1
00:00:00,000 --> 00:00:02,000
Аз съм разказвач на истории.

2
00:00:02,000 --> 00:00:05,000
И бих искала да ви разкажа няколко лични истории

3
00:00:05,000 --> 00:00:10,000
за онова, което наричам "опасността от единствената история".

4
00:00:10,000 --> 00:00:14,000
Израснах в университетски кампус в източна Нигерия.

5
00:00:14,000 --> 00:00:17,000
Майка ми казва, че съм започнала да чета на двегодишна възраст,

6
00:00:17,000 --> 00:00:22,000
макар че според мен четири вероятно е по-близо до истината.

7
00:00:22,000 --> 00:00:24,000
И така, бях ранен читател. А онова, което четях,

8
00:00:24,000 --> 00:00:27,000
бяха британски и американски детски книги.

9
00:00:27,000 --> 00:00:30,000
Бях също и ранен писател.

10
00:00:30,000 --> 00:00:34,000
А когато започнах да пиша, на около седемгодишна възраст

11
00:00:34,000 --> 00:00:36,000
истории с молив и илюстрации с пастели,

12
00:00:36,000 --> 00:00:39,000
които горката ми майка беше задължавана да чете,

13
00:00:39,000 --> 00:00:43,000
пишех точно същия вид истории като онези, които четях.

14
00:00:43,000 --> 00:00:48,000
Всичките ми герои бяха бели и синеоки.

15
00:00:48,000 --> 00:00:50,000
Играеха в снега.

16
00:00:50,000 --> 00:00:52,000
Ядяха ябълки.

17
00:00:52,000 --> 00:00:54,000
(Смях)

18
00:00:54,000 --> 00:00:56,000
И говореха много за времето,

19
00:00:56,000 --> 00:00:58,000
колко чудесно било, че слънцето се е показало.

20
00:00:58,000 --> 00:01:00,000
(Смях)

21
00:01:00,000 --> 00:01:03,000
Въпреки това, че живеех в Нигерия.

22
00:01:03,000 --> 00:01:07,000
Никога не бях излизала извън Нигерия.

23
00:01:07,000 --> 00:01:10,000
Ние нямахме сняг. Ядяхме манго.

24
00:01:10,000 --> 00:01:12,000
И никога не говорехме за времето,

25
00:01:12,000 --> 00:01:14,000
защото нямаше нужда.

26
00:01:14,000 --> 00:01:17,000
Героите ми също така пиеха много джинджифилова бира,

27
00:01:17,000 --> 00:01:19,000
защото героите в британските книги, които четях,

28
00:01:19,000 --> 00:01:21,000
пиеха джинджифилова бира.

29
00:01:21,000 --> 00:01:24,000
Независимо, че нямах представа какво е джинджифилова бира.

30
00:01:24,000 --> 00:01:25,000
(Смях)

31
00:01:25,000 --> 00:01:28,000
В продължение на много години след това изпитвах отчаян копнеж

32
00:01:28,000 --> 00:01:30,000
да опитам джинджифилова бира.

33
00:01:30,000 --> 00:01:32,000
Но това е друга история.

34
00:01:32,000 --> 00:01:34,000
Мисля, че това показва

35
00:01:34,000 --> 00:01:37,000
колко впечатлими и уязвими сме

36
00:01:37,000 --> 00:01:39,000
пред лицето на една история,

37
00:01:39,000 --> 00:01:41,000
особено като деца.

38
00:01:41,000 --> 00:01:43,000
Тъй като бях чела само книги,

39
00:01:43,000 --> 00:01:45,000
в които героите бяха чужденци,

40
00:01:45,000 --> 00:01:47,000
бях убедена, че в книгите,

41
00:01:47,000 --> 00:01:50,000
поради самата им природа, трябва да има чужденци

42
00:01:50,000 --> 00:01:52,000
и да се разказва за неща, с които

43
00:01:52,000 --> 00:01:55,000
не можех да се идентифицирам лично.

44
00:01:55,000 --> 00:01:59,000
Нещата се промениха, когато открих африканските книги.

45
00:01:59,000 --> 00:02:01,000
Не бяха достъпни много такива. И не бяха

46
00:02:01,000 --> 00:02:03,000
толкова лесни за намиране, като чуждестранните книги.

47
00:02:03,000 --> 00:02:07,000
Но благодарение на писатели като Чинуа Ачебе и Камара Лайе

48
00:02:07,000 --> 00:02:09,000
преживях умствена промяна във възприятието си

49
00:02:09,000 --> 00:02:11,000
за литература.

