Return to Video

Уменията, от които се нуждаем в един непредсказуем свят

  • 0:01 - 0:04
    Наскоро лидерският екип
    на американска верига супермаркети
  • 0:04 - 0:08
    реши, че бизнесът им има нужда
    от подобряване на ефикасността.
  • 0:08 - 0:12
    Следователно те възторжено приветстваха
    своята дигитална трансформация.
  • 0:12 - 0:16
    Екипите, отговарящи за месото, зеленчуците
    и хляба бяха разтурени
  • 0:16 - 0:20
    и заместени от
    алгоритмичен разпределител на задачи.
  • 0:21 - 0:23
    И в момента,
    вместо хората да работят заедно,
  • 0:23 - 0:27
    всеки един служител отива, записва се,
    поставя му се задача, той я изпълнява,
  • 0:27 - 0:29
    и се връща за още.
  • 0:29 - 0:33
    Това е научен мениджмънт
    на стероиди,
  • 0:33 - 0:35
    стандартизиране и разпределяне на труда.
  • 0:36 - 0:38
    Наистина страшно ефективно.
  • 0:39 - 0:40
    Е, не съвсем,
  • 0:41 - 0:44
    защото разпределителят на задачи не знаел
  • 0:44 - 0:47
    кога някой клиент ще изпусне
    кутия с яйца,
  • 0:47 - 0:50
    не можел да предвиди и кога някое
    непослушно дете ще събори някой стелаж,
  • 0:51 - 0:52
    или пък кога местната гимназия
    ще реши,
  • 0:52 - 0:55
    че всеки трябва да донесе
    кокосов орех на следващия ден.
  • 0:55 - 0:56
    (Смях)
  • 0:56 - 0:58
    Ефикасността работи наистина
    много добре,
  • 0:58 - 1:01
    когато можеш да предвидиш
    точно от какво ще имаш нужда.
  • 1:02 - 1:05
    Но когато се появи аномалия
    или нещо неочаквано -
  • 1:05 - 1:07
    деца, клиенти, кокосови орехи...
  • 1:07 - 1:10
    Е, тогава вече ефикасността
    вече не е наш приятел.
  • 1:12 - 1:14
    Това се е превърнало в проблем
    от основна важност,
  • 1:14 - 1:17
    тази способност
    да се справяме с неочакваното,
  • 1:18 - 1:21
    защото неочакваното
    се превръща в нормата.
  • 1:22 - 1:26
    Ето защо експертите не желаят
    да прогнозират каквото и да било
  • 1:26 - 1:28
    за повече от 400 дена напред.
  • 1:29 - 1:30
    Защо ли?
  • 1:31 - 1:32
    Защото през последните 20-30 години,
  • 1:32 - 1:36
    голяма част от света
    се превърна от сложен
  • 1:36 - 1:38
    в комплексен,
  • 1:38 - 1:41
    което значи, че да - има дадени модели,
  • 1:41 - 1:43
    но те не се повтарят често.
  • 1:43 - 1:48
    Това значи, че много малки промени
    могат да окажат непропорционално влияние.
  • 1:48 - 1:51
    Това също значи и, че знанията
    няма да бъдат достатъчно,
  • 1:51 - 1:55
    тъй като системата продължава
    твърде бързо да се променя.
  • 1:56 - 1:59
    Следователно това означава,
  • 1:59 - 2:02
    че има твърде много неща по света,
  • 2:02 - 2:05
    които в момента
    не се поддават на предсказване.
  • 2:05 - 2:09
    Ето защо Английската централна банка
    ще каже: "Да, ще има и друг срив,
  • 2:09 - 2:11
    но ние не знаем защо или кога.''
  • 2:12 - 2:14
    Знаем, че промените в климата са факт,
  • 2:14 - 2:18
    но не можем да предвидим
    къде ще избухнат горски пожари
  • 2:18 - 2:21
    и не знаем точно кои предприятия
    ще бъдат наводнени.
