Return to Video

За да възпитате смели момичета, насърчавайте приключенията

  • 0:01 - 0:05
    Когато бях дете, бях обсебена от
    Книгата за Рекорди на Гинес
  • 0:05 - 0:09
    и наистина много исках
    да постая световен рекорд аз самата.
  • 0:09 - 0:11
    Но имаше само един малък проблем:
  • 0:12 - 0:14
    аз нямах абсолютно никакъв талант.
  • 0:15 - 0:18
    За това, реших да поставя
    световен рекорд в нещо,
  • 0:18 - 0:21
    което не изисква абсолютно никакъв талант.
  • 0:22 - 0:25
    Реших да поставя световен рекорд
  • 0:25 - 0:26
    по пълзене.
  • 0:28 - 0:31
    (Смях)
  • 0:31 - 0:34
    Сега, рекордът тогава бе
    12 мили и половина
  • 0:36 - 0:39
    и по някаква причина
    това ми се струваше напълно постижимо.
  • 0:39 - 0:41
    (Смях)
  • 0:43 - 0:44
    Навих приятелката ми Ан
  • 0:44 - 0:48
    и заедно, решихме,
    че дори не ни е нужно да тренираме.
  • 0:48 - 0:51
    (Смях)
  • 0:51 - 0:53
    И в деня на нашия опит за рекорд,
  • 0:53 - 0:57
    ние сложихме мебелни подложки
    на късметлийските ни дънки
  • 0:57 - 0:58
    и потеглихме
  • 0:59 - 1:02
    и веднага се оказахме в беда,
  • 1:02 - 1:04
    защотото дънковия плат се
    триеше в кожата ни
  • 1:04 - 1:05
    и започна да ни протрива
  • 1:06 - 1:08
    и не след дълго коленете ни бяха ожулени.
  • 1:09 - 1:10
    След часове,
  • 1:11 - 1:12
    започна да вали.
  • 1:14 - 1:16
    Тогава, Ан се отказа.
  • 1:17 - 1:19
    След това се стъмни.
  • 1:21 - 1:23
    Сега, до тук, коленете ми
    кървяха през дънките ми
  • 1:24 - 1:26
    и аз халюционирах от студа
  • 1:26 - 1:28
    и от болката и монотонността.
  • 1:28 - 1:32
    И да ви дам представа за това какъв
    панаир на страданието изживявах,
  • 1:33 - 1:37
    първата обиколка на пистата на стадиона
    в гимназията отне 10 минути.
  • 1:38 - 1:41
    Последната обиколка отне почти 30.
  • 1:42 - 1:46
    След 12 часа пълзене,
  • 1:46 - 1:48
    аз спрях,
  • 1:48 - 1:51
    и бях изминала 8 и половина мили.
  • 1:52 - 1:56
    Така, че не достигнах рекорда от
    12 и половина мили.
  • 1:56 - 2:00
    Сега, много години наред, аз смятах
    тази история за жалък провал,
  • 2:00 - 2:03
    но днес я виждам по различен начин,
  • 2:03 - 2:05
    защото докато пробвах
    световния рекорд,
  • 2:06 - 2:07
    аз вършех три неща.
  • 2:07 - 2:09
    Аз преминавах извън
    моята комфортна зона,
  • 2:09 - 2:12
    призовавах моята устойчивост
  • 2:12 - 2:14
    и намирах увереност у себе си
  • 2:14 - 2:16
    и в собствените си решения.
  • 2:16 - 2:18
    Тогава не го знаех,
  • 2:18 - 2:21
    но това не са харатеристиките
    на провал.
  • 2:21 - 2:24
    Това са характеристиките
    на смелост.
  • 2:25 - 2:28
    Сега, през 1989, на 26 годишна възраст,
  • 2:28 - 2:30
    аз станах пожарникар в Сан Франсиско
  • 2:31 - 2:35
    и аз бях 15-тата жена
    в отдел от 1500 мъже.
  • 2:35 - 2:39
    (Аплодисменти)
  • 2:41 - 2:43
    Представяте си,
    когато пристигнах
  • 2:43 - 2:46
    имаше много съмнения дали
    можем да се справим с работата.
