-
Kaква е вината на Фатмагюл?
-
"Краткия случай стигна до заключение днес в Измир."
-
"Беше доказана вината на Мустафа Налчалъ за убийството на Вурал Намлъ,опита за убийство на Керим Ългаз и..."
-
"...отвличането на Фатмагюл Ългаз.И затова е осъден общо на 22 години и 2 месеца."
-
"Имаше навалица извън сградата на съда,след като процесът приключи".
-
"Фатмагюл Ългаз,която си тръгна заедно с нейните поддръжници,не отговори на въпросите на журналистите."
-
"Керим Ългаз,който беше обвинен за убийството на Вурал Намлъ и осъден веднага след ареста..."
-
"...беше щастлив от факта за доказване на невинността му."
-
"Господин Керим,мислите ли че са напуснали страната?Кажете нещо?
-
"Господин Керим,мислите ли че другият случай ще получи присъда преди датата на делото?"
-
"Ще дадете ли изявление господин Керим?"
-
"Разбира се щастливи сме че най-после истината излезе наяве."
-
"Но истинското щастие ще дойде,когато делото на Фатмагюл приключи."
-
"Ще въздъхнем с облекчение,когато Ердоан Яшаран и Селим Яшаран бъдат арестувани."
-
"Благодаря ви."
-
"В случая,който бе направен обществено достояние..."
-
"...Ердоан и Селим Яшаран може да не бъдат намерени въпреки всички усилия на полицията."
-
"От друга страна,Хаджер Налчалъ,която свидетелства срещу бащата на все още нероденото си дете..."
-
"без колебание помогна за справедливостта и попадна под голямото внимание на репортерите."
-
"Изглеждайки много изморена след съдебния процес,Хаджер Налчалъ отказа да говори по случая..."
-
"...и напусна бързо сградата на съда."
-
"Следващите новини са от Адана."
-
"След акцията организирана от полицията в Адана,беше разбита банда за наркотици."
-
Поболях се от тревога.Къде бяхте?
-
Не искаш да знаеш Мукадес.Отне ни доста време да стигнем до тук от летището,имаше задръстване.
-
Какво се е случило?-Много е изморена.
-
Добър вечер.
-
Говориха цяла нощ за вас.
-
Какво стана?Кажи ми поне малко.-Госпожо Мукадес...
-
Остави ни първо да си поемем дъх.
-
Хайде влезте.-Благодаря ви,но не мога.Лека нощ на всички.
-
Благодаря ти за всичко.-Няма за какво.
-
Благодаря ти за всичко,братко.-Стига,моля те.
-
Мирзат си тръгва.
-
Много благодаря за всичко.
-
Няма за какво Фатмагюл.Просто си върша работата.
-
Надявам се да чуя добри новини от вас от сега нататък.Лека нощ.
-
Хайде да влизаме.
-
И така няма опасност вече от Мустафа ,не ни е нужен бодигард.
-
Другите обаче ги няма.Гледах по телевизията.Полицията не може да ги намери.
-
Казвам ви ,те определено са избягали в чужбина.
-
Биха ли стояли тук?Разбира се че не.
-
Мурат няма ли да слезе,спи ли?-И двамата с пят.
-
Ще отида да ги видя.Толкова ми липсваха.
-
Би било добре да изпием по един чай,нали?-Да,би било добре.
-
Ще отида да направя.
-
Яла ли си нещо?
-
Сити сме.Ядохме преди самолета да кацне.
-
Все още ли те боли?
-
Какво има,бате?
-
Ами,това е една стара болка с която свикнах,но напоследък е непоносима.
-
Защо,да не си я навехнал?-Не знам.
-
Остави,първо да си измия ръцете и лицето.
-
След това ще и сложа лед и ще я намажа със зехтин.
-
Умрях от любопитство докато се приберете.
-
Няма ли да кажете нещо?
-
Какво каза съдията?
-
Много съм изморена,како.По-късно моля те.
-
Как беше Мустафа?
-
Видях го по телевизията.
-
Съжалявам го.Изглеждаше така сякаш е изгубил всичко.
-
Каза ли ти нещо?
-
Прости ми.
-
Тоя стои като статуя от както дойде.
-
Мислите ли че трябва да поговоря с него?
-
Все още е в шок.На 22 години е.
-
Няма да може да свикне с нас в началото.
-
Сега ще отида да го видя.
-
Сядай.Покажи малко уважение.
-
Запази честтан му тук.Покажи му уважение.
-
Той все още е нов тук и не знае-Тогава би трябвало да разбере.
-
Дай този чай на приятеля ну тук.
-
5-3,в лицето ти.
-
Прясно сварен,бате.
-
Мерси.
-
Нищо не си ял,от както дойде,поне изпий един чай.
-
Нищо не искам.
-
Както искаш,бате.
-
Не го закачай днес.
-
Остави го да се съвземе.
-
Срамота,толкова млад мъж.
-
Срамота за другите двама които се отърваха от ръцете му.
-
По-добре да не попадат тука.
-
Стига,човече.Ще повърна.
-
Нямаме хартия.
-
Какво става,човече?
-
Никога не си имал морска болест.Какъв е проблема?
-
Знам ли?
-
Тук.Запушете си носовете с това.Може би от миризмата на машинно масло ви се повръща.
-
Дишаме един и същи въздух.Какво ще правим?
-
Тук може да направите същото.
-
Би било по-добре от преди.
-
Жалко.-Стига хленчене вече.
-
Опитай да дишаш през устата.
-
Легни по гръб и затвори очи.Това ще те накара да се почувстваш по-добре.
-
Звуча ли?Какво ще кажете за този звук?
-
Човече!
-
Нарочно ли правиш всичко това за да получиш някакво внимание?
-
Млъквай!
-
Той пребледня,човече.Виждаш ли?
-
Не мога скъпа.Светлината е прекалено ярка.
-
Чудесно,поне се забавляваш.
-
Чудесно...Това беше най-доброто,което можехме да купим с парите си.
-
Да не би да сте очаквали пътуване с кораб?
-
Скрийте се.
-
Къде беше?
-
Не можа ли да дойдеш по-рано?
-
Купих малко храна.
-
Нужни са ни също и лекарства.Единия има болки в корема.
-
Добре.
-
От миризмата е.Ако подиша чист въздух...
-
Не,не можем да излезем от тук.
-
Ще стигнем в Малта след 2 дена.
-
Ще ви взема с товара тогава.
-
Ще се смесите с персонала и ще излезете от митницата.
-
Слушайте.
-
Съобщение до машинното отделение.-Добре.
-
Не забравяй какво ти казах.
-
Дръж ги под око.Не позволявай да направят някоя глупост.
-
Добре.Не забравяй за лекарствата.
-
Добре,ще видя какво мога да направя.
-
Нахранете се.
-
Хайде,време е за ядене.
-
Какво ти каза?
-
След 2 дни ще ни оставят в Малта.
-
Дотогава не трябва да излизате от тук.
