Хората живеят по-дълго и обществата посивяват. Чувате това постоянно. Четете го във вестниците. Чувате го по телевизията. Понякога се тревожа, че чуваме това толкова често, че сме започнали да приемаме по-дългия живот с вид самодоволство и дори спокойствие. Но не се залъгвайте, по-дългият живот може, и аз вярвям, ще подобри качеството на живот на всяка една възраст. За да изразя това в перспектива позволете ми просто да се отдалеча за минута. През 20-ти век към средната продължителност на живот са прибавени повече години отколкото годините, събрани през всички предшестващи хилядолетия на човешка еволюция обединени в едно. За миг ние почти удвоихме дължината на живот. Така че ако някога се почувствате така, сякаш не сте напълно наясно с цялата тази идея, не се наказвайте. Тя е чисто нова. И защото нивото на раждаемост спада през същия този период, когато продължителността на живот се повишава, тази пирамида, която винаги е представлявала разпределението на възрастта сред населението, с много млади хора в долната част отсени до мъничък връх от по-възрастни хора, които успяват да преживеят до дълбока старост придоби формата на правоъгълник. И сега, ако сте типа човек, който го побиват тръпки от статистики върху населението, тези тук би трябвало да го направят. Защото това тук означава, че за първи път в историята на видовете, мнозинството от бебета, родени в развития свят имат възможността да остареят. Как се случи това? Ние не сме генетически по-издръжливи от нашите предшественици преди 10 000 години. Този растеж в продължителността на живот представлява един забележителен продукт на нашата култура -- тежкото изпитание, което крепи науката и технологиите и широкообхватни промени в поведението, които подобряват здравето и благосъстоянието. Чрез културни промени нашите предшественици до голяма степен премахнали ранната смърт, така че днес хората могат да изживеят живота си пълноценно. Проблеми свързани със стареенето съществуват -- болести, бедност, загуба на социално положение. Едва ли сега е времето да лежим на стари лаври. Но колкото повече научаваме за стареенето, толкова по-ясно става, че стремителен поток надолу е възмутително погрешен. Стареенето води до някои по-скоро забележителни подобрения -- нарастване на образованието и експертизата -- и емоционалната страна на живота се подобрява. Точно така, по-възрастните хора са щастливи. Те са по-щастливи от хората на средна възраст, и определено от по-младите хора. Прочване след проучване води до едно и също заключение. Центърът за профилактика и контрол върху заболяванията проведе проучване, в което помолиха отговарящите просто да им кажат дали са изпитали значителна психологическа умора през предишната седмица. По-възрастните хора, които отговорили утвърдително на този въпрос били по-малко отколкото хората на средна възраст, както и от по-младите хора. Скорошна анкета върху общественото мнение, проведена от института Галъп попита участниците колко стрес, безпокойство и гняв са преживели през предишния ден. Стрес, безпокойство, гняв -- всички те намаляват с възрастта. Социолозите наричат това парадокс на стареенето. Все пак стареенето не е нещо много лесно и приятно. Зададохме всякакъв тип въпроси, за да проверим дали можем да отхвърлим това откритие. Поинтересувахме се дали това се дължи на факта, че сегашните поколения от по-възрастни хора са и винаги са били най-именитите поколения. Това означава, че за по-младите хора днес преживяването на тези подобрения може да не е типично с течение на тяхното остаряване. Запитахме се, дали по-възрастните хора просто се опитват да представят в благоприятна светлина едно иначе тягостно съществуване. (Смях) Но колкото повече се опитвахме да отречем това откритие, толкова повече доказателства намерихме, за да го подкрепим. Преди години аз и моите колеги предприехме проучване, в което проследихме една и съша група от хора в течение на период от 10 години. Първоначалните групи бяха на възраст от 18 до 94 годишни. Ние изследвахме дали и как техните емоционални преживявания се променят с възрастта. Нашите участници носеха електронни пейджъри в продължение на седмица, и ние им звъняхме денем и вечер в произволно време. Всеки път, в който им звъняхме, ги молехме да отговорят на няколко въпроса -- По скала от едно до седем, колко сте щастлив/а? Колко сте тъжен/на? Колко сте огорчен/на? -- така че да доловим видовете емоции и чувства, през които те минаваха в своето ежедневие. Използвайки това интензивно проучване на отделни индивиди, ние открихме, че не едно определено поколение се справя по-добре от другите, а едни и същи индивиди с течение на времето представят относително по-позитивни преживявания. Виждате това леко спадане в много напреднала възраст. Наблюдава се лек