Return to Video

Андрю МакАфий: Взимат ли ни работните места дроидите?

  • 0:01 - 0:03
    Както се оказва, когато десетки милиони хора
  • 0:03 - 0:06
    са безработни или не работят пълноценно,
  • 0:06 - 0:10
    има голям интерес към това какво причинява технологията на работната ръка.
  • 0:10 - 0:12
    И когато погледна диалога ме впечатлява това,
  • 0:12 - 0:15
    че е фокусиран върху точната тема
  • 0:15 - 0:18
    и едновременно с това няма никакъв смисъл.
  • 0:18 - 0:21
    Темата, върху която се набляга е дали
  • 0:21 - 0:25
    всички цифрови технологии влияят върху способността на хората
  • 0:25 - 0:28
    да си изкарват хляба или, казано по друг начин,
  • 0:28 - 0:30
    взимат ли ни работата роботите?
  • 0:30 - 0:32
    Има и доказателства, че е така.
  • 0:32 - 0:37
    Голямата Рецесия свърши, когато американският БВП възстанови
  • 0:37 - 0:40
    бавното си и стабилно покачване и други
  • 0:40 - 0:43
    икономически показатели също скочиха
  • 0:43 - 0:46
    и се стабилизираха доста бързо. Корпоративните печалби
  • 0:46 - 0:49
    са доста високи. Всъщност, ако се включат печалбите на банките,
  • 0:49 - 0:51
    те са по-високи от всякога.
  • 0:51 - 0:55
    Инвестициите в машини, оборудване,
  • 0:55 - 0:58
    хардуер и софтуер са най-високите от когато и да е било.
  • 0:58 - 1:01
    Тъй че бизнесите са извадили чековите си книжки.
  • 1:01 - 1:03
    Единственото нещо, което те не правят е да наемат хора.
  • 1:03 - 1:07
    Тази червена линия е съотношението на работната заетост към населението,
  • 1:07 - 1:10
    с други думи, процента на работоспособни хора
  • 1:10 - 1:12
    в Америка, които имат работа.
  • 1:12 - 1:16
    Виждате, че има голям кратер през Голямата Рецесия,
  • 1:16 - 1:19
    и нещата почти не са се възстановили от там.
  • 1:19 - 1:21
    Нашата история не е само за рецесията.
  • 1:21 - 1:24
    Последните десет години, през които току-що преминахме, имаха релативно
  • 1:24 - 1:28
    анемичен растеж на работните места, особено когато
  • 1:28 - 1:31
    го сравним с другите десетилетия, и 2000-те години
  • 1:31 - 1:33
    са единственото време, което имаме записано, когато
  • 1:33 - 1:36
    по-малко хора работят в края на десетилетието,
  • 1:36 - 1:39
    отколкото в началото му. Не бихме искали да виждаме това.
  • 1:39 - 1:43
    Когато поставим броя на потенциалните работодотели
  • 1:43 - 1:46
    срещу броя на работните места в страната, виждаме как тази пролука
  • 1:46 - 1:50
    расте все по-голяма и по-голяма с течение на времето,
  • 1:50 - 1:52
    и след това, по време на Голямата Рецесия тя стана огромна.
  • 1:52 - 1:57
    Направих някои бързи калкулации. Взех 20 години растеж на БВП
  • 1:57 - 2:00
    и 20 години растеж на работната продуктивност
  • 2:00 - 2:03
    и използвах тези данни по елементарен начин,
  • 2:03 - 2:06
    за да се опитам да предскажа, колко работни места икономиката ще
  • 2:06 - 2:09
    има нужда да добавя, за да расте и това е линията, която получих.
  • 2:09 - 2:13
    Това позитивно или негативно е? Това е прогнозата на правителството
  • 2:13 - 2:16
    за работоспособната популация в бъдеще.
  • 2:16 - 2:21
    Ако тези прогнози са точни, тази пролука няма да се затвори.
  • 2:21 - 2:25
    Проблема е, че не мисля, че тези прогнози са точни.