-
Две нощи?
-
Ще прекараме 2 нощи тук?
-
Съжалявам ,няма чаша.
-
Това ще успокои стомаха ти.
-
Как ще живеем тук като плъхове?
-
Вече воним.
-
Спри да говориш,просто яж.
-
Сложи нещо в стомаха си.
-
Добри новини,бате.Толкова съм щастлива.
-
Мерси,Дениз.
-
Радваме се да чуем това,добри новини за Фатмагюл.-Да.Добри новини за всички ни.
-
Вижте!Казва нещо.
-
Трябва да научиш английски,моме.
-
В противен случай няма да се разбираш с бъдещата си майка.
-
Почакай малко,како.Какво казва?
-
Сега,когато съдебното свърши ,мама казва,че иска да ви види в Австралия.
-
Надявам се.
-
Имаме още един съдебен процес и ще сме напълно свободни.
-
Не мога да излизам извън страната,докато не приключи делото.
-
Жалко.
-
Ще ги доведа и двете тук.Не се притеснявай.
-
Надявам се.
-
Мисля,че трябва да подготвите паспортите си и да заявите визи.
-
Първо вие ще дойдете тук,за сватбата.
-
Вижте колко отчаяно иска тази сватба.
-
Добре,а кога е сватбата?Определи ли сте датата вече?
-
Все още не.Когато го направим,ще ви съобщим.
-
О,не !Прекъсна.
-
О,Боже.Не можа да говориш със съпругата си.
-
Не е проблем,ще се свържем отново.
-
Идвам!
-
Боли ли те?
-
Малко.
-
Това би трябвало да те успокои.
-
Но,трябва да отидем на доктор все пак.
-
Събуди се Мукадес.Събуди се.
-
Какво е това?Счупена ли е?
-
Не скъпа.Ако беше счупена,нямаше да може да стои от болка.
-
Както ви казах,това е една стара болка,научих се да живея с нея.
-
Но сега...Не знам.Боли малко повече.
-
Явно всичкия този стрес е причина за това.
-
Рахми,млякото и е в кухнята.Иди и и приготви бутилката.
-
Не исках да казвам това пред всички,но видях Хаджер по телевизията...
-
Изглеждаше съсипана.Със един и същ полет ли се прибрахте?
-
Не,тя остана в Измир.Каза че ще ходи да види Мустафа.
-
Юмер също остана там,за да вземе позволение за свиждане.
-
Няма срам тази жена.Защо Мустафа ще иска да я види?
-
Отиде и го предаде,а сега иска да го вижда.
-
Боже,боже.
-
Излишно притеснява господин Юмер и му губи времето.
-
Мустафа няма да иска да говори с нея след всичко което се случи.
-
Донеси ми бутилката и.
-
Плаче, Рахми.Хайде!
-
Хаджер.Вземи позволение за свиждане.
-
Трябва да го направиш.
-
Кой е?-Аз съм,отвори.
-
Здрасти,какво става?
-
Нищо.Бях си легнала за малко.
-
Гладна ли си?Нося ти сандвич.
-
Също така плодов сок и айран.
-
Благодаря ти.-Бебето трябва да е гладно.
-
Ела да седнеш тук.
-
Някакви новини от господин Юмер?Взел ли е вече позволение?
-
Все още не.
-
За какво ще говориш с него?Само си губиш времето.
-
Добре.Можеш да се върнеш в Истанбул,утре.
-
Освен това може да си изгубиш работата заради мен.
-
Какво си мислиш че ще ти каже?
-
Отново ще те обиди.Ще си изкара гнева върху теб.
-
Ще те накара да се почувстваш дори още по-зле.
-
Освен това той вече каза всичко,което искаше на Фатмагюл.
-
Достатъчно,Сами!-Греша ли?
-
Ти нямаш нищо общо с него.
-
Гадно копеле!Извини се само на Фатмагюл.
-
Каза достатъчно!Замълчи!
-
Само казвам това,защото не искам отново да се размекнеш пред него.
-
Трябва да тръгнеш сутринта,моля те.
-
Няма да ходя никъде,ще остана до теб.
-
Когато си разстроена и мен ме боли.
-
Няма да позволя това да се случи отново.Никога.
-
Тръгвате ли си?
-
Да.Сестра ми легна ли си?
-
Не.Тя е в стаята на господин Селим с госпожа Хилмие.
-
Виж колко е палав.
-
Виж му устните,как само потреперват.
-
Погледни Вурал!
-
Той никога не пускаше кърпата от ръцете си.
-
Тръгвам,сестричке.
-
Виж,виж!Битката за подаръците започна.
-
Погубваме се всички заедно.
-
Отслабна ли болката?
-
Да.
-
Лъжец...
-
Ще отмине.
-
Тази ръка ме кара да страдам толкова много.
-
Имах операция на нея на два пъти.
-
Но ти ми каза че не знаеш от какво е болката.
-
Каква операция?
-
Не се притеснявай толкова.
-
Не мисля че има нещо общо с операцията.
-
Кажи ми повече.
-
Когато бях на 13,имах топче на костта на лявото рамо с размерите на портокал.
-
Мислех си че е мускул.Показвах го на всички.
-
Разбрахме че растежът му е повредил костта на ръката ми...
-
Трябваше веднага да ми срежат ръката.
-
Какво говориш...
-
Аз съм левичар и те щяха да го срежат.
-
Представи си само,левичар без лява ръка.
-
Чух родителите ми да говорят за възможността да загубя ръката си...
-
Но,не се предадох.
-
Скрих се и плаках цяла нощ.
-
След това,деня за операцията дойде.
-
Баща ми беше с мен в операционната.
-
Сложиха ми упойка.
-
Последното нещо което си спомням преди да изпадна в безсъзнание е...
-
...лицето на баща ми.Опитваше се да се усмихне,за да скрие сълзите си.
-
Kaзваше ми да не се притеснявам.
-
"Всичко ще бъде наред."
-
След като дойдох в съзнание,бях в болничната стая.
-
Ръката ме болеше.
-
Но си беше на мястото...
-
Не я бяха отрязали.
-
Докторите спасиха ръката ми.
-
Баща ми беше до мен...
-
Усмихваше се.
-
Бях на 13.
-
А после годините отминаха така бързо.
-
Бях в разгара на алкохолния си живот.
-
Нищо не вървеше добре.
-
Живота ми,брака ми...
-
...бях толкова нещастен.
-
Беше първата година,в която разбрах за болестта на Яшим.
-
Бях толкова нещастен тогава...
-
Бях и толкова ядосан тогава.
-
Мислех си че тя ще ме напусне тогава.
-
Постоянно пиех.
-
За да ме сплаши тя си тръгна от вкъщи за малко.
-
Живеехме на друго място.В едноетажна къща.
-
И един път...
-
Една вечер се опитах да вляза през прозореца на кухнята,защото си бях забравил ключовете.
-
И счупих прозореца на парчета с един удар.
