Аз съм любител на насекомите, не от детство, между другото, но от по-късно. Когато учех за степен бакалавър, следвах зоология в Университета в Тел Авив. Някакси се влюбих в буболечките. И тогава, в рамките на зоологията, следвах курса, или дисциплината, по ентомология, науката за насекомите. И тогава си помислих, как мога да бъда практичен, или да помогна на науката на ентомологията? И тогава се преместих в света на защитата на растенията -- защита на растенията от насекоми, от лошите буболечки. И после в рамките на защитата на растенията, навлезнах в дисциплината на биологичния контрол на вредителите, който ние всъщност дефинираме като използването на живи организми за намаляването на популациите на вредителите на растения. Това е цяла дисциплина за защита на растенията, която цели да намали химикалите. И между другото, биологичния контрол на вредителите или тези добри насекоми, за които говорим, те съществуват в света от стотици хиляди години, от много дълго време. Но само през последните 120 години хората са започнали, или хората научили все повече и повече, за това как да използват този феномен на биологичния контрол, или всъщност, феномен на естествен контрол, за собствените си нужди. Защото феномена на биологичния контрол, можете да го видите в задния си двор. Просто вземете лупа. Виждате ли какво имам тук? Това е десетократно увеличение. Да, десет пъти. Просто го отворете. Просто усучете листата и виждате цял нов свят от съвсем дребни насекоми, или малки паяци от един милиметър, един и половина, два милиметра дълги, и можете да разграничите между добрите и лошите. Така че този феномен на естествен контрол съществува буквално навсякъде. Тук, пред тази сграда, сигурен съм. Просто погледнете растенията. Така че това е навсякъде, и трябва да знаем как да го използваме. Ами, нека тръгнем стъпка по стъпка и да разгледаме само няколко примера. Какво е вредител? Каква вреда всъщност нанася на растението? И кой е естествения враг, агентът на биологическия контрол, или доброто насекомо, за което говорим? Най-общо, ще говоря за насекоми и паяци, или акари, нека ги наречем така. Насекомите -- тези шестокраки организми и паяците и акарите, осмокраките организми. Нека ги разгледаме. Ето ни вредител, унищожаващ вредител, паяк акар, защото той изгражда много мрежи като паяк. Можете да видите майката между тях и две дъщери, вероятно отляво и отдясно, и едно яйце от дясната страна. И можете да видите каква вреда може да нанесе. Отдясно можете да видите листо на краставица, по средата, листо на памук, и отляво листо на домат с тези малко [неясни] листа, те буквално стават от зелени бели заради смучещите, пробождащи устни части на тези паяци. Но ето тук идва природата, която ни дава добрия паяк. Това е акар хищник -- също толкова малък като другия, между другото, един милиметър, два милиметра дълги, не повече от това, бяга бързо, ловува, преследва другите паяци. И тук можете да видите тази дама в действие от лявата страна -- просто пробожда по такъв начин, че телесни течности се стичат отляво на тези паяци. И след пет минути, това е което виждате, просто типичен труп -- сбръчкан, осмукан, мъртъв труп на паяк акар и до него, два заситени индивида на хищни акари майка от ляво, млада какавида от дясно. Между другото, те изяждат за 24 часа около пет индивида от паяците акари, от лошите акари, или 15 до 20 яйца на акарите вредители. Между другото, те са винаги гладни. (Смях) И има още един пример: листни въшки. Между другото, сега е пролет в Израел, когато температурата се повишава значително. Можете да видите тези лоши, тези листни въшки, навсякъде по растенията, върху хибискуса, върху лантана, върху младите, свежи листа от пролетното разлистване, така да се каже. Между другото, при листните въшки, те имат само женски, като Амазонките. Женските раждат женски, давайки живот на още женски. Без никакви мъжки. Партеногенеза, така да се каже. И те са много щастливи от това, очевидно. Ето тук може да видим вредата. Тези листни въшки изпускат секрет, доста лепкава, сладка течност която се нарича медена роса, и просто се разстила по горните части на растението. Ето тук може да видите типичното листо на краставица, което всъщност стана от зелено черно заради черната плесен, тъмен мухъл, която го покрива. И ето тук идва спасението, чрез тази паразитна оса. Тук