Ариел Гартен: Опознай себе си, с мозъчен скенер

Представете си, че играете видео игра, която контролирате със съзнанието си. Сега си представете, че тази игра също така може да ви покаже собствените ви модели на стрес, отмора и концентрация. На TEDxToronto Ариел Гартен споделя как като следите мозъчната си активност може да предадете ново значение на древната поговорка "Опознай себе си."

Максимата "Опознай себе си"

съществува от времето на древните гърци.

Някои предписват това скъпоценно познание на Платон,

други, на Питагор.

Но истината е, че всъщност няма значение кой от мъдреците го е казал първи,

защото просто е мъдър съвет, дори и днес.

"Опознай себе си."

Сбито е

почти до степен на незначителност,

но все пак звучи познато и истинно, нали?

"Опознай себе си."

Аз разбирам този вечен афоризъм

като изказване относно проблемите, или по-точно, объркването

на съзнанието ни.

Познанието на същността ни винаги ме е увличало.

Това увлечение ме подтикна да се потопя в изкуството,

да уча неврология

и по-късно да практикувам психотерапия.

Днес съм съчетала всички тези страсти

като изпълнителен директор на ИнтераКсон,

компания, занимаваща се с компютърни изчисления чрез мисловен контрол.

Целта ми, казано просто,

е да помагам на хората да бъдат в синхрон

със себе си.

Помагам си с тази кратка сентенция:

"Опознай себе си."

Като помислиш над нея

това e правило, което е една от определящите характеристики на нашия вид,

не е ли така?

Имам в предвид, че себе-познанието

е това, което различава хомо сапиенс

от предшествениците ни като човешки род.

В днешно време често сме прекалено заети

с употребата на iPhones и iPods,

за да спрем и погледнем в себе си.

Залети всяка минута с текстови съобщения,

електронни писма, с безспирна обмяна на канали за общуване

и пароли, и приложения, и напомняния, и туийтове и тагове,

губим представа за какво първоначално беше цялата тази врява:

за нас самите.

През повече от времето ни сме като замаяни

от всичките начини, чрез които можем да изразяваме себе си в света.

И едвам намираме време да погледнем дълбоко

вътре в себе си.

Затрупали сме се с всичко това.

И чувстваме, че трябва да се оттеглим

далече далече, към някоя откъсната зона за отдих и да зарежем всичко.

И отиваме надалеко

към някой планински връх,

считайки, че като се покачим високо

ще почувстваме облекчението, от което се нуждаем,

за да подредим безпорядъка, хаотичното ежедневие

и преоткрием себе си.

Но на тази планина,

на която възстановяваме това прекрасно душевно спокойствие,

какво всъщност постигаме?

Това просто е едно успешно бягство.

Помислете за термина, който използваме -- "Оттегляне."

Това е термина, който военните използват когато са загубили битка.

Означава, че трябва да се махнем от тук.

Това ли е, което чувстваме спрямо затрудненията в нашия живот,

че за да проникнем в себе си

трябва да бягаме към висините?

А проблемът с бягството от ежедневието е,

че трябва все някога да се върнеш.

Така че, като се замислиш,

сме почти като туристи,

които посещават себе си там горе.

И по някое време тази ваканция ще трябва да приключи.

Та моят въпрос към вас е,

можем ли да открием начини да опознаем себе си

без да бягаме?

Можем ли да дефинираме наново връзката си

с технологичния свят,

с цел да постигнем възвишеното състояние на себе-познание,

което търсим?

Можем ли да живеем тук и сега в нашата свързана мрежа

и същевременно да следваме тези древни инструкции,

"Опознай себе си?"

Аз отговарям "Да."

И съм тук днес да споделя нов начин,

по който да работим с технологията с цел

да можем да се доближим да вътрешното ни "аз,"

както никога досега --

хуманизирайки технологията.

и задълбочавайки отдавнашното ни търсене

да познаем себе си цялостно.

