WEBVTT

00:00:11.180 --> 00:00:14.420
(Бали, Индонезия)

00:00:15.680 --> 00:00:21.420
Защото слънцето залязва 
по едно и също време в Бали

00:00:22.780 --> 00:00:25.660
преобладава усещането, 
че времето е спряло--

00:00:25.660 --> 00:00:28.700
просто едно дълго лято.

00:00:32.880 --> 00:00:35.820
Преобладава това чувство на спокойствие

00:00:35.820 --> 00:00:38.480
и на незабързаност.

00:00:39.740 --> 00:00:43.980
Това е рутина, която е свързана 
с ритъма на света около теб.

00:00:43.980 --> 00:00:45.480
(Звучи на патици)

00:00:52.100 --> 00:00:55.500
["Рисунки от живота в Бали"]

00:00:59.100 --> 00:01:01.980
Аз съм от Ню Йорк и там порастнах.

00:01:01.980 --> 00:01:04.960
и винаги се завръщам.

00:01:05.340 --> 00:01:08.920
Но знам, че най-важните неща, 
за да създаваш добри творби

00:01:10.620 --> 00:01:11.920
са времето

00:01:12.780 --> 00:01:13.940
и мястото.

00:01:13.940 --> 00:01:15.560
В Бали

00:01:15.560 --> 00:01:17.760
открих тези неща.

00:01:22.940 --> 00:01:25.840
Събуждам се около 6:30,

00:01:25.840 --> 00:01:28.140
защото тогава изгревът е толкова ярък.

00:01:29.520 --> 00:01:33.640
До към 8:30, приготвям студиото.

00:01:34.900 --> 00:01:39.240
Котката ми е затворена навън,
за да не тича по картините ми.

00:01:47.720 --> 00:01:51.700
Нопи и Уиуик пристигат около 9:00.

00:01:53.960 --> 00:01:56.980
--Рисувам от тук до тук?

00:01:56.980 --> 00:01:57.800
-- Да.

00:02:04.880 --> 00:02:10.320
и Ниоман идва около 10:30,
за да донесе даровете за къщата

00:02:30.560 --> 00:02:36.580
Това е непрестанен поток 
от церемонии и ритуали.

00:02:41.720 --> 00:02:44.940
Всички имат принос към 
енергията на острова.

00:02:44.960 --> 00:02:47.180
Всички я хранят.

00:02:52.060 --> 00:02:56.960
В Бали са построени 
тези храмове около натурални извори

00:02:57.400 --> 00:03:00.440
Доближаваш се до водата и чувстваш

00:03:00.440 --> 00:03:03.099
дълбок почит и репсект

00:03:03.100 --> 00:03:06.100
за това място и за съдържанието му.

00:03:08.180 --> 00:03:12.780
И когато влезеш вътре, усещаш силата,

00:03:13.340 --> 00:03:16.160
чувството да слизаш и да влизаш.

00:03:18.740 --> 00:03:22.980
На следващия ден винаги се чувствах,
че съм се разделила с нещо--

00:03:22.980 --> 00:03:27.640
нещо, което съм носила като товар, 
е било отмито.

00:03:28.500 --> 00:03:33.140
Желаеше ми се да успея 
да нарисувам това преживяване--

00:03:34.020 --> 00:03:38.340
да се пробвам да направя визуален спомен.

00:03:45.820 --> 00:03:49.540
Рисуването не е нещо, 
което процъфтява в тропиците.

00:03:50.140 --> 00:03:52.600
Хартията не е вечна.

00:03:53.280 --> 00:03:55.420
Въздухът е много влажен,

00:03:55.420 --> 00:03:58.780
много страници ще се изкривят 
само за няколко дни.

00:03:59.240 --> 00:04:03.140
Аз имах много обикновена стъклена кутия,

00:04:03.140 --> 00:04:06.260
в която слагах обезвлажнител.

00:04:06.680 --> 00:04:10.520
Всичко, върху което не работех в момента, 
седеше вътре.

00:04:18.360 --> 00:04:22.120
Пенестанан беше малко село,
което беше построено от

00:04:22.120 --> 00:04:25.020
обществотото на балийските артисти.

00:04:25.880 --> 00:04:27.760
Чужденците започнаха да се местят там

00:04:27.760 --> 00:04:31.159
и нещата започнаха се развиват 
навътре в оризовите полета.

00:04:32.100 --> 00:04:34.320
Получи се един голям отпечатък

00:04:34.320 --> 00:04:37.340
от всички туристи, които бяха там.

00:04:37.920 --> 00:04:41.580
Само за трите години, за които бях там, 
аз видях коренните промени.

00:04:42.840 --> 00:04:47.080
Но животът някакси продължи

00:04:47.480 --> 00:04:49.260
непрекъснат от промените.

00:04:52.120 --> 00:04:56.020
Бях се преместила в нова държава 
и нямах никакви приятели там.