  • 2:21 - 2:24
    Ето защо компаниите
    са ударени изневиделица,
  • 2:24 - 2:29
    когато пластмасови сламки, торбички
    и вода в бутилки
  • 2:29 - 2:32
    се превръщат от основен продукт
    в брак само за една нощ,
  • 2:33 - 2:37
    и поразени, когато промяната в
    социалните нрави
  • 2:37 - 2:42
    превръща звездите в парии и
    колегите в изгнаници:
  • 2:43 - 2:46
    неизкоренима несигурност
  • 2:47 - 2:52
    В околна среда,
    която не се поддава на прогнози,
  • 2:52 - 2:55
    ефективността не само
    няма да ни помогне,
  • 2:55 - 3:02
    точно тя подкопава нашата
    способност да се адаптираме.
  • 3:04 - 3:07
    Така че, ако ефективността вече не е
    нашият водещ принцип,
  • 3:07 - 3:09
    то как трябва да подходим
    към бъдещето?
  • 3:09 - 3:11
    Какъв начин на мислене
    наистина би ни помогнал?
  • 3:11 - 3:17
    Кой вид умения
    трябва да се уверим, че защитаваме?
  • 3:18 - 3:22
    Смятам, че както в миналото мислехме много
    само за мениджмънт ,,точно навреме'',
  • 3:23 - 3:26
    сега трябва да започнем да мислим
    ,,просто за всеки случай'',
  • 3:26 - 3:30
    да се подготвим за събития, които
    в общи линии е сигурно, че ще се случат,
  • 3:30 - 3:32
    но остават конкретно нееднозначни.
  • 3:33 - 3:38
    Такъв пример е да речем,Обединението
    за епидемична подготвеност (ОЕП).
  • 3:38 - 3:42
    Добре знаем, че ще има
    все повече епидемии в бъдеще,
  • 3:42 - 3:46
    но не знаем къде, кога или какво.
  • 3:46 - 3:48
    Следователно няма как да планираме.
  • 3:49 - 3:51
    Но поне можем да се подготвим.
  • 3:51 - 3:57
    ОЕП разработва много ваксини
    за различни болести,
  • 3:58 - 4:01
    знаейки че не може да се предвиди кои
    от тях ще дадат резултат
  • 4:01 - 4:03
    или какви епидемии ще избухнат.
  • 4:03 - 4:06
    Така че някои от тези ваксини
    никога няма да бъдат ползвани.
  • 4:06 - 4:08
    Това е неефикасно.
  • 4:09 - 4:11
    Но е сигурно,
  • 4:11 - 4:13
    защото осигурява повече възможности,
  • 4:13 - 4:18
    и показва, че ние не сме зависими
    от едно единствено технологично решение.
  • 4:19 - 4:22
    Реакцията при епидемия
    също зависи
  • 4:22 - 4:25
    от хора, които се познават
    и разчитат един на друг.
  • 4:25 - 4:28
    Обаче за развиването
    на такива взаимоотношения трябва време,
  • 4:28 - 4:32
    време, което никога не стига,
    когато се разрази епидемия.
  • 4:32 - 4:37
    ОЕП в момента се фокусират върху
    развиването на приятелски взаимоотношения,
  • 4:38 - 4:41
    знаейки, че някои от тях никога няма
    да бъдат използвани.
  • 4:42 - 4:45
    Това е неефективно
    и може би е загуба на време,
  • 4:45 - 4:46
    но е сигурно.
  • 4:47 - 4:51
    Можем да видим, също така, това мислене,
    приложено във финансовите услуги.
  • 4:51 - 4:55
    В миналото банките имаха много
    по-малък капитал в наличност,
  • 4:55 - 4:57
    отколкото днес се изисква от тях,
  • 4:57 - 5:01
    защото ниската наличност на капитал,
    и прекалено ефективното боравене с него,
  • 5:01 - 5:04
    са нещата, които направиха банките
    така уязвими, на първо място.
  • 5:05 - 5:10
    Значи, притежаването на по-голям капитал
    изглежда и е неефективно.