не говорим за хищник. Тук говорим за паразит, не двукрак паразит, а шесткрак, разбира се. Това е паразитна оса, отново, два милиметра дълга, тънка, много бърза и добър летец. И ето тук можете да видите този паразит в действие, например в още една акробатична маневра. Тя стои лице в лице, пред жертвата си от дясно, огъвайки корема си и вкарва едно яйце, единствено яйце в телесните сокове на листната въшка. Между другото, листната въшка се опитва да избяга. Тя рита и хапе и пуска различни секрети, но нищо няма да стане, всъщност. Само яйцето на паразита ще бъде вкарано в телесните течности на въшката. И след няколко дни, в зависимост от температурата, яйцето ще се излюпи, и ларвата на този паразитоид ще изяде листната въшка отвътре. Всичко това е естествено. Това е напълно естествено. Това не е измислица, въобще. Отново, в задния ви двор, във вашия двор. Но това е крайния резултат. Това е крайния резултат: Мумии -- М-У-М-И-Я. Това е визуалния резултат от мъртва въшка. Ние ще погледнем отвътре. Всъщност, развиващ се паразитоид който след няколко минути ще е наполовина навън. Раждането е почти завършено. Можете да видите, между другото, в определени филми, и т.н. И това отнема само няколко минути. И ако това е женска, тя на момента ще се чифтоса с мъжки, и ще тръгне по света, защото времето е много кратко. Тази женска може да живее само три до четири дни, и тя трябва да даде живот на около 400 яйца. Това означава че тя се нуждае от 400 лоши въшки, за да сложи нейните яйца в техните телесни сокове. И това разбира се не е краят. Има цяла плеяда от естествени врагове и това всъщност е само последния пример. Отново, първо ще започнем с вредителя: трипси (вид дребни насекоми). Между другото, всичките тези странни имена -- няма да ви безпокоя с латинските имена на тези създания, добре, само популярните имена. Но това е симпатичен, деликатен, много лош вредител. Можете да видите това, сладки чушки. Това не е просто екзотична, орнаментална сладка чушка, това е сладка чушка, която не се яде, защото страда от вирусна болест, предавана от тези възрастни трипси. И тук идва естествения враг, мъничка буболечка пират, мъничка, защото е относително малка. Тук можете да видите възрастната, черната, и две млади. И отново, в дейтствие. Възрастната пронизва вредителите трипси, изсмуквайки ги само за няколко минути, просто отивайки към следващата жертва, продължавайки нататък. И ако разпространим няколко от тези малки насекоми, от добрите, например, в насаждение от сладки чушки, те отиват в цветовете. И вижте, това цвете е наситено с хищни насекоми, с добрите, след като са изтребили лошите, трипсите. Това между другото е много положителна ситуация. Няма вреда за развитието на плода. Няма вреда за плодовете. Всичко е просто чудесно при тези обстоятелства. Но отново, въпросът е, тук ги видяхте един срещу друг -- вредителя и естествения враг. Това, което правим е всъщност следното. В северен Израел, в кибуца Сде Елияху, има съоръжение за масово производство на тези естествени врагове. С други думи, това което правим там, ние увеличаваме, ние увеличаваме естествения контрол, или феномена на биологичния контрол. И върху 35 000 квадратни метри от свръхмодерни парници, там, ние произвеждаме масово тези хищни акари, тези мънички буболечки, тези паразитни оси, и т.н., и т.н. Много различни видове. Между другото, те имат много хубава обкръжаваща среда. Можете да видите Йорданските планини от едната страна и Йорданската долина от другата страна, хубава, мека зима и приятно, топло лято, което е страхотно условие за масово производство на тези същества. И между другото, масовото производство не е генетическа манипулация, Няма ГМО, генетично модифицирани организми, никакви. Ние ги взимаме от природата, и единственото нещо, което правим, е да им дадем оптимални условия, в парниците, или в климатизирани стаи, за да се размножават, умножават и възпроизвеждат. И това е, което получаваме, всъщност. Можете да видите под микроскоп. Можете да видите в горния ляв ъгъл, един единствен хищен акар. И това е цял куп хищни акари. Виждате тази ампула. Виждате я. Имам един грам от тези хищни акари. Един грам са 80 000 индивида, 80 000 индивида са достатъчни за да контролират един акър, 4000 квадратни метра, от ягодови засаждения срещу паяци акари за целия сезон, от почти една година. И