50
00:02:11,000 --> 00:02:13,000
Осъзнах, че хора като мен,

51
00:02:13,000 --> 00:02:15,000
момичета с кожа с цвят на шоколад,

52
00:02:15,000 --> 00:02:18,000
чиято ситно къдрава коса не може да се връзва на конски опашки,

53
00:02:18,000 --> 00:02:20,000
могат да съществуват и в литературата.

54
00:02:20,000 --> 00:02:24,000
Започнах да пиша за неща, които разпознавах.

55
00:02:24,000 --> 00:02:28,000
Обичах американските и британските книги, които четях.

56
00:02:28,000 --> 00:02:32,000
Те раздвижваха въображението ми. Отваряха нови светове за мен.

57
00:02:32,000 --> 00:02:34,000
Но неволната последица бе,

58
00:02:34,000 --> 00:02:36,000
че не знаех, че хора като мен

59
00:02:36,000 --> 00:02:38,000
биха могли да съществуват в литературата.

60
00:02:38,000 --> 00:02:42,000
Ето какво направи за мен откритието на африканските писатели:

61
00:02:42,000 --> 00:02:45,000
спаси ме от това да имам единствена история

62
00:02:45,000 --> 00:02:47,000
за това какво са книгите.

63
00:02:47,000 --> 00:02:50,000
Произхождам от обикновено нигерийско семейство от средната класа.

64
00:02:50,000 --> 00:02:52,000
Баща ми беше професор.

65
00:02:52,000 --> 00:02:55,000
Майка ми беше администратор.

66
00:02:55,000 --> 00:02:58,000
Имахме, както бе обичайно,

67
00:02:58,000 --> 00:03:03,000
домашни прислужници, които често идваха от близки села.

68
00:03:03,000 --> 00:03:07,000
Когато навърших осем години, дойде нов прислужник.

69
00:03:07,000 --> 00:03:09,000
Казваше се Фиде.

70
00:03:09,000 --> 00:03:12,000
Единственото, което майка ми ни каза за него,

71
00:03:12,000 --> 00:03:15,000
беше, че семейството му е много бедно.

72
00:03:15,000 --> 00:03:17,000
Майка ми изпращаше ямс и ориз

73
00:03:17,000 --> 00:03:20,000
и нашите стари дрехи на неговото семейство.

74
00:03:20,000 --> 00:03:22,000
А когато не си дояждах вечерята, майка ми казваше:

75
00:03:22,000 --> 00:03:27,000
"Дояж си храната! Не знаеш ли? Хора като семейството на Фиде нямат нищо."

76
00:03:27,000 --> 00:03:31,000
Така че чувствах огромна жалост към семейството на Фиде.

77
00:03:31,000 --> 00:03:34,000
После една събота отидохме в неговото село на посещение.

78
00:03:34,000 --> 00:03:38,000
Майка му се появи с красиво изплетена кошница,

79
00:03:38,000 --> 00:03:41,000
направена от боядисано лико, която бе направил брат му.

80
00:03:41,000 --> 00:03:43,000
Слисах се.

81
00:03:43,000 --> 00:03:46,000
Не ми беше хрумвало, че някой в семейството му

82
00:03:46,000 --> 00:03:49,000
всъщност би могъл да изработва нещо.

83
00:03:49,000 --> 00:03:52,000
За тях бях чувала единствено колко са бедни,

84
00:03:52,000 --> 00:03:54,000
така че бе станало невъзможно да ги възприемам

85
00:03:54,000 --> 00:03:57,000
по друг начин, освен като бедни.

86
00:03:57,000 --> 00:04:01,000
Тяхната нищета беше единствената ми история за тях.

87
00:04:01,000 --> 00:04:03,000
Години по-късно си мислех за това, когато напуснах Нигерия,

88
00:04:03,000 --> 00:04:06,000
за да отида в университет в Съединените щати.

89
00:04:06,000 --> 00:04:08,000
Бях на 19 години.

90
00:04:08,000 --> 00:04:12,000
Американската ми съквартирантка бе шокирана от мен.

91
00:04:12,000 --> 00:04:15,000
Попита ме къде съм се научила да говоря английски толкова добре

92
00:04:15,000 --> 00:04:17,000
и беше объркана, когато отвърнах, че в Нигерия

93
00:04:17,000 --> 00:04:22,000
по една случайност английският е официален език.

94
00:04:22,000 --> 00:04:26,000
Тя попита дали може да чуе нещо, което нарече моя "племенна музика",

95
00:04:26,000 --> 00:04:28,000
и впоследствие беше много разочарована,

96
00:04:28,000 --> 00:04:30,000
когато извадих касетата си на Марая Кери.

97
00:04:30,000 --> 00:04:33,000
(Смях)

98
00:04:33,000 --> 00:04:35,000
Тя предполагаше, че не знам

99
00:04:35,000 --> 00:04:38,000
как да използвам кухненска печка.