  • 5:10 - 5:16
    Но е сигурно, защото той предпазва
    финансовата система от изненади.
  • 5:17 - 5:20
    Страните, които се отнасят сериозно
    към климатичните промени
  • 5:20 - 5:24
    знаят,че ще трябва да намерят много
    повече решения на проблема,
  • 5:24 - 5:27
    многообразни форми на
    възобновима енергия,
  • 5:27 - 5:28
    а не само една.
  • 5:28 - 5:33
    По-напредналите държави
    работят върху това вече много години,
  • 5:33 - 5:37
    променят начините си на снабдяване с вода
    и храна, както и здравеопазването си,
  • 5:37 - 5:41
    защото виждат, че докато стигнат
    до сигурно предположение,
  • 5:41 - 5:45
    тази информация може
    вече да е закъсняла.
  • 5:45 - 5:50
    Можем да подходим по същия начин към
    търговията, и много страни го правят.
  • 5:50 - 5:54
    Вместо да зависят от един
    гигантски търговски партньор,
  • 5:54 - 5:56
    те се опитват да бъдат приятели с всички,
  • 5:56 - 5:58
    защото знаят,че няма как да се предвиди
  • 5:58 - 6:02
    кои пазари могат
    изведнъж да станат нестабилни.
  • 6:02 - 6:06
    Всичко това отнема време и пари,
    договарянето на всички тези сделки,
  • 6:06 - 6:07
    но е сигурно,
  • 6:07 - 6:13
    защото то прави икономиката им
    по-добре защитена от сривове.
  • 6:13 - 6:17
    Тази стратегия се прилага
    най-вече от по-малки страни,
  • 6:17 - 6:21
    които знаят, че никога няма да имат
    пазарната мощ да определят правилата,
  • 6:21 - 6:24
    така че, е по-добре просто
    да имаш повече приятели.
  • 6:26 - 6:29
    Но ако си принуден да си част
    от една от организациите,
  • 6:29 - 6:33
    които са все още заслепени
    от мита за ефективността,
  • 6:33 - 6:35
    как можеш да започнеш
    да я променяш?
  • 6:36 - 6:38
    Опитай с няколко експеримента.
  • 6:38 - 6:40
    В Холандия,
  • 6:40 - 6:45
    домашните здравни грижи
    били управлявани като супермаркета:
  • 6:45 - 6:47
    работа по даден стандарт и график
  • 6:47 - 6:49
    до точната минута:
  • 6:49 - 6:53
    9 минути в понеделник,
    7 минути в сряда,
  • 6:53 - 6:55
    8 минути в петък.
  • 6:55 - 6:57
    Медицинските сестри ненавиждали това.
  • 6:57 - 6:59
    Така, един от тях,
    мъж на име Джос де Блок,
  • 6:59 - 7:01
    предложил експеримент.
  • 7:02 - 7:03
    Тъй като всеки пациент е различен,
  • 7:03 - 7:06
    и ние не знаем
    точно от какво ще се нуждае,
  • 7:06 - 7:08
    защо просто не оставим
    на медицинските сестри да решават?
  • 7:09 - 7:11
    Звучи безразсъдно?
  • 7:11 - 7:12
    (Смях)
  • 7:12 - 7:14
    (Аплодисменти)
  • 7:14 - 7:18
    В своя експеримент Джос открил,че
    пациентите подобрили състоянието си
  • 7:18 - 7:21
    за два пъти-по кратко време,
  • 7:21 - 7:25
    и това довело до намаляване
    на разходите с 30 процента.
  • 7:26 - 7:30
    Когато попитах Джос
    кое от експеримента го е изненадало,
  • 7:30 - 7:32
    той се засмя и каза:
  • 7:32 - 7:35
    "Ами нямах идея, че ще бъде толкова лесно
  • 7:35 - 7:38
    да видим такова голямо подобрение,
  • 7:38 - 7:41
    защото това не е от нещата,
    които можеш да узнаеш или да предвидиш,
  • 7:41 - 7:45
    докато си седиш на бюрото или
    си се вторачил в екрана на компютъра."