  • 2:46 - 2:51
    Така, че въпреки, че бях 1м 78 см висока,
    68 кг академична гребкиня,
  • 2:51 - 2:56
    и човек който може да издържи
    12 часа изгаряща болка в коленете -
  • 2:56 - 2:57
    (Смях)
  • 2:57 - 3:00
    аз знаех, че все още трябва да докажа
    моята сила и финтес.
  • 3:00 - 3:02
    Така един ден имаше
    повикване за пожар
  • 3:02 - 3:04
    и разбира се,
    когато нашият отряд пристигна,
  • 3:04 - 3:08
    бълваха черни облаци пушек
    от една сграда до тясна уличка.
  • 3:08 - 3:11
    И аз бях с един едър мъж на име Скип,
  • 3:11 - 3:13
    и той държеше дюза,
    а аз бях точно отзад,
  • 3:13 - 3:15
    и това представляваше типичен пожар.
  • 3:15 - 3:18
    Беше задимено, беше горещо,
  • 3:19 - 3:20
    и изведнъж,
  • 3:20 - 3:22
    имаше експлозия,
  • 3:22 - 3:24
    и Скип и аз бяхме отблъснати назад,
  • 3:24 - 3:27
    маската ми бе отметната настрани,
  • 3:27 - 3:29
    и имаше един такъв момент на объркване.
  • 3:29 - 3:32
    След което аз станах,
  • 3:32 - 3:34
    и слепешком напипах дюзата и
  • 3:34 - 3:37
    сторих това, което пожарникар
    би трябвало да стори:
  • 3:37 - 3:38
    втурнах се напред,
  • 3:38 - 3:40
    пуснах водата
  • 3:40 - 3:42
    и се справих с пожара сама.
  • 3:43 - 3:45
    Избухването било причинено от
    бързовар,
  • 3:45 - 3:48
    така, че никой не пострада
    и в крайна сметка не бе
  • 3:48 - 3:51
    кой знае какво, но по-късно
    Скип дойде при мен и ми каза:
  • 3:51 - 3:53
    "Добре се справи, Каролайн"
  • 3:53 - 3:55
    с един вид изненадан глас.
  • 3:55 - 3:57
    (Смях)
  • 3:58 - 4:01
    И аз бях объркана, защото
    огънят не беше труден физически
  • 4:01 - 4:06
    така, че защо той ме гледа
    с такова учудване?
  • 4:06 - 4:08
    И тогава стана ясно:
  • 4:08 - 4:11
    Скип, който беше, между другото,
    много добър човек
  • 4:11 - 4:14
    и отличен пожарникар,
  • 4:14 - 4:17
    не само смяташе. че
    жените не могат да са силни,
  • 4:17 - 4:20
    той смяташе, че те също
    не могат да бъдат и смели.
  • 4:21 - 4:22
    И не беше единствен.
  • 4:24 - 4:26
    Приятели, познати и непознати,
  • 4:26 - 4:28
    мъже и жени през цялата ми кариера
  • 4:28 - 4:29
    ме питат отново и отново:
  • 4:29 - 4:33
    "Каролайн, всичкият този огън,
    тази опасност,
  • 4:33 - 4:35
    не те ли е страх?"
  • 4:35 - 4:38
    Честно, никога не чух мъж да бъде попитан.
  • 4:39 - 4:40
    И ми стана любопитно.
  • 4:41 - 4:44
    Защо смелостта не бе очаквана от жените?
  • 4:46 - 4:48
    Сега, отговорът почна да се появява
  • 4:48 - 4:49
    когато една приятелка ми се оплака
  • 4:49 - 4:52
    как нейната по-малка дъщеря
    е голяма страхливка
  • 4:52 - 4:54
    и аз започнах да забелязвам,
  • 4:54 - 4:56
    и да дъщерята бе неспокойна,
  • 4:56 - 4:59
    но още повече от това,
    родителите бяха неспокойни.
  • 5:00 - 5:03
    Повечето неща които ѝ казваха
    когато тя бе навън започваха с:
  • 5:03 - 5:07
    "Бъди предпазилва", "Внимавай", или "Не".
  • 5:09 - 5:12
    Е, моите приятели не бяха лоши родители.
