WEBVTT

00:00:18.860 --> 00:00:24.261
Научната самозаблуда - това е вярването, че науката вече е разбрала природата на реалността ни по принцип,

00:00:24.537 --> 00:00:27.002
като остава да се допълнят детайлите.

00:00:27.248 --> 00:00:30.303
Това е много широко разпространено вярване сред нашето общество.

00:00:31.163 --> 00:00:33.531
Това е системата от вярвания 
на хора, които казват

00:00:33.654 --> 00:00:36.261
"Аз не вярвам в Бог, аз вярвам в науката."

00:00:36.476 --> 00:00:41.022
Това е система от вярвания, която вече е разпространена по целия свят.

00:00:43.621 --> 00:00:47.948
Но има един конфликт в сърцето на науката - между науката като метод на изследване,

00:00:47.963 --> 00:00:53.183
основан на доводи, свидетелства, хипотези и колективно проучване

00:00:53.890 --> 00:00:57.205
и науката като система от вярвания, или възгледи за света.

00:00:57.853 --> 00:01:03.552
И, за съжаление, аспектът на науката като възглед за света е започнал да възпрепятства и ограничава

00:01:03.552 --> 00:01:07.889
свободното научно изследване, което е истинската, живата същност на научния порив

00:01:09.503 --> 00:01:13.983
От края на 19 век науката е работила

00:01:13.983 --> 00:01:17.382
под аспекта на система от вярвания или на възгледа за света

00:01:17.382 --> 00:01:22.468
който, по същността си е материализъм. Философския материализъм.

00:01:22.591 --> 00:01:28.287
И науките в днешно време са изцяло притежавани 
филиали на материалистичния възглед за света.

00:01:29.942 --> 00:01:34.692
Аз мисля, че като се освободим от него, 
науките ще бъдат изцяло възродени.

00:01:36.075 --> 00:01:41.544
В моята книга "Научната самоизмама", която е под името "Освободената наука" в Съединените щати -

00:01:42.835 --> 00:01:49.819
аз взимам десетте догми или допускания на науката и ги превръщам във въпроси,

00:01:50.065 --> 00:01:54.955
като разглеждам, доколко устояват, ако ги изследваме по научен начин.

00:01:56.545 --> 00:01:58.701
Нито една от тях не устоява особено добре.

00:01:59.148 --> 00:02:03.582
Сега първо ще разкажа кои са тези десет догми

00:02:03.582 --> 00:02:08.381
и след това ще имам време да разгледам само една или две от тези догми малко по-детайлно.

00:02:08.581 --> 00:02:12.732
Но, по същността си, десетте догми, които са
основният възглед за света

00:02:12.840 --> 00:02:16.335
на най-образованите хора по целия свят, са:

00:02:16.335 --> 00:02:21.262
първо, че природата е механистична или прилича на машина; вселената прилича на машина

00:02:21.262 --> 00:02:25.008
животните и растенията приличат на машини, 
ние приличаме на машини,

00:02:25.069 --> 00:02:26.835
Всъщност, ние сме машини.

00:02:26.944 --> 00:02:30.774
Ние сме "тромави роботи", според живописния израз на Ричард Докинс,

00:02:31.244 --> 00:02:34.428
с мозъци, които са генетично програмирани компютри.

00:02:35.704 --> 00:02:40.725
Второ: материята е несъзнателна, цялата вселена е направена от несъзнателна материя.

00:02:42.293 --> 00:02:47.522
Няма съзнание в звездите, в галактиките, в планетите, у животните, у растенията

00:02:47.522 --> 00:02:51.622
и не би трябвало да има у никого от нас също, ако тази теория е вярна.

00:02:51.775 --> 00:02:55.623
Така че много от философията на ума през последните сто години

00:02:55.623 --> 00:02:59.622
се е опитвала да докаже, че ние всъщност въобще не сме разумни.

00:03:00.361 --> 00:03:07.637
И така, материята няма съзнание, след това - законите на природата са неизменни. 
Това е догма номер три.