  • 2:25 - 2:28
    Всъщност, мисля, че моите прогнози са прекалено оптимистични,
  • 2:28 - 2:31
    защото, когато направих това, аз приех, че бъдещето
  • 2:31 - 2:34
    ще изглежда като миналото
  • 2:34 - 2:37
    в отношение на растежа на работната продуктивност, това всъщно не е както аз мисля,
  • 2:37 - 2:41
    защото, когато погледна наоколо, мисля, че нищо още не сме видяли
  • 2:41 - 2:44
    що се касае до влиянието на технологията на работните маркети.
  • 2:44 - 2:48
    Само през последните няколко години, ние виждаме как дигиталните инструменти
  • 2:48 - 2:53
    показват умения и възможности, които никога преди не са имали
  • 2:53 - 2:56
    и това по един начин ни човърка доста заради това,
  • 2:56 - 3:00
    което правим за да си изкарваме хляба. Нека ви дам няколко примера.
  • 3:00 - 3:02
    През цялата човешка история, ако искате да
  • 3:02 - 3:05
    преведете нещо от един език на друг,
  • 3:05 - 3:06
    трябва да изполвате помощта на човешко същество.
  • 3:06 - 3:10
    Сега имаме многоезични, моментални
  • 3:10 - 3:14
    автоматични преводи, достъпни безплатно
  • 3:14 - 3:17
    през някои от многото ни устройства, чак до телефоните ни.
  • 3:17 - 3:20
    И ако някои от вас използват тези, вие знаете, че
  • 3:20 - 3:23
    те не са перфектни, но са доста добри.
  • 3:23 - 3:26
    През цялата човешка история, ако искате нещо написано,
  • 3:26 - 3:30
    репортаж или статия, ви трябва човек.
  • 3:30 - 3:32
    Не и днес. Това е статия, която се появи
  • 3:32 - 3:35
    във Форбс онлайн доста отдавна, за финансовите постижения на Апъл.
  • 3:35 - 3:38
    Тази статия е написана от алгоритъм.
  • 3:38 - 3:41
    Тя не е доста добра, тя е перфектна.
  • 3:41 - 3:44
    Доста хора биха погледнали това и казали 'ОК,
  • 3:44 - 3:46
    но това са много специфични, ограничени неща
  • 3:46 - 3:49
    и повечето научни работници са общи специалисти,
  • 3:49 - 3:51
    те седят на върха на една голяма планина
  • 3:51 - 3:54
    от експертиза и знания и те използват това
  • 3:54 - 3:57
    за да реагират на непредвидими изисквания
  • 3:57 - 4:00
    и това е много, много трудно да се автоматизира.'
  • 4:00 - 4:02
    Един от най-впечатляващите научни работници
  • 4:02 - 4:04
    от близкото минало е мъж на име Кен Дженингс.
  • 4:04 - 4:09
    Той спечели състезанието 'Риск' 74 поредни пъти,
  • 4:09 - 4:12
    взимайки вкъщи повече от три милиона долара.
  • 4:12 - 4:16
    Това отдясно е Кен, победен три на едно от
  • 4:16 - 4:20
    Уотсън, суперкомпютърът на Ай Би Ем, който игра в 'Риск'.
  • 4:20 - 4:22
    Тъй че като погледнем, какво технологията може да направи
  • 4:22 - 4:25
    на работници с общи познания, започвам да си мисля,
  • 4:25 - 4:28
    че може да няма много специални неща в тази идея
  • 4:28 - 4:31
    за общи знания, особено, когато започнем да правим неща,
  • 4:31 - 4:35
    като например да обединим Сири с Уотсън и да имаме технологии,
  • 4:35 - 4:36
    които могат да разберат какво казваме
  • 4:36 - 4:39
    и да ни го повтарят обратно.
  • 4:39 - 4:41
    Сири е далече от перфектна, и можем да се подиграваме
  • 4:41 - 4:44
    на нейните грешки, но трябва да помним, че
  • 4:44 - 4:47
    ако технологиите като Сири и Уотсън се подобряват
  • 4:47 - 4:51
    по траекторията на закона на Мур, което те ще направят,
  • 4:51 - 4:53
    след шест години те няма да се два пъти по-добри
  • 4:53 - 4:58
    или четири пъти по-добри, те ще са 16 пъти по-добри от това, което са сега.
