Как индикаторите за прогрес ви държат нормални

Индикаторите за прогрес правят чакането по-вълнуващо...и намаляват страха от смърт. Журналистът Дейниъл Енгбър изследва как те са се появили.

Колко хора са отегчени на бюрата си

за колко часа на ден

и колко дни в седмицата
и колко седмици в годината

за колко години през живота си?

[Нещо малко. Голяма идея.]

[Дейниъл Енгбър
за Прогрес индикаторите]

Прогрес индикаторът
е просто показател на компютъра,

че нещо се случва в устройството.

Стандартният, който се ползва от години
е хоризонтална лента.

Имам предвид, че това датира
до пред-компютърни версии

на дневници, където хората попълвали
хоризонтални ленти от ляво на дясно.

за да изобразят колко от дадена задача
са изпълнили във фабрика.

Това е същото нещо, но на екран.

През 70-те се случва нещо,

понякога наричано "софтуерната криза",

където изведнъж, компютрите
ставали все по-сложни

по-бързо от колкото някой очаквал,

от гледна точка на дизайна.

Хората ползвали индикатори
за процент готовност по различни начини.

Можеш да имаш графичен
часовник за обратно отброяване

или ред със звездички,

който се запълва от ляво надясно
на екрана.

Но никой не е правил
системно проучване за тези неща,

за да опита да установи

как влияят на потребителското поведение

при стоенето пред компютъра.

Един студент, на име Брад Майърс,

решил, че иска да проучи това през 1985.

Открил, че няма никакво значение

дали индикаторът за процент готовност
дава правилен процент готовност.

Това, което има значение е,
че изобщо го има.

Само виждането му карало хората
да се чувстват по-добре,

и това било най-изненадващото нещо.

Той имал всякакви идеи
какво можело да прави това нещо.

Може би можело да кара хората
да си почиват ефективно.

Може би щяло да позволи
на хората да се отдалечат от машината

и да свършат нещо друго
за точно същото време.

Биха погледнали и казали:
"О, индикаторът е наполовина.

Това отне пет минути.

Значи сега имам 5 минути да пратя факс",

или каквото са правели хората през 1985.

И двете предположения са грешни.

Сякаш, когато видиш този индикатор,

той ти заключва вниманието с притеглящ лъч

и превръща усещането за чакане

във вълнуващ разказ,
който се развива пред очите ти,

това по някакъв начин,
това време прекарано чакайки объркано

компютъра да направи нещо,

се преосмисля като:

"Развитие! О! Страхотни неща се случват!"

[Прогрес...]

Но когато започнете
да разбирате прогрес индикаторите

като нещо, което притъпява
болката от чакането,

е, тогава може да си губите времето
с психологията.

Ако имате индикатор,
който просто се движи с постоянна скорост,

да кажем, че действително
това се случва в компютъра,

хората ще го усещат сякаш се забавя.

Отегчаваме се.

И тук може да започнете да го подобрявате

и да го направите да изглежда
по-бързо от действителното,

да го направите да се движи бързо
в началото, като изблик на скорост.

Това е вълнуващо, хората се чувстват сякаш
"О! Нещо наистина се случва!"

После да се върнете към по-естествено
нарастване на индикатора

докато продължавате напред.

Предполагате, че хората се съсредоточават
върху минаването на времето

опитват се да гледат как расте тревата,

опитват се да гледат тенджера с вода
да заври

и се опитвате да направите това
по-малко скучно,

по-малко болезнено и объркващо

от преди.

Така че прогрес индикаторът поне ти дава

представата за начало и край

и работиш към дадена цел.

Мисля, че по някакъв начин
намалява страха от смъртта.

Прекалено ли беше?