-
Не бях я предупредил и когато погледнах на долу на пода имаше кръв.
-
Изтрезнях веднага след като видях това.
-
Превързах ръката си,затегнах я и излязох на улицата.
-
Тръгнах,докато се молех на таксиметровите шофьори,които отказваха да спрат и...
-
...най-накрая се озовах в спешното отделение.
-
Имам и белези заради това.
-
О,скъпи.
-
Преди да изгубя съзнание на операционната маса...
-
Лицето на баща ми се появи пред очите ми.
-
Казваше ми:"Не се страхувай."
-
"Всичко ще е наред."
-
Два дена по-късно,разбрах че баща ми е починал.
-
Тогава бях близо на 40 години.Сега съм на 50...
-
И ще трябва отново да преживея операция.
-
Все още не знаем това.Може би няма да е нужно.
-
Вече няма значение.
-
Тази малка операция вече не е толкова важна в сравнение с дълбоките белези по мен.
-
Господ чу молитвите ми и всичко е наред сега.
-
Обичам живота си и хората.
-
...обичам съпругата си.
-
Преди да легна на операционната маса казах на баща ми...
-
"Не се притеснявай,татко."
-
Може би по-късно,но сега всичко е наред.
-
Не се тревожи,нищо лошо няма да се случи.
-
Всичко ще е наред.
-
Всичко ще е както трябва.
-
Ако нещо се случи с мен,погрижи се за детето ми.
-
Виждам че си в добри ръце.
-
Мурат искаше да спи при майка си ,затова Елиф ще остане при мен тази вечер.
-
Лека нощ.-Лека нощ.
-
Дойдоха,батко Рахми.
-
Хайде да скочим.
-
Добре дошли.-Добре заварили.
-
Аз ще го взема,бате.-Добре.
-
Какво става Лодос?-Сложиха му ваксина.
-
Отбихме се до ветеринаря да го прегледа.
-
Тази е последната ваксина.Сега може да играе навън с приятелите си.
-
Браво.Страда ли когато слагаха ваксината?
-
Не,моето момче е много смело.
-
Добро момче,браво!
-
Ела тук.Ела!
-
Керим какво е това?Изкупил си целият базар.
-
Да,взехме доста работи.Бате,вземай ги едно по едно
-
Преди малко баща ти беше тук,но за кратко.-Защо?
-
Не знам,нищо не каза.
-
Каза че търси теб,а после си тръгна.
-
Каза че ще се върне по-късно.
-
Керим,влизам вътре.-Добре.
-
Има ваксина,не го измаряйте.
-
Добърден.-О,все още ли сте тук?
-
Да,чакахме те.
-
Лодос,как си момчето ми,хайде върви си в ъгъла.
-
Беше много трудно да си запишем час при професора.
-
Ще те изчакам в колата,скъпа.-Добре,седни на пътническото място,аз ще карам.
-
Ще сложа първо сладките във фурната,става ли?
-
Също приготвих и кюфтета.-Благодаря,како.
-
Приготвих и тестото...
-
Но не съм слагала магданоз.Може да го оставите за вас.
-
Добре,ще го отделя.Хайде,ти тръгвай.
-
Ела.А сега си иди на мястото.
-
Какво каза ветеринаря?Ще порасне ли малко?
-
Растежът му е много добре.Наддал е с две кила.
-
Наистина ли?Браво.
-
Ще си измия ръцете и започвам работа.
-
О,Боже!Толкова много неща са пристигнали отново.
-
Да,така е.
-
Кака Мерием ги подреди.
-
Тя каза че тези тук са от организации,а тези са от различни хора.
-
А някой е изпратил това.Понеже беше написано само "Кухнята на розата" на получател,ние го отворихме и го сложихме на стената.
-
Добре.
-
Това е от място,наречено Дарушафака.
-
Това е безплатен интернат за деца без бащи.
-
Знам.
-
Сложихме го там за да го виждат всички,за да знаят всички.
-
Имат изпит на 27 май.Последната дата за кандидатстване е 24 май.
-
Ще се оправиш ли с тези?Ще ти помогна.
-
Има писмо от Йозге.
-
Полицията нахлу в къщата до фара.
-
Разбраха че са били там за кратко.Но не можаха да ги арестуват.
-
"Как си?Надявам се че всички сте добре."
-
"Ако ме питаш,опитвам се да се държа."
-
"Започнах лечение."
-
"Дори мисля да се върна в училище."
-
"Майка ми започна работа като шивачка в една фабрика тук."
-
"А сестра ми започна нова работа с помощта на нейните приятели."
-
"Децата са при бавачка през половината ден,а през другата половина аз се грижа за тях."
-
Добре,ще се видим после.
-
Имаме писмо от Йозге.
-
Какво има?
-
Тези нещастници са избягали в чужбина.
-
Как успя да влезеш в този бизнес?-Научих се от баща ми.
-
Наистина ли?
-
Не помня майка си.Починала е когато съм била много малка.
-
Отраснах с баща ми...и леля ми...
-
...която после се ожени и замина за Холандия.
-
Не си ли я виждала отново?-Не,не сме.
-
От тогава сме си само двамата с баща ми.
-
Значи си се родила в тази среда.
-
Извинявам се за неудобството че ви прекъсвам.
-
Но нищо не може да се направи при тези обстоятелства.
-
Моля те,заповядай...
-
Нямах предвид да те прекъсвам,млада госпожице.Мога да изляза навън ако ти преча.
-
Когато бях малка баща ми ме заведе на лодката,каза ми "ще си играем на криеница".
-
Започнахме 5 човека и накрая останахме само двама.
-
Аз казах "Хайде да ги маркирам вече!".Той каза "Ще го направим когато отидем на брега."
-
И аз му вярвах.
-
Наистина ли?Звучи забавно,човече.
-
Харесвам хора които знаят как да се забавляват в работата си.
-
Просто млъкни.
-
Но тя си говори само с теб.С мен не говори.
-
Ако стигнем до сушата без проблеми...
-
...той ще ме поощри:"Виж ако може да намерим къде да се скрием".
-
Има малка лодка,бих могла да я намеря лесно.
-
Аз също бях спасител за баща ми.
-
Когато крайбрежната полиция ни спипа,той им беше казал че е излязал на риболов с дъщеря си.
-
Когато пораснах започнах да осъзнавам реалността.
-
Аз бях много ядосан на баща ми...
-
Tой ме вземаше в компанията,казваше ми че отиваме там за да се учим.
-
Липсват ми тези дни.
-
За съжаление ти изостави баща си.
-
Добре,заслужавам си го.
-
Къде е баща ти сега?
-
В затвора е от 3 години.
-
Трябваше да си разменим ролите.
-
Това е което съм наследила от баща като него.
-
Не е нужно да го правиш.Можеш да спреш.
-
Защо тогава направи нещо толкова ужасно?
-
Луда ли си?Заяждаш ли се с мен?
-
Караш ме да говоря така,от както се качихме на лодката.