  • 7:45 - 7:49
    Сега тази форма на сестрински грижи
    се разпространява в Холандия
  • 7:49 - 7:50
    и по целия свят.
  • 7:50 - 7:54
    Но във всяка нова страна, всичко все още
    стартира с експерименти,
  • 7:54 - 7:58
    защото всяко място е
    непредвидимо различно.
  • 7:59 - 8:03
    Разбира се,
    не всички експерименти проработват.
  • 8:03 - 8:06
    Джос опитал да подходи
    по същия начин към пожарната,
  • 8:06 - 8:10
    но открил, че не става, тъй като
    е твърде централизирана.
  • 8:10 - 8:12
    Провалените експерименти
    може да изглеждат неефективни,
  • 8:12 - 8:16
    но често те са
    единственият начин да открием
  • 8:16 - 8:18
    как е устроен истинският свят.
  • 8:18 - 8:21
    Така че, сега той пробва с учителите.
  • 8:23 - 8:26
    Експерименти като тези
    изискват креативност,
  • 8:27 - 8:29
    и немалко смелост.
  • 8:30 - 8:31
    В Англия --
  • 8:32 - 8:35
    щях да кажа Обединеното кралство,
    но в Англия --
  • 8:35 - 8:37
    (Смях)
  • 8:37 - 8:41
    (Аплодисменти)
  • 8:41 - 8:45
    В Англия, водещият ръгби отбор
    или един от водещите ръгби отбори.
  • 8:45 - 8:47
    е Сарацен.
  • 8:47 - 8:52
    Мениджърът и треньорът осъзнали, че
    всичките физически тренировки
  • 8:52 - 8:55
    и подобряването на формата основано на
    факти, които правят
  • 8:55 - 8:56
    е станало стандартно;
  • 8:56 - 8:59
    наистина, всички отбори
    правят едно и също.
  • 9:00 - 9:02
    Така те решили да рискуват с експеримент.
  • 9:02 - 9:06
    Завели целия отбор, въпреки че
    било през пиковия за тях сезон,
  • 9:06 - 9:08
    на ски ваканция
  • 9:08 - 9:11
    и да разглеждат
    социални проекти в Чикаго.
  • 9:11 - 9:13
    Това било скъпо
  • 9:13 - 9:15
    отнемало време
  • 9:15 - 9:16
    и можело да бъде малко рисковано,
  • 9:16 - 9:20
    да пуснеш цяла сюрия ръгбисти
    на една ски писта, нали?
  • 9:20 - 9:21
    (Смях)
  • 9:21 - 9:25
    Но това, което те открили било, че
    играчите се върнали
  • 9:25 - 9:30
    с подновени чувства на лоялност и
    солидарност един към друг.
  • 9:30 - 9:33
    И сега когато са на игрището
    под огромно напрежение,
  • 9:33 - 9:38
    те проявяват това,
    което мениджърът нарича "присъствие" -
  • 9:39 - 9:43
    непрекъсната, непоколебима всеотдайност
  • 9:43 - 9:44
    един към друг.
  • 9:45 - 9:49
    Това предизвиква страхопочитание
    у опонентите им,
  • 9:49 - 9:53
    но те все още са твърде запленени
    от ефективността, за да опитат.
  • 9:54 - 9:56
    В технологичната компания ,,Върв"
    в Лондон,
  • 9:56 - 9:59
    изпълнителният директор измерва почти
    всяко нещо, което се движи,
  • 9:59 - 10:02
    но не успява да открие нищо, което
    да допринесе за някаква промяна
  • 10:02 - 10:04
    в продуктивността на компанията.
  • 10:04 - 10:08
    Така че разработва експеримент,
    който нарича ,,Седмица на обичта":
  • 10:08 - 10:13
    цяла една седмица, в която всеки служител
    трябва да търси умни,
  • 10:13 - 10:15
    полезни и с творческа замисъл неща,
  • 10:15 - 10:17
    които прави някой друг,
  • 10:17 - 10:19
    да разкаже за тях
    и да ги почете.
