • 6:33 - 6:37
    и света на хората не я привлича
  • 6:37 - 6:38
    толкова, колкото бихме искали.
  • 6:38 - 6:40
    Запомнете, че учим много
  • 6:40 - 6:42
    като споделяме опит.
  • 6:42 - 6:46
    Сега, това което тя прави сега
  • 6:46 - 6:50
    пътят й на обучение се отклонява от минута на минута,
  • 6:50 - 6:54
    защото тя се изолира все повече.
  • 6:54 - 6:57
    Понякога чувстваме, че мозъкът е точно определен,
  • 6:57 - 6:59
    но мозъкът определя какви ще бъдем.
  • 6:59 - 7:02
    Всъщност, в мозъка също става това, което сме
  • 7:02 - 7:06
    и по същото време, когато поведението й се отклонява
  • 7:06 - 7:09
    от социалните взаимодействия, същото се случва
  • 7:09 - 7:15
    и с мозъка й.
  • 7:15 - 7:20
    Аутизмът е най-силното генетично състояние
  • 7:20 - 7:24
    от всички развиващи се разстройства
  • 7:24 - 7:27
    и е разстройство на мозъка.
  • 7:27 - 7:29
    Това е разстройство, което започва много по-рано от времето,
  • 7:29 - 7:32
    когато детето се ражда.
  • 7:32 - 7:36
    Знаем, че има широк спектър на аутизъм.
  • 7:36 - 7:38
    Това са тези хора, които са напълно
  • 7:38 - 7:41
    интелектуално неспособни, но има и такива, които са надарени.
  • 7:41 - 7:44
    Има хора, които въобще не говорят.
  • 7:44 - 7:46
    Има хора, които говорят твърде много.
  • 7:46 - 7:48
    Има хора, които, ако ги наблюдавате
  • 7:48 - 7:51
    в училищата им, ще видите, че те тичат до оградата
  • 7:51 - 7:54
    на училището по цял ден, ако им позволите,
  • 7:54 - 7:56
    а има хора, които непрекъснато идват към вас
  • 7:56 - 7:58
    и се опитват да ви ангажират непрестанно,
  • 7:58 - 8:02
    но често по смешен начин,
  • 8:02 - 8:06
    без причина.
  • 8:06 - 8:10
    Това се случва по-често, отколкото мислехме тогава.
  • 8:10 - 8:11
    Когато започнах да се занимавам с това, мислехме, че има
  • 8:11 - 8:14
    четири човека с аутизъм на всеки 10 000,
  • 8:14 - 8:16
    което е много рядко съотношение.
  • 8:16 - 8:20
    Сега знаем, че те са един на 100.
  • 8:20 - 8:25
    Има милиони хора с аутизъм около нас.
  • 8:25 - 8:28
    Цената, която обществото плаща, е висока.
  • 8:28 - 8:32
    Само в САЩ, това са може би 35 до 80 милиарда долара
  • 8:32 - 8:35
    и знаете ли какво? Повечето от тези фондове са свързани
  • 8:35 - 8:37
    с възрастни,
  • 8:37 - 8:39
    които са тежко увредени,
  • 8:39 - 8:41
    хора, които се нуждаят от услуги, услуги,
  • 8:41 - 8:44
    които са много интензивни и
  • 8:44 - 8:48
    могат да струват 60 до 80 000 долара годишно.
  • 8:48 - 8:52
    Това са хора, на които не им е било оказано ранно лечение,
  • 8:52 - 8:56
    защото сега знаем, че аутизма се създава сам,
  • 8:56 - 8:59
    когато те се отклоняват от пътя на учението,
  • 8:59 - 9:01
    за което ви споменах.
  • 9:01 - 9:04
    Ако можехме да идентифицираме това състояние
  • 9:04 - 9:08
    в по-ранен етап и да се намесим и да го лекуваме,
  • 9:08 - 9:10
    мога да ви кажа и това беше вероятно
  • 9:10 - 9:13
    нещо, което промени живота ми през последните 10 години,
  • 9:13 - 9:17
    мисълта, че можем точно да определим
  • 9:17 - 9:19
    това състояние.
  • 9:19 - 9:21
    Имаме възможност, защото
  • 9:21 - 9:24
    мозъкът е пластителен за толкова време
  • 9:24 - 9:26
    и тази възможност се отваря
  • 9:26 - 9:27
    за първите три години.
  • 9:27 - 9:31
    Не че възможността изчезва.
  • 9:31 - 9:34
    Но тя намалява значително.
  • 9:34 - 9:38
    Средната възраст за диагностициране в тази държава
  • 9:38 - 9:40
    е около пет години
  • 9:40 - 9:42
    а при бедните хора,
  • 9:42 - 9:45
    хора, които нямат достъп до клинични услуги,
  • 9:45 - 9:48
    селско население, малцинства,
  • 9:48 - 9:51
    възрастта на диагностициране е по-късно,
  • 9:51 - 9:53
    което е почти като че ли съм ви казал, че сме
  • 9:53 - 9:56
    проклели тези общности да имат хора
  • 9:56 - 10:00
    с аутизъм, чието състояние ще се влоши.