00:03:07.822 --> 00:03:12.272
Природните закони са същите, каквито са били от времето на Големия взрив

00:03:12.272 --> 00:03:13.901
и ще си останат същите завинаги.

00:03:14.255 --> 00:03:19.161
Не само законите, но и константите на природата са неизменни, и точно затова са наречени константи.

00:03:19.792 --> 00:03:24.687
Догма четири: общото количество материя и енергия винаги си остава същото.

00:03:25.132 --> 00:03:30.663
Никога не се променя цялостното количество, освен в момента на Големия Взрив, когато цялото изведнъж се е появило

00:03:30.663 --> 00:03:33.752
появило и е започнало да съществува, отникъде, в един-единствен момент.

00:03:35.422 --> 00:03:40.422
Петата догма е, че природата няма предназначение, цел, няма предназначение в цялата природа

00:03:40.422 --> 00:03:45.682
и процесът на еволюцията няма цел, предназначение или посока.

00:03:46.837 --> 00:03:54.475
Догма шеста: биологичното наследство е материално, всичко, което наследяваме, се намира в нашите гени

00:03:54.475 --> 00:04:01.696
или в епигенетични модификации на гените ни, или в цитоплазмено наследство. То е материално.

00:04:02.880 --> 00:04:07.602
Догма седем: спомените се съхраняват вътре в мозъка ви като материални следи.

00:04:08.232 --> 00:04:13.433
Някакси всичко, което си спомняте, се намира вътре в мозъка ви в модифицирани нервни окончания от фосфорилирани протеини.

00:04:13.586 --> 00:04:15.757
Никой не знае как става това,

00:04:15.757 --> 00:04:20.442
но независимо от това почти всички в научния свят вярват, че трябва да се случва в мозъка.

00:04:22.058 --> 00:04:24.786
Догма осма: вашият ум е вътре в главата ви.

00:04:24.955 --> 00:04:29.323
Цялото ви съзнание представлява активността на вашия мозък и нищо извън това.

00:04:29.845 --> 00:04:36.821
Догма девет, която следва от догма осма: психични феномени като телепатията са невъзможни.

00:04:36.821 --> 00:04:40.366
Вашите мисли и намерения не могат да оказват никакъв ефект на разстояние

00:04:40.366 --> 00:04:42.451
защото ума ви се намира вътре в главата ви.

00:04:42.589 --> 00:04:47.997
Следователно всички видими свидетелства за телепатия и други психични феномени са илюзорни.

00:04:48.690 --> 00:04:53.407
Хората вярват, че тези неща се случват, но само защото не знаят достатъчно за статистиката

00:04:53.407 --> 00:04:58.307
или са измамени от съвпадения или това е само желание да представят желаното за действително.

00:04:59.799 --> 00:05:03.511
И догма десет - механистичната медицина е единствения вид медицина, която наистина е ефективна.

00:05:03.511 --> 00:05:08.791
По тази причина правителствата финансират само изследвания в рамките на механистичната медицина

00:05:08.791 --> 00:05:12.036
и игнорират нетрадиционните и алтернативните терапии.

00:05:12.252 --> 00:05:15.929
Те не може да са наистина ефективни, защото не са механистични,

00:05:15.929 --> 00:05:22.179
може да изглежда, че са ефективни, защото хората щяха да оздравеят така или иначе или заради ефекта на плацебото.

00:05:22.179 --> 00:05:27.383
Но единственият вид медицина, който е наистина ефективен и работи, е механистичната медицина.

00:05:27.675 --> 00:05:33.762
Е, това е основния възглед за света, който е приет от почти всички образовани хора по целия свят,

00:05:33.762 --> 00:05:40.891
той е в основата на образователната система, в националната здравна система, в Съвета за медицински изследвания,

00:05:40.891 --> 00:05:47.571
в правителствата и това е просто основния възглед за света на образованите хора.

00:05:49.002 --> 00:05:53.330
Но аз мисля, че всяка една от тези догми е много, много съмнителна

00:05:53.330 --> 00:05:57.547
и когато я разгледате, излиза, че тя не издържа.

