Уменията, от които се нуждаем в един непредсказуем свят

"Колкото повече разчитаме на технологиите да ни направят продуктивни, с толкова по-малко умения разполагаме да се изправим пред неочакваното." - твърди писателят и предприемач Маргарет Хефернън.
Тя обяснява защо се нуждаем от по-малко технологии и от повече умения като въображение, скромност, смелост - за да разрешаваме проблеми в бизнеса, управлението и живота в едни непредвидими времена. "Ние сме достатъчно смели да изобретим куп неща, които никой никога не е виждал." - казва тя. "Можем да създадем каквото си поискаме бъдеще."

Наскоро лидерският екип
на американска верига супермаркети

реши, че бизнесът им има нужда
от подобряване на ефикасността.

Следователно те възторжено приветстваха
своята дигитална трансформация.

Екипите, отговарящи за месото, зеленчуците
и хляба бяха разтурени

и заместени от
алгоритмичен разпределител на задачи.

И в момента,
вместо хората да работят заедно,

всеки един служител отива, записва се,
поставя му се задача, той я изпълнява,

и се връща за още.

Това е научен мениджмънт
на стероиди,

стандартизиране и разпределяне на труда.

Наистина страшно ефективно.

Е, не съвсем,

защото разпределителят на задачи не знаел

кога някой клиент ще изпусне
кутия с яйца,

не можел да предвиди и кога някое
непослушно дете ще събори някой стелаж,

или пък кога местната гимназия
ще реши,

че всеки трябва да донесе
кокосов орех на следващия ден.

(Смях)

Ефикасността работи наистина
много добре,

когато можеш да предвидиш
точно от какво ще имаш нужда.

Но когато се появи аномалия
или нещо неочаквано -

деца, клиенти, кокосови орехи...

Е, тогава вече ефикасността
вече не е наш приятел.

Това се е превърнало в проблем
от основна важност,

тази способност
да се справяме с неочакваното,

защото неочакваното
се превръща в нормата.

Ето защо експертите не желаят
да прогнозират каквото и да било

за повече от 400 дена напред.

Защо ли?

Защото през последните 20-30 години,

голяма част от света
се превърна от сложен

в комплексен,

което значи, че да - има дадени модели,

но те не се повтарят често.

Това значи, че много малки промени
могат да окажат непропорционално влияние.

Това също значи и, че знанията
няма да бъдат достатъчно,

тъй като системата продължава
твърде бързо да се променя.

Следователно това означава,

че има твърде много неща по света,

които в момента
не се поддават на предсказване.

Ето защо Английската централна банка
ще каже: "Да, ще има и друг срив,

но ние не знаем защо или кога.''

Знаем, че промените в климата са факт,

но не можем да предвидим
къде ще избухнат горски пожари

и не знаем точно кои предприятия
ще бъдат наводнени.

Ето защо компаниите
са ударени изневиделица,

когато пластмасови сламки, торбички
и вода в бутилки

се превръщат от основен продукт
в брак само за една нощ,

и поразени, когато промяната в
социалните нрави

превръща звездите в парии и
колегите в изгнаници:

неизкоренима несигурност

В околна среда,
която не се поддава на прогнози,

ефективността не само
няма да ни помогне,

точно тя подкопава нашата
способност да се адаптираме.

Така че, ако ефективността вече не е
нашият водещ принцип,

то как трябва да подходим
към бъдещето?

Какъв начин на мислене
наистина би ни помогнал?

Кой вид умения
трябва да се уверим, че защитаваме?

Смятам, че както в миналото мислехме много
само за мениджмънт ,,точно навреме'',

сега трябва да започнем да мислим
,,просто за всеки случай'',

да се подготвим за събития, които
в общи линии е сигурно, че ще се случат,

но остават конкретно нееднозначни.

Такъв пример е да речем,Обединението
за епидемична подготвеност (ОЕП).

Добре знаем, че ще има
все повече епидемии в бъдеще,

но не знаем къде, кога или какво.

Следователно няма как да планираме.

Но поне можем да се подготвим.

ОЕП разработва много ваксини
за различни болести,

знаейки че не може да се предвиди кои
от тях ще дадат резултат

или какви епидемии ще избухнат.

Така че някои от тези ваксини
никога няма да бъдат ползвани.

Това е неефикасно.

Но е сигурно,

защото осигурява повече възможности,

и показва, че ние не сме зависими
от едно единствено технологично решение.

Реакцията при епидемия
също зависи

от хора, които се познават
и разчитат един на друг.