Нарича се контролирано чрез мислите компютърно изчисление.

Може да сте забелязали, а може и да не сте,

че имам прикрепен на челото си миниатюрен електрод.

Това всъщност е сензор за мозъчни вълни,

който чете електро-активността на моя мозък,

докато изнасям тази реч.

Тези мозъчни вълни се анализират и можем да ги видим като графика.

Нека ви покажа как изглежда.

Тази синя линия е моята мозъчна вълна.

Тя е записаният директен сигнал от моята глава,

представен в реално време.

Зеленaта и червената ивици показват същия сигнал, изразен като честота,

с по-ниски честоти тук

и по-високи честоти тук горе.

Всъщност наблюдавате какво се случва в главата ми, докато говоря.

Графиките са интригуващи, те са вълнообразни,

но от човешка гледна точка

не са особено полезни.

Затова ние прекарахме толкова много време,

мислейки как тази информация би била по-съдържателна

за хората да я употребяват.

Представете си например, ако мога да използвам информацията,

за да разбера колко отпочинала съм във всеки един момент.

Или какво би било, ако взема тази информация

и я приложа в органична форма върху екрана?

Фигурата тук отдясно

е индикатор какво се случва в главата ми.

Колкото съм по-отпусната,

толкова повече енергия би преминавала през нея.

Също така се интересувам да знам

нивото си на концентрация,

така че насочвам вниманието си към чипа от другата страна на екрана.

Колкото по-съсредоточен е мозъкът ми,

толкова повече чипът би показвал повишена енергия.

Обикновено не бих имала представа колко съм концентрирана или отпусната,

по някакъв конкретен начин.

Както знаем, усещанията ни за това как се чувстваме,

са пословично ненадеждни.

Всички сме били до такава степен стресирани, дори и без да забележим,

докато не избухнем срещу някой, който не го заслужава,

и чак тогава осъзнаваме, че е трябвало да си обърнем внимание

малко по-рано.

Това ново познание

ни открива необятни възможности

за приложения, които да ни помагат да подобрим живота си.

Ние се опитваме да създадем технология, която използва интуицията,

за да бъде работата ни по-ефикасна, почивките ни -- по-отморителни

и връзките ни по-задълбочени и задоволителни, както никога досега.

Ще споделя с вас някои от тези представи малко по-късно,

но първо искам да погледнем как точно се озовахме тук.

Между другото, не спирайте да хвърляте поглед към главата ми от време на време.

(Смях)

Аз и моят екип в ИнтераКсон

разработваме приложение за мисловно-контролиране от около десетина години.

В първата фаза на развитие

бяхме наистина ентусиазирани от всичко, което бихме могли да контролираме със съзнанието си.

Карахме различни неща да се активират, включат и работят

единствено чрез мислене.

Ние преодоляхме пространството

между съзнанието и устройството.

Създадохме внушителна бройка прототипи и продукти,

които можеш да контролираш със съзнанието си,

като например мисловно-контролирани уреди за дома

или игри за кола, или видео игри,

или повдигане на стол.

Създадохме технология и приложения,

които ангажираха въображението на хората

и беше наистина вълнуващо.

И след това бяхме помолени да направим нещо наистина голямо

за Олимпийските игри.

Бяхме поканени да създадем масивна инсталация

за зимните Олимпийските игри във Ванкувър през 2010

и да бъде използвана във Ванкувър,

която да контролира осветлението на Си Ен Тауър,

сградата на Канадският Парламент и Ниагарският водопад

от всички краища на страната,

като използваме съзнанието си.

Повече от 17 дни по време на Олимпийските игри, 7000 посетители от всички краища на света

всъщност самостоятелно контролираха светлините

на Си Ен Тауър, Парламентът и Ниагара в реално време

с техните съзнания от всички точки на страната,

на разстояние от 3000 км.

Значи, контролиране на неща със съзнанието

е чудно.

Но ние винаги сме се интересували от многопластовите нива на човешката интеракция.