00:05:59.316 --> 00:06:03.265
Ще разгледам първата идея, че законите на природата са неизменни.

00:06:03.774 --> 00:06:09.102
Това е останка от стар възглед за света, преди 1960-те, когато се е появила теорията за Големия взрив.

00:06:09.102 --> 00:06:14.983
Хората са мислели, че цялата вселена е вечна, управлявана от вечни математически закони.

00:06:16.675 --> 00:06:20.088
Когато се е появила теорията на Големия взрив, това допускане е продължило да съществува,

00:06:20.088 --> 00:06:26.649
въпреки че Големият взрив е разкрил една вселена, която е радикално еволюционна и на възраст около 14 милиарда години.

00:06:26.649 --> 00:06:31.287
Растяща и променяща се и еволюираща вече 14 милиарда години.

00:06:31.287 --> 00:06:35.248
Растяща и охлаждаща се, с още структури и модели, които се появяват в нея.

00:06:35.771 --> 00:06:40.512
Но според тази идея, всички природни закони са били напълно фиксирани в момента на Големия взрив

00:06:40.682 --> 00:06:42.705
като космически Наполеонов код.

00:06:43.797 --> 00:06:45.933
Както моят приятел Терънс Маккена казваше:

00:06:46.717 --> 00:06:51.704
"Съвременната наука е базирана на принципа: дайте ни едно безплатно чудо и ние ще обясним всичко останало".

00:06:51.894 --> 00:06:55.913
И това безплатно чудо е появата на цялата материя и енергия във вселената

00:06:56.054 --> 00:06:59.363
и на всички закони, които я управляват - от нищото, в един-единствен момент.

00:07:01.931 --> 00:07:06.639
Добре де, в една еволюционна вселена, защо самите закони да не могат да еволюират?

00:07:07.122 --> 00:07:13.942
Та нали човешките закони еволюират, а идеята за природните закони е основана на метафората за човешките закони.

00:07:14.049 --> 00:07:19.720
Това е една много антропоцентрична метафора: само хората имат закони, всъщност, само цивилизованите общества имат закони.

00:07:20.166 --> 00:07:22.555
Както С.С Луис веднъж каза:

00:07:22.570 --> 00:07:28.184
"Да кажеш, че камъкът пада на земята, защото спазва закон, означава да превърнеш този камък в човек и дори в гражданин."

00:07:29.294 --> 00:07:33.179
Това е метафора, с която дотолкова сме свикнали, че забравяме, че е метафора.

00:07:33.795 --> 00:07:37.725
В една еволюираща вселена, аз мисля, че е много по-добре да наричаме това идея или навик.

00:07:38.464 --> 00:07:43.133
Мисля, че природните навици еволюират, повторяемостта на природата е в основата си, със свойствата на навика.

00:07:45.148 --> 00:07:48.683
Това е идея, издигната в началото на 20 век

00:07:48.683 --> 00:07:51.116
от американският философ С.С. Пиърс.

00:07:52.362 --> 00:07:55.334
И това е идея, която са споделяли различни други философи,

00:07:55.334 --> 00:08:00.123
това е идея, която самият аз съм развил в научна хипотеза

00:08:00.200 --> 00:08:02.892
хипотезата на морфичния резонанс,

00:08:02.892 --> 00:08:06.368
която е основата на тези еволюиращи навици.

00:08:06.568 --> 00:08:10.825
Според тази хипотеза, всичко в природата има нещо като колективна памет.

00:08:11.917 --> 00:08:14.184
Резонансът възниква на основата на подобността.

00:08:14.921 --> 00:08:19.318
Докато ембрионът на младия жираф расте в утробата на майка му,

00:08:19.318 --> 00:08:24.255
той влиза в унисон с морфичния резонанс на жирафи преди него,

00:08:24.255 --> 00:08:28.005
включва се в колективната памет, расте като жираф,

00:08:28.005 --> 00:08:31.686
държи се като жираф, защото е свързан и приема от тази колективна памет.