100
00:04:38,000 --> 00:04:40,000
Онова, което ме порази, бе следното: тя ме беше съжалявала

101
00:04:40,000 --> 00:04:42,000
дори преди да ме види.

102
00:04:42,000 --> 00:04:46,000
По подразбиране нейната позиция спрямо мен, като африканка,

103
00:04:46,000 --> 00:04:50,000
бе един вид покровителствена, добронамерена жалост.

104
00:04:50,000 --> 00:04:53,000
Съквартирантката ми имаше единствена история за Африка.

105
00:04:53,000 --> 00:04:56,000
Единствена история за катастрофа.

106
00:04:56,000 --> 00:04:58,000
В тази единствена история не съществуваше възможност

107
00:04:58,000 --> 00:05:02,000
да има африканци, подобни на нея по какъвто и да било начин.

108
00:05:02,000 --> 00:05:05,000
Никаква възможност за чувства, по-сложни от жалост.

109
00:05:05,000 --> 00:05:09,000
Никаква възможност за връзка като равни човешки същества.

110
00:05:09,000 --> 00:05:11,000
Трябва да кажа, че преди да отида в САЩ,

111
00:05:11,000 --> 00:05:14,000
не се идентифицирах съзнателно като африканка.

112
00:05:14,000 --> 00:05:17,000
Но в САЩ, когато и да станеше дума за Африка, хората се обръщаха към мен.

113
00:05:17,000 --> 00:05:21,000
Независимо че не знаех нищо за места като Намибия.

114
00:05:21,000 --> 00:05:23,000
Но в крайна сметка прегърнах тази нова идентичност.

115
00:05:23,000 --> 00:05:26,000
И в много отношения сега мисля за себе си като за африканка.

116
00:05:26,000 --> 00:05:28,000
Макар че все още се дразня,

117
00:05:28,000 --> 00:05:30,000
когато споменават Африка като една държава.

118
00:05:30,000 --> 00:05:34,000
Най-скорошният пример беше иначе чудесният ми полет

119
00:05:34,000 --> 00:05:36,000
от Лагос преди два дни, на който

120
00:05:36,000 --> 00:05:38,000
имаше обява за полета на "Върджин"

121
00:05:38,000 --> 00:05:43,000
с благотворителна цел в "Индия, Африка и други страни".

122
00:05:43,000 --> 00:05:44,000
(Смях)

123
00:05:44,000 --> 00:05:48,000
И така, след като прекарах няколко години в САЩ като африканка,

124
00:05:48,000 --> 00:05:52,000
започнах да разбирам отклика на съквартирантката ми към мен.

125
00:05:52,000 --> 00:05:55,000
Ако не бях израснала в Нигерия и всичко, което знаех за Африка,

126
00:05:55,000 --> 00:05:57,000
беше от популярни изображения,

127
00:05:57,000 --> 00:06:00,000
аз също щях да мисля, че Африка е място

128
00:06:00,000 --> 00:06:04,000
с красиви пейзажи, красиви животни

129
00:06:04,000 --> 00:06:06,000
и непонятни хора,

130
00:06:06,000 --> 00:06:09,000
водещи безсмислени войни, измиращи от бедност и СПИН,

131
00:06:09,000 --> 00:06:12,000
неспособни да говорят от свое име

132
00:06:12,000 --> 00:06:14,000
и очакващи да бъдат спасени,

133
00:06:14,000 --> 00:06:17,000
от един мил, бял чужденец.

134
00:06:17,000 --> 00:06:19,000
Бих виждала африканците по същия начин, по който аз

135
00:06:19,000 --> 00:06:23,000
като дете бях виждала семейството на Фиде.

136
00:06:23,000 --> 00:06:27,000
Мисля, че тази единствена история за Африка в крайна сметка идва от западната литература.

137
00:06:27,000 --> 00:06:29,000
Ето един цитат

138
00:06:29,000 --> 00:06:32,000
от писанията на един лондонски търговец на име Джон Лок,

139
00:06:32,000 --> 00:06:35,000
който плавал до западна Африка през 1561 г.

140
00:06:35,000 --> 00:06:40,000
и водил пленителни записки за пътуването си.

141
00:06:40,000 --> 00:06:42,000
След като споменава черните африканци

142
00:06:42,000 --> 00:06:44,000
като "зверове, които нямат къщи",

143
00:06:44,000 --> 00:06:48,000
той пише: "Има също и хора без глави,

144
00:06:48,000 --> 00:06:53,000
чиито усти и очи са в гърдите им."

145
00:06:53,000 --> 00:06:55,000
Смея се всеки път, когато прочета това.