  • 10:00 - 10:03
    Мисля, че трябва да имаме биоетична императива.
  • 10:03 - 10:06
    Има наука,
  • 10:06 - 10:09
    но тя не е достатъчна, ако не оказва влияние
  • 10:09 - 10:13
    на общността и не можем да си позволим
  • 10:13 - 10:15
    тази пропусната възможност,
  • 10:15 - 10:18
    защото децата с аутизъм порасват с аутизъм
  • 10:18 - 10:22
    и мислим, че тези неща, които можем да направим
  • 10:22 - 10:24
    за тези деца, за тези семейства, през ранната възраст
  • 10:24 - 10:27
    ще имат последствия през целия живот
  • 10:27 - 10:31
    за детето, за семейството и за общността.
  • 10:31 - 10:34
    Това знаем за аутизма.
  • 10:34 - 10:37
    Има над сто гени, които са свързани
  • 10:37 - 10:39
    с аутизма. Мислим, че има
  • 10:39 - 10:43
    около 300 и 600 гена, които са свързани с аутизма
  • 10:43 - 10:47
    и генните аномалии са много повече отколкото самите гени.
  • 10:47 - 10:51
    Тук имаме въпрос,
  • 10:51 - 10:55
    защото ака има толкова много различни причини за аутизма,
  • 10:55 - 10:58
    как тези възможности се превръщат
  • 10:58 - 11:01
    в действителен синдром? Защото хора като мен,
  • 11:01 - 11:04
    когато влязат в игрална зала,
  • 11:04 - 11:07
    разпознават дете, което има аутизъм.
  • 11:07 - 11:09
    Как многобройните причини се превръщат
  • 11:09 - 11:12
    в синдром, които има някаква хомогенност?
  • 11:12 - 11:15
    Отговорът е, че това, което се намира между тези две неща
  • 11:15 - 11:18
    е развитие.
  • 11:18 - 11:21
    Интересуваме се от тези първи
  • 11:21 - 11:24
    две години, защото тези пасиви
  • 11:24 - 11:26
    не е задължително да се превърнат в аутизъм.
  • 11:26 - 11:29
    Аутизмът се създава сам.
  • 11:29 - 11:34
    Можем да се намесим през тези години,
  • 11:34 - 11:36
    можем да се погрижим за някои хора и божа работа,
  • 11:36 - 11:40
    можем дори да предотвратим аутизма при други.
  • 11:40 - 11:42
    Как правим това?
  • 11:42 - 11:45
    Как се намесваме в това чувство,
  • 11:45 - 11:49
    как се намесваме в другия човек?
  • 11:49 - 11:52
    Спомням си, че когато взаимодействах с 15 месечно бебе,
  • 11:52 - 11:54
    си помислих:
  • 11:54 - 11:57
    "Как да вляза в света й?
  • 11:57 - 12:01
    Дали тя мисли за мен? Дали тя мисли за другите?"
  • 12:01 - 12:06
    Трудно е да правим това и трябва да създадем
  • 12:06 - 12:09
    технологиите. Трябва да влезем в тялото.
  • 12:09 - 12:13
    Трябва да видим света през нейните очи.
  • 12:13 - 12:16
    От дълго време създавахме
  • 12:16 - 12:20
    тези нови технологии, които са основани на проследяване на очите.
  • 12:20 - 12:22
    Можем да видим всеки момент
  • 12:22 - 12:25
    с какво се занимават децата.
  • 12:25 - 12:28
    Това е колегата ми, Уорън Джонс, с когото
  • 12:28 - 12:31
    създадохме тези методи, тези изследвания
  • 12:31 - 12:33
    през последните 12 години
  • 12:33 - 12:36
    и тук виждате щастливо пет месечно бебе,
  • 12:36 - 12:42
    това е пет месечно малко момче, което ще гледа нещата,
  • 12:42 - 12:45
    които са донесени от неговия свят,
  • 12:45 - 12:47
    майка си, гледачката, но и преживява
  • 12:47 - 12:52
    това, което трябва да преживее.
  • 12:52 - 12:54
    Искаме той да възприеме този свят
  • 12:54 - 12:55
    и да го доведем в лабораторията ни,
  • 12:55 - 12:59
    но за да направим това, трябва да създадем
  • 12:59 - 13:02
    тези сложни измервания,
  • 13:02 - 13:05
    измервания, как хората, как малките бебета,
  • 13:05 - 13:08
    как новородените възприемат света
  • 13:08 - 13:10
    всеки момент,
  • 13:10 - 13:13
    кое е важно и кое не е.