  • 10:19 - 10:21
    Това отнема много време и усилия,
  • 10:22 - 10:25
    много хора биха го нарекли
    дори разсейващо.
  • 10:25 - 10:27
    Но всъщност е наистина стимулиращо
    бизнеса
  • 10:27 - 10:30
    и подпомага продуктивността
    на цялата компания.
  • 10:32 - 10:35
    Подготовка, изграждане на коалиции,
  • 10:35 - 10:39
    въображение, експерименти,
  • 10:39 - 10:40
    смелост-
  • 10:41 - 10:43
    в непредсказуеми времена,
  • 10:43 - 10:48
    това са наистина значими източници
    на устойчивост и сила.
  • 10:49 - 10:51
    Те не са ефективни,
  • 10:52 - 10:55
    но ни дават безгранична способност
  • 10:55 - 10:59
    за адаптация, разнообразие
    и изобретателност.
  • 11:00 - 11:03
    И колкото по-малко знаем за бъдещето,
  • 11:03 - 11:08
    толкова повече ще се нуждаем от
    тези значими източници
  • 11:08 - 11:14
    на човешки, хаотични,
    непредвидими умения.
  • 11:15 - 11:19
    Но с нарасването на нашата
    зависимост от технологиите,
  • 11:20 - 11:24
    ние източваме активите на тези умения.
  • 11:25 - 11:28
    Всеки път когато използваме технологиите
  • 11:28 - 11:32
    да ни помогнат във взимането на решение,
    в правенето на избор
  • 11:32 - 11:35
    или в това да интерпретираме
    как някой се чувства,
  • 11:35 - 11:37
    или пък да ни помогнат
    да проведем разговор,
  • 11:37 - 11:42
    ние разчитаме на машини за нещо,
    което всъщност можем сами,
  • 11:42 - 11:45
    и това е наистина една скъпа замяна.
  • 11:46 - 11:49
    Колкото повече позволяваме на машините
    да мислят вместо нас,
  • 11:50 - 11:53
    толкова по-малко мислим ние.
  • 11:54 - 11:55
    Колкото повече-
  • 11:55 - 11:59
    (Аплодисменти)
  • 11:59 - 12:04
    Колкото повече време лекарите прекарват
    в преглеждане на дигитални картони,
  • 12:04 - 12:08
    толкова по-малко време прекарват
    в преглеждане на пациентите си.
  • 12:08 - 12:11
    Колкото повече използваме интернет
    приложения за родители,
  • 12:11 - 12:13
    толкова по-малко опознаваме своите деца.
  • 12:14 - 12:19
    Колкото повече време прекарваме с хората,
    които сме програмирани да харесваме,
  • 12:19 - 12:23
    толкова по-малко контактуваме с хора,
    различни от нас.
  • 12:23 - 12:28
    И колкото по-малко съчувствие ни трябва,
    толкова по-малко съчувствие имаме.
  • 12:30 - 12:33
    Със всичките тези
    технологични експерименти се опитваме
  • 12:33 - 12:40
    насила да приложим стандартизиран модел
    за някаква предвидима реалност
  • 12:40 - 12:44
    върху свят, който непрекъснато ни
    изненадва.
  • 12:45 - 12:46
    Какво обаче се губи?
  • 12:47 - 12:50
    Всяко нещо,
    което не може да бъде измерено -
  • 12:50 - 12:53
    което е всъщност всяко нещо,
    което е от значение.
  • 12:54 - 13:01
    (Аплодисменти)
  • 13:03 - 13:07
    Растящата ни зависимост от технологиите
  • 13:07 - 13:11
    ни поставя в риск от това да станем
    по-малко опитни,
  • 13:11 - 13:12
    по-уязвими
  • 13:12 - 13:15
    към дълбоката и нарастваща
    сложност
  • 13:15 - 13:17
    на истинския свят.
  • 13:18 - 13:23
    Мислех си за крайностите
    на стреса и турболентността,
  • 13:23 - 13:26
    с които знаем, че един ден
    ще трябва да се борим.