146
00:06:55,000 --> 00:06:59,000
Въображението на Джон Лок е достойно за възхищение.

147
00:06:59,000 --> 00:07:01,000
Но онова, което е важно в писанията му, е,

148
00:07:01,000 --> 00:07:03,000
че те представляват началото

149
00:07:03,000 --> 00:07:06,000
на една традиция да се разказват африкански истории на Запад.

150
00:07:06,000 --> 00:07:09,000
Една традиция за суб-Сахарна Африка като място на негативи,

151
00:07:09,000 --> 00:07:11,000
на различия, на тъмнина,

152
00:07:11,000 --> 00:07:15,000
на хора, които, по думите на чудесния поет

153
00:07:15,000 --> 00:07:17,000
Ръдиард Киплинг

154
00:07:17,000 --> 00:07:20,000
са "наполовина дявол, наполовина дете".

155
00:07:20,000 --> 00:07:23,000
И така, започнах да осъзнавам, че моята американска съквартирантка

156
00:07:23,000 --> 00:07:25,000
вероятно през целия си живот

157
00:07:25,000 --> 00:07:27,000
е виждала и чувала различни версии

158
00:07:27,000 --> 00:07:29,000
на тази единствена история,

159
00:07:29,000 --> 00:07:31,000
както и един професор,

160
00:07:31,000 --> 00:07:36,000
който веднъж ми каза, че романът ми не бил "автентично африкански".

161
00:07:36,000 --> 00:07:38,000
Бях твърде склонна да призная, че много неща

162
00:07:38,000 --> 00:07:40,000
не са наред с романа,

163
00:07:40,000 --> 00:07:44,000
че съм се провалила на ред места.

164
00:07:44,000 --> 00:07:46,000
Но изобщо не бях си представяла, че той не е успял

165
00:07:46,000 --> 00:07:49,000
да постигне нещо, наречено африканска автентичност.

166
00:07:49,000 --> 00:07:51,000
Всъщност, не знаех

167
00:07:51,000 --> 00:07:54,000
какво изобщо е африканска автентичност.

168
00:07:54,000 --> 00:07:56,000
Професорът ми каза, че моите герои

169
00:07:56,000 --> 00:07:58,000
приличат твърде много на него,

170
00:07:58,000 --> 00:08:00,000
като образован човек от средната класа.

171
00:08:00,000 --> 00:08:02,000
Моите герои караха коли.

172
00:08:02,000 --> 00:08:05,000
Те не гладуваха.

173
00:08:05,000 --> 00:08:09,000
Поради това не бяха автентични африканци.

174
00:08:09,000 --> 00:08:12,000
Но бързо трябва да добавя, че и аз съм също така виновна

175
00:08:12,000 --> 00:08:15,000
по въпроса за единствената история.

176
00:08:15,000 --> 00:08:19,000
Преди няколко години посетих Мексико от САЩ.

177
00:08:19,000 --> 00:08:21,000
Политическият климат в САЩ по това време беше напрегнат.

178
00:08:21,000 --> 00:08:25,000
Вървяха дебати за имиграцията.

179
00:08:25,000 --> 00:08:27,000
И, както често се случва в Америка,

180
00:08:27,000 --> 00:08:30,000
имиграцията стана еднозначна с мексиканците.

181
00:08:30,000 --> 00:08:32,000
Имаше безкрайни истории за мексиканци

182
00:08:32,000 --> 00:08:34,000
като хора, които

183
00:08:34,000 --> 00:08:36,000
ограбват системата за здравеопазване,

184
00:08:36,000 --> 00:08:38,000
промъкват се през границата,

185
00:08:38,000 --> 00:08:42,000
арестуват ги на границата, такива неща.

186
00:08:42,000 --> 00:08:46,000
Спомням си как обикалях през първия си ден в Гуадалахара

187
00:08:46,000 --> 00:08:48,000
и гледах как хората отиват на работа,

188
00:08:48,000 --> 00:08:50,000
навиват тортили на пазара,

189
00:08:50,000 --> 00:08:53,000
пушат, смеят се.

190
00:08:53,000 --> 00:08:56,000
Помня как първо усетих лека изненада.

191
00:08:56,000 --> 00:08:59,000
А после бях завладяна от срам.

192
00:08:59,000 --> 00:09:02,000
Осъзнах, че съм била тъй потопена

193
00:09:02,000 --> 00:09:04,000
в медийното представяне на мексиканците,

194
00:09:04,000 --> 00:09:06,000
че в моя ум те бяха станали едно-единствено нещо,

195
00:09:06,000 --> 00:09:09,000
жалки имигранти.

196
00:09:09,000 --> 00:09:11,000
Бях се хванала на единствената история за мексиканците

197
00:09:11,000 --> 00:09:14,000
и толкова се срамувах от себе си, че няма повече накъде.