Обаче за развиването
на такива взаимоотношения трябва време,

време, което никога не стига,
когато се разрази епидемия.

ОЕП в момента се фокусират върху
развиването на приятелски взаимоотношения,

знаейки, че някои от тях никога няма
да бъдат използвани.

Това е неефективно
и може би е загуба на време,

но е сигурно.

Можем да видим, също така, това мислене,
приложено във финансовите услуги.

В миналото банките имаха много
по-малък капитал в наличност,

отколкото днес се изисква от тях,

защото ниската наличност на капитал,
и прекалено ефективното боравене с него,

са нещата, които направиха банките
така уязвими, на първо място.

Значи, притежаването на по-голям капитал
изглежда и е неефективно.

Но е сигурно, защото той предпазва
финансовата система от изненади.

Страните, които се отнасят сериозно
към климатичните промени

знаят,че ще трябва да намерят много
повече решения на проблема,

многообразни форми на
възобновима енергия,

а не само една.

По-напредналите държави
работят върху това вече много години,

променят начините си на снабдяване с вода
и храна, както и здравеопазването си,

защото виждат, че докато стигнат
до сигурно предположение,

тази информация може
вече да е закъсняла.

Можем да подходим по същия начин към
търговията, и много страни го правят.

Вместо да зависят от един
гигантски търговски партньор,

те се опитват да бъдат приятели с всички,

защото знаят,че няма как да се предвиди

кои пазари могат
изведнъж да станат нестабилни.

Всичко това отнема време и пари,
договарянето на всички тези сделки,

но е сигурно,

защото то прави икономиката им
по-добре защитена от сривове.

Тази стратегия се прилага
най-вече от по-малки страни,

които знаят, че никога няма да имат
пазарната мощ да определят правилата,

така че, е по-добре просто
да имаш повече приятели.

Но ако си принуден да си част
от една от организациите,

които са все още заслепени
от мита за ефективността,

как можеш да започнеш
да я променяш?

Опитай с няколко експеримента.

В Холандия,

домашните здравни грижи
били управлявани като супермаркета:

работа по даден стандарт и график

до точната минута:

9 минути в понеделник,
7 минути в сряда,

8 минути в петък.

Медицинските сестри ненавиждали това.

Така, един от тях,
мъж на име Джос де Блок,

предложил експеримент.

Тъй като всеки пациент е различен,

и ние не знаем
точно от какво ще се нуждае,

защо просто не оставим
на медицинските сестри да решават?

Звучи безразсъдно?

(Смях)

(Аплодисменти)

В своя експеримент Джос открил,че
пациентите подобрили състоянието си

за два пъти-по кратко време,

и това довело до намаляване
на разходите с 30 процента.

Когато попитах Джос
кое от експеримента го е изненадало,

той се засмя и каза:

"Ами нямах идея, че ще бъде толкова лесно

да видим такова голямо подобрение,

защото това не е от нещата,
които можеш да узнаеш или да предвидиш,

докато си седиш на бюрото или
си се вторачил в екрана на компютъра."

Сега тази форма на сестрински грижи
се разпространява в Холандия

и по целия свят.

Но във всяка нова страна, всичко все още
стартира с експерименти,

защото всяко място е
непредвидимо различно.

Разбира се,
не всички експерименти проработват.

Джос опитал да подходи
по същия начин към пожарната,

но открил, че не става, тъй като
е твърде централизирана.

Провалените експерименти
може да изглеждат неефективни,

но често те са
единственият начин да открием

как е устроен истинският свят.

Така че, сега той пробва с учителите.

Експерименти като тези
изискват креативност,

и немалко смелост.

В Англия --

щях да кажа Обединеното кралство,
но в Англия --

(Смях)

(Аплодисменти)

В Англия, водещият ръгби отбор
или един от водещите ръгби отбори.

е Сарацен.

Мениджърът и треньорът осъзнали, че
всичките физически тренировки

и подобряването на формата основано на
факти, които правят

е станало стандартно;

наистина, всички отбори
правят едно и също.

Така те решили да рискуват с експеримент.

Завели целия отбор, въпреки че
било през пиковия за тях сезон,

на ски ваканция

и да разглеждат
социални проекти в Чикаго.

Това било скъпо

отнемало време

и можело да бъде малко рисковано,

да пуснеш цяла сюрия ръгбисти
на една ски писта, нали?

(Смях)

Но това, което те открили било, че
играчите се върнали

с подновени чувства на лоялност и
солидарност един към друг.

И сега когато са на игрището
под огромно напрежение,

те проявяват това,
което мениджърът нарича "присъствие" -

непрекъсната, непоколебима всеотдайност

един към друг.

