Как разкривам тайните на древните текстове

Грегъри Хейуърт е учен-специалист по текстове, той и лабораторията му разработват нови начини за разчитане на древни ръкописи и карти чрез използването на технология за спектърно изобразяване. Вижте как в тази увлекателна беседа Хейуърт хвърля светлина върху изгубената история и разчитането на текстове, които не са били четени хиляди години. Как тези изгубени образци могат да променят представите ни за миналото?

На 26 януари 2013 г.

група бойци на Ал-Кайда
влязоха в древния град Тимбукту

в южния край на пустинята Сахара.

Там те подпалиха средновековна библиотека
с 30,000 ръкописа,

написани на арабски и
на няколко африкански езика

на теми от астрономия до география,
от история до медицина,

включително една книга,която описва

може би първото лечение на
мъжката импотентност.

Непозната на Запад,

това бе събраната мъдрост
на цял един континент,

гласът на Африка във време, когато
Африка бе смятана за безгласна.

Кметът на Бамако, който
бил свидетел на станалото,

нарекъл изгарянето на ръкописите

престъпление срещу световното
културно наследство.

И бил прав -

или е щял да бъде, ако
в същото време не лъжеше.

Всъщност, малко преди това,

африкански учени събрали
куп случайни стари книги

и ги оставили да бъдат
изгорени от терористите.

Днес колекцията от ръкописи
е скрита в Бамако,

столицата на Мали

и се разкапва от високата влажност.

Спасеното с хитрост

сега отново е изложено на риск,

този път заради климата.

Но Африка и далечните краища на света

не са единствените,
дори не са основните места,

където ръкописи, които биха могли да
променят историята на световната култура,

са изложени на риск.

Преди няколко години ръководих изследване
на Европейските изследователски библиотеки

и открих, че като абсолютен минимум

има поне 60,000 ръкописа

отпреди 1500,

които не могат да се разчетат
заради щети от вода,

избледняване, плесен и химически реактиви.

Реалният брой вероятно е двойно повече

и то дори без да се броят

ръкописите от Ренесанса,
съвременните ръкописи

и предмети на културното наследство
като картите.

Ами ако имаше технология,

която да може да възстанови
тези забравени и непознати творби?

Представете си как в световен мащаб
съкровище от стотици хиляди

непознати досега текстове

би могло да промени коренно
представата ни за миналото.

Представете си какви неизвестни образци
бихме открили,

които да пренапишат каноните
на литературата, историята,

философията, музиката

или по-смело - да пренапишат
културните ни идентичности,

издигайки нови мостове
между хора и култура.

Това са въпросите, които ме превърнаха

от средновековен учен,
читател на текстове

в учен - специалист по текстовете.

Колко незадоволителна е думата "читател"!

У мен тя извиква пасивни образи -

на човек седнал лениво в едно кресло

в очакване знанието да стигне до него

в спретнат малък пакет.

Много по-добре е да
си участник в миналото,

авантюрист в неизвестна страна,

който търси скрития текст.

Като учен бях просто читател.

Четях и преподавах същите
класически произведения,

които хората са чели и преподавали
стотици години -

Вергилий, Овидий, Чосър, Петрарка -

и с всяка научна статия, която публикувах,

добавях към човешкото познание
все по-малки късчета прозрение.

Това, което исках да бъда

е археолог на миналото,

откривател на литература,

Индиана Джоунс без камшика

или, всъщност, с камшика.

(Смях)

И исках това не само за себе си,
но и за студентите си.

И така, преди шест години,
смених посоката на кариерата си.

По онова време работех
върху "Шахматът на любовта",

последната важна дълга поема
на Европейското средновековие,

която така и не била редактирана.

А не била редактирана, защото
съществувала само в един ръкопис,

повреден толкова лошо
по време на бомбардировките на Дрезден

през Втората световна война,

че поколения учени го
обявили за изгубен.

От пет години работех
с ултравиолетова лампа,

опитвайки се да възстановя
следи от написаното

и бях стигнал дотам, докъдето
технологията тогава

можеше да ме отведе.

И направих това, което много хора правят.

Влязох онлайн

и там научих за това как

е използвано мултиспектърно изобразяване,
за да се възстановят два изгубени трактата

на прочутия гръцки математик Архимед

от палимпсест от 13 век.

Палимпсест е ръкопис, който
е бил изтрит и пренаписан.

И така, изведнъж реших

да пиша на водещия учен

по проекта с палимпсеста на Архимед,

професор Роджър Ийстън,

с план и молба.

И за моя изненада той ми отговори.

С негова помощ успях да получа
финансиране от правителството на САЩ

за създаването на мобилна лаборатория
за мултиспектърно изобразяване.

И с тази лаборатория превърнах
овъглената и избледняла бъркотия

в нова средновековна класика.

Как на практика работи
мултиспектърното изобразяване?

Идеята, която стои зад него е

нещо, което всеки, на когото са познати
инфрачервените очила за нощно виждане

веднага ще оцени -

това което виждаме във
видимия спектър на светлината

е едва мъничка част от
всичко, което може да се види.

Същото важи и за невидим текст.

Системата ни използва
12 дължини на вълната на светлината

между ултравиолетовата и инфрачервената,

те са показани долу върху ръкописа

от множество LED лампи отгоре и от

друг мултиспектърен светлинен източник,

който минава през отделните листа
на ръкописа.

До 35 символа наведнъж на лист
се изобразяват по този начин

чрез мощeн дигиталeн фотоапарат,
снабден с лещa,

направена от кварц.

Има около пет такива в света.

