Return to Video

Трябва ли да улесним правописа?

  • 0:01 - 0:05
    Губим много време в училище,
    като учим правописа.
  • 0:06 - 0:12
    Момчетата продължават да губят много
    време в училище с правописа.
  • 0:13 - 0:16
    За това искам да споделя
    с вас един въпрос.
  • 0:18 - 0:21
    "Необходим ли е един нов правопис?"
  • 0:22 - 0:24
    Аз мисля, че да, че е необходим.
  • 0:24 - 0:29
    Или най-добре, мисля че е необходимо
    да услесним този, който вече имаме.
  • 0:29 - 0:33
    Нито въпросът, нито отговорът
    са нови в нашия език.
  • 0:34 - 0:38
    Идват, отскачайки от век на век
    от много време,
  • 0:38 - 0:43
    откакто през 1492, в първата
    испанска граматика,
  • 0:44 - 0:49
    Антонио де Небриха основава за правописа
    ни едно ясно и просто правило:
  • 0:49 - 0:52
    "По този начин ние пишем,
    тъй както произнасяме
  • 0:52 - 0:55
    и произнасяме, както пишем".
  • 0:55 - 0:58
    На всеки звук трябва да
    съответства една буква,
  • 0:58 - 1:01
    всяка буква трябва да представя
    един-единствен звук,
  • 1:02 - 1:07
    и тези, които не представляват
    никакъв звук, трябва да бъдат премахнати.
  • 1:08 - 1:10
    Този критерий, фонетичният критерий,
  • 1:10 - 1:14
    който казва, че трябва да пишем,
    според произношението,
  • 1:14 - 1:19
    е и не е на базата на правописа,
    както го практикуваме днес.
  • 1:19 - 1:23
    Това е така, защото на испански,
    за разлика от други езици
  • 1:23 - 1:25
    като английски и френски,
  • 1:25 - 1:27
    винаги има силна съпротива
  • 1:27 - 1:32
    да се пише твърде различно от
    начина, по който се изговаря.
  • 1:32 - 1:35
    Но това не е защото, когато през XVIII век
  • 1:35 - 1:39
    са взели решение как да унифицираме
    правописа си,
  • 1:39 - 1:43
    е имало друг критерий, който е
    ръководил голяма част от решенията.
  • 1:43 - 1:46
    Този друг критерий бил етимологичният,
  • 1:46 - 1:48
    който казва, че трябва да пишем
  • 1:48 - 1:51
    според това как думите се пишат
    на оригиналния им език,
  • 1:51 - 1:53
    на латински, на гръцки.
  • 1:53 - 1:57
    И така оставаме с беззвучни H,
    които пишем, но не произнасяме.
  • 1:57 - 2:00
    Така остаме с B дълги и V къси,
  • 2:00 - 2:03
    които противно на това,
    в което много хора вярват
  • 2:03 - 2:07
    никога не се различават в
    произношението на кастилския.
  • 2:07 - 2:12
    Така оставаме с G, които звучат
    грубо като в "gente",
  • 2:12 - 2:14
    и понякога смекчено като в "gato".
  • 2:14 - 2:18
    Така оставаме със C, S и Z,
  • 2:18 - 2:22
    три букви, които на някои места
    съответстват на един звук,
  • 2:22 - 2:24
    а в други на два, но никъде на три.
  • 2:26 - 2:28
    Няма да ви разказвам нищо,
  • 2:28 - 2:31
    което не знаете от собствен опит.
  • 2:32 - 2:35
    Всички сме ходили на училище,
  • 2:35 - 2:39
    всички сме инвестирали много
    време в учене,
  • 2:39 - 2:44
    много от това време с гъвкав
    и детски мозък
  • 2:44 - 2:45
    в диктовки,
  • 2:45 - 2:50
    в запомнянето на правописни правила,
    пълни, обаче, с изключения.
  • 2:51 - 2:55
    Предали са ни по много
    начини, явни и неявни,
  • 2:55 - 2:57
    идеята, че в правописа
  • 2:57 - 3:00
    е заложено нещо фундаментално
    за нашето обучение.
  • 3:01 - 3:04
    Но имам чувството,
  • 3:04 - 3:07
    че учителите не са се питали защо
    е било толкова важно.
  • 3:07 - 3:10
    Дори не са си задали един
    предварителен въпрос,
  • 3:10 - 3:13
    "коя е била ролята, която е
    изпълнявал правописът?"