00:08:31.686 --> 00:08:37.091
Трябва да има подходящите гени, за да създаде подходящи белтъци, но гените, според мен, са много силно надценени.

00:08:37.429 --> 00:08:43.663
Те са отговорни само за протеините, които може да произведе организмът, но не и за формата или поведението.

00:08:45.048 --> 00:08:49.289
Всеки животински вид има нещо като своя колективна памет. Дори кристалите имат.

00:08:49.289 --> 00:08:53.732
Тази теория предвижда, че ако направите нов вид кристал за първи път,

00:08:54.608 --> 00:08:59.653
най-първият път, когато го правите, той няма да има съществуващ навик.

00:08:59.653 --> 00:09:04.872
Но след като веднъж се кристализира, следващият път, когато го правите, вече ще съществува влиянието от първите кристали

00:09:04.872 --> 00:09:10.538
върху вторите кристали по целия свят, чрез морфичния резонанс, той ще може да кристализира малко по-лесно.

00:09:10.538 --> 00:09:13.955
Третият път ще има влияние от първите и вторите кристали.

00:09:14.693 --> 00:09:20.745
Всъщност, има добри доказателства, че новите съединения кристализират по-лесно по целия свят,

00:09:20.791 --> 00:09:23.153
точно както предвижда тази теория.

00:09:23.338 --> 00:09:27.579
Тя още предвижда, че ако обучиш животни да научат нов трик,

00:09:27.809 --> 00:09:30.691
например, плъхове научават нов номер в Лондон,

00:09:30.768 --> 00:09:34.575
след това плъховете от същата порода по целия свят трябва да учат същия номер по-бързо,

00:09:34.698 --> 00:09:36.791
само защото плъховете тук вече са го научили.

00:09:36.883 --> 00:09:41.139
И изненадващо, вече има доказателства, че това всъщност се случва.

00:09:43.262 --> 00:09:47.388
Както и да е, това е моята хипотеза за морфичния резонанс, накратко,

00:09:47.388 --> 00:09:50.627
всичко зависи от еволюиращи навици, не от неизменни закони.

00:09:50.765 --> 00:09:55.020
Обаче искам да се спра за малко и на природните константи.

00:09:55.020 --> 00:09:58.943
Защото и те, отново, се приема, че са константни, неизменни.

00:09:58.943 --> 00:10:03.847
Неща като гравитационната константа, скоростта на светлината са наречени фундаментални константи.

00:10:04.647 --> 00:10:07.103
Дали те наистина са константни, неизменни?

00:10:07.534 --> 00:10:10.775
Ами, когато се заинтересувах от този въпрос, се опитах да открия това.

00:10:11.467 --> 00:10:14.547
Те се дават в справочниците по физика.

00:10:14.547 --> 00:10:19.546
Справочниците по физика дават списък на съществуващите основни константи и казват каква е тяхната стойност.

00:10:19.684 --> 00:10:24.499
Но аз исках да видя дали те са се изменяли, затова взех стари издания на справочниците по физика.

00:10:24.499 --> 00:10:27.760
Отидох в библиотеката на Патентния офис в Лондон.

00:10:27.760 --> 00:10:30.864
и това беше единственото място, където можах да намеря запазени стари издания на справочниците,

00:10:30.864 --> 00:10:35.614
хората обикновено ги изхвърлят. Когато излязат новите стойности, те изхвърлят старите.

00:10:36.628 --> 00:10:42.121
Когато направих това, открих, че скоростта на светлината е спаднала между 1928 година и 1945 година

00:10:42.121 --> 00:10:44.797
с около 20 километра в секунда.

00:10:45.197 --> 00:10:51.582
Това е огромен спад, защото стойностите се дават с грешки, изразени от десетични дроби, десети от грешката.

00:10:51.582 --> 00:10:54.905
И въпреки това, по целия свят, константата е спаднала,

00:10:54.905 --> 00:10:58.938
и всички са получавали стойности, много подобни едни на други, с миниатюрни грешки.