00:05:04.000 --> 00:05:07.500
Най-страшната част беше, 
че моята връзка беше приключила

00:05:07.500 --> 00:05:12.760
и не бях сигурна как ще правя изкуство, 
ако не съм влюбена,

00:05:14.580 --> 00:05:20.039
защото винаги смятах,
че любовта донасяше много жизнерадост

00:05:20.039 --> 00:05:23.899
и беше източник на моите рисунки

00:05:23.899 --> 00:05:25.720
за много дълго време--

00:05:25.720 --> 00:05:28.500
поне, за които мислех, 
че са най-хубавите ми произведения.

00:05:29.480 --> 00:05:30.600
И тогава се замислих,

00:05:32.280 --> 00:05:34.560
"Не знам дали мога да рисувам, 
ако съм тъжна."

00:05:34.560 --> 00:05:36.300
"Не знам дали мога да рисувам, 
ако съм депресирана."

00:05:36.300 --> 00:05:39.820
"Не знам дали мога да рисувам, 
ако съм уплашена."

00:05:40.540 --> 00:05:45.000
И, всъщност, беше хубаво да имам рисунка,

00:05:45.000 --> 00:05:49.020
защото беше частта от живота ми, 
която беше все още същата.

00:05:50.520 --> 00:05:53.060
Аз в студиото с парче хартия

00:05:53.060 --> 00:05:56.060
е винаги съществувало 
независимо дали бях във връзка.

00:05:56.340 --> 00:05:58.900
Със сигурност не е лесно, 
колкото когато си влюбен,

00:05:58.900 --> 00:06:00.400
но е възможно,

00:06:00.400 --> 00:06:03.740
и е толкова хубаво да имаш нещо,
което те поддържа.

00:06:05.580 --> 00:06:08.200
[Центъра за рисуване, Сохо, Манхатън]

00:06:27.660 --> 00:06:31.300
Когато имах възможността да направя
изложението в Центъра за рисуване,

00:06:31.740 --> 00:06:36.720
исках да си представя енергия,
взимаща формата на физическо тяло.

00:06:38.420 --> 00:06:40.640
Нарисувах оформящо се ембрио.

00:06:41.060 --> 00:06:44.760
Погледнах някои научни диаграми, 
показващи как клетките се разделят,

00:06:47.620 --> 00:06:49.980
и после горе-долу следват
това през живота си--

00:06:50.720 --> 00:06:53.380
довършват разпадането на тялото

00:06:54.340 --> 00:06:56.300
и се завръщат към безформеността.

00:07:10.080 --> 00:07:14.280
Аз знаех, че исках да направя това овално пространство,
което беше една голяма рисунка

00:07:14.280 --> 00:07:17.140
и в същия въздух, който си дишал.

00:07:17.700 --> 00:07:20.800
Това, че беше чуплива, но се държеше цяла.

00:07:21.720 --> 00:07:28.180
Да имаш произведението нерамкирано 
е хубавият аспект на уязвимостта.

00:07:28.180 --> 00:07:31.660
Това е как се чувствах 
през годината в Бали:

00:07:31.660 --> 00:07:32.940
много уязвима.

00:07:43.640 --> 00:07:46.840
Аарон композираше музиката 
в пространстовто за рисуване.

00:07:48.900 --> 00:07:52.040
Беше този сорт от много редки композиции,

00:07:52.040 --> 00:07:54.720
които се усещаха като бавен дъх.

00:07:57.400 --> 00:07:59.779
И наистина мисля, че бяха

00:07:59.779 --> 00:08:03.960
звуците на земните игри на Аарон, ,които
създадоха тази хармонична атмосфера,

00:08:03.960 --> 00:08:07.940
в която хората си представят,
че са в убежище,

00:08:07.940 --> 00:08:09.160
когато тъкмо са се отклонили.

00:08:10.570 --> 00:08:11.700
Аз знам за себе си, че

00:08:11.710 --> 00:08:13.800
дори и да срещна нещо, което обичам --

00:08:13.800 --> 00:08:16.380
за което, може би, съм пътувала дълго--

00:08:17.100 --> 00:08:20.440
понякога прекарваш
само 30 секунди пред него.

00:08:22.800 --> 00:08:24.120
Много мислех

00:08:24.120 --> 00:08:27.180
колко време прекарваме 
пред едно произведение на изкуството.

00:08:28.700 --> 00:08:33.260
Винаги съм искала да създам атмосфера, 
в която човек ще може достатъчно дълго

00:08:33.260 --> 00:08:35.740
да пътува из картините 
на неговото съзнание.

00:08:39.160 --> 00:08:44.500
Осъзнах, че този момент е по-красив 
от всяка завършена картина,

00:08:44.500 --> 00:08:49.000
защото потенциала на картината е нещото, 
което не мога да направя.

00:08:54.860 --> 00:08:59.580
[След заснемането Лоуиз 
срещна нов мъж и имат дете.]

00:08:59.580 --> 00:09:02.760
[Те все още живеят в Бали.]