198
00:09:14,000 --> 00:09:16,000
Ето как се създава една единствена история,

199
00:09:16,000 --> 00:09:19,000
показвана на хората като едно нещо,

200
00:09:19,000 --> 00:09:21,000
единствено нещо,

201
00:09:21,000 --> 00:09:23,000
отново и отново,

202
00:09:23,000 --> 00:09:26,000
и такива стават те.

203
00:09:26,000 --> 00:09:28,000
Невъзможно е да се говори за единствената история,

204
00:09:28,000 --> 00:09:31,000
без да се говори за власт.

205
00:09:31,000 --> 00:09:33,000
Има една дума - дума на езика Игбо,

206
00:09:33,000 --> 00:09:35,000
за която се сещам, когато мисля

207
00:09:35,000 --> 00:09:38,000
за властовите структури по света, и тя е "нкали".

208
00:09:38,000 --> 00:09:40,000
Това е съществително, което в свободен превод означава

209
00:09:40,000 --> 00:09:43,000
"да си по-велик от друг".

210
00:09:43,000 --> 00:09:46,000
Както и нашите икономически и политически светове,

211
00:09:46,000 --> 00:09:48,000
историите също се дефинират

212
00:09:48,000 --> 00:09:51,000
чрез принципа на нкали.

213
00:09:51,000 --> 00:09:53,000
Как се разказват, кой ги разказва,

214
00:09:53,000 --> 00:09:56,000
кога се разказват, колко истории се разказват,

215
00:09:56,000 --> 00:10:00,000
наистина зависи от властта.

216
00:10:00,000 --> 00:10:03,000
Властта е способността не само да разкажеш историята на друг човек,

217
00:10:03,000 --> 00:10:07,000
а да я направиш определящата история за този човек.

218
00:10:07,000 --> 00:10:09,000
Палестинският поет Мурид Баргути пише,

219
00:10:09,000 --> 00:10:12,000
че ако искаш да лишиш един народ от всичко,

220
00:10:12,000 --> 00:10:15,000
най-простият начин да го направиш е да разкажеш тяхната история

221
00:10:15,000 --> 00:10:18,000
и да започвеш с "второ".

222
00:10:18,000 --> 00:10:22,000
Започни историята със стрелите на коренните американци,

223
00:10:22,000 --> 00:10:25,000
а не с пристигането на британците,

224
00:10:25,000 --> 00:10:28,000
и имаш една напълно различна история.

225
00:10:28,000 --> 00:10:30,000
Започни историята

226
00:10:30,000 --> 00:10:32,000
с провала на африканската държава,

227
00:10:32,000 --> 00:10:36,000
а не с колониалното създаване на африканската държава,

228
00:10:36,000 --> 00:10:40,000
и имаш една напълно различна история.

229
00:10:40,000 --> 00:10:42,000
Наскоро говорих в университет,

230
00:10:42,000 --> 00:10:44,000
където един студент ми каза -

231
00:10:44,000 --> 00:10:46,000
срамота е,

232
00:10:46,000 --> 00:10:49,000
че нигерийските мъже са такива насилници

233
00:10:49,000 --> 00:10:52,000
като бащата - герой в моя роман.

234
00:10:52,000 --> 00:10:54,000
Казах му, че току-що съм прочела един роман

235
00:10:54,000 --> 00:10:56,000
със заглавие "Американски психар"...

236
00:10:56,000 --> 00:10:58,000
(Смях)

237
00:10:58,000 --> 00:11:00,000
...и че е срамота,

238
00:11:00,000 --> 00:11:03,000
че младите американци са серийни убийци.

239
00:11:03,000 --> 00:11:07,000
(Смях)

240
00:11:07,000 --> 00:11:13,000
(Аплодисменти)

241
00:11:13,000 --> 00:11:16,000
Е, очевидно изрекох това в пристъп на леко раздразнение.

242
00:11:16,000 --> 00:11:18,000
(Смях)

243
00:11:18,000 --> 00:11:20,000
Никога не би ми хрумнало да смятам,

244
00:11:20,000 --> 00:11:22,000
че само защото съм прочела роман,

245
00:11:22,000 --> 00:11:24,000
в който героят е сериен убиец,

246
00:11:24,000 --> 00:11:26,000
той някак е представителен

247
00:11:26,000 --> 00:11:28,000
за всички американци.

248
00:11:28,000 --> 00:11:31,000
И това не е защото съм по-добър човек от онзи студент,

249
00:11:31,000 --> 00:11:34,000
а защото, поради културната и икономическа мощ на Америка,

250
00:11:34,000 --> 00:11:36,000
аз имах много истории за Америка.

