Кратка история на пластмасата

Виж пълния урок: https://ed.ted.com/lessons/a-brief-history-of-plastic

В продължение на векове топките за билярд са били правени от слонова кост и бивни. Но когато прекаленият лов на слонове станал причинител за тяхното изчезване, производителите на топките започнали да търсят алтернативи, предлагайки награди. Джон Уесли Хайът се заел с предизвикателството. През следващите пет години той изобретил нов материал, наречен целулоид, който в последствие става известен като първата пластмаса. Проследете историята на материала, който обуславя "века на пластмасата".

Режисирано от Шарън Колман

В днешно време, пластмасата е навсякъде.

Всичката тази пластмаса произлиза от един
малък предмет --

който дори не е от пластмаса.

В продължение на векове топките за билярд
са били правени от слонова кост и бивни.

Но когато прекаленият лов на слонове
станал причинител за тяхното изчезване

през 19-ти век,

производителите на топките започнали да
търсят алтернативи, предлагайки награди.

Така през 1863-та година американец
на име Джон Уесли Хайът

се заел с предизвикателството.

През следващите пет години той изобретил
нов материал, наречен целулоид,

направен от целулоза, съединение,
намиращо се в дървото и сламата.

Хайът скоро осъзнал, че
целулоидът не можел

да разреши проблема с билярдните топки -

материалът не бил достатъчно тежък и
не отскачал правилно.

Но можел да се оцветява и преработва така,

че да имитира по-скъпи материали
като корала,

черупките на костенурките,
кехлибара и седефа.

Той бе създал това, което се счита
за първата пластмаса.

Думата "пластмаса" може да описва всеки
материал, изграден от полимери,

които са просто
голяма група молекули,

състоящи се от същата
повтаряща се субединица.

Това включва всяка пластмаса,
направена от човека,

както и много други от материалите
в живите същества.

Но като цяло, когато хората
говорят за пластмаса,

става дума за синтетичната такава.

Общото между всички тях е,
че първоначално са меки и ковки

и могат да бъдат направени
в определена форма.

Макар да кичи с титлата на първата
официална пластмаса,

целулоидът е бил много високо запалим,
което е правело производството рисковано.

Така изобретателите почнали да проучват
други опции.

През 1907-ма година химик смесил фенол --

отпадъчен продукт от катрана --

и формалдехид, създавайки нов
твърд полимер, наречен бакелит.

Той бил по-малко запалим от целулоида
и суровите материали,

използвани за направата му,
били много по-достъпни.

Бакелитът бил само началото.

През 20-те години изследователи за
първи път комерсиализирали полистирена,

гъбеста пластмаса, използвана за изолация.

Скоро след това идва поливинилхлоридът,
който бил гъвкав, но все пак твърд.

Акрилът създавал прозрачни,

устойчиви при разбиване панели,
имитиращи стъкло.

И през 1930-та година найлонът
заема сцената --

полимер, проектиран да имитира коприна,
но много по-здрав.

Започвайки през 1933-та, полиeтиленът
става една от най-всестранните пластмаси,

все още използвана и до днес за направата
на всичко - от торби за пазар до бутилки,

от шампоани, до бронежилетки.

Нови технологии за изработка придружават
излагането на тези материали.

Откриването на технология,
наречена инжекционно формоване,

позволявала инжектирането на разтопена
пластмаса и направата на всякакви форми,

в които тя веднага изсъхва.

Това създало възможности за продукти в
нови разнообразни форми --

и начин, по който да се произвежда
бързо и евтино много пластмаса.

Учените се надявали този
икономичен нов материал

да направи някога невъзможни продукти
по-достъпни за хората.

Вместо това, пластмасата започнала да
се използва през Втората световна война.

По това време производството й
в Щатите се уголемило четворно.

Войниците носели нови пластмасови каски и
водонепромокаеми винилени якета.

Пилотите седели в каюти от плексиглас,
устойчива на разбиване пластмаса,

и разчитали на парашути, направени от
устойчив найлон.

След това компаниите,
произвеждащи пластмаса,

които успели да разцъфтят
по време на войната,

се обърнали към продукти за клиенти.

Пластмасата започнала да замества други
материали като дърво, стъкло и материи

в мебелировката, дрехите, обувките,
телевизорите и радиата.

Разнообразната пластмаса отворила и
нови възможности за опаковането --

основно разработена, за да държи храната
и други продукти свежи за по-дълго.

Изведнъж се появили пластмасовите
торбички за боклук, пластмасово фолио,

лесно мачкащи се пластмасови бутилки,
картони за доставяна храна

и пластмасови контейнери за плодове,
зеленчуци и месо.

Само за няколко десетилетия този нов
многофункционален материал

извести това, което днес познаваме като
"Векът на пластмасата".

Макар той да ни е донесъл удобство и
много по-ниски цени,

също така е създал и зашеметяващ
проблем с околната среда.

Много пластмаси се правят от
невъзобновими източници.

И опаковките от пластмаса се правят за
еднократна употреба,

но за някои пластмаси отнема векове
да се разградят,

създавайки огромно натрупване от боклук.

Този век ще трябва да
концентрираме иновациите

към адресирането на този проблем,

като редуцираме използването на пластмаса
и измислянето на такава биоразградима,

и след това да намерим начин да
рециклираме съществуващата.