спад. Но не съществува точка, в която се връща до нивата, които виждаме в ранна възраст на пълнолетие. Прекалено опростено е да кажем, че по-възрастните хора са "щастливи." В нашето проучване, те са по-позитивни, но при тях освен това, в сравнение с по-млади хора, е по-вероятно преживяването на смесени емоции -- тъга примесена с щастие; досещате се, сълзите в очите, когато се усмихвате на приятел. Други проучвания показват, че по-възрастните хора сякаш биват завладяни от тъга по много по-успокояващ начин. Те приемат тъгата много по-добре от по-младите хора. Подозираме, че това може да е от полза при тълкуването на причините, поради които по-възрастните хора са по-добри от по-младите при разрешаването на ожесточени емоционални конфликти и дебати. По-възрастните хора са способни да погледнат на неправдата със състрадание, но не и с отчаяние. При едни и същи условия, по-възрастните хора насочват своите познавателни средства, като внимание и памет, повече към позитивна, отколкото към негативна информация. Ако покажем на по-възрастни, на средна възраст и на по-млади хора образи, като тези, които виждате на екрана, и по-късно ги помолим да си припомнят колкото могат повече образи, по-възрастните, не по-младите хора, си спомнят повече позитивни отколкот негативни образи. Помолихме по-възрастни и по-млади хора да погледнат лица в лабораторно проучване, някои от които се мръщят, а други се усмихват. По-възрастните хора гледат към усмихнатите лица и странят от намръщените ядосани лица. В ежедневието това се тълкува като по-голямо удоволствие и удовлетворение. Но като социолози, ние продължаваме да търсим възможни алтернативи. Казахме си, може би по-възрастните хора представят по-позитивни емоции, защото познавателните им способности са увредени. (Смях) Казахме си, възможно ли е позитивните емоции да са просто по-лесни за обработване от негативните емоции, така че ние се насочваме към положителните емоции по-често? Може би нервните центрове в мозъците ни деградират по начин, който не ни позволява да обработваме повече негативни емоции. Но случаят не е такъв. Хората, които демонстрират този ефект най-ясно са едни от най-схватливите. А при обстоятелства, в които е от значение, по-възрастните хора обработват негативната информация така както и позитивна. Как се получава така? В нашето проучване открихме, че тези промени по начало се основават на уникалната човешка способност за следене на времето -- не просто времето според часовник или календар, а човешкия живот. Ако парадоксът на стареенето съществува, той се състои в това, че осъзнаването, че няма да живеем вечно променя перспективата ни върху живота в положителна насока. Когато времевият хоризонт е дълъг и мъглив, както обикновено е в нашата младост, хората са в постоянна подготовка, опитвайки се да погълнат колкото се може повече информация, излагайки се на опасност, изследвайки. Можем да прекарваме време с хора, които дори не харесваме, защото по някакъв начин е интересно. Можем да научим нещо неочаквано. (Смях) Ходим на любовни срещи с непознати. (Смях) Знаете, в края на краищата, че ако не проработи, винаги ще има утре. Хора над 50 годишна възраст не ходят на любовни срещи с непознати. (Смях) С възрастта, нашият времеви хоризонт се скъсява и нашите цели се променят. Когато осъзнаем, че нямаме цялото време на света, виждаме приоритетите си по-ясно. Обръщаме по-малко внимание на несъществени въпроси. Вкусваме живота с наслада. Умеем да ценим по-добре, по-открити сме към помиряване. Влагаме повече в по-емоционално важни части от живота, и животът става по-добър, като по този начин сме по-щастливи в ежедневието си. Но същата тази промяна в нашата перспектива ни води към по-малко търпимост към неправдата от всякога. Не по-късно от 2015 г. в Съединените Щати ще има повече хора над 60 г. отколкото под 15 г. Какво ще стане с обществата, в които по-възрастните хора са преобладаващи? Цифрите няма да определят изходът. Културата ще го направи. Ако вложим повече в наука и технологии и намерим решения на действителните проблеми, пред които по-възрастните хора са изправени и инвестираме капитал в самите способности на по-възрастните хора, тогава прибавените години живот могат драматично да подобрят качеството на живот на всяка една възраст. Общества с милиони талантливи, емоционално стабилни граждани, които са по-здрави и по-добре образовани от всяко едно поколение преди тях, въоръжени със знание за практическата същност на живота и мотивирани да разрешават важни въпроси, могат да бъдат по-добри общества отколкото ние някога сме познавали. Баща ми, който е на 92 г., обича да казва, "Нека спрем да говорим само за това как да спасим старите хора и започнем да говорим за това как те могат да спасят нас." Благодаря ви. (Аплодисменти)