  • 4:58 - 5:02
    Така че започвам да си мисля, че доста от научните работни места ще бъдат засегнати от това.
  • 5:02 - 5:05
    Дигиталните технологии въздействат не само на научните работни места.
  • 5:05 - 5:09
    Те също започват да показват мускули и във физическият свят.
  • 5:09 - 5:12
    Не толкова отдавна имах възможността да се повозя в
  • 5:12 - 5:17
    автономната кола на Гугъл, което на практика е толкова готино колкото и на теория. (Смях)
  • 5:17 - 5:20
    Уверявам ви, че тази кола се справяше със спри-тръгни трафика
  • 5:20 - 5:23
    на магистрала 101 на САЩ много добре.
  • 5:23 - 5:25
    Има около три и половина милиона хора,
  • 5:25 - 5:28
    които карат камиони като препитание в САЩ.
  • 5:28 - 5:30
    Смятам, че някои от тях ще бъдат засегнати от тези
  • 5:30 - 5:33
    технологии. И сега, хуманоидните роботи са все още
  • 5:33 - 5:36
    невероятно примитивни. Те не могат да правят много.
  • 5:36 - 5:39
    Но те стават все по-добри доста бързо и ДАРПА,
  • 5:39 - 5:42
    което е инвестиционното звено на Министерството на отбраната,
  • 5:42 - 5:44
    се опитва да ускори придвиждането по тази траектория.
  • 5:44 - 5:49
    Казано накратко, да, дроидите идват да вземат работите ни.
  • 5:49 - 5:52
    В краткосрочен план, можем да стимулираме ръстеж на работните места
  • 5:52 - 5:55
    чрез насърчаване на предприемачеството и чрез инвестиране
  • 5:55 - 5:58
    в инфраструктура, защото роботите днес все още не са
  • 5:58 - 6:00
    много добри в оправянето на мостове.
  • 6:00 - 6:04
    Но в не-много-дългосрочния-план, мисля през живота
  • 6:04 - 6:07
    на повечето хора в тази стая, ние ще се прехвърлим
  • 6:07 - 6:10
    към икономика, която е много продуктивна, но която
  • 6:10 - 6:13
    просто няма нужда от много човешки работници,
  • 6:13 - 6:14
    и управлението на този преход ще бъде
  • 6:14 - 6:17
    най-голямото предизвикателство, което нашето общество ще трябва да посрещне.
  • 6:17 - 6:20
    Волтер обяснява защо. Той казва: 'Работата ни предпазва
  • 6:20 - 6:25
    от три големи гряха: скука, порок, и нужда.'
  • 6:25 - 6:28
    Въпреки това предизвикателство, аз лично
  • 6:28 - 6:31
    все още съм голям дигитален оптимист, и съм
  • 6:31 - 6:34
    наистина много убеден, че дигиталните технологии, които ние
  • 6:34 - 6:38
    разработваме в момента ще ни пренесат в утопично бъдеще,
  • 6:38 - 6:41
    а не в дистопично бъдеще. И за да обясня защо,
  • 6:41 - 6:43
    аз искам да задам този абсурдно широк въпрос.
  • 6:43 - 6:45
    Искам да попитам, кои са най-важните
  • 6:45 - 6:48
    развития в човешката история?
  • 6:48 - 6:50
    Сега, искам да споделя с вас някои от отговорите, които аз получих
  • 6:50 - 6:53
    на този въпрос. Това е прекрасен въпрос,
  • 6:53 - 6:55
    който може да използваме за да започнеме един безкраен дебат,
  • 6:55 - 6:57
    защото някои хора ще споменат
  • 6:57 - 7:01
    философски системи от Запада и Изтока, които
  • 7:01 - 7:04
    са променили как хората мислят за света.