  • 3:14 - 3:17
    За какво служи правописът?
  • 3:19 - 3:21
    А истината е, че когато ти
    задават този въпрос
  • 3:21 - 3:25
    отговорът е много по-лесен
    и по-малко важен,
  • 3:25 - 3:26
    отколкото обикновено се смята.
  • 3:27 - 3:31
    Правописът служи за стандартизиране
    на писането,
  • 3:31 - 3:33
    за да пишат всички еднакво.
  • 3:33 - 3:38
    И за това за нас е по-лесно да се
    разбираме, когато се четем.
  • 3:38 - 3:41
    Но за разлика от други аспекти на езика,
  • 3:41 - 3:44
    като пунктуацията, например,
  • 3:44 - 3:50
    в правописа не е вмъкнато никакво
    изразително индивидуално умение.
  • 3:50 - 3:52
    В пунктуацията напротив.
  • 3:52 - 3:56
    С пунктуацията мога да избера
    да сменя смисъла на изречението.
  • 3:56 - 3:58
    С пунктуацията
  • 3:58 - 4:02
    мога да придам определен ритъм
    на това, което пиша,
  • 4:02 - 4:04
    с правописа не мога.
  • 4:04 - 4:07
    С правописа е добре или не е добре,
  • 4:07 - 4:11
    според това дали съответства, или
    не съответства на съвременните норми.
  • 4:12 - 4:17
    Но тогава не е ли по-лесно да
    се опростят действащите норми,
  • 4:17 - 4:23
    за да е по-лесно да се преподават, научават
    и да се използва правилно правописът?
  • 4:24 - 4:28
    Няма ли да е по-лесно да се опростят
    действащите правила,
  • 4:28 - 4:30
    цялото това време,
  • 4:30 - 4:33
    което днес посвещаваме на
    преподаване на правописа,
  • 4:34 - 4:36
    можем да го посветим на
    други езикови въпроси,
  • 4:36 - 4:41
    чиято сложност ще си струва
    времето и усилието?
  • 4:42 - 4:47
    Това, което предлагам, не е
    отмяна на правописа,
  • 4:47 - 4:51
    не е всеки да пише, както иска.
  • 4:52 - 4:56
    Езикът е средство за обща употреба
  • 4:56 - 4:57
    и за това
  • 4:57 - 5:02
    вярвам, че е от съществено значение
    да използваме общи критерии.
  • 5:02 - 5:04
    Но също така вярвам, че е
    от съществено значение
  • 5:04 - 5:08
    тези общи критерии да са толкова
    опростени, колкото е възможно,
  • 5:08 - 5:12
    особено, защото, ако ние
    опростим правописа ни
  • 5:12 - 5:15
    не слизаме нива надолу;
  • 5:15 - 5:18
    когато се опрости правописът
  • 5:18 - 5:21
    качеството на езика не е повлияно изобщо.
  • 5:22 - 5:26
    Работя всеки ден с литературата
    от Златния век,
  • 5:26 - 5:30
    чета Гарсиласо, Сервантес, Гонгора, Кеведо
  • 5:30 - 5:33
    които понякога пишат "hombre" без H,
  • 5:33 - 5:36
    понякога пишат "escribir" с V
  • 5:36 - 5:38
    и ми е абсолютно ясно,
  • 5:38 - 5:44
    че разликата на тези текстове и
    нашите е до спогодба
  • 5:44 - 5:47
    или до все още липса на такава
    през епохата им.
  • 5:47 - 5:49
    Но не и на качество.
  • 5:50 - 5:53
    Но нека да се върнем към учителите,
  • 5:53 - 5:56
    защото са ключови личности
    в тази история.
  • 5:56 - 6:02
    Споменах преди малко за това малко
    необмислено настояване,
  • 6:02 - 6:04
    с което учителите ни смазват и смазват
  • 6:04 - 6:06
    с правописа.
  • 6:06 - 6:10
    Но, истината е, че така, като
    стоят нещата,
  • 6:10 - 6:12
    това има тотален смисъл.
  • 6:12 - 6:14
    В обществото ни,
  • 6:14 - 6:17
    правописът функционира като
    привилегирован показател,
  • 6:17 - 6:22
    който разрешава да различим културния
    от простия, образования от незнаещия,
  • 6:22 - 6:27
    независимо от съдържанието, което пишете.