-
Имаме си достатъчно проблеми,не мога да се занимавам и с теб.
-
Какво стана сега?
-
Какво става?-Полиция.
-
Полиция е.Свършено е с нас тоя път.
-
Това не е полицията.Успокойте се.
-
Кои са тогава?
-
Лодката се приближава до пристанището.
-
За какво?-От къде да знам.
-
Да слезем там тогава.-Не.Малта е най-безопасното място за нас.
-
Бъдете тихи,ясно и не мърдайте.
-
"Наказание за бившия финансист Ф.И.Убиецът на Вурал Намлъ осъден на 21 години."
-
Извинете!
-
Господин полицай.
-
Стража!
-
Какво има?Какво искаш?
-
Помолих да се видя с адвоката ми,но не съм получил никакъв отговор все още.
-
Не сте ли предали съобщението?
-
Направихме го.
-
А отвън?-Не знам.
-
Добре тогава.Възможно ли е да не е изпратено,защото адвоката ми дойде тук и му беше отказано позволение?
-
Не мисля така.Доколкото знам никой не е идвал тук.
-
Кога за последно говорихте с адвоката си?
-
Преди седмица.
-
Ще видим.Това е затвор,не хотел.
-
Ще разберем.Това отнема време.
-
Ще ти дам номера на адвоката си,можеш ли да му се обадиш?
-
Господин Билал.
-
Той спи.Можеш ли да ме изслушаш.
-
Какво става господин Билал?Имаш лоша сутрин ли?
-
Добре.Няма ли някакъв начин да се видя с адвоката си?
-
Виж,не съм говорил с никого в продължение на седмица,моля те бъди ми полезен.
-
Ставай!Застани до стената.
-
Хасан ела тук бързо!Бързо!
-
Ставай!Застани до стената.
-
Какво става?
-
Няма начин.-Мъртъв ли е?
-
Мъртъв ли е?
-
Салих!Набери номер 10 за носилка.Затворникът е мъртъв.
-
"Мъртъв ли е?Как е умрял?"
-
Хайде по-бързо.Елате да го вземете.Ще си имаме неприятности.
-
Нищо не съм направил!Той четеше книга снощи.
-
Ела тук .Бързо!
-
Как се е случило?-Не знаем,свалете го долу бързо.
-
Нищо не съм му направил,кълна се;той дори не разговаряше с мен.
-
Нищо не съм направил.
-
Не са се обаждали отново,от както ви уведомих.
-
Няма ли някакви съобщения или и-мейли?
-
Не.
-
Аз също започнах да се притеснявам:никога досега не е минавало толкова време без да се свържат с мен.
-
Ще ти се обадят при първа възможност,не се притеснявай.
-
Благодарим ти много за всичко.
-
Вярвам че ще изчистят имената си.
-
Справедливостта ще възтържествува.
-
Вие също трябва да вярвате в това.
-
Не губете надежда!И не ги оставяйте да бягат по този начин.
-
Моля ви кажете им ако се обадят...Кажете им да се върнат.
-
Споменах на родителите си за това и може да им донеса добри новини това лято...
-
Сега те продължават да ме разпитват за това.
-
Трябва да тръгвам.
-
Моля ви бъдете внимателни.Госпожа Мелтем и майка и не бива да разбират за това.
-
Може да си загубя работата.
-
Да не ни заподозрат.
-
Направете така да изглежда че подписвате това.Така ще имам извинение за това че съм в тази стая.
-
Изглежда че Ердоан си е намерил доста наивно и глупаво момиче.Съжалявам я.
-
Иска ми се това да беше единственото глупаво нещо което е направил.
-
Иска ми се това да беше единствената му грешка.
-
Не мисля че сбъркала за Муг.Говореше с госпожа Перихан.
-
Направихме това,което трябваше като информирахме полицията.
-
Иска ми се да го бяхме направили по-рано,щеше да е по-добре.
-
Не се притеснявай,сигурна съм че ще ги хванат.
-
Заети са днес.
-
Мюнир Телджи се възползва от отсъствието на Решат Яшаран,както изглежда.
-
Познавам тази жена от някъде.
-
Но от къде...
-
Коя?Лале Гюзал?
-
Позната ми е от някъде,сякаш сме се срещали преди.
-
Но с кого?
-
О,Боже!
-
Може би я бъркаш с някоя друга.
-
Сигурна съм.Тя не е непозната.
-
Чудя се от къде я познавам.
-
Това споразумение е най-доброто нещо,което ни се случва през последната една година.
-
Всички сме ти много благодарни.
-
Всички вие сте много добри манипулатори.Опитвате се да запълните пропастта,която господин Решат изгради.
-
Някой трябваше да поеме тази инициатива.
-
Ако ме извините...
-
Благодаря за вашия принос.
-
Няма за какво,това ни е работата.
-
Бих искала да проследя бъдещото развитие от вкъщи...
-
...ако нямате нищо против,няма да идвам всеки ден в компанията.
-
Не,не съм против.
-
Но да ви виждам по-малко ще се затъжа.
-
В такъв случай,до следващата ни среща.-Ще ви изпратя.
-
Госпожа Перихан е все още тук.
-
Изненадващо е!
-
Тръгвам.Довиждане.
-
Можете да дойдете и да седнете при нас за малко.
-
Много бих искала,но за съжаление имам много работа.
-
В такъв случай.Довиждане.-Приятен ден.
-
Ще се видим довечера.-Ще бъда там около 8.
-
Тя е невероятна жена.
-
Виждам че бизнеса ни потръгва.
-
Трябва да видите колко е добра в реализирането на сделките.
-
Удря право в целта и кара всичко до край.
-
Значи казваш,нямаме нужда от Решат Яшаран.
-
Не.Казвам само че докато батко го няма сме в добри ръце.
-
Затова ли не го посещаваш цяла седмица?
-
Както знаеш бях много зает с работата.
-
Искам като отида при него да е с добри новини.
-
Но ти трябваше да отидеш вече.Навярно е много отчаян там.
-
Добре,не се притеснявайте,утре или вдруги ден ще отида да го видя.
-
След като свърша някои неща,ще отида там.
-
Може ли сметката,мило дете?
-
Разбира се.
-
Но преди това ви предлагам по един чай.-Благодарим.
-
Спорна работа.-Довиждане.
-
Позволи ми да те погледна.Толкова си красива.
-
Благодаря.
-
Ние следим историята ти през цялото време.Имаш нашата подкрепа.
-
Не можахме да присъстваме на делото в Измир,но ще дойдем за следващото.
-
Благодаря ви.
-
Той те гледа с толкова много любов.Можеш да видиш щастието в очите му.
-
Да,така е.
-
Здравейте,да ви е сладко.
-
Говорехме си за теб.-Така ли?
-
Господ да ви даде щастие от сега нататък.
-
Амин.
-
Вие осъзнавате колко е важно да държиш ръката на любимия човек.
-
Най-голямото щастие е да вървиш по един и същ път със своя партньор.