ние може да произведем от това, вярвайте ми, няколко дузини килограми на годишна основа. Така че това е, което наричам увеличаване на феномена. И не, ние не нарушаваме баланса. Точно обратното, защото ние го доставяме до всеки парцел с културни насаждения, където баланса е вече нарушен от химикалите, тук ние идваме с тези естествени врагове, за да обърнем малко хода на колелото, и за да доставим по-добър естествен баланс на земеделския парцел чрез намаляване на тези химически вещества. Това е цялата идея. А какво е въздействието? В тази таблица, всъщност, можете да видите какво е въздействието от успешен биологичен контрол с добри буболечки. Така например, в Израел, където използваме повече от 1000 хектара -- 10 000 дунами в израелски термини -- с биологични вредители, контролиращи сладки чушки, под закрила, 75 на сто от пестицидите всъщност бяха намалени. И при израелските ягоди, дори повече -- 80 процента от пестицидите, особено тези, насочени срещу вредителите акари по ягодите. Така че въздействието е много осезаемо. И така изниква въпроса, особено ако попитате производителите, земеделците: Защо биологичен контрол? Защо добри буболечки? Между другото, броят на отговорите, които ще получите, се равнява на броя на хората, които ще попитате. Но ако отидете, например, на това място, югоизточен Израел, областта Арава над Голямата рифтова долина, където наистина първокласната -- перлата на израелското селското стопанство се намира, особено в парникови условия -- ако карате по пътя към Ейлат, ще видите това в средата на пустинята. И ако се приближите, определено можете да видите това, баби и дядовци с внуците си, разпространяващи естествените врагове, добрите буболечки, вместо да носят специални дрехи и газови маски и да пръскат с химикали. Така че безопасност, по отношение на прилагането, това е отговора на първо място, който получаваме от производителите, запитани защо използват биологически контрол. Номер две, много производители всъщност са ужасени от идеята за съпротивление, че вредители ще станат устойчиви на химикалите, в нашия случай, че дифтерията ще стане устойчива на антибиотиците. Това е същото и може да се случи много бързо. За щастие, при биологическия контрол, или дори естествения контрол, резистентността се среща изключително рядко. Почти не се случва. Тъй като това е еволюция; това е естественото съотношение, за разлика от устойчивостта, която се случва при химикалите. И на трето място, общественото търсене. Търсенето на обществото -- колкото повече обществеността настоява за намаляване на химикалите, толкова повече земеделските производители осъзнават факта, че би трябвало, доколкото могат и доколкото е възможно, да заменят химическото контролиране с биологически контрол. Дори и тук, има и друг производител, виждате ли, който много се интересува от буболечките, лошите и добрите, носейки тази лупа на главата си, просто разхождайки се безопасно сред нейните насаждения. И накрая, искам всъщност да се спра на моята идея, или, всъщност, на моята мечта. Защото, разбирате ли, това е реалността. Погледнете разликата. Ако вземем общия оборот на индустрията по биологически контрол в световен мащаб, това са 250 милиона долара. И вижте цялостното производство на пестициди във всички култури по целия свят. Мисля, че е стократно повече или нещо подобно. 25 милиарда. Така че има огромна разлика за преодоляване. Така че, всъщност, как можем да го постигнем? Как можем да преодолем, или да намалим, тази разлика в течение на годините? На първо място, трябва да намерим по-енергични добри и надеждни биологични решения, по-добри буболечки, които можем или да произвеждаме масово, или всъщност да опазваме в полетата. На второ място, да се създаде още по-интензивно и строго публично искане за намаляване на химикалите в областта на пресните селскостопански продукти. И на трето място, също така да повишим информираността на земеделските производители за потенциала на тази индустрия. И тази разлика наистина се стеснява. Стъпка по стъпка, тя намалява. Мисля, че това е последния кадър: Всичко, което казваме, можем всъщност да го изпеем, дайте шанс на природата. Така че аз го казвам от името на всички вносители на петиции и имплементатори на биологическия контрол в Израел и в чужбина, наистина дайте шанс на природата. Благодаря ви. (Ръкопляскания)