  • 13:27 - 13:30
    Отидох и говорих с няколко
    изпълнителни директори,
  • 13:30 - 13:35
    чийто бизнес е преминал през
    екзистенциални кризи,
  • 13:35 - 13:37
    когато са били на косъм от рухване.
  • 13:39 - 13:43
    Това бяха откровени,
    смущаващи разговори.
  • 13:44 - 13:48
    Много от мъжете се разплакаха,
    само като си припомняха.
  • 13:48 - 13:50
    Така че, ги попитах:
  • 13:51 - 13:53
    "Какво ви помагаше да
    преживеете това?"
  • 13:53 - 13:56
    И всички те дадоха един и същи отговор.
  • 13:56 - 13:59
    "Не бяха данните, нито технологиите"-
    казаха те.
  • 14:00 - 14:03
    "Приятелите и колегите ми бяха тези,
  • 14:03 - 14:05
    които ми помагаха да продължа."
  • 14:05 - 14:10
    Един от тях добави: "Общо взето, беше
    обратното на гиг икономиката."
  • 14:12 - 14:16
    Но след това отидох и разговарях
    с група млади, развиващи се мениджъри,
  • 14:16 - 14:18
    и ги попитах:
  • 14:18 - 14:19
    "Кои са приятелите ти в работата?"
  • 14:19 - 14:21
    И те ме поглеждаха неразбиращо.
  • 14:22 - 14:24
    "Няма време."
  • 14:24 - 14:25
    "Твърде заети са."
  • 14:25 - 14:27
    "Не е ефективно."
  • 14:28 - 14:31
    Аз се зачудих, кой ще им даде
  • 14:32 - 14:36
    въображение, издръжливост и смелост,
  • 14:36 - 14:38
    когато дойдат бурите?
  • 14:40 - 14:43
    Всеки, който се опитва да ви каже,
    че познава бъдещето
  • 14:43 - 14:46
    просто се опитва да го притежава,
  • 14:46 - 14:49
    фалшив вид ясна съдба.
  • 14:50 - 14:52
    По-трудната за приемане,
    по-дълбока истина е,
  • 14:53 - 14:56
    че бъдещето не е предначертано,
  • 14:56 - 14:58
    че не можем да го начераем
    без да сме стигнали до там.
  • 14:59 - 15:01
    Но това не е проблем,
  • 15:01 - 15:04
    защото имаме толкова въображение-
  • 15:04 - 15:05
    ако го използваме.
  • 15:05 - 15:11
    Притежаваме огромен талант на
    изобретателност и откривателство-
  • 15:11 - 15:13
    само ако ги прилагаме.
  • 15:13 - 15:18
    Достатъчно смели сме да изобретим неща,
    които никой никога не е виждал.
  • 15:19 - 15:21
    Загубим ли тези умения,
  • 15:22 - 15:24
    ние оставаме без посока.
  • 15:24 - 15:27
    Но, ако ги развиваме,
  • 15:28 - 15:31
    можем създадем каквото си искаме бъдеще.
  • 15:32 - 15:34
    Благодаря ви!
  • 15:34 - 15:40
    (Аплодисменти)
Title:
Уменията, от които се нуждаем в един непредсказуем свят
Speaker:
Маргарет Хефернън
Description:

"Колкото повече разчитаме на технологиите да ни направят продуктивни, с толкова по-малко умения разполагаме да се изправим пред неочакваното." - твърди писателят и предприемач Маргарет Хефернън.
Тя обяснява защо се нуждаем от по-малко технологии и от повече умения като въображение, скромност, смелост - за да разрешаваме проблеми в бизнеса, управлението и живота в едни непредвидими времена. "Ние сме достатъчно смели да изобретим куп неща, които никой никога не е виждал." - казва тя. "Можем да създадем каквото си поискаме бъдеще."

more » « less
Video Language:
English
Team:
TED
Project:
TEDTalks
Duration:
15:52

Bulgarian subtitles

Revisions