-
Вие двамата никога не пускайте ръцете си.
-
Не бих си позволил да пусна тази ръка някога.
-
Вземи.
-
Не я изпивай всичката.
-
Умирам от глад.
-
Представи си сега...
-
Прекосяваме морето.
-
Топлия Босфорски бриз гали лицата ни.
-
Една чудесна маса стои пред нас.
-
На масата нищо не липсва.
-
Салата от октопод,скариди в масло...
-
Лобстър...какво друго...Пасанджа също...
-
Всичко,има всичко.
-
Има ли и водорасли?
-
Разбира се,човече.
-
Забавляваме се.
-
Толкова сме щастливи.Възхищаваме се с наслада.
-
Леферът ни ще пристигне скоро.
-
О,не Айче.-Защо?Сега е сезона на лефера.
-
Не,искам да кажа...
-
Не мога даси те представя с други дрехи,затова.
-
Аз мога.
-
Ние сме в любимия ни ресторант...
-
Мястото е невероятно!
-
Искам да пия,човече!-Имаш питие в ръката.
-
Къде е Айче?
-
Там.
-
Изглеждаш прекрасно.
-
Имаш красиви бедра.
-
Достатъчно.Млъкни.
-
Какво?Имахме прекрасни мечти.
-
Не искам да съм в мечтите ти.
-
Приеми реалността ясно.
-
Не си губете времето в напразни мечти.
-
Съгласен съм,няма смисъл.
-
Ердоан,изнервяш ме.
-
Срамота!
-
Мислех те за различен човек.
-
За момент си ви представих момчета,като честни и почтени хора.
-
Глупави представи.
-
Koгато дойдем ще знаем ли има ли вече разрешение да го видим или не?
-
Знам.
-
Ще бъда на близо за малко.
-
Добре.Благодаря ви.Ще се чуем отново.
-
Не викай.
-
Демир,пусни ме.
-
Спри да говориш и върви.-Демир,моля те.
-
Ако не искаш бебето ти да пострада,просто върви.Ще поговорим.
-
От тук.
-
Какво искаш от мен Демир?Моля те пусни ме за Бога.
-
Ти все още си моя съпруга,все още сме женени.
-
Този брак не означава нищо тук.
-
Знае ли съпругът ти срещу когото свидетелства че си омъжена за мен?
-
Прекара целия си живот с мъже които не те обичат.
-
Ти ли си единствения,който ме обича?
-
Първо мен изпрати в затвора,а сега и този човек.
-
Ти ме продаде!
-
И какво стана след като избяга от мен в Истанбул?
-
Отново стана курва!
-
За Бога умолявам те.Моля те пусни ме.
-
Дай ми моята компенсация тогава.Дай ми пари и ще те оставя на мира.
-
Ти си единственият,който ще си плати за това,което ми стори.
-
Не искам да виждамлицето ти повече и не искам нищо от теб.
-
Ще изчислим това,което ми дължиш,Хаджер.
-
Родителите ти вероятно са разбрали каква си всъщност сега.
-
Ти си в новините по всеки канал.Постоянно си в новините,в телевизията.
-
Нямам вече какво да губя.Ако са разбрали каква съм,така да бъде!
-
Не те е грижа и за бебето в корема ти ли?
-
Ще ми дадеш пари.-Аз нямам пари.
-
Ще трябва да намериш тогава!
-
Познаваш ме добре.Няма да те оставя на мира,докато не получа това,което искам.
-
Нека се разберем с добро.
-
Начинът по който се гледаха един друг в очите толкова ме трогна.
-
Дамата е пенсионирана учителка.
-
А професора.
-
А мъжът и пенсиониран лекар.
-
Все още се държат за ръце.
-
Тяхната любов не е намаляла ни най-малко.
-
Надявам се и ние да бъдем като тях.
-
Ще видим.
-
Разбира се че ще бъдем.
-
Дойдоха тук само за да ме подкрепят.Можеш ли да повярваш?
-
Толкова мили хора.
-
Ще взема тези тогава.
-
Можеш ли да вземеш салатите моля те?-Разбира се.
-
Стой,позволи ми да ти помогна.-Всичко е наред,батко.Готово е.
-
Не използвай лявата си ръка,Кадир.
-
Какво правиш на компютъра?
-
Чета някои статии.
-
Тя преглежда някои неща,въпреки че попита за всичко доктора.
-
Никога не е чувала за болест наречена "смърт на костта".
-
Не, не...не е смърт на костта.Чуйте какво пише тук...
-
"В китката на лявата ръка..."
-
"л-л...лодковиден..."
-
"...трикуетрален..."
-
"...нещо..."
-
"...и в средата накостта..."
-
"...корави неравности."-О,Боже,Рахми...
-
"Субкортикално разположени..."
-
"...в следните цифри..."
-
"Т-1,хипо..."
-
"и Т-2 и..."
-
"...нещо си и нещо си."-Рахми...
-
Никой от нас не разбира тези безсмислици така или иначе.
-
Но това,което искаме да знаем е...
-
...костта ти както преди ли функционира.
-
Да оставим това,Рахми.
-
Дай ми това,скъпи.
-
Как се е случило това?
-
Натъртено ли е било?Ударено?
-
Не,госпожа Мерием седна върху нея и изпука.
-
Како,не говори така.
-
Това е травма от миналото.
-
В другиден ще проверя,ще се подложа на операция.
-
Защо не ни каза за това?-Не е кой знае какво.
-
Как да не е?Операция.
-
Кой знае колко дълго време няма да можеш да използваш ръката си.
-
Докторите казват,че ще бъде превързана в продължение на 4-5 седмици.
-
Нямам нищо против след като си до мен.
-
Ти си и двете ми ръце.
-
Щастлив съм че си ми съпруга.
-
Какъв живот имаш в този град?
-
Имаше малък свят.
-
Толкова малък колкото този град.
-
Малък ,като парите,които печелиш.
-
Греша ли?
-
Това е тънката граница по средата.
-
Ти си точно тук.
-
От дясно на върха на тази линия.
-
От едната страна...
-
...в дълбокото,на безкрайна скала...
-
...а от другата страна,един богат живот.
-
По дяволите.Ще убия този човек!
-
Копеле.
-
Кълна се ще го хвана.Отивам да го намеря.
-
Не,Сами.Ще стоиш на страни от това.
-
Не си навличай неприятности,моля те.
-
Изминал е всичкия този път до тук и ме проследи.
-
И така аз какво трябва да направя?Просто да си седя и да чакам да те нарани ли?
-
Единственото,което го интересува са парите.Ще ме остави намира,когато ги вземе.
-
Съмнявам се.Ще поиска и още.
-
И никога няма да те остави намира.-Говорих с него.
-
Ще ме остави да си живея живота спокойно,щом си вземе парите.
-
Също така му дадох пълномощно,за да се разведе с мен.
-
Даде ми дума.-Уоо...
-
Наистина ли му вярваш.