  • 6:27 - 6:30
    Човек може да получи или да не
    успее да получи една работа
  • 6:30 - 6:33
    заради една H, която е сложили или
    е забравил да сложи.
  • 6:33 - 6:36
    Човек може да се превърне в
    предмет на обществен присмех
  • 6:36 - 6:39
    заради една лошо поставена B.
  • 6:39 - 6:41
    Тогава, в този контекст,
  • 6:41 - 6:45
    ясно е, че има смисъл да посветим
    цялото това време на правописа.
  • 6:46 - 6:48
    Но не трябва да забравяме,
  • 6:48 - 6:51
    че в цялата история на езика ни
  • 6:51 - 6:53
    винаги са били учителите
  • 6:53 - 6:57
    или лица, свързани с
    преподаване на първите букви,
  • 6:57 - 6:59
    тези, които са подели
    правописните реформи
  • 6:59 - 7:02
    тези, които са си дали сметка, че
    правописът ни
  • 7:02 - 7:06
    понякога е бил пречка за предаване
    на познанието.
  • 7:06 - 7:08
    В нашия случай, например,
  • 7:08 - 7:12
    Сармиенто, заедно с Адрес Бейо,
    подел най-голямата правописна реформа,
  • 7:12 - 7:16
    която действително е извършена
    в испанския език,
  • 7:16 - 7:20
    а именно в Чили в средата на XIX век.
  • 7:22 - 7:26
    Защо тогава не приемем залога
    на тези учители
  • 7:26 - 7:30
    и не започнем да напредваме
    в правописа ни?
  • 7:30 - 7:33
    Аз тук, в нашето 10 000-хилядно уединение
  • 7:33 - 7:35
    искам да сложа на масата
  • 7:35 - 7:39
    някои изменения, които ми изглеждат
    разумни да започнем да дискутираме.
  • 7:40 - 7:43
    Да премахнем глухата H.
  • 7:43 - 7:48
    Там, където пишем H, но не
    произнасяме нищо
  • 7:48 - 7:49
    да не пишем нищо.
  • 7:49 - 7:50
    (Аплодисменти)
  • 7:50 - 7:53
    Не мога да си представя каква
    сантиментална привързаност
  • 7:53 - 7:58
    може да оправдае за някого всичките
    неудобства причинени от глухата H.
  • 7:58 - 8:00
    B дълга и V къса, преди казвахме,
  • 8:00 - 8:03
    никога не са се различавали
    в испанския език,
  • 8:03 - 8:04
    (Аплодисменти)
  • 8:04 - 8:07
    като изберем една, тя може да бъде всяка,
    можем да седнем и да обсъдим,
  • 8:07 - 8:11
    всеки ще има своите претенции,
    всеки ще може да се аргументира.
  • 8:11 - 8:14
    Нека да останем с една и да
    премахнем другата.
  • 8:14 - 8:17
    Нека разделим функциите на G и J
  • 8:17 - 8:21
    G да си остане мекият звук,
    "gato", "mago", "águila",
  • 8:21 - 8:25
    а J да се задържи твърдият звук,
  • 8:25 - 8:30
    "jarabe", "jirafa", "gente", "argentino".
  • 8:30 - 8:36
    И C, S и Z са интересен случай,
  • 8:36 - 8:40
    защото демонстрират, че фонетичният
    критерий трябва да е водещ,
  • 8:40 - 8:43
    но не трябва да бъде абсолютен принцип.
  • 8:43 - 8:48
    В някои случаи трябва да се обърне
    внимание на разликите в произношението.
  • 8:48 - 8:50
    Сега, казвах преди, C, S и Z
  • 8:50 - 8:54
    на някои места съответстват на един звук,
    а на други на два,
  • 8:54 - 8:59
    ако от три букви минем на две
    всички ще сме добре.
  • 9:00 - 9:05
    На някои тези промени ще им се
    видят леко драстични.
  • 9:05 - 9:07
    Не са толкова.
  • 9:07 - 9:11
    Кралската испанска академия,
    всички езикови академии,
  • 9:11 - 9:15
    също мислят, че правописът
    трябва да се промени,
  • 9:16 - 9:20
    че езикът е свързан с история,
    традиции и обичаи,
  • 9:20 - 9:25
    но също така е практично средство за
    ежедневна употреба
  • 9:25 - 9:30
    и че понякога тази привързаност към историята,
    традициите и обичаите
  • 9:30 - 9:35
    се трансформира в пречка на
    днешната употреба.