  • 5:12 - 5:14
    Те просто правеха това, което
    повечето родители правят,
  • 5:14 - 5:18
    което е да предупреждават дъшерите си
    много повече отколкото синовете си.
  • 5:19 - 5:24
    Имаше едно изследване с участието на
    пожарникарски стълб, по ирония,
  • 5:24 - 5:29
    в което учените забелязват, че малките
    момиченца е много вероятно да бъдат
  • 5:29 - 5:32
    предупредени и от майките и от бащите
    за рисковете на пожарникарския стълб,
  • 5:32 - 5:36
    и ако малките момиченца все още
    искаха да играят на стълба,
  • 5:36 - 5:39
    бе много вероятно родител да ѝ помогне.
  • 5:39 - 5:41
    А малките момченца?
  • 5:41 - 5:44
    Те бяха окуражавани да играят на
    пожарникарския стълб
  • 5:44 - 5:47
    въпреки всякакви притеснения,
    които биха могли да имат,
  • 5:47 - 5:52
    и доста често родителите предлагали
    инструкции как да го използват сами.
  • 5:53 - 5:57
    Е, какво съобщение изпраща това
    и до момичета и до момчета?
  • 5:58 - 6:02
    Ами това, че момичетата са крехки
    и имат нужда от повече помощ
  • 6:02 - 6:06
    и че момчетата могат и трябва да
    се справят с трудни задачи сами.
  • 6:07 - 6:09
    Казва това, че момичетата трябва
    да се страхуват,
  • 6:09 - 6:12
    а момчетата трябва да са куражлии.
  • 6:13 - 6:16
    Иронията е в това, че на
    тази млада възраст,
  • 6:16 - 6:18
    момичетата и момчетата са всъщност
    сходни физически.
  • 6:18 - 6:21
    Всъщност момичетата са често по-силни
    до пубертета,
  • 6:21 - 6:22
    и по-разумни.
  • 6:22 - 6:24
    Въпреки това, ние възрастните
    се държим
  • 6:24 - 6:27
    все едно момичетата са по-крехки
  • 6:27 - 6:29
    и с по-голяма нужда от помощ,
  • 6:29 - 6:30
    и не могат да се справят толкова.
  • 6:31 - 6:34
    Това е посланието,
    което ние попиваме като деца,
  • 6:34 - 6:37
    и това е поуката, която напълно
    се просмуква докато израстваме.
  • 6:37 - 6:40
    Ние жените го вярваме,
    мъжете го вярват,
  • 6:40 - 6:41
    и познайте какво?
  • 6:42 - 6:45
    Когато станем родители го
    предаваме на децата си,
  • 6:45 - 6:46
    и така продължава.
  • 6:47 - 6:49
    Ето сега имах отговора си.
  • 6:49 - 6:52
    Това е причината жените,
    дори пожарникарките
  • 6:52 - 6:54
    бе очаквано да се страхуват.
  • 6:54 - 6:57
    Това е причината жените често
    да се страхуват.
  • 6:58 - 7:01
    Сега, знам, че някои от вас няма
    да ми повярват като ви кажа,
  • 7:01 - 7:04
    но аз не съм против страха.
  • 7:04 - 7:08
    Знам, че той е важна емоция,
    и го има за да ни пази.
  • 7:08 - 7:11
    Но проблемът е, когато
    страхът е основната реакция,
  • 7:11 - 7:14
    която ние учим и наставляваме
    в момичетата
  • 7:14 - 7:16
    когато те се сблъскат с нещо
    извън комфортната им зона.
  • 7:18 - 7:20
    И така аз пилотирах парапланер
    много години наред -
  • 7:22 - 7:24
    (Аплодисменти)
  • 7:24 - 7:26
    и парапланера е крило
    наподобявашо парашут
  • 7:26 - 7:30
    и лети доста добре,
  • 7:30 - 7:33
    но осъзнавам, че за много хора
    прилича на чаршаф
  • 7:33 - 7:34
    с окачени нишки.
  • 7:34 - 7:36
    (Смях)
  • 7:36 - 7:38
    И аз прекарах много време на
    върховете на планини,
  • 7:38 - 7:40
    надувайки този чаршаф,
  • 7:40 - 7:41
    спускайки се и политайки.
  • 7:43 - 7:44
    И знам какво си мислите.