-
Трябва да му повярвам засега.Нямам друг избор.
-
Ало.
-
Да,господин Юмер.
-
Да,тук е.Една секунда.
-
Ало.
-
Здравейте,господин Юмер.
-
Добре.
-
Да,добре.Благодаря ви.
-
Дали са му разрешение.
-
Господин Юмер ще дойде да ме вземе утре.
-
Ще отидем да го видим.
-
Хубаво.Ще си бъда в стаята.
-
Много ти благодаря,Фатмагюл.
-
Благодаря,миличка.
-
Предупреждавам те,не мога лесно да оставя това.
-
Керим.Баща ти дойде.Чака отвън.
-
И говори с господин Мюмтаз.
-
Обзалагам се че е намислил нещо.-И аз така мисля.
-
Затова не дойде досега.
-
Кой знае?
-
Иди и отвори на баща си.
-
Тук казвам ви.Тук е изписано...
-
...тръгнал е след Селим и Ердоан сега.Ще видите.
-
Те вече напуснаха страната.
-
Така ли?-Ами,така казаха.
-
Дали е вярно.
-
Но той няма да се спре,докато Селим и Ердоан не бъдат хванати.
-
И аз мисля така.Господин Фахретин ще ги намери.
-
Къде беше,татко?Разтревожихме се.
-
Имах някои неща за вършене.
-
Какви неща?
-
Ще ти разкажа сподробности.За нищо не трябва да се притесняваш.
-
Добре дошъл.
-
Благодаря,моето момиче.Моля ви седнете.
-
Има нещо,което трябва да ви кажа.
-
Какво има?-Седнете.
-
Керим ще ми се ядоса много за това че правя неща на собствена глава,но...
-
...няма да приема никакви възражения.-Ще ни кажеш ли какво става?
-
Продадох горската вила.
-
Ти си знаеш.
-
Мисля че никой от нас няма да иска да ходи там повече.
-
Сега,тези пари...-Татко,моля те.
-
Позволи ми да се изкажа.
-
Сега,искам да използвам тези пари ,за да закупя нов имот.
-
Къща за вас двамата.
-
Няма нужда да правиш такова нещо.-Това е,има или не.
-
Просто искам вие двамата да си имате собствен дом.
-
Благодаря ти,но това наистина не е нужно.
-
Мюмтаз и аз ходихме да видим няколко места днес.
-
Мисля че бихме могли да отидем да видим тези места заедно утре.
-
Моля ви.
-
Просто елате да видите къщите преди да ги отхвърлите.
-
След това може да поговорим отново.
-
Имаме много време.
-
Аз ще купя къща тук така или иначе.
-
Оставям на теб да решиш дали ще живееш в нея или не.
-
Мамо,би трябвало да прочетеш какво е написала доктор Нил Юрген в нейния блог.
-
"Oбадих се на моите колеги,които пишат болничните доклади..."
-
Слушаш ли?-Мхм.
-
"...за Ф.Ъ.,инцидента в Измир."
-
"Ние,докторите не спасяваме живот използвайки само скалпела."
-
"Понякога,подписа,който слагаме в доклада..."
-
...или потвърждението в даден документ,може да спаси живот."
-
"Но както виждам в случая на Ф.Ъ.,за жалост ,можем да съсипем живот."
-
"Ако доклада за Ф.Ъ.,дава невярна информация..."
-
...това е една срамна постъпка в нашата професия."
-
"Ние трябва да направим нещо срещу това."
-
"Независимо от това колко сложна е ситуацията,нашата хуманна професия изисква от нас да го направим..."
-
...длъжни сме да помагаме на всеки един човек в нужда."
-
"Затова призовавам всеки,който е свидетел или има връзка с този доклад или инцидента..."
-
...да се осмели да даде показания,заради хуманността и човешкото достойнство."
-
Ще споделя тази страница с всички.
-
Ще я изпратя на всеки един.
-
Мамо,не ме ли слушаш?
-
Мамо?
-
Ето,намерих го.
-
Знаех си!
-
Знаех си че съм виждала тази жена някъде.
-
Учили сме в едно и също училище с Лале Гюзал.
-
О,били сте в един клас?-Не,тя беше дошла на следващата година.
-
Сега си спомням.Тя беше в екипа за дебати на училището.
-
Тя беше много настоятелна жена.
-
Живан Лале.
-
Мисля че фамилията и е Лале.
-
Всъщност това не е името и.
-
Имам предвид,не се казва Лале Гюзал.
-
Може ли да е Живан Лале Гюзал?
-
Може би е взела фамилията на съпруга си,ако е омъжена.
-
Не,търсих и в интернет.
-
Всичко,което излиза за нея е с името Лале Гюзал.
-
И резултатите са от преди 8 години.
-
Годината,в която е изградила нейната компания.
-
Няма нищо за нея от преди това.
-
И какво от това?-Интересно.
-
Толкова силна жена още от училище.Това е всичко,което знам за нея.
-
Мисля,че тази жена...прикрива самоличността си.
-
Защо?
-
Не знам.
-
Но ще разберем.
-
Господин Решат не ви ли каза новините?
-
Разбира се че да.
-
Правим големи стъпки в негово отсъствие.
-
Само исках да се уверя че сте в крак с всичко.
-
Батко ми ми има доверие,повече от колкото на всеки друг.
-
Колко хубаво.
-
В бизнес партньорство като това,доверието е много важно.
-
Надявам се че и той ми вярва така,както на вас.
-
Ти ми имаш доверие.Между другото,прекрасна си.
-
Ще се постарая да направя чудо за Яшаран.
-
Вече съм доволен.Ще чакам,търпеливо.
-
Повярвайте ми.Няма да чакате твърде дълго.
-
Не обичате да чакате.
-
Ще ви напомня това по-късно,
-
няма да забравя.
-
Ще трябва да останеш тук тази вечер.Ще трябва да изследваме кръвта ти.
-
Кръвното ти е високо сега.-Разбира се.
-
След това което се случи днес...
-
...след това,което се случи с господин Билал...
-
...все още не мога да повярвам.
-
Да, за жалост той си отиде.
-
Но защо?-Сърдечен удар.
-
О,мили Боже.
-
Изглеждаше здрав човек.
-
Всяка сутрин правеше тай-чи и йога.
-
Живота в клетка го е направил слаб.
-
Отслабваш без свободата.
-
Бързо оздравяване.-Благодаря.
-
Казахте ли на адвоката ми за тази ситуация?
-
Говорихте ли с него?-Не.
-
Защо не го информирахте?Как може да не го направите?
-
Не виждате ли колко много ми се вдигна кръвното?
-
Чакате и мен ли да умра?
-
Успокой се,гнева няма да ти помогне.
-
Просто се успокой.
-
Болен съм и съм изморен от всичко това.
-
Не мога да дишам повече тук.
-
Какво правиш?
-
Ела,седни там.
-
Не мога да дишам тук!-Казах ти да седнеш.