251
00:11:36,000 --> 00:11:40,000
Бях чела Тайлър, Ъпдайк, Стайнбек и Гейтскил.

252
00:11:40,000 --> 00:11:43,000
Нямах единствена история за Америка.

253
00:11:43,000 --> 00:11:46,000
Когато научих няколко години по-късно, че от писателите се очаква

254
00:11:46,000 --> 00:11:50,000
да са имали наистина нещастно детство,

255
00:11:50,000 --> 00:11:52,000
за да постигнат успех,

256
00:11:52,000 --> 00:11:54,000
започнах да се чудя как да измисля

257
00:11:54,000 --> 00:11:56,000
ужасни неща, които са ми причинили родителите ми.

258
00:11:56,000 --> 00:11:58,000
(Смях)

259
00:11:58,000 --> 00:12:02,000
Но истината е, че имах много щастливо детство,

260
00:12:02,000 --> 00:12:05,000
изпълнено със смях и любов, в много сплотено семейство.

261
00:12:05,000 --> 00:12:09,000
Имах обаче и дядовци, загинали в лагери за бежанци.

262
00:12:09,000 --> 00:12:13,000
Братовчед ми Поле почина, защото не можа да получи адекватна медицинска помощ.

263
00:12:13,000 --> 00:12:16,000
Една от най-близките ми приятелки, Околома, загина при самолетна катастрофа,

264
00:12:16,000 --> 00:12:19,000
защото нашите пожарни нямаха вода.

265
00:12:19,000 --> 00:12:22,000
Израснах под управлението на репресивни военни правителства,

266
00:12:22,000 --> 00:12:24,000
които обезцениха образованието,

267
00:12:24,000 --> 00:12:27,000
така че родителите ми понякога не получаваха заплатите си.

268
00:12:27,000 --> 00:12:31,000
И така, като дете видях как конфитюрът изчезна от масата за закуска,

269
00:12:31,000 --> 00:12:33,000
после изчезна маргаринът,

270
00:12:33,000 --> 00:12:36,000
после хлябът стана твърде скъп,

271
00:12:36,000 --> 00:12:39,000
после млякото стана на дажби.

272
00:12:39,000 --> 00:12:42,000
И най-вече, един вид нормализиран политически страх

273
00:12:42,000 --> 00:12:46,000
нахлу в живота ни.

274
00:12:46,000 --> 00:12:48,000
Всички тези истории ме правят тази, която съм.

275
00:12:48,000 --> 00:12:52,000
Но да наблягам само върху тези негативни истории

276
00:12:52,000 --> 00:12:55,000
би означавало да напправя опита си двуизмерен

277
00:12:55,000 --> 00:12:57,000
и да пренебрегна много други истории,

278
00:12:57,000 --> 00:12:59,000
които са ме формирали.

279
00:12:59,000 --> 00:13:02,000
Единствената история създава стереотипи.

280
00:13:02,000 --> 00:13:05,000
А проблемът със стереотипите

281
00:13:05,000 --> 00:13:07,000
не е, че не са верни,

282
00:13:07,000 --> 00:13:09,000
а че са непълни.

283
00:13:09,000 --> 00:13:13,000
Те превръщат една история в единствената история.

284
00:13:13,000 --> 00:13:15,000
Разбира се, Африка е континент, пълен с катастрофи.

285
00:13:15,000 --> 00:13:19,000
Има някои огромни, като ужасяващите изнасилвания в Конго.

286
00:13:19,000 --> 00:13:21,000
И някои потискащи, като факта,

287
00:13:21,000 --> 00:13:26,000
че 5000 души кандидатстват за едно свободно работно място в Нигерия.

288
00:13:26,000 --> 00:13:29,000
Но има и други истории, които не са свързани с катастрофи.

289
00:13:29,000 --> 00:13:33,000
И е много важно, точно толкова важно, да се говори за тях.

290
00:13:33,000 --> 00:13:35,000
Винаги съм усещала, че е невъзможно

291
00:13:35,000 --> 00:13:38,000
да се ангажираш подобаващо с едно място или човек,

292
00:13:38,000 --> 00:13:42,000
без да се ангажираш с всички истории на това място и този човек.

293
00:13:42,000 --> 00:13:45,000
Последицата от единствената история

294
00:13:45,000 --> 00:13:48,000
е тази: Тя ограбва хората от достойнството им.

295
00:13:48,000 --> 00:13:52,000
Прави признаването на нашата равностойна човечност трудно.

296
00:13:52,000 --> 00:13:55,000
Подчертава колко сме различни,

297
00:13:55,000 --> 00:13:57,000
отколкото колко сме сходни.