00:10:59.030 --> 00:11:03.064
след това през 1945, не, през 1948 година стойността отново се е повишила

00:11:03.268 --> 00:11:06.122
и тогава хората отново са започнали да получават много подобни стойности.

00:11:07.568 --> 00:11:11.148
Бях много заинтригуван от това и не можех да го разбера,

00:11:11.148 --> 00:11:13.111
затова отидох да се срещна с Шефа на Метрологията

00:11:13.111 --> 00:11:15.863
в Националната физична лаборатория, в Тедингтън.

00:11:16.908 --> 00:11:20.704
Метрология е науката, в която хората измерват константите.

00:11:21.550 --> 00:11:22.999
И аз го попитах за това, казах му:

00:11:22.999 --> 00:11:28.958
"Как си обяснявате този спад в скоростта на светлината между 1928 и 1945-та година?

00:11:29.435 --> 00:11:30.592
И той каза "О, боже!".

00:11:30.777 --> 00:11:35.553
той каза "Вие разкрихте най-излагащия епизод в историята на нашите науки".

00:11:36.091 --> 00:11:42.499
Аз казах - добре де, може ли скоростта на светлината наистина да е спаднала - това би имало невероятни последици, ако е станало."

00:11:42.637 --> 00:11:46.865
И той каза "Не, не, разбира се, не може да е спаднала наистина, това е константа!"

00:11:47.695 --> 00:11:51.474
Добре де, как обяснявате тогава фактът, че всички са констатирали,

00:11:51.474 --> 00:11:54.205
че се е движила много по-бавно през този период?

00:11:54.358 --> 00:11:59.459
Дали защото те са натаманявали резултатите си, за да получат това, което са мислели, че другите получават

00:11:59.459 --> 00:12:03.300
и всичко това е било създадено в умовете на физиците?

00:12:04.346 --> 00:12:06.695
"Ние не обичаме да използваме думата "натаманявам"

00:12:07.065 --> 00:12:08.963
Аз казах - добре, коя дума предпочитате?

00:12:09.055 --> 00:12:13.031
Той каза:"Ами ние предпочитаме да го наричаме "интелектуална фазова донастройка"

00:12:19.567 --> 00:12:23.408
"Добре, ако това е ставало тогава, как можем да бъдем сигурни, че не става и днес,

00:12:23.408 --> 00:12:28.485
и че сегашните стойности не са произведени от "интелектуална фазова донастройка"?"

00:12:28.485 --> 00:12:30.407
Той каза "не, ние знаем, че не е такъв случаят"

00:12:30.407 --> 00:12:31.766
Аз казах - "Откъде знаем?"

00:12:31.766 --> 00:12:35.212
Той каза "Ами ние решихме този проблем". Аз казах - "Добре де, как?"

00:12:35.212 --> 00:12:39.795
Той каза: "Ами ние фиксирахме скоростта на светлината чрез дефиниция през 1972 година"

00:12:41.471 --> 00:12:43.434
"Значи тя може да си се изменя все пак."

00:12:43.573 --> 00:12:47.619
Той каза:"Да, но ние няма никога да разберем, защото дефинирахме метъра чрез скоростта на светлината.

00:12:47.789 --> 00:12:50.066
така че мерните единици се изменят с нея."

00:12:50.082 --> 00:12:53.406
И той изглеждаше много доволен от това, че са оправили този проблем.

00:12:56.504 --> 00:12:58.633
Но аз казах: "Добре, тогава, ами Голямото G?"

00:12:58.956 --> 00:13:03.984
Гравитационната константа, позната като Голямото G, пише се с голяма буква G.

00:13:04.153 --> 00:13:11.335
Нютоновата универсална гравитационна константа. Тя е варирала с повече от 1.3 процента в последните години.

00:13:12.966 --> 00:13:16.697
И изглежда, че варира на различни места по различно време.

00:13:17.266 --> 00:13:23.115
И той каза: "ами има шанс за грешки, и, за съжаление, има доста големи грешки с Голямото G."