-
Никой няма да ме види,само ще подишам малко свеж въздух,хайде.
-
Идиот такъв,всички ни ще въвлечеш в беля.
-
Достатъчно,махни се от пътя ми.
-
Казах ти да не мърдаш!
-
Скрий се!
-
Кой е там?
-
Кой е там?
-
Боже,как смърди.Съмнявам се че някой може да стои тук.
-
Какво става?
-
Нищо.Тук смърди ужасно.
-
Защо не изчистиш,тогава?
-
Да,ще дезинфекцирам.
-
Не казвайте на капитана.
-
Ще проверим по-късно.
-
Поддържай мястото си чисто от сега нататък.
-
Хей,всичко на ред ли е?
-
Ще ви изведа за малко навън,докато изчистя тук.
-
Добре.-Ще го направя сутринта,така че бъдете готови.
-
Какво каза тоя?
-
Ще чисти това място.Така че ще ни изведе от тук утре сутринта.
-
Слава Богу.
-
Късметлии сте,че се нуждаем от това.
-
Ти си късметлия,че ти помагам въпреки че си идиот.
-
Няма да направиш нито крачка сега,ясно ли ти е?
-
Не ме е грижа че краката ти са изтръпнали и не можеш да дишаш.
-
Значи ще ни изоставите?
-
Само гледаме,бате.
-
Но нужно ли е това,детето ми?Всички си живеем щастливо заедно.
-
Търся къща близо до тази.Така няма да сте далече един от друг.
-
Няма да се отървете толкова лесно от нас.
-
Не се оплакваме че живеем с вас.Нали , Мерием?
-
Добре,да не го обсъждаме.
-
Ще бъде добре за вас двамата да сте сами.
-
Но...-А ние с Рахми какво ще правим?
-
Може да се върнем в Ълдър,нали Рахми?
-
Госпожо Мукадес,това ли е за което говорим сега?
-
Ние какво ще правим?Ще живеем в тази къща като паразити ли?
-
Какво говорите?Моля ви,ще се направя че не съм ви чул.
-
Не, не...ние можем да си намерим място,където да живеем.
-
Може да си намерим място близо до новата къща на Фатмагюл.
-
Няма да ходим никъде.Ние просто разглеждаме къщите с татко Фахретин.
-
А и всички те са много големи къщи.
-
Може да живеете там като едно голямо семейство.
-
Ние и тук си живеем като семейство.
-
Къщите,които гледаме са много скъпи.Няма да позволя да платиш толкова много,татко.
-
Просто гледаме,сине.
-
Рахми,хайде и ние да започнем да търсим къща в Ълдър.
-
Не можем да плащаме наем за къща тук.
-
Срамота,когато децата ни пораснат да са в Истанбул.
-
Няма да ходите никъде.
-
Ще е добре за Мурат да ходи на училище тук,но...
-
Как да стане това?
-
О,татко.Всички са много скъпи.
-
Това си е инвестиция,сине.Ще купя за себе си.
-
А вие ще ми бъдете наематели.
-
Ще ми плащате наем.-Разбира се.
-
Ще ми намерите къща.И когато идвам в Истанбул,няма да се налага да оставам в хотел.
-
Затова търся голяма къща.
-
Също така не е като да решим за всички и да купим къща утре.
-
Просто гледаме.
-
Имаме достатъчно много време.
-
Мисля че господин Фахретин определено чу това което казах за Хаджер.
-
Мисля че няма да направи нищо.
-
Не,сигурна съм че чу това което казах.
-
И заради това сега търси къща.
-
Той само иска да направи нещо за сина си.И мисля че това не е лоша идея.
-
Имам впредвид,разбира се и аз не искам Керим и Фатмагюл да ни напуснат,но...
-
...но сега вече решиха да бъдат семейство.
-
Затова им е нужно да си имат собствен дом.
-
Така е,но...
-
Не исках да казвам нищо преди да съм говорил първо с теб,но...
-
...аз също мислих за това.Мисля че Керим и Фатмагюл трябва да си имат свое собствено местенце.
-
Разбира се,Рахми и Мукадес могат да останат тук.
-
Могат да използват външната къща.Ще им я направим по-удобна за живеене.
-
Или могат да живеят тук с нас.
-
Но за Фатмагюл и Керим ще бъде по-добре да се отделят.
-
Наистина.
-
Ще са по-спокойни,няма да се притесняват за нищо.
-
Аз не се притеснявам.
-
О,съжалявам.
-
Няма нищо.
-
Баща ми...
-
Видя ли колко щастлив беше като чу че сме съгласни за нова къща?
-
Да,и бихме могли да убедим кака ми най-накрая.
-
Първо...
-
...може би ще можем да живеем само двамата.
-
Докато свикнем с къщата.
-
Докато свикнем един с друг.
-
Всъщност досега никога не сме били само двамата.
-
Така че ще ни е за пръв път да живеем под един покрив само ти и аз.
-
Когато случая с тези негодници приключи...Ще започнем нашия си живот.
-
Обещавам ти.
-
Ще имаме хубави дни.
-
Знам.
-
Керим?
-
Какво има?
-
Ще вляза вътре.Или може да влезем двамата.
-
Ние сме женени.От какво се срамуваш?
-
Знам.
-
Навън е студено.Ще вляза вътре.
-
О,видях ви влюбени птички,как само си чуруликате един друг.
-
По-добре да завършиш скоро сватбената си рокля,моме.
-
Не отлагай повече.
-
Не виждаш ли че мъжът ти изгаря от желание.Не го оставяй да гори.
-
Мисля че му дойде времето.
-
Пазете тишина.
-
Какво става?
-
Морска болест ли?
-
Миризмата ви ще ви издаде.
-
Може би трябва да ни изкъпеш докато сме тук.
-
Насам,насам.
-
Какво по дяволите ще правим ако му дадем всичките си пари?
-
Имаме ли друг избор?Тоя ще ни издаде.
-
Шибан предател.
-
Благодаря.
-
Шибани чакали...-Хайде,върви.
-
Трябва да останем от правилната страна,докато не преминем моста.
-
Много е удобно и слънцето осветява стаите.
-
Но преди всичко е в много добро съседство.
-
А и няма допълнителни и ненужни разходи.
-
Само се нуждае от почистване,това е.
-
Не съвсем,липсват доста неща.
-
Също така племенницата ми ще пребоядиса къщата по вашо желание.Какво ще кажете?
-
Ще е доста скъпо,господин Фахретин.
-
Не изпускайте това предложение.Чудесна къща е!
-
Е,какво мислите?
-
Много е луксозно за нас.
-
Съгласен съм.-О,хайде стига...
-
Не се нуждаем от толкова скъпо място като това.
-
Не може ли да разгледаме по-обикновени къщи?
-
Това е най-добрата къща,която можете да намерите на тази цена в момента.
-
Повярвайте ми.
-
Господин Фахретин и аз видяхме доста къщи вчера.
-
Търсим най-доброто за вас.