  • 7:44 - 7:47
    Вие си казвате, Каролайн,
    малко страх би бил на място тук.
  • 7:49 - 7:51
    И сте прави - на място е.
  • 7:51 - 7:53
    Уверявам ви, изпитвах страх.
  • 7:53 - 7:54
    Но на този планински връх,
  • 7:54 - 7:57
    чакайки вятъра да духне
    по точния начин,
  • 7:57 - 7:59
    аз изпитвах толкова много
    други емоции:
  • 7:59 - 8:01
    вълнение, самочувствие,
  • 8:02 - 8:04
    аз знаех, че съм добър пилот,
  • 8:04 - 8:07
    знаех, че условията са добри,
    иначе нямаше да съм там.
  • 8:07 - 8:10
    Знаех, колко стрхотно ще бъде да си
    хиляди фута във въздуха.
  • 8:10 - 8:13
    Така, че да - страхът беше там,
  • 8:13 - 8:15
    но аз ще го погледна добре
    с остър поглед,
  • 8:15 - 8:18
    ще определя колко точно е уместен,
  • 8:18 - 8:20
    след което ще го сложа на
    правилното място,
  • 8:20 - 8:22
    което по-често бе
  • 8:22 - 8:26
    след вълнението ми, очакването ми
  • 8:26 - 8:27
    и самочувствието ми.
  • 8:27 - 8:29
    Така, че аз не съм против страха.
  • 8:29 - 8:32
    Просто съм за смелостта.
  • 8:35 - 8:38
    Сега, не казвам, че вие момичета
    трябва да сте пожарникарки
  • 8:38 - 8:40
    или, че те трябва да са
    парапланеристи,
  • 8:40 - 8:45
    но казвам, че възпитаваме момичетата си
    да бъдат плахи, дори безпомощни,
  • 8:46 - 8:49
    и това започва когато ги предупреждаваме
    от физическия риск.
  • 8:49 - 8:52
    Страхът който учим и
    преживяванията които изпускаме
  • 8:52 - 8:54
    остават с нас,
    когато ставаме жени и
  • 8:54 - 8:58
    се впива във всички тези неща, с които
    се сблъскваме и опитваме да преборим:
  • 8:58 - 9:00
    колебанието ни да се изказваме открито,
  • 9:00 - 9:03
    нашата почтителност за да бъдем харесани
  • 9:03 - 9:06
    и липсата ни на самоувереност в
    собствените ни решения.
  • 9:07 - 9:09
    И така, как да станем смели?
  • 9:10 - 9:12
    Ами, ето я добрата новина.
  • 9:12 - 9:14
    Смелостта се научава,
  • 9:14 - 9:16
    и като всяко научаемо нещо,
  • 9:16 - 9:18
    просто трябва да се практикува.
  • 9:18 - 9:20
    Така, че първо
  • 9:20 - 9:21
    трябва да поемем дълбоко въздух
  • 9:21 - 9:23
    и да окуражим момичетата си
  • 9:23 - 9:26
    да карат скейтборд, да катерят дървета
  • 9:26 - 9:29
    и да се изклатушкат
    на пожарникарския стълб.
  • 9:29 - 9:32
    Това направи
    собствената ми майка.
  • 9:32 - 9:33
    Тя не знаеше тогава,
  • 9:33 - 9:36
    но учените имат име за това.
  • 9:36 - 9:38
    Те го наричат рискова игра,
  • 9:38 - 9:42
    и изследвания показват, че рисковата игра
    е наистина много важна, за всички деца,
  • 9:42 - 9:45
    защото учи оценяване на опасността,
  • 9:45 - 9:47
    учи забавено удовлетворение,
  • 9:47 - 9:49
    учи устойчивост,
  • 9:49 - 9:50
    учи увереност.
  • 9:51 - 9:53
    С други думи,
  • 9:53 - 9:56
    когато децата излизат навън
    и практикуват смелост,
  • 9:56 - 9:59
    те получават ценни житейски уроци.
  • 10:01 - 10:05
    Второ, трябва да спрем да предупреждаме
    момичетата си за щяло и не щяло.