00:13:24.298 --> 00:13:28.466
Тогава аз казах - "Ами ако тя наистина се променя - вероятно тя наистина се променя."

00:13:29.450 --> 00:13:33.497
След това разгледах как става измерването: те го измерват в различни лаборатории,

00:13:33.497 --> 00:13:37.303
получават различни стойности в различни дни и след това правят усреднената стойност.

00:13:37.672 --> 00:13:39.518
После други лаборатории по целия свят правят същото

00:13:39.518 --> 00:13:41.952
и излизат обикновено с доста различни усреднени стойности.

00:13:42.059 --> 00:13:46.587
И след това Интернационалният комитет по метрология се събира приблизително на всеки 10 години

00:13:46.587 --> 00:13:51.557
и усреднява всички усреднени стойности от лабораториите по целия свят и излиза със стойността на Голямото G.

00:13:51.712 --> 00:13:57.112
Но ако Голямото G наистина всъщност се колебае? Ами ако наистина се променя?

00:13:57.250 --> 00:14:01.925
Вече всъщност има доказателства, че то се променя през деня и през годината.

00:14:02.079 --> 00:14:07.183
Ами ако Земята, докато се движи през галактичната среда, преминава през места с тъмна материя

00:14:07.183 --> 00:14:12.706
и други фактори на околната среда, които могат да го променят? Може би всички се променят заедно.

00:14:12.782 --> 00:14:15.865
Ами ако тези грешки се покачват заедно и заедно се понижават?

00:14:15.865 --> 00:14:20.625
Повече от 10 години се опитвах да убедя метролозите да разгледат необработените данни.

00:14:20.763 --> 00:14:23.913
Всъщност, сега се опитвам да ги убедя да ги качат в интернет

00:14:24.020 --> 00:14:26.953
с датите и истинските показания.

00:14:27.045 --> 00:14:31.625
и да се види дали те са взаимосвързани; да се види дали всички се покачват в един период от време и се понижават през друг.

00:14:31.932 --> 00:14:36.518
Ако е така, те може да се колебаят заедно и това ще ни каже нещо много, много интересно.

00:14:36.609 --> 00:14:40.593
Но никой не е направил това, не го правят, защото G е константа.

00:14:40.778 --> 00:14:42.853
Няма смисъл да се търсят промени.

00:14:43.439 --> 00:14:49.024
Виждате ли, ето един много прост пример за това, как догматичните допускания всъщност възпрепятстват научните изследвания.

00:14:49.362 --> 00:14:53.755
Аз самият мисля, че константите могат да варират доста значително.

00:14:54.216 --> 00:14:56.764
Е, в доста тесни граници, но всички те могат да варират.

00:14:56.903 --> 00:15:02.342
И мисля, че ще дойде ден, когато научните списания като Нейчър ще имат седмични сводки за константите.

00:15:02.342 --> 00:15:04.702
както борсовия пазар има сводки във вестниците.

00:15:05.332 --> 00:15:12.151
"Тази седмица Голямото G се покачи малко, зарядът на електрона се понижи, скоростта на светлината остана непроменена."

00:15:12.201 --> 00:15:13.223
и така нататък.

00:15:16.392 --> 00:15:24.934
И така, това е една област, само една област, където, според мен, не толкова догматичното мислене може да отвори нови хоризонти.

00:15:25.179 --> 00:15:27.687
Една от най-големите области е науката за ума,

00:15:27.810 --> 00:15:31.102
това е най-нерешения проблем, както Греъм току-що каза.

00:15:31.625 --> 00:15:35.164
Науката просто не може да се справи с факта, че ние сме осъзнати.

00:15:36.533 --> 00:15:41.354
И не може да се справи с факта, че нашите мисли, не изглежда да са вътре в мозъците ни.

00:15:43.061 --> 00:15:46.220
Нашите преживявания, изглежда, не са вътре в мозъците ни.