298
00:13:57,000 --> 00:13:59,000
Ами ако преди мексиканското си пътуване

299
00:13:59,000 --> 00:14:03,000
бях следвала имиграциония дебат от двете страни -

300
00:14:03,000 --> 00:14:05,000
на САЩ и мексиканската?

301
00:14:05,000 --> 00:14:09,000
Ами ако майка ми ни беше казала, че семейството на Фиде е бедно

302
00:14:09,000 --> 00:14:11,000
и работи усърдно?

303
00:14:11,000 --> 00:14:13,000
Ами ако имаме африканска телевизионна мрежа,

304
00:14:13,000 --> 00:14:17,000
която да предава различни африкански истории из целия свят?

305
00:14:17,000 --> 00:14:19,000
Онова, което нигерийският писател Чинуа Ачебе нарича

306
00:14:19,000 --> 00:14:22,000
"баланс на истории".

307
00:14:22,000 --> 00:14:25,000
Ами ако съквартирантката ми знаеше за моя нигерийски издател,

308
00:14:25,000 --> 00:14:27,000
Мукта Бакарей,

309
00:14:27,000 --> 00:14:29,000
забележителен човек, който остави работата си в една банка,

310
00:14:29,000 --> 00:14:32,000
за да последва мечтата си и да основе издателство?

311
00:14:32,000 --> 00:14:36,000
Общоприетата мъдрост беше, че нигерийците не четат литература.

312
00:14:36,000 --> 00:14:38,000
Той не беше съгласен. Усещаше,

313
00:14:38,000 --> 00:14:40,000
че хората, които могат да четат, биха чели,

314
00:14:40,000 --> 00:14:44,000
ако литературата стане достъпна за тях и могат да си я позволят.

315
00:14:44,000 --> 00:14:47,000
Скоро след като той издаде първия ми роман,

316
00:14:47,000 --> 00:14:50,000
отидох в една телевизия в Лагос, за да дам интервю.

317
00:14:50,000 --> 00:14:53,000
Една жена, работеща там като куриер, дойде при мен и каза:

318
00:14:53,000 --> 00:14:56,000
"Наистина харесах романа ви. Не ми хареса краят.

319
00:14:56,000 --> 00:14:59,000
Сега трябва да напишете продължение, и ето какво ще се случи..."

320
00:14:59,000 --> 00:15:02,000
(Смях)

321
00:15:02,000 --> 00:15:05,000
Тя продължи нататък и ми каза какво да пиша в продължението.

322
00:15:05,000 --> 00:15:08,000
Бях не само очарована, но и много трогната.

323
00:15:08,000 --> 00:15:11,000
Това беше жена, част от обикновените маси нигерийци,

324
00:15:11,000 --> 00:15:14,000
за които се смяташе, че не са читатели.

325
00:15:14,000 --> 00:15:16,000
Тя не само беше прочела книгата, но я притежаваше

326
00:15:16,000 --> 00:15:19,000
и се чувстваше в правото си да ми каже

327
00:15:19,000 --> 00:15:21,000
какво да пиша в продължението.

328
00:15:21,000 --> 00:15:25,000
Ами ако съквартирантката ми знаеше за приятелката ми Фуми Онда,

329
00:15:25,000 --> 00:15:28,000
една безстрашна жена, която води телевизионно шоу в Лагос

330
00:15:28,000 --> 00:15:31,000
и е твърдо решена да разказва историите, които предпочитаме да забравим?

331
00:15:31,000 --> 00:15:35,000
Ами ако съквартирантката ми знаеше за сърдечната процедура,

332
00:15:35,000 --> 00:15:38,000
изпълнена в болницата в Лагос миналата седмица?

333
00:15:38,000 --> 00:15:42,000
Ами ако съквартирантката ми познаваше съвременната нигерийска музика?

334
00:15:42,000 --> 00:15:45,000
Талантливи хора, пеещи на английски и пиджин,

335
00:15:45,000 --> 00:15:47,000
на игбо, йоруба и льо,

336
00:15:47,000 --> 00:15:51,000
смесвайки влияния от Джей-Зи до Фела

337
00:15:51,000 --> 00:15:54,000
и от Боб Марли до техните дядовци?

338
00:15:54,000 --> 00:15:56,000
Ами ако съквартирантката ми знаеше за жената-адвокат,

339
00:15:56,000 --> 00:15:58,000
която наскоро излезе в съда в Нигерия,

340
00:15:58,000 --> 00:16:00,000
за да предизвика един нелеп закон,

341
00:16:00,000 --> 00:16:03,000
който изискваше от жените да получават съгласието на съпруга си,

342
00:16:03,000 --> 00:16:06,000
преди да подновят паспортите си?