-
Извинете ме.
-
Ало.
-
Каква по-добра сделка можеш да направиш от тази,моме?
-
Това е осмата къща която гледаме днес.
-
Не разбирам какво повече искаш.
-
Има удобствата които искате.Не много голяма градина.
-
Какво мислиш за тази?
-
Знаеш,понякога...
-
...виждаш къща и чувстваш че това е тя.
-
И тогава си казваш,"това е къщата в която искам да живея."Не чувствам това тук.
-
Точно.Освен това...
-
...няма нужда да инвестираш толкова много в една къща,татко.
-
Цената няма значение.Важното е да ви хареса.
-
Добре,нека намерим къща в която искаме да живеем...
-
...на по разумно място.
-
Място което ще ни накара да си кажем "това е нашето място".
-
Става ли?
-
Добре както искате,деца.
-
Може ли да ни оставиш насаме за малко?
-
Защо плачеш?
-
Заслужих си всичко това.
-
Много съм ти ядосан.
-
Но повече съм ядосан на себе си.
-
Мустафа...-Не.
-
Днес аз ще говоря,а ти само ще слушаш,ясно ли е?
-
Беше съвпадение че се запознахме.
-
Ти ме избра.Ти дойде при мен.
-
Ти застана на пътя ми...
-
...докато бягах от Фатмагюл...и от себе си.
-
Ти беше първата ми жена.
-
Първата с която споделих леглото си.
-
Първата с която спах.
-
Онзи ден,когато се скарахме...
-
...и ми каза че съм бил с теб само за да се накажа.
-
Да,права беше.
-
След инцидента,който се случи с Фатмагюл...
-
...аз исках да накажа себе си затова че и обърнах гръб.
-
Бях с теб въпреки че знаех как си изкарваш хляба.
-
Само за да...нараня себе си.
-
Искаше ми се да бях мъжа който искаш да бъда.
-
Единственият,който да те пази...
-
...единственият който да те обича чак до лудост.Но не съм този мъж.
-
Иска ми се да можех да бъда баща на това бебе.
-
Всичко което имам...
-
...ще бъде твоят син.
-
Много съм ти ядосан затова че свидетелства срещу мен.
-
И ще получа отмъщението си...
-
...само с една дума.
-
Обичах само...
-
Обичах само и единствено Фатмагюл.
-
Само нея.
-
Може би ще трябва да преместя офиса си в "Кухнята на розата"
-
Може би.
-
Може да провеждаш срещите си с твоите клиенти тук.
-
В такъв случай ще бъде добре.
-
Ще си под мой надзор,докато се почувстваш по-добре.
-
О хайде стига,како.Той е добре.Просто си проси внимание.
-
Не ми давай идеи,синко!
-
Керим...така ли се паркирва?
-
Дай ми ключовете,ще я преместя.
-
Тя има право.Дай и ключовете.
-
Отмъщавате ли си вече?
-
Изпроси си го.
-
О,скъпи.
-
О, миличка.
-
Браво,Фатмагюл!
-
Не е никак зле за нейната учителка?
-
Фатмагюл,мила...
-
Започни с месенето на тестото.
-
Аз ще започна с маслиновите гозби.
-
Първо ще направя кафе за батко Кадир.
-
Решено е.Ще си преместя офиса тук.
-
Ще оставя господин Юмер сам там.
-
Добро утро,Мехмет.
-
Мехмет?
-
Изглежда не е тук.-Може да е в тоалетната.
-
Мехмет?
-
Не е тук.Може би е на училище.
-
Но вратата е отворена.
-
Къде е това момче,тогава?
-
Лодос също го няма.
-
Но той щеше да заключи ако беше излязал да разхожда Лодос.
-
Лодос!
-
Лодос!
-
Мехмет?
-
Батко,Керим не мога да намеря Лодос никъде.
-
Да,търся го в продължение на час.
-
Как може да се загуби?
-
Не знам.Поливах градината.
-
И го сложих на каишката ето там.
-
В следващият момент когато погледнах го нямаше.
-
Може би някой го е взел?-Не,както казах ,бях тук с него.
-
Не се притеснявайте,ще го намерим.
-
Лодос!
-
Кадир,къде отиваш?Влез вътре.
-
Слушам шефе.
-
Не би трябвало да се смея.Извинете ме за това.
-
Лодос!
-
Човече,горещо е.
-
Притеснението кара ръцете ми да се потят.
-
Млъкни.
-
Разбира се ти си спокойна.Не си с фалшив паспорт в края на краищата.
-
Докато ние треперим в обувките си.
-
Сега вече сме съсипани.
-
Боже беше болезнено.
-
Остарях с пет години за една минута.
-
И така,къде отиваме сега?
-
Нека се махнем от тук първо.
-
Даде всичките ни пари.Къде можем да отидем сега?
-
До обменното бюро.
-
Какво?
-
Наистина ли си помисли че ще му дам всичките ни пари?
-
Защо не ми каза по-рано?Помислих че сме съсипани в чуждата страна!
-
Харесва ми да те гледам изплашен.-Ти си маниак.
-
Най-накрая сме свободни.Дай пет!
-
Майната ти.
-
Господин Решат,как се чувствате след престоя ви в затвора за един месец?
-
Спокойно,хора.-Ще направите ли изявление?
-
Господин Решат ще удолветвори всички ви.
-
Бързо оздравяване,господин Решат.-Той ще бъде пуснат под гаранция.
-
Истината ще излезе наяве.Ще видите.
-
Говори се че господин Решат е бил предаден от съпругата си,госпожа Перихан.
-
Това не е вярно.От къде чухте това?
-
Вярно ли е че те ще се развеждат?
-
За Бога...Изглежда ли ви така че ще се развеждат?Хайде стига,моля ви.
-
Добре,довиждане.
-
Утре ще подадеш съдебен иск за развод.
-
Направи първо това утре.Искам всичко това да свърши.
-
Намерихме го,како.
-
Беше наблизо в парка.
-
Бедничкият,беше толкова изплашен.
-
Зарадва се че го намерихме.
-
Добре,след малко идваме.
-
Беше ли непослушно момче?
-
Ще продължаваш ли да ни плашиш така отново?
-
Той също е уплашен.
-
Видя ли как опашката му трепереше под краката?
-
Виж,ако направиш така отново,наистина ще ти се ядосам.
-
Дори ще ти се ядосам много повече от сега.
-
Не ме поглеждай така.-Дай ми го.
-
Разглезваш го.
-
Не виждаш ли колко е изплашен,сина ти.
-
Сина ми?
-
Аз съм негова майка.Така че това те прави негов баща.
-
Аха.
-
Ти малък негоднико!Накара всички ни да те търсим.
-
Керим...
-
Какво става?
-
Не е ли красива?
-
Това е нашата къща.
-
Тя ме дърпа към себе си.
-
Мога да чуя как казва "Вземи ме."
-
Ще я превърна в рай за теб.
-
Знам.