  • 13:13 - 13:16
    Създадохме тези измервания и тук
  • 13:16 - 13:20
    виждате това, което наричаме фуния на внимание.
  • 13:20 - 13:22
    Гледате видео филм.
  • 13:22 - 13:24
    Тези рамки са разделени на около секунда
  • 13:24 - 13:27
    на това, което виждат 35 нормално развиващи се
  • 13:27 - 13:29
    две годишни деца
  • 13:29 - 13:32
    и фиксираме една рамка
  • 13:32 - 13:35
    и това е, каквото нормалните деца правят.
  • 13:35 - 13:39
    На тази снимка тук има две годишни деца с аутизъм.
  • 13:39 - 13:43
    На тази рамка, децата, които са нормални,
  • 13:43 - 13:46
    гледат това,
  • 13:46 - 13:49
    изражението на това малко момче
  • 13:49 - 13:51
    докато то за кратко се сбива с малкото момиче.
  • 13:51 - 13:54
    Какво правят децата с аутизъм?
  • 13:54 - 13:57
    Те гледат плъзгащата се врата
  • 13:57 - 13:59
    как се отваря и се затваря.
  • 13:59 - 14:02
    Мога да ви кажа, че тази разлика
  • 14:02 - 14:02
    която виждате тук,
  • 14:02 - 14:06
    не се получава само в пет минутния ни експеримент.
  • 14:06 - 14:09
    Случва се всеки момент в живота им
  • 14:09 - 14:12
    и съзнанията им се оформят
  • 14:12 - 14:15
    и мозъците им се специализират в нещо друго,
  • 14:15 - 14:19
    а не в това, което се случва с нормалните им съученици.
  • 14:19 - 14:22
    Взехме форма от
  • 14:22 - 14:25
    приятелите ни педиатри,
  • 14:25 - 14:27
    концепцията на картите на растежа.
  • 14:27 - 14:29
    Когато заведете дете на педиатър
  • 14:29 - 14:33
    той го измерва и претегля.
  • 14:33 - 14:36
    Решихме да създадем карти на растежа
  • 14:36 - 14:38
    на социалното взаимодействие
  • 14:38 - 14:41
    и търсехме новородени
  • 14:41 - 14:47
    и тук, на х - оста виждате два, три, четири,
  • 14:47 - 14:51
    пет, шест месеца и девет, до възраст 24 месеца
  • 14:51 - 14:54
    и това е процента на времето им на гледане,
  • 14:54 - 14:55
    когато те гледат в очите
  • 14:55 - 14:58
    и това е картата на растежа им.
  • 14:58 - 15:01
    Те започват тук, те обичат очите на хората
  • 15:01 - 15:03
    и това остава стабилно.
  • 15:03 - 15:07
    Увеличава се малко в тези първи месеци.
  • 15:07 - 15:09
    Нека да видим, какво се случва с бебета,
  • 15:09 - 15:12
    които стават аутисти.
  • 15:12 - 15:14
    Това е нещо много различно.
  • 15:14 - 15:18
    Започва да се увеличава тук, но след това има намаляване.
  • 15:18 - 15:21
    Вероятно те са възприели рефлекса,
  • 15:21 - 15:25
    който ги ориентира към хората, но няма движение.
  • 15:25 - 15:28
    Това е като че ли
  • 15:28 - 15:31
    не изпитвате въздействие от това, което се случва
  • 15:31 - 15:35
    когато живеете.
  • 15:35 - 15:41
    Мислехме, че тези данни са толкова силни
  • 15:41 - 15:44
    по даден начин, че искахме да видим какво се е случило
  • 15:44 - 15:47
    през първите шест месеца на живота, защото ако взаимодейстате
  • 15:47 - 15:49
    с бебета на два и три месеца,
  • 15:49 - 15:53
    ще се изненадате, колко общителни са те.
  • 15:53 - 15:56
    Това, което видяхме през първите шест месеца,
  • 15:56 - 16:02
    е че тези групи могат да бъдат отделени много лесно.
  • 16:02 - 16:05
    Чрез използването на тези видове измервания и много други,
  • 16:05 - 16:09
    открихме, че науката ни може
  • 16:09 - 16:12
    рано да идентифицира това състояние.
  • 16:12 - 16:15
    Не трябва да чакаме поведението на аутизъм
  • 16:15 - 16:18
    да се появи през втората година.
  • 16:18 - 16:21
    Ако измерим нещата, които са еволюционно
  • 16:21 - 16:25
    дълбоко консервирани и се появяват рано в развитието,
  • 16:25 - 16:28
    нещата, които са он - лайн през първите седмици на живота,
  • 16:28 - 16:30
    можем да проследим аутизма
  • 16:30 - 16:32
    през тези първи месеци
  • 16:32 - 16:36
    и това правим сега.