Това предизвиква страхопочитание
у опонентите им,

но те все още са твърде запленени
от ефективността, за да опитат.

В технологичната компания ,,Върв"
в Лондон,

изпълнителният директор измерва почти
всяко нещо, което се движи,

но не успява да открие нищо, което
да допринесе за някаква промяна

в продуктивността на компанията.

Така че разработва експеримент,
който нарича ,,Седмица на обичта":

цяла една седмица, в която всеки служител
трябва да търси умни,

полезни и с творческа замисъл неща,

които прави някой друг,

да разкаже за тях
и да ги почете.

Това отнема много време и усилия,

много хора биха го нарекли
дори разсейващо.

Но всъщност е наистина стимулиращо
бизнеса

и подпомага продуктивността
на цялата компания.

Подготовка, изграждане на коалиции,

въображение, експерименти,

смелост-

в непредсказуеми времена,

това са наистина значими източници
на устойчивост и сила.

Те не са ефективни,

но ни дават безгранична способност

за адаптация, разнообразие
и изобретателност.

И колкото по-малко знаем за бъдещето,

толкова повече ще се нуждаем от
тези значими източници

на човешки, хаотични,
непредвидими умения.

Но с нарасването на нашата
зависимост от технологиите,

ние източваме активите на тези умения.

Всеки път когато използваме технологиите

да ни помогнат във взимането на решение,
в правенето на избор

или в това да интерпретираме
как някой се чувства,

или пък да ни помогнат
да проведем разговор,

ние разчитаме на машини за нещо,
което всъщност можем сами,

и това е наистина една скъпа замяна.

Колкото повече позволяваме на машините
да мислят вместо нас,

толкова по-малко мислим ние.

Колкото повече-

(Аплодисменти)

Колкото повече време лекарите прекарват
в преглеждане на дигитални картони,

толкова по-малко време прекарват
в преглеждане на пациентите си.

Колкото повече използваме интернет
приложения за родители,

толкова по-малко опознаваме своите деца.

Колкото повече време прекарваме с хората,
които сме програмирани да харесваме,

толкова по-малко контактуваме с хора,
различни от нас.

И колкото по-малко съчувствие ни трябва,
толкова по-малко съчувствие имаме.

Със всичките тези
технологични експерименти се опитваме

насила да приложим стандартизиран модел
за някаква предвидима реалност

върху свят, който непрекъснато ни
изненадва.

Какво обаче се губи?

Всяко нещо,
което не може да бъде измерено -

което е всъщност всяко нещо,
което е от значение.

(Аплодисменти)

Растящата ни зависимост от технологиите

ни поставя в риск от това да станем
по-малко опитни,

по-уязвими

към дълбоката и нарастваща
сложност

на истинския свят.

Мислех си за крайностите
на стреса и турболентността,

с които знаем, че един ден
ще трябва да се борим.

Отидох и говорих с няколко
изпълнителни директори,

чийто бизнес е преминал през
екзистенциални кризи,

когато са били на косъм от рухване.

Това бяха откровени,
смущаващи разговори.

Много от мъжете се разплакаха,
само като си припомняха.

Така че, ги попитах:

"Какво ви помагаше да
преживеете това?"

И всички те дадоха един и същи отговор.

"Не бяха данните, нито технологиите"-
казаха те.

"Приятелите и колегите ми бяха тези,

които ми помагаха да продължа."

Един от тях добави: "Общо взето, беше
обратното на гиг икономиката."

Но след това отидох и разговарях
с група млади, развиващи се мениджъри,

и ги попитах:

"Кои са приятелите ти в работата?"

И те ме поглеждаха неразбиращо.

"Няма време."

"Твърде заети са."

"Не е ефективно."

Аз се зачудих, кой ще им даде

въображение, издръжливост и смелост,

когато дойдат бурите?

Всеки, който се опитва да ви каже,
че познава бъдещето

просто се опитва да го притежава,

фалшив вид ясна съдба.

По-трудната за приемане,
по-дълбока истина е,

че бъдещето не е предначертано,

че не можем да го начераем
без да сме стигнали до там.

Но това не е проблем,

защото имаме толкова въображение-

ако го използваме.

Притежаваме огромен талант на
изобретателност и откривателство-

само ако ги прилагаме.

Достатъчно смели сме да изобретим неща,
които никой никога не е виждал.

Загубим ли тези умения,

ние оставаме без посока.

Но, ако ги развиваме,

можем създадем каквото си искаме бъдеще.

Благодаря ви!

(Аплодисменти)