И така се съсредоточихме над създаването на

мисловно-контролирани приложения

с по-сложен обхват от просто контрол.

И това беше реагиране.

Осъзнахме, че имаме система,

чрез която технологията знае нещо за теб.

И може да се обедини във връзка с теб.

Създадохме "реагиращата стая,"

където светлината, музиката и завесите се нагласят спрямо твоето състояние.

Те следват тези малки промени в твоята умствена дейност.

И така, като се настанявате да си починете след тежък работен ден

на канапето във вашия офис,

музиката ще се намали заедно с вас.

Когато четете, настолната лампа ще свети по-силно.

Ако задремете, системата ще разбере

и ще затъмни осветлението.

Тогава осъзнахме, че ако технологията може да знае нещо за теб

и го използва, за да ти помогне,

то има дори по-ценно приложение.

Това да знаеш нещо за себе си.

Сега можем да узнаем за наши страни,

които са били напълно невидими

и да прозрем неща, които са били прикрити.

Нека ви покажа пример за това, което говоря в момента.

Това е приложение,

което създадох за iPad.

Значи, целта на играта Зен Баунд

е да навиеш нишката около дървената фигура.

И можеш да я играеш с комплект, носен на главата.

Комплектът се свързва безжично към iPad или смартфон.

В този комплект

има вградени сензори на челото и над ушите.

В оригиналната игра Зен Баунд,

играеш като движиш пръстите си върху екрана.

В играта, която ние създадохме, разбира се,

контролираш тази дървена фигура на екрана

чрез съзнанието си.

Като се фокусираш върху фигурата,

тя се върти.

Колкото повече се фокусираш, толкова по-бързо се върти.

Това е наистина.

Това не е измама.

Това, което за мен е наистина интересно,

е, че в края на играта получаваш статистика и обработка на резултатите

как си се справил.

Имаш графики и схеми,

които ти показват как е функционирал мозъка ти --

не просто колко въже си използвал или какъв е най-високият ти резултат,

но и какво се случва

в главата ти.

И това е ценна информация,

която можем да използваме, за да разберем какво се случва

вътре в нас.

Харесва ми да го наричам

"интра-активен."

Обикновено възприемаме технологията

като интерактивна.

Тази технология

е интра-активна.

Тя разбира какво е вътре в теб

и изгражда нещо като отворена връзка

между теб и твоите технологии,

така че да можеш да използваш тази информация,

за да се развиваш.

Така че можеш да използваш информацията,

за да разбереш себе си в отворена обвързаност.

В ИнтераКсон,

интра-активната технология

е една от най-определящите ни задачи.

Това е как разбираме света вътре в нас

и го отразяваме навън

чрез тази тясна връзка.

Например, мисловно-контролираното компютърно изчисляване

може да научи деца със синдром на дефицит на вниманието (СДВ)

как да подобрят концентрацията си.

Децата с този синдром имат ниска пропорция на бета вълни за фокусиране

и висока пропорция на тета вълни.

Така че можем да създадем приложения, които да стимулират концентрацията на мозъка.

Представете си деца, които играят видео игри чрез мозъчните си вълни

и докато го правят, подобряват симптомите на заболяването си.

Това може да бъде ефективно колкото и Риталин.

Вероятно, даже и по-важно,

мисловно-контролираното компютъризиране може да даде на децата със СДВ

поглед към собствените им променливи умствени състояния,

така че да разбират себе си

и учебните си нужди по-добре.

Начина, по който тези деца ще могат да използват това ново познание, за да подобрят състоянието си

ще преобърне много от унищожителните и широко разпространени социални клейма,

пред които хората, които са различни

са изправени.

Можем да надникнем вътре в главите си

и взаимодействаме с това, което някога е било заключено за нас,

което някога ни е озадачавало и разделяло един от друг.

Технологията, базирана на мозъчни вълни може да ни разбере, предвкуси нашите емоции

и открие най-добрите разрешения за нашите нужди.