00:15:46.451 --> 00:15:50.117
Вашия образ за мен сега, изглежда, не е вътре в мозъците ви.

00:15:50.225 --> 00:15:54.168
И въпреки това, официалнното схващане е, че някъде вътре в главите ви има по един малък Рупърт

00:15:54.291 --> 00:15:57.215
и всичко друго в тази стая е вътре в главите ви.

00:15:57.308 --> 00:15:59.326
Вашите преживявания са вътре в мозъка ви.

00:16:00.017 --> 00:16:03.870
Аз всъщност правя предположението, че зрението включва проектиране на образи навън,

00:16:03.931 --> 00:16:07.374
това, което виждате, е в ума ви, но не е вътре в главата ви.

00:16:07.544 --> 00:16:11.910
Нашите умове се разпростират зад пределите на мозъците ни в най-простия акт на възприятие.

00:16:12.770 --> 00:16:19.091
Аз мисля, че ние проектираме навън образите, които виждаме и че тези образи докосват това, което гледаме.

00:16:19.445 --> 00:16:23.864
Ако ви погледна иззад гърба ви и вие не знаете, че съм там, мога ли да ви повлияя?

00:16:24.110 --> 00:16:25.649
Можете ли да почувствате втренчения ми поглед?

00:16:26.048 --> 00:16:29.079
Има много свидетелства, че хората могат.

00:16:29.187 --> 00:16:31.957
Усещането, че ви гледат втренчено е изключително често срещано преживяване

00:16:32.065 --> 00:16:36.405
и последните експериментални изследвания всъщност казват, че е реално.

00:16:36.544 --> 00:16:38.387
Животните също, изглежда го имат.

00:16:38.540 --> 00:16:41.841
Мисля, че вероятно то е еволюирало от контекста на взаимоотношенията хищник-жертва.

00:16:41.965 --> 00:16:47.105
Животните-жертви, които са могли да усещат втренчения поглед на хищнита, са оцелявали по-успешно от тези, които не са могли.

00:16:47.443 --> 00:16:52.578
Това би довело до изцяло нов начин на мислене за екологичните взаимоотношения между преследвач и преследван,

00:16:52.805 --> 00:16:55.286
и също за обхвата на нашите умове.

00:16:55.471 --> 00:17:01.239
Ако погледнем към далечни звезди, мисля, че нашите умове се протягат и в определен смисъл докосват тези звезди

00:17:01.377 --> 00:17:04.989
и буквално се простират на астрономически различни дистанции.

00:17:05.466 --> 00:17:07.543
Те не са само вътре в главите ни.

00:17:07.881 --> 00:17:13.266
Сега може да изглежда удивително, че това е тема на дебати през 21 век.

00:17:13.450 --> 00:17:16.964
Ние знаем толкова малко за нашите собствени умове, че въпросът, къде се намират образите, които виждаме

00:17:17.087 --> 00:17:20.585
е гореща тема на дебат помежду изучаващите съзнанието в наши дни.

00:17:22.138 --> 00:17:28.020
Нямам време да се занимавам с другите догми, но всяка една от тях може да се постави под съмнение.

00:17:28.173 --> 00:17:32.464
Ако я поставим под въпрос, ще се отворят нови форми на научни изследвания и нови възможности.

00:17:32.602 --> 00:17:37.713
И аз мисля, че като поставяме под въпрос тези догми, които са задържали развитието на науката толкова дълго,

00:17:39.204 --> 00:17:42.023
науката ще премине през нов разцвет и ренесанс.

00:17:42.521 --> 00:17:45.179
Вярвам тотално във важността на науката.

00:17:45.302 --> 00:17:49.268
Прекарал съм целия си живот като научен изследовател, цялата си кариера.

00:17:50.283 --> 00:17:54.891
Но мисля, че с преминаването отвъд тези догми, науката може да бъде възродена.

00:17:55.030 --> 00:17:58.926
Тя отново ще стане интересна и, надявам се, утвърждаваща живота.

00:17:59.203 --> 00:18:00.446
Благодаря ви.