Щом веднъж запечатаме образите,

прилагаме статистически алгоритми
върху тях,

за да ги увеличим и избистрим още,

използвайки софтуеър, първоначално
създаден за сателитни образи

и използван от специалистите
по гео-пространства

и ЦРУ.

Резултатите могат да бъдат поразителни.

Може вече да сте чули
какво бе направено

за свитъците от Мъртво море,

които бавно се превръщат в желе.

Използвайки инфрачервена светлина,
успяхме да разчетем и най-тъмните кътчета

на свитъците от Мъртво море.

Може и да не знаете, обаче,

за други библейски текстове,
които са изложени на риск.

Това, например,
е лист от ръкопис,

който изобразихме мултиспектърно

и който може би е най-ценната
Християнска Библия в света.

Верселенският кодекс е най-старият
превод на Евангелията на латински

и датира от първата половина
на четвърти век.

Той е най-голямото приближение

до Библията от времето
на създаването на Християнството

при император Константин

и времето на Първия Вселенски събор,

когато се е постигало съгласие за
основните убеждения на Християнството.

За съжаление този ръкопис бил
много лошо повреден,

а бил повреден, защото от векове

бил използван и пипан

при клетвени церемонии в църквата.

Пурпурното петно, което виждате
в горния ляв ъгъл, всъщност

е Aspergillus - гъбичка, която

идва от неизмитите ръце

на човек с туберкулоза.

Нашето изобразяване ми позволи
да направя първия препис

на този ръкопис за 250 години.

Лаборатория, която пътува до
колекции, където е нужна, обаче

е само част от решението.

Технологията е скъпа и много рядка,

изобразяването и уменията за
обработка на образите са езотерични.

Това означава, че възстановяванията

са недостъпни за повечето изследователи и
за всички институции, освен най-богатите.

Ето защо създадох проекта Лазарус,

инициатива с нестопанска цел,

която да отведе мултиспектърното
изобразяване до всички изследователи

и по-малки институции на
ниска цена или безплатно.

През последните пет години

нашият екип от учени и студенти,
вещи в изобразяването

е пътувал до седем различни държави

и е възстановил някои от най-ценните
повредени ръкописи в света,

в това число Книгата от Верчели,
най-старата книга на английски,

Черната книга от Кармартен,
най-старата книга на уелски

и някои от най-ценните
най-ранни Евангелия,

намиращи се в бившата съветска
република Грузия.

Спектърното изобразяване може
да възстанови изгубени текстове.

На по-фино ниво,обаче, то може да разкаже
скритата история зад всеки обект -

как, кога и от кого е бил създаден
един текст и

понякога, за какво е мислел авторът,
докато е писал.

Да вземем, например, чернова
на Декларацията за независимост,

написана от ръката на Томас Джеферсън,

която мои колеги изобразиха
преди няколко години

в Библиотеката на Конгреса.

Уредниците бяха забелязали,
че една дума навсякъде

е била задраскана и заменена с друга.
.

Новата дума е "граждани".

Вероятно можете да познаете
коя е задрасканата дума.

"Поданици".

Ето я, дами и господа,
американската демокрация

в развитие изпод ръката
на Томас Джеферсън.

Или да вземем
Картата на Мартелус от 1491,

която изобразихме в
библиотеката Байники на Йейл.

Това е картата, която
Колумб вероятно е гледал

преди да отпътува за Новия свят

и от която е получил представата
за това как изглежда Азия

и къде се намира Япония.

Проблемът при тази карта е, че
мастилата и пигментите ѝ

толкова са се развалили с времето,

че на голямата, почти 7-футова карта

светът изглежда като огромна пустиня.

Досега имахме много бегла представа,
без подробности,

за това какво е знаел Колумб за света

и как са били представени световните култури.

Главната легенда на картата беше
напълно неразличима на нормална светлина.

Ултравиолетовата помогна съвсем малко.

Мултиспектърната ни даде всичко.

Научихме за чудовища в Азия
с толкова дълги уши,

че могат да покрият цялото тяло
на съществото.

За змия в Африка, която
кара земята да пуши.

Както звездната светлина
предава образи

за начина, по който е изглеждала
Вселената в далечното минало,

мултиспектърната светлина ни връща
в първите колебливи моменти

на създаването на нещо.

През тази леща ставаме свидетели
на грешките, промените в решенията,

наивността, неподправените мисли,

несъвършенствата на човешкото въображение,

които позволяват тези свещени обекти
и техните автори

да станат по-реални

и доближават историята до нас.

Какво ще стане в бъдеще?

Има толкова много минало

и толкова малко хора
с умения да го спасят

преди останките да изчезнат завинаги.

Ето защо започнах да преподавам
една нова хибридна дисциплина,

която наричам "текстуална наука".

Текстуалната наука е съчетание

на традиционните умения на
един учен-литератор -

способността да разчита древни езици
и древни ръкописи,

знанията за това
как се създават текстовете,

за да може да определи мястото
и времето им -

с нови технологии като
науката за изобразяването,

химията на мастилата и пигментите,

оптичното разпознаване на символи
чрез компютър.

Миналата година един студент
от моя клас,

първокурсник,

със знания по латински и гръцки,

обработваше един палимпсест,

който бяхме заснели
в известна библиотека в Рим.

Докато работеше, иззад текста започна
да се появява дребен надпис на гръцки.

Всички се събраха около него

и той прочете ред от изгубена творба

на гръцкия комичен драматург Менандър.

За първи път след
повече от хиляда години

тези думи се произнасяха на глас.

В този момент той се превърна в учен.

Дами и господа,
това е бъдещето на миналото.

Много ви благодаря.

(Аплодисменти)