  • 7:04 - 7:07
    И после някои хора биха казали: 'Всъщност, големите истории,
  • 7:07 - 7:09
    големите разработки са създаването на световните
  • 7:09 - 7:12
    религии, които променят цивилизациите
  • 7:12 - 7:15
    и променят и контролират как безбройно много хора
  • 7:15 - 7:18
    живеят живота си.' Тогава, някои други хора ще кажат:
  • 7:18 - 7:21
    'Всъщност, цивилизациите са променени,
  • 7:21 - 7:24
    и живота на хората е променен
  • 7:24 - 7:28
    от империите, така, че най-големите развития в човешката история
  • 7:28 - 7:30
    идват от историите за завоевания и войни.'
  • 7:30 - 7:33
    И тогава някоя весела душа винаги изскача
  • 7:33 - 7:39
    и казва:' Нека не забравяме за епидемиите.' (Смях)
  • 7:39 - 7:42
    Има някои оптимистични отговори на този въпрос,
  • 7:42 - 7:43
    така че някои хора повдигат епохата на откритията
  • 7:43 - 7:45
    и отварянето на света.
  • 7:45 - 7:48
    Други ще говорят за интелектуални постижения
  • 7:48 - 7:50
    в дисциплини като математика, които са ни помогнали да получим
  • 7:50 - 7:53
    по-добро разбиране за света, а други ще говорят за
  • 7:53 - 7:55
    периодите, когато е имало сериозно преуспяване
  • 7:55 - 7:59
    на изкуствата и науките. Така че този дебат ще продължи.
  • 7:59 - 8:01
    Това е безкраен дебат и няма решаващ,
  • 8:01 - 8:05
    единствен отговор за него. Но ако сте маниак като мен,
  • 8:05 - 8:08
    ще кажете: 'А какво показват данните?'
  • 8:08 - 8:10
    И ще започнете да правите неща като например да чертаете графики за неща,
  • 8:10 - 8:14
    от които бихме се заинтересували, като цялото население на Земята например,
  • 8:14 - 8:17
    или някакво измерване на социалното развитие,
  • 8:17 - 8:20
    или състоянието на развитие на обществото,
  • 8:20 - 8:23
    и ще започнете да изобразявате данните, защото чрез този подход
  • 8:23 - 8:26
    големите истории, големите развития в човешката история
  • 8:26 - 8:29
    са тези, които ще променят кривите най-много.
  • 8:29 - 8:31
    Когато направите това, когато вкарате данните,
  • 8:31 - 8:34
    много бързо стигате до разни странни изводи.
  • 8:34 - 8:37
    Заключавате, всъщност, че нито едно от тези неща
  • 8:37 - 8:42
    не е много важно. (Смях)
  • 8:42 - 8:46
    Нито едно от тях не е направило абсолютно нищо за кривите. (Смях)
  • 8:46 - 8:49
    Има само една история, само едно развитие
  • 8:49 - 8:52
    в човешката история, което е променило кривата, изкривявайки я
  • 8:52 - 8:56
    на 90 градуса, и това е технологична история.
  • 8:56 - 8:59
    Парният двигател и другите асоциирани технологии
  • 8:59 - 9:02
    от индустриалната революция промениха света
  • 9:02 - 9:04
    и оказаха такова влияние на човешката история,
  • 9:04 - 9:06
    че според думите на историка Иън Морис,
  • 9:06 - 9:10
    те се присмиват на всичко, което е било преди това.
  • 9:10 - 9:13
    Те постигат това като умножават безкрайно много силата
  • 9:13 - 9:16
    на нашите мускули, прескачайки лимитите на нашите мускули.
  • 9:16 - 9:19
    Сега, в момента сме по средата на
  • 9:19 - 9:22
    надминаването на лимитите на нашите индивидуални мозъци
  • 9:22 - 9:25
    и умножаването безкрайно много на нашата мозъчна сила.
  • 9:25 - 9:29
    Как може това да не е толкова голямо, колкото преминаването
  • 9:29 - 9:31
    на лимита на нашите мускули?
