0:00:01.680,0:00:08.200
Кой е най-поразителният факт за Вселената, който можете да споделите с нас?

0:00:08.200,0:00:12.000
Най-поразителният факт

0:00:12.000,0:00:14.803
е знанието,

0:00:14.803,0:00:20.000
че атомите, изграждащи живота на Земята,

0:00:20.000,0:00:23.637
атомите, съставящи човешкото тяло,

0:00:23.637,0:00:30.618
могат да бъдат проследени до гигантските пещи, синтезиращи леките елементи

0:00:30.618,0:00:34.249
в тежки елементи в ядрата си

0:00:34.249,0:00:36.520
при екстремни температури и налягане.

0:00:36.520,0:00:40.000
Тези звезди, по-тежките от тях, са ставали

0:00:40.000,0:00:43.283
нестабилни в последните си години,

0:00:43.283,0:00:50.892
те се свили и след това избухнали, разпръсквайки своите обогатени вътрешности сред галактиката

0:00:50.892,0:00:55.655
вътрешности, съставени от въглерод, азот, кислород

0:00:55.655,0:00:59.323
и всички основни съставки на живота.

0:00:59.323,0:01:03.117
Тези съставки станали част от облак газ, който

0:01:03.117,0:01:08.828
се кондензирал, свил, формирал следващото поколение слънчеви системи,

0:01:08.828,0:01:16.102
звезди и заобикалящи ги планети, а планетите сега имали съставните части, нужни за живота.

0:01:16.102,0:01:19.108
Тъй че като погледна към нощното небе

0:01:19.108,0:01:24.200
и знам, че да, ние сме част от вселената,

0:01:24.200,0:01:30.640
ние сме във вселената, но може би по-важно от тези два факта е

0:01:30.640,0:01:34.748
че Вселената е вътре в нас.

0:01:34.748,0:01:38.446
Като разсъждавам върху това, поглеждам нагоре -

0:01:38.446,0:01:41.062
много хора се чувстват малки, защото те са малки, а Вселената е голяма -

0:01:41.062,0:01:48.717
но аз се чувствам голям, защото моите атоми са дошли от онези звезди.

0:01:48.717,0:01:51.785
Усеща се взаимовръзката.

0:01:51.785,0:01:56.292
Точно това е което искаш в живота, искаш да се чувстваш свързан, значим,

0:01:56.292,0:02:01.160
участник в това, което се случва

0:02:01.160,0:02:03.834
действията и събитията около теб.

0:02:03.834,0:02:09.120
Точно това сме ние, просто като сме живи...