  • 16:36 - 16:39
    Можем да създадем най-добрите технологии
  • 16:39 - 16:43
    и най-добрите методи, да идентифицираме аутизма,
  • 16:43 - 16:46
    но това ще бъде напразно, ако не знаем
  • 16:46 - 16:50
    какво се случва реално в общността.
  • 16:50 - 16:52
    Разбира се, искаме тези устройства
  • 16:52 - 16:55
    да бъдат използвани
  • 16:55 - 16:57
    от колегите ни, от лекарите за първа помощ,
  • 16:57 - 17:00
    които преглеждат всички деца
  • 17:00 - 17:02
    и трябва да трансформираме тези технологии
  • 17:02 - 17:05
    в нещо, което ще подобри практиката им,
  • 17:05 - 17:08
    защото те трябва да преглеждат толкова много деца.
  • 17:08 - 17:10
    Искаме да направим това универсално
  • 17:10 - 17:12
    и да не пропуснем нито едно дете,
  • 17:12 - 17:14
    но това ще бъде неморално,
  • 17:14 - 17:19
    ако нямаме инфраструктура за интервенция
  • 17:19 - 17:20
    на лечение.
  • 17:20 - 17:23
    Трябва да можем да работим с тези семейства,
  • 17:23 - 17:26
    да подкрепяме семействата, да управляваме тези първи години
  • 17:26 - 17:30
    заедно с тях. Трябва да можем
  • 17:30 - 17:34
    да преминем от универсален скрининг до универсален достъп до лечение,
  • 17:34 - 17:37
    защото това лечение ще промени
  • 17:37 - 17:41
    живота на тези деца и на тези семейства.
  • 17:41 - 17:45
    Когато мислим за това, което можем да направим
  • 17:45 - 17:49
    през тези първи години,
  • 17:49 - 17:51
    мога да ви кажа,
  • 17:51 - 17:54
    че след като работя в тази област от толкова дълго време,
  • 17:54 - 17:57
    се чувствам подновен.
  • 17:57 - 18:01
    Мислим, че областта от науката, в която работим,
  • 18:01 - 18:04
    може да повлияе на реалността,
  • 18:04 - 18:07
    да предотврати тези преживявания,
  • 18:07 - 18:11
    които започнах да изследвам.
  • 18:11 - 18:14
    По това време мислех, че това е взаимодействащо състояние.
  • 18:14 - 18:18
    Вече не мисля така. Можем да направим много неща.
  • 18:18 - 18:21
    Идеята не е да излекуваме аутизма.
  • 18:21 - 18:24
    Това не е идеята.
  • 18:24 - 18:26
    Искаме да се уверим,
  • 18:26 - 18:28
    че тези хора с аутизъм могат да не преживяват
  • 18:28 - 18:33
    опостушителните последствия, които от време на време са свързани с аутизма,
  • 18:33 - 18:36
    цялостна интелектуална неспособност, липса на комуникация,
  • 18:36 - 18:39
    пълна изолация.
  • 18:39 - 18:42
    Мислим, че хората с аутизъм
  • 18:42 - 18:44
    възприемат света по специален начин
  • 18:44 - 18:48
    трябва им разнообразие и те могат да работят много добре
  • 18:48 - 18:50
    в няколко области:
  • 18:50 - 18:53
    предсказуеми ситуации, ситуации, които могат да бъдат определени.
  • 18:53 - 18:57
    Защото, преди всичко, те научават за света почти по същия начин, като другите
  • 18:57 - 19:01
    а не се научават как да живеят в него.
  • 19:01 - 19:04
    Но това е силна страна, ако работите, например,
  • 19:04 - 19:06
    в технологията.
  • 19:06 - 19:08
    Това са тези хора, които имат невероятни
  • 19:08 - 19:10
    артистични способности.
  • 19:10 - 19:12
    Искаме те да нямат аутизъм.
  • 19:12 - 19:15
    Искаме следващите поколения на хора с аутизъм
  • 19:15 - 19:18
    да могат не само да изразяват силните си страни,
  • 19:18 - 19:20
    но и да изпълнят мисията си.
  • 19:20 - 19:24
    Благодаря, че ме слушахте. (Аплодисменти)
Title:
Ейми Клин: Нов начин да се диагностицира аутизъм
Speaker:
Ami Klin
Description:

Ранното диагностициране на аутизма може да подобри живота на всички засегнати, но сложната мрежа от причини го прави необикновено труден за предсказване. В TEDхПийчтри, Ейми Клин описва нов метод на ранно диагностициране, който използва проследяване на очите за управляване на социалното общуване на бебетата и надежно да измери опасността от развиване на аутизъм. (Филмирано в TEDхПийчтри).

more » « less
Video Language:
English
Team:
TED
Project:
TEDTalks
Duration:
19:44

Bulgarian subtitles

Revisions