  • 9:31 - 9:34
    С риск да се повторя малко, но като погледна
  • 9:34 - 9:37
    какво става с дигиталните технологии в днешни дни,
  • 9:37 - 9:40
    все още не сме приключили с това пътешествие,
  • 9:40 - 9:43
    и когато виждам, какво става с нашите икономики
  • 9:43 - 9:45
    и нашите общества, моето единствено заключение е, че
  • 9:45 - 9:49
    не сме видяли нищо още. Най-добрите дни са все още пред нас.
  • 9:49 - 9:51
    Нека ви дам няколко примера.
  • 9:51 - 9:55
    Икономиките не се задвижват от енергия. Те не се задвижват от капитал,
  • 9:55 - 9:59
    или пък от труд. Икономиките се задвижват от идеи.
  • 9:59 - 10:01
    Работите като създаване на иновации, или създаването
  • 10:01 - 10:04
    на нови идеи са едни от най-мощните,
  • 10:04 - 10:05
    едни от най-фундаменталните работи, които можем да правим
  • 10:05 - 10:09
    в една икономика. И това е начина, по който правим нововъведения.
  • 10:09 - 10:13
    Намираме една група еднакво изглеждащи хора,
  • 10:13 - 10:17
    -- (Смях) --
  • 10:17 - 10:19
    взимаме ги от елитни институции, слагаме ги в
  • 10:19 - 10:22
    други елитни институции и чакаме за иновации.
  • 10:22 - 10:26
    Сега -- (Смях) --
  • 10:26 - 10:29
    като бял човек, който е прекарал цялата си кариера в МИТ
  • 10:29 - 10:35
    и Харвард, аз нямам проблем с това. (Смях)
  • 10:35 - 10:38
    Но някои други хора имат, и те един вид провалиха
  • 10:38 - 10:40
    партито и опростиха правилата за обличане на иновациите.
  • 10:40 - 10:41
    (Смях)
  • 10:41 - 10:45
    Ето ги победителите в надпреварата по програмиране "Топ програмист"
  • 10:45 - 10:48
    и ви уверявам, че на никой не му пука
  • 10:48 - 10:51
    къде тези деца са израстнали, къде са ходили на училище,
  • 10:51 - 10:54
    или как изглеждат. Единственото нещо, от което всички се интересуват
  • 10:54 - 10:57
    е качеството на работата, качеството на идеите.
  • 10:57 - 10:59
    Отново и отново виждаме това да се случва
  • 10:59 - 11:01
    в технологично-ориентираният свят.
  • 11:01 - 11:04
    Работата по създаването на иновации става все по-отворена,
  • 11:04 - 11:07
    по-всеобхватна, по-открита и по основана на заслуги
  • 11:07 - 11:10
    и това ще продължи без значение какво МИТ и Харвард
  • 11:10 - 11:14
    смятат за това, и аз не мога да бъда по-щастлив за това развитие.
  • 11:14 - 11:16
    От време на време чувам: 'Добре, ще се съглася с това,
  • 11:16 - 11:20
    но технологията е все още инструмент на богатият свят
  • 11:20 - 11:23
    и това, което се случва, е че тези дигитални инструменти не
  • 11:23 - 11:26
    подобряват живота на хората в основата на пирамидата.'
  • 11:26 - 11:29
    Аз казвам за това много ясно: 'Безмислица'.
  • 11:29 - 11:32
    Основата на пирамидата печели много от технологиите.
  • 11:32 - 11:35
    Икономиста Робърт Дженсън направи това прекрасно проучване
  • 11:35 - 11:38
    преди доста време, където той гледа, в много детайлно отношение,
  • 11:38 - 11:41
    какво става с риболовните селища в Керала, Индия,
  • 11:41 - 11:44
    след като те получат мобилни телефони за първи път,
  • 11:44 - 11:47
    и когато пишеш за Тримесечния Журнал по Икономика,
  • 11:47 - 11:50
    трябва да използваш много сух и много предпазлив език,
  • 11:50 - 11:52
    но когато чета тези издания, аз чуствам, че Дженсън се опитва
  • 11:52 - 11:55
    да ни вика, кавайки, че това е нещо голямо.