  • 10:05 - 10:08
    Така че обърнете внимание следващия път
  • 10:08 - 10:10
    като кажете:
    "Внимавай, ще се нараниш,"
  • 10:10 - 10:12
    или:
    "Не прави това, опасно е."
  • 10:12 - 10:16
    И запомнете, че често това,
    което всъщност ѝ казвате е,
  • 10:16 - 10:18
    че тя не трябва да полага усилия,
  • 10:19 - 10:21
    че не е достатъчно добра,
  • 10:21 - 10:23
    че трябва да се страхува.
  • 10:24 - 10:26
    Трето,
  • 10:26 - 10:29
    ние жените също трябва да започнем
    да практикуваме смелост.
  • 10:30 - 10:33
    Не можем да научим момичетата си
    докато не научим себе си.
  • 10:34 - 10:36
    Така, че ето още нещо:
  • 10:36 - 10:39
    страхът и вълнението
  • 10:39 - 10:41
    се усещат много подобно --
  • 10:42 - 10:44
    треперещите ръце,
    ускореното сърцебиене,
  • 10:44 - 10:46
    нервното напрежение,
  • 10:46 - 10:47
    и се обзалагам, че много от вас
  • 10:48 - 10:50
    последния път, когато сте мислили,
    че сте страшно изплашени
  • 10:50 - 10:53
    може всъщност да сте чувствали
    най-вече вълнението,
  • 10:53 - 10:55
    и така сте изпуснали
    една възможност.
  • 10:56 - 10:57
    Така, че практикувайте.
  • 10:58 - 11:01
    И докато момичетата трябва да
    излизат навън и да учат кураж
  • 11:01 - 11:07
    ясно ми е, че възрастни не искат да
    карат ховер-борди и да катерят дървета,
  • 11:07 - 11:10
    така, че всички ние трябва да
    се упражняваме
  • 11:10 - 11:12
    вкъщи, в офиса
  • 11:12 - 11:14
    и дори тук - събирайки смелост
    да говорим
  • 11:15 - 11:17
    с някой, на когото наистина
    се възхищаваме.
  • 11:18 - 11:22
    И накрая, когато момичето ви е,
    да кажем,
  • 11:22 - 11:24
    на колело на върха на стръмен хълм,
  • 11:25 - 11:28
    настоявайки, че е твърде уплашена
    за да се пусне,
  • 11:28 - 11:30
    насърчете я да има досег със
    своята смелост.
  • 11:31 - 11:35
    В крайна сметка, може би този хълм
    наистина е твърде стръмен,
  • 11:35 - 11:39
    но тя ще стигне до това заключение
    чрез кураж, а не страх.
  • 11:40 - 11:44
    Защото не става дума за
    стръмния склон пред нея.
  • 11:44 - 11:46
    Става дума за живота пред нея
  • 11:46 - 11:48
    и за това тя да има средствата
  • 11:48 - 11:50
    да се справя и преценява
  • 11:50 - 11:54
    всички опасности от които
    ние не можем да я опазим,
  • 11:54 - 11:57
    всички трудности, когато нас
    няма да ни има да ѝ помогнем,
  • 11:58 - 12:01
    всичко пред което нашите момичета тук
  • 12:01 - 12:02
    и навсякъде по света
  • 12:02 - 12:04
    ще се изправят в бъдещето си.
  • 12:06 - 12:07
    И между другото,
  • 12:08 - 12:11
    световният рекорд по пълзене днес --
  • 12:11 - 12:14
    (Смях)
  • 12:14 - 12:17
    е 35,18 мили,
  • 12:19 - 12:22
    и наистина бих се радвала да видя
    момиче да го подобри.
  • 12:22 - 12:28
    (Аплодисменти)
Title:
За да възпитате смели момичета, насърчавайте приключенията
Speaker:
Каролайн Поул
Description:

Куражливите момичета карат скейтборд, катерят дървета, проклатушкват се наоколо, падат, ожулват си коленете, стават веднага - и израстват като смели жени. Научи как да окуражиш малко продуктивно поемане на риск и да отгледаш уверени момичета с истории и съвети от пожарникарката, парапланеристка и като цело приключенка - Каролайн Поул.

more » « less
Video Language:
English
Team:
TED
Project:
TEDTalks
Duration:
12:41

Bulgarian subtitles

Revisions