343
00:16:06,000 --> 00:16:09,000
Ами ако съквартирантката ми знаеше за Ноливуд,

344
00:16:09,000 --> 00:16:13,000
пълен с новатори, които правят филми въпреки огромните технически препятствия?

345
00:16:13,000 --> 00:16:15,000
Филми, толкова популярни,

346
00:16:15,000 --> 00:16:17,000
че наистина са най-добрият пример

347
00:16:17,000 --> 00:16:20,000
за нигерийци, консумиращи онова, което произвеждат.

348
00:16:20,000 --> 00:16:23,000
Ами ако съквартирантката ми знаеше за страхотно амбициозната ми фризьорка на плитчици,

349
00:16:23,000 --> 00:16:27,000
която току-що започна свой собствен бизнес за продажба на удължения за коса?

350
00:16:27,000 --> 00:16:29,000
Или за милионите други нигерийци,

351
00:16:29,000 --> 00:16:31,000
които започват бизнес и понякога се провалят,

352
00:16:31,000 --> 00:16:35,000
но продължават да подхранват амбициите си?

353
00:16:35,000 --> 00:16:37,000
Всеки път, когато съм у дома, се сблъсквам

354
00:16:37,000 --> 00:16:40,000
с обичайните източници на раздразнение за повечето нигерийци:

355
00:16:40,000 --> 00:16:43,000
провалената ни инфраструктура, проваленото ни управление.

356
00:16:43,000 --> 00:16:46,000
Но също и с невероятната жилавост на хората, които

357
00:16:46,000 --> 00:16:49,000
процъфтяват по-скоро въпреки управлението,

358
00:16:49,000 --> 00:16:51,000
отколкото заради него.

359
00:16:51,000 --> 00:16:54,000
Преподавам на семинари за писатели в Лагос всяко лято.

360
00:16:54,000 --> 00:16:57,000
Изумително е за мен колко много хора кандидатстват,

361
00:16:57,000 --> 00:17:00,000
колко много хора са нетърпеливи да пишат,

362
00:17:00,000 --> 00:17:02,000
да разказват истории.

363
00:17:02,000 --> 00:17:05,000
С моя нигерийски издател току-що основахме неправителствена организация,

364
00:17:05,000 --> 00:17:07,000
наречена "Фарафина Тръст".

365
00:17:07,000 --> 00:17:10,000
Имаме големи мечти да строим библиотеки

366
00:17:10,000 --> 00:17:12,000
да обновяваме вече съществуващи библиотеки

367
00:17:12,000 --> 00:17:15,000
и да осигуряваме книги за държавни училища,

368
00:17:15,000 --> 00:17:17,000
които нямат нищо в библиотеките си,

369
00:17:17,000 --> 00:17:19,000
а също да организираме множество семинари

370
00:17:19,000 --> 00:17:21,000
за четене и писане

371
00:17:21,000 --> 00:17:24,000
за всички хора, които нямат търпение да разкажат историите ни.

372
00:17:24,000 --> 00:17:26,000
Историите имат значение.

373
00:17:26,000 --> 00:17:28,000
Много истории имат значение.

374
00:17:28,000 --> 00:17:32,000
Историите са били използвани за прогонване и зловредност.

375
00:17:32,000 --> 00:17:36,000
Но историите могат да дават възможности, могат да очовечават.

376
00:17:36,000 --> 00:17:39,000
Историите могат да пречупят достойнството на хората.

377
00:17:39,000 --> 00:17:44,000
Но историите могат също и да поправят това пречупено достойнство.

378
00:17:44,000 --> 00:17:46,000
Американската писателка Алис Уокър е написала това

379
00:17:46,000 --> 00:17:48,000
за роднините си - южняци,

380
00:17:48,000 --> 00:17:50,000
които се преместили на север.

381
00:17:50,000 --> 00:17:52,000
Тя им представила една книга

382
00:17:52,000 --> 00:17:55,000
за южняшкия живот, който оставили след себе си.

383
00:17:55,000 --> 00:17:59,000
"Те седяха наоколо, сами четяха книгата,

384
00:17:59,000 --> 00:18:05,000
слушаха мен да чета книгата, и сякаш раят се възвърна."

385
00:18:05,000 --> 00:18:08,000
Бих искала да приключа с тази мисъл:

386
00:18:08,000 --> 00:18:11,000
че когато отхвърлим единствената история,

387
00:18:11,000 --> 00:18:14,000
когато осъзнаем, че никога няма единствена история

388
00:18:14,000 --> 00:18:16,000
за някое място,

389
00:18:16,000 --> 00:18:18,000
си възвръщаме един вид рай.

390
00:18:18,000 --> 00:18:20,000
Благодаря ви.

391
00:18:20,000 --> 00:18:28,000
(Аплодисменти)