  • 11:55 - 11:59
    Цените се стабилизират, така че хората могат да планират икономическият си живот.
  • 11:59 - 12:04
    Отпадъците не намаляват. Те изчезват напълно.
  • 12:04 - 12:06
    И животът на купувачите и продавачите
  • 12:06 - 12:09
    в тези селища се подобрява значително.
  • 12:09 - 12:12
    Сега, аз не мисля, че Дженсън е бил изключителен късметлия
  • 12:12 - 12:15
    и случайно се е приземил в единственото селище,
  • 12:15 - 12:17
    където технологията е направила нещата по-добри.
  • 12:17 - 12:20
    Това, което се случило е, че той много внимателно е документирал
  • 12:20 - 12:22
    какво се случва отново и отново, когато технологията
  • 12:22 - 12:26
    идва за първи път в някоя обстановка и общество.
  • 12:26 - 12:30
    Живота на хората, благосъстоянието на хората се подобрява значително.
  • 12:30 - 12:32
    Така че, когато преглеждам всички доказателства и си мисля за
  • 12:32 - 12:34
    пространството, което имаме пред нас, аз ставам голям
  • 12:34 - 12:37
    дигитален оптимист, и започвам да мисля, че това прекрасно
  • 12:37 - 12:40
    изказване, направено от физика Фрийман Дайсън
  • 12:40 - 12:45
    всъщност не е преувеличение. Това е много точна оценка на какво се случва.
  • 12:45 - 12:47
    Нашият дигитален --- нашите технологии са прекрасни подаръци
  • 12:47 - 12:51
    и ние, точно сега, имаме добрият късмет
  • 12:51 - 12:54
    да живеем във време, когато дигиталната технология разцъфтява,
  • 12:54 - 12:56
    когато тя се развива все повече и по-задълбочено,
  • 12:56 - 12:59
    ставайки по-разпространена навсякъде по света.
  • 12:59 - 13:02
    Да, дроидите взимат работните ни места,
  • 13:02 - 13:06
    но ако сте фокусирани на това, вие изпускате смисъла изцяло.
  • 13:06 - 13:09
    Смисъла е, че тогава ние сме свободни да правим други неща
  • 13:09 - 13:12
    и това, което ще правим, аз съм много убеден,
  • 13:12 - 13:15
    това, което ще правим ще намали бедността и робския труд
  • 13:15 - 13:18
    и мизерията по света. Аз съм много убеден,
  • 13:18 - 13:21
    че ще се научим да живеем по-леко на планетата
  • 13:21 - 13:24
    и съм много убеден, че това, което ще правим
  • 13:24 - 13:27
    с новите си дигитални инструменти ще бъде толкова различно
  • 13:27 - 13:30
    и толкова ползотворно, че ще бъде подигравка
  • 13:30 - 13:32
    над всичко, което е било преди това.
  • 13:32 - 13:34
    Ще оставя последните думи на един човек, който
  • 13:34 - 13:36
    имаше място на първия ред на дигиталния прогрес,
  • 13:36 - 13:39
    нашият стар приятел Кен Дженингс. Аз съм с него.
  • 13:39 - 13:40
    Ще повторя думите му:
  • 13:40 - 13:44
    'Аз казвам добре дошли на нашите нови компютърни господари.'
  • 13:44 - 13:47
    Благодаря ви много. (Аплодисменти)
Title:
Андрю МакАфий: Взимат ли ни работните места дроидите?
Speaker:
Andrew McAfee
Description:

Роботите и алгоритмите стават доста добри във вършенето на работи като сглобяване на коли, писане на статии и преводи - работи, които някога имаха нужда от човешка ръка. Какво ще работят хората? Андрю МакАфий представя някои нови работни данни, за да каже: Не сме видяли нищо още. Той също прави стъпка назад и поглежда голямата история, стигайки до изненадващ и дори силно вълнуващ проспект за бъдещето. (Заснето на TEDxБостън).

more » « less
Video Language:
English
Team:
closed TED
Project:
TEDTalks
Duration:
14:07

Bulgarian subtitles

Revisions