Взаимопомощта е водещ фактор зад анархистката практика и съществена рамка за по-широкото

разбиране на анархистичните възгледи относно социалната организация.

И така ... какво точно е това?

Ами ... в най-простата си форма, взаимопомощта е мотивацията в действие всеки път, когато двама

или повече души работят заедно, за да решат проблем в полза на всички участници.

С други думи, това означава сътрудничество
в името на общото благо.

Разбрана по този начин, очевидно взаимопомощта не е нова идея, нито се отнася само за анархистите.

Всъщност, най-ранните човешки общества практикували взаимопомощ като въпрос на оцеляване

и до днес има безброй примери за нейната логика, открити в растителните и животинските царства.

За да разберем конкретния анархистки смисъл на взаимопомощта, трябва да се върнем повече

от 100 години назад към писанията на известния руски анархист Пьотр Кропоткин, който, освен че

поддържал една от най-пищните бради за всички времена, се случило също да бъде

опитен зоолог и еволюционен биолог.

По времето на Кропоткин, еволюционната биология била силно доминирана от идеите

на социални дарвинисти като Томас Х. Хъксли.

Чрез безмилостното прилагане на прословутата Дарвинова мисъл за "оцеляването на най-пригодните"

към човешките общества, Хъксли и неговите колеги стигнали до извода, че съществуващите социални йерархии

са резултат от естествения подбор или от конкуренцията между свободните суверенни индивиди

и поради това са важен и неизбежен фактор в човешката еволюция.

Не е изненадващо, че тези идеи били особено популярни сред богатите и политически мощните

бели мъже, тъй като им предлагат псевдо-научна обосновка за привилегированите им позиции

в обществото, като освен това осигуряват расистка рационализация на европейската колонизация

в Азия, Африка и Америките.

Кропоткин атакува тази конвенционална мъдрост, когато през 1902 г. публикува книга, наречена

"Взаимопомощта, фактор на еволюцията", в която той доказва, че има нещо извън сляпата,

индивидуална конкуренция в еволюцията.

Кропоткин демонстрира, че видовете, които можели да работят заедно, или които формирали симбиотични

отношения с други видове, основани на взаимна полза, били в състояние да се адаптират по-добре към

околната среда и са получили конкурентно предимство пред онези видове, които не са или не биха могли.

В днешните метрополни общества хората се социализират, за да се възприемат като независими,

самодостатъчни личности, снабдени с нашите собствени домове, банкови сметки, смартфони

и профили във Facebook.

Това понятие за човешка независимост обаче е мит, насърчаван от корпорации и държави,

които искат да ни превърнат в атомизирани и лесно контролирани потребители, загрижени главно

за собственото ни краткосрочно благосъстояние.

Истината е, че човешките същества са невероятнo взаимозависими.

Всъщност това е ключът към успеха ни като вид.

Някога замисляш ли си се откъде идват храната, която ядеш, и дрехите,

които носиш?

Какво ще кажеш за труда и материалите, ползвани за изграждането на къщата или колата ти?

Оставени да се грижим за себе си без удобствата на цивилизацията, малко от нас ще оцелеят

и седмица, да не говорим за това да можем да произвеждаме част от хилядите стоки, които консумираме

всеки ден.

От големите пирамиди, поръчани от фараоните на древния Египет, до днешните световни

производствени и снабдителни вериги, основната функция на управляващата класа винаги е

била да организира човешката дейност.

И навсякъде, където са го направили, са разчитали на принуда.

При капитализма тази дейност се организира чрез пряко насилие или чрез вътрешна

заплаха от глад, създадена от система, основана върху частно притежание на богатство и собственост.

Капитализмът може да вдъхнови хората да направят много невероятни неща, стига да има

печалба.

Но при отсъствието на мотив за печалба има много важни задачи, които няма

и никога не би могъл да постигне, от премахването на бедността в световен мащаб и предотвратимите заболявания, до

премахването на токсични пластмаси от океаните.

Тези монументални задачи изискват промяна в етиката, която ни свързва

един с друг и със света, който ни изхранва.

Преминаване от капитализма ... към взаимопомощ.

Анархисткият идеал на взаимопомощ днес може да се види в общностите на софтуерни

разработчици с отворен код и в програмистите, създаващи нови форми на криптиране, за да

се осуети наблюдението на NSA.

Той може да се види в съседите, събиращи се да организират колектив за отглеждане на деца

и в следствие на бедствия като ураганите Катрина и Санди, когато в отсъствието на

държавни институции, напълно непознати хора се втурват да си помогнат един на друг.

Може да се види в смелостта на "Белите каски" в Алепо, които рискуват живота си,

за да извадят децата от разрушените руини на сградите, засегнати от бомбите на Асад.

Представи си свят, в който човешката дейност не е организирана на основата на непрекъсната конкуренция

за изкуствено оскъдните ресурси, а на стремежа към удовлетворяване на човешките нужди ...

и ще разбереш визията на света, който анархистите се опитват да създадат.