Как пазарът може да запази потоците течащи

С потоци и реки, пресъхнали поради свръхупотреба, Роб Хармън прилага един гениален пазарен механизъм, за да възстанови водата. Земеделски производители и бирени компании откриват, че съдбите им са преплетени в интригуваща вековна история в Прикли Пeър Крийк.

Това е река.

Това е поток.

Това е река.

Това се случва в цялата страна.

Има десетки хиляди километри

на обезводнени потоци в САЩ.

На тази карта,

цветните зони представляват водни конфликти.

Подобни проблеми възникват също и на изток.

Причините се различават от щат в щат,

но са най-вече в детайлите.

Има 4000 мили (6400 километра) от обезводнени потоци

само в Монтана.

Обикновено те подхранват риби и други диви животни.

Те са вените на екосистемата,

и често са празни вени.

Искам да ви разкажа историята

на само един от тези потоци,

защото това е прототип за по-голямата история.

Това е Прикли Пеър Крийк (Поточе бодлива круша).

То тече през населено място

от източна Елена до езерото Елена.

То поддържа дива риба,

включително главорез, кафява

и дъгова пъстърва.

Почти всяка година

за повече от сто години,

то изглежда така през лятото.

Как стигнахме до тук?

Ами, това започва през 19-и век,

когато хората започнали да се заселват на места като Монтана.

С една дума, имало е много вода

и не е имало много хора.

Но тъй като все повече хора се появявали, които искали вода,

хората, които били там първи станали по-загрижени,

и през 1865 година Монтана приела първия закон за водата.

По същество той постановява, че всеки в близост до потока

можел да споделя потока.

Странно, много хора се появили, които искали да споделят потока,

и хората, които били там първи

били достатъчно загрижени, за да доведат своите адвокати.

Има прецедентни случаи

през 1870 г. и 1872 г.,

и двата включват Прикли Пеър Крийк.

И през 1921 г.,

Върховния съд на Монтана

постановил по дело, включващо Прикли Пеър,

че хората, които били там първи

притежавали първоначалните, или по-старшите, водни права.

Тези старши водни права са от ключово значение.

Проблемът е, че в целия запад сега,

това изглежда така.

Някои от тези поточета

имат претенции за 50 до 100 пъти повече вода,

отколкото е всъщност в потока.

И притежателите на старшите водни права,

ако те не използват техните водни права,

те рискуват да загубят техните водни права,

заедно с икономическата стойност, която е свързана с тях.

Така че те нямат стимул да опазват.

Така че не става дума само за броя на хората;

самата система създава пречка пред опазването,

защото хората могат да загубят водното си право, ако не го използват.

Така че след десетилетия на съдебни дела

и 140 години опит,

все още имаме това.

Това е повредена система.

Има възпиране на опазването,

защото, ако не ползвате водното си право,

може да го загубите.

И съм сигурен, че всички знаете, че това е създало значителни конфликти

между земеделските и природозащитните общности.

Добре. Сега ще сменя скоростта.

Повечето от вас ще се зарадват да научат,

че останалата част от презентацията е безплатна.

А някои от вас ще се радват да узнаят, че тя включва бира.

"Безплатна Бира" (Смях)

Нещо друго се случва в страната,

което е, че компаниите започват да стават загрижени

за техния воден отпечатък.

Те са загрижени за осигуряването на достатъчно снабдяване с вода,

те се опитват да бъдат наистина ефективни при използването на водата,

и са загрижени за това как тяхното водоползване

влияе на имиджа на марката им.

Е, това е национален проблем,

но аз ще ви разкажа една друга история от Монтана,

и тя включва бира.

Обзалагам се, че не знаехте, че са необходими около 5 халби (2,4 литра) вода

за да се направи халба бира.

Ако включите и изплакването,

са необходими повече от сто халби вода, за да се направи халба бира.

Пивоварите в Монтана

вече са направили много,

за да намалят потреблението си на вода,

но те все още използват милиони литри вода.

Искам да кажа, има вода в бирата.

Така че какво могат да направят

за този останал "воден отпечатък,"

който може да има сериозни последици

върху екосистемата?

Тези екосистеми са наистина важни

за пивоварите в Монтана и техните клиенти.

В края на краищата, има силна зависимост

между водата и риболова.

А за някои, има силна зависимост

между риболова и бирата.

(Смях)

Така че пивоварите в Монтана и техните клиенти са загрижени

и те търсят някакъв начин за разрешаване на проблема.

И така, как могат да се справят с останалия "воден отпечатък"?

Спомнете си Прикли Пеър.

До този момент,

стопанисването на водата за бизнес употреба

беше ограничено до измерване и намаляване,

и ние предлагаме следващата стъпка

да бъде за възстановяване.

Не забравяйте Прикли Пеър.

Това е неработеща система.

Има възпиране на опазването,

защото ако не използвате правото си на вода, рискувате да го изгубите.

Ами, ние решихме да свържем тези два свята --

света на компаниите,

с техните водни отпечатъци,

и света на земеделските производители,

с техните старши водни права върху тези поточета.

В някои щати,

притежателите на старши водни права

могат да оставят водата си в потока,

докато юридически я предпазват от други

и поддържат водните си права.

В крайна сметка,

това е тяхното водно право,

и ако искат да използват това водно право,

за да помогнат на риби да растат в потока,

това е тяхно право да го сторят.

Но те нямат стимул да го направят.

Така че, работейки с местни водни тръстове,

ние създадохме стимул да го направят.

Ние им плащаме за да оставят водата в потока.

Това е, което се случва тук.

Този човек е направил избор

и затваря това водно отклонение,

оставяйки водата в потока.

Той не губи водното право,

той просто избира да приложи това право,

или някаква част от него,

върху потока, вместо върху земята.

Тъй като той е притежателят на старшите водните права,

той може да предпази водата от други потребители в потока.

Ясно ли е?

На него му плащат да остави водата в потока.

Този човек измерва водата,

която това оставя в потока.

После вземаме измерената вода,

разделяме я на части по хиляда галона (3785 литра).

Всяка част получава сериен номер и сертификат,

и след това пивоварите и останалите

купуват тези сертификати,

като начин за връщане на вода

в тези деградирали екосистеми.

Пивоварите заплащат

за възстановяване на водата в потока.

Това предоставя лесен, евтин

и измерим начин

за връщане на вода в тези деградирали екосистеми,

като се предоставя икономически избор на фермерите

и се дава на фирмите, загрижени за техния воден отпечатък,

лесен начин за справяне с него.

След 140 години конфликт

и 100 години на сухи потоци,

обстоятелство, което съдебни спорове и регулиране

не е решило,

ние съставихме пазарно решение,

включващо желаещ купувач и желаещ продавач --

решение, което не изисква съдебен процес.

Става въпрос за даване

на хората, загрижени за техния воден отпечатък,

на реална възможност

да поставят вода, където е критично необходимо,

в тези деградирали екосистеми,

като в същото време

осигуряват на земеделските производители

смислен икономически избор,

за това как да се използва водата им.

Тези сделки създават съюзници, а не врагове.

Те свързват хората, вместо да ги разделят.

И те осигуряват необходимата икономическа подкрепа за селските общности.

И най-важното е, че това работи.

Ние сме върнали повече от 4 милиарда галона (15 милиарда литра) вода

на деградирали екосистеми.

Ние свързахме притежатели на старши водни права

с пивовари в Монтана,

с хотели и чаени компании в Орегон,

и с високо-технологични компании, които използват големи количества вода в югозападната част на САЩ.

И когато правим тези връзки,

ние можем

и превръщаме това ... в това.

Благодаря ви много.

(Аплодисменти)