  • 9:36 - 9:39
    Това обяснява, в действителност,
    как езикът ни,
  • 9:39 - 9:45
    има много повече думи от тези,
    които имат близък правопис
  • 9:45 - 9:48
    до звученето и как исторически
    те са се изменили,
  • 9:48 - 9:52
    например, отишли сме от
    "orthographia" на "ortografía",
  • 9:52 - 9:56
    от "theatro" на "teatro",
    от "quantidad" на "cantidad",
  • 9:56 - 9:59
    от "symbolo" на "símbolo",
  • 9:59 - 10:04
    и постепенно започват да се отстраняват
    крадешком някои беззвучни H
  • 10:04 - 10:06
    в речника на Кралската академия
  • 10:06 - 10:12
    "arpa", "armonía", могат да се напишат
    с H или без H
  • 10:12 - 10:14
    и всички сме добре.
  • 10:15 - 10:18
    Също така ми се струва,
  • 10:18 - 10:24
    че това е особено подходящ момент да се
    изправим пред тази дискусия.
  • 10:25 - 10:29
    Винаги ни се казва, че езикът
    се променя спонтанно,
  • 10:29 - 10:31
    от долу нагоре,
  • 10:31 - 10:35
    че ползвателите са тези, които
    присъединяват нови думи,
  • 10:35 - 10:38
    тези, които въвеждат граматически промени
  • 10:38 - 10:42
    и че компетентните органите, на
    някои места академия,
  • 10:42 - 10:46
    на други места речник,
    на трети манастир,
  • 10:46 - 10:50
    много време след това ги
    приема и присъединява.
  • 10:51 - 10:54
    Това е вярно само за някои нива на езика,
  • 10:54 - 10:58
    вярно е за лексикалното ниво,
    за нивото на думите,
  • 10:58 - 11:01
    по-малко вярно е за граматичното ниво
  • 11:01 - 11:05
    и почти, бих казала, че не е вярно за
    правописните правила,
  • 11:05 - 11:09
    които винаги исторически са се променяли
    от горе надолу.
  • 11:09 - 11:11
    Институциите винаги са били тези,
  • 11:11 - 11:16
    които са определяли нормите и
    предлагали промените.
  • 11:17 - 11:22
    Защо казвам, че това е един
    особено подходящ момент?
  • 11:22 - 11:23
    До днес,
  • 11:23 - 11:30
    писането винаги е имало много по-ограничена
    и лична употреба от говоренето
  • 11:30 - 11:35
    но в наше време, ерата
    на социалните мрежи,
  • 11:35 - 11:38
    е в процес на революционна промяна.
  • 11:38 - 11:41
    Никога не се е писало толкова,
    колкото сега,
  • 11:41 - 11:46
    никога толкова хора не са писали
    толкова пред погледа на толкова хора.
  • 11:47 - 11:50
    И в тези социални мрежи за първи път
  • 11:50 - 11:55
    виждаме мащабна употреба на
    правописни новости,
  • 11:55 - 11:59
    където, включително, хора с безупречен
    правопис, високообразовани,
  • 11:59 - 12:03
    когато пишат в социалните мрежи,
    се държат доста еднакво,
  • 12:03 - 12:07
    както се държат по-голямата част
    от ползвателите на социалните мрежи.
  • 12:07 - 12:11
    Казано накратко, разпускат
    от правилния правопис
  • 12:11 - 12:16
    и приотизират бързината и ефективността
    в комуникацията.
  • 12:16 - 12:22
    Но сега тук има хаотични и
    индивидуални употреби,
  • 12:22 - 12:25
    но ми се струва, че трябва да
    им обърнем внимание,
  • 12:25 - 12:27
    защото най-вероятно ни казват,
  • 12:27 - 12:32
    че една епоха, която определя
    на писането ново място,
  • 12:32 - 12:36
    иска нови критерии за него.
  • 12:36 - 12:42
    Мисля, че би било погрешно да
    ги отхвърлим, да ги отклоним,
  • 12:42 - 12:43
    защото ги отъждествяваме
  • 12:43 - 12:47
    като симтоми на културния
    упадък на нашето време.
  • 12:47 - 12:52
    Не, мисля че трябва да ги наблюдаваме,
    подредим и канализираме
  • 12:52 - 12:57
    в по-близки правила до нуждите
    на нашето време.
  • 12:59 - 13:02
    Мога да предвидя някои възражения.