Представете си това колективно познание за индивида,

изразено количествено и приложено върху цялостния човешки живот.

Представете си прозренията, които можем да придобием

от този вид втори поглед.

Би било като да се включиш в свой собствен Гугъл.

По темата за Гугъл,

днес можеш да търсиш и отбелязваш снимки

на базата на мисли и чувства в момента, в който ги разглеждаш.

Можеш да отбелязваш снимки на бебета животни като щастливи,

или каквото и да са бебета животни за теб

и след това можеш да търсиш в базата данни,

като направляваш с чувствата си

вместо ключовите думи, които сочат към тях.

Или можеш да отбелязваш снимки във Фейсбук

чрез емоциите, които са предизвикали

тези спомени

и след това моментално да приоритизираш

потоците, които привличат вниманието ти,

просто ей така.

Хуманизирането на технологията

е да вземеш това, което вече е присъщо за практиката човеко-техника

и безпроблемно вграждане на технологията в тандем с нея.

Като се вгради в моделите на човешкото ни поведение,

може да ни помогне да разбираме по-добре това, което правим

и, още по-важно, защо,

като създава по-пълна картина

от всичките малки детайли,

които ни определят кои сме.

Чрез хуманизирането на технологията

можем да наблюдаваме качеството на периодите ни на сън.

Когато продуктивността ни започне да отслабва

можем да се върнем към тези данни

и да разберем как можем да възстановим по-ефективен баланс

между работа и игра.

Знаете ли какво предизвиква умора във вас

или какво пробужда енергичното ви аз,

или какво ви кара да се чувствате депресиран,

или какви забавни неща ще ви изкарат от това състояние?

Представете си, че имате достъп до информация,

която ви позволява да съставите таблица на всеобщо щастие

и да класифицирате кои хора в живота ви ви правят най-щастливи

или какви дейности ви носят най-голяма радост.

Бихте ли прекарвали повече време с тези хора? Бихте ли приоритизирали?

Бихте ли се развели?

Това, което мисловно-контролираното компютъризиране би ви позволило да правите,

е да построите цветни многопластови картини на живота ви.

И така бихме могли да разберем същността на психологичните ни преживявания

и създадем история на поведенията ни през времето.

Ще започнем да виждаме основните модели,

които ни подбуждат

и казват какво се случва.

И от тук,

можем да се научим как да променяме сценария, резултата

и характера,

чрез нашите лични истории.

Преди две хилядолетия

тези гърци са имали доста могъщи идеи.

Знаели са, че се постига съществен мир

когато започнеш да "живееш" тяхната кратка фраза,

когато установиш контакт със себе си.

Те са разбрали силата на човешкия опит

и ценността на човека,

който се променя, еволюира и развива.

Но те са разбрали нещо по-важно --

чистата радост от откритието,

удоволствието и възхищението, които изпитваме от света

и това да бъдем себе си в него,

богатството, което получаваме

от това да виждаме, чувстваме и разбираме живота.

Майка ми е художник

и като дете, често я наблюдавах как съживява обекти със замаха на четката си.

В един момент е бяло пространство, чиста възможност.

В следващия, е оживено

чрез нейните цветни идеи и изображения.

Докато стоях от страни на статива,

наблюдавайки я как трансформира платно след платно,

научих, че можеш да сътвориш собствения си свят.

Научих, че вътрешните ни светове --

нашите идеи, емоции и въображения --

всъщност не принадлежат на мозъците или телата ни.

Ако можеш да мислиш за нещо, да го откриеш,

можеш да му дадеш живот.

Мисловно-контролираното компютърно изчисляване е за мен

толкова просто и могъщо, колкото и четката за рисуване --

още един инструмент да отключим и съживим

скритите в нас светове.

Очаквам деня,

когато ще мога да седна до вас, отстрани,

гледайки света, който можем да сътворим

чрез новите ни комплекти от инструменти

и откритията, които можем да направим

за себе си.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)