  • 13:03 - 13:05
    Някои ще кажат,
  • 13:05 - 13:10
    че ако опростим правописа, ще
    загубим етимологията.
  • 13:11 - 13:14
    Всъщност, ако искаме да
    опазим етимологията
  • 13:14 - 13:16
    няма да го достигнем с правописа,
  • 13:16 - 13:21
    също трябва да научим латински,
    гръцки, арабски.
  • 13:21 - 13:27
    С един опростен правопис ще
    възстановим етимологията
  • 13:27 - 13:32
    на същото място, накъдето отиваме
    сега, към етимологичните речници.
  • 13:32 - 13:35
    Второто възражение е на тези,
    които казват:
  • 13:35 - 13:37
    "Ако не се опроси правописът,
  • 13:37 - 13:39
    ще спрем да различаваме една от друга
  • 13:39 - 13:43
    думи, които се различават
    само в една буква".
  • 13:43 - 13:47
    Това е истината, но не е проблем.
  • 13:47 - 13:52
    Езикът ни има омоними, има думи с
    повече от едно значение
  • 13:52 - 13:53
    и не се объркваме:
  • 13:53 - 13:57
    пейката, където седим от банката,
    където депозираме пари,
  • 13:57 - 13:59
    костюмът, който си слагаме от
    нещата, които донесохме.
  • 14:00 - 14:06
    В по-голямата част от ситуациите, контекстът
    разсейва, което и да е объркване.
  • 14:07 - 14:10
    Но има едно трето възражение,
  • 14:12 - 14:18
    за мен най-разбираемото, дори
    най-трогателното,
  • 14:18 - 14:22
    което е на тези, които казват:
    "Аз не искам да се променям.
  • 14:23 - 14:26
    Образовах се така, свикнал
    съм по този начин,
  • 14:26 - 14:31
    когато чета една написана дума
    с опростен правопис
  • 14:31 - 14:33
    ме болят очите."
  • 14:33 - 14:34
    (Смях)
  • 14:34 - 14:39
    Това възражение, отчасти е
    заложено във всеки един от нас.
  • 14:40 - 14:42
    Какво мисля, че трябва
    да се направи?
  • 14:42 - 14:45
    Да се направи това, което винаги
    се прави в такива случаи,
  • 14:45 - 14:47
    промените се правят занапред,
  • 14:47 - 14:50
    на децата трябва да им се показват
    новите правила;
  • 14:50 - 14:54
    тези, които не желаем, да ни оставят
    да пишем, както сме свикнали
  • 14:54 - 14:59
    и се очаква времето да
    циментира новите правила.
  • 14:59 - 15:06
    Успехът на всяка правописна реформа,
    която засяга толкова остарели навици,
  • 15:06 - 15:11
    е в разума, консенсуса, градацията
    и толерантността.
  • 15:12 - 15:16
    Но не можем да оставим
    корените на старите навици
  • 15:16 - 15:18
    да ни попречат да продължим напред.
  • 15:19 - 15:22
    Най-добрата почит, която можем
    да отдадем на миналото
  • 15:22 - 15:25
    е да подобрим това, което сме получили.
  • 15:25 - 15:28
    Така че мисля, че трябва да се съгласим,
  • 15:28 - 15:31
    че академиите трябва да се съгласят
  • 15:31 - 15:34
    да изчистят нашия правопис
  • 15:34 - 15:39
    всички тези навици, които имаме, защото
    сме ги получили, макар и да не ни служат.
  • 15:40 - 15:43
    Убедена съм, че ако направим това
  • 15:43 - 15:47
    в простичката, но важна езикова среда,
  • 15:47 - 15:51
    ще оставим на следващите поколения
  • 15:51 - 15:53
    едно по-добро бъдеще.
  • 15:53 - 15:57
    (Аплодисменти)
Title:
Трябва ли да улесним правописа?
Speaker:
Карина Галперин
Description:

Колко време и енергия посвещаваме, за да научим правописа? Езикът еволюира с времето и с него и правописът се променя. Струва ли си да влагаме голямо количество време, за да научим правописните правила, пълни с изключения? Карина Галперин, доктор по Романски езици и литература, внушава, че е време за напредък как да мислим за езика и как да го пишем.

more » « less
Video Language:
Spanish
Team:
TED
Project:
TEDTalks
Duration:
16:13

Bulgarian subtitles

Revisions