Това е Фейсбук профила на Нина Родригес.

Този потребител имаше три различни профила

и 890 деца на възраст от 8 до 13 години
в списъка от приятели.

Това са откъси от чата с едно от децата.

Ето точно копие от чата,

защото е част от разследване.

Детето вече изпращало лични снимки

докато родителите му се усетят
какво се случва.

Разследването на полицията ги довело
до къща.

Това била спалнята на момичето.

Всъщност Нина била 24 годишен мъж,

който правел това с доста деца.

Михаела Ортега била на 12,

когато се срещнала с новата си
Фейсбук приятелка,

също 12 годишна...

Прякорът ѝ бил "Rochi de River"

Всъщност тя се сприятелила с 
Джонатан Луна - 26 годишен мъж.

Когато накрая го заловили,

той признал, че я убил,
защото отказала да прави секс с него.

Той имал четири Фейсбук профила

и 1700 жени в контакт листа си;

90 процента от тях под 13 годишни.

Има два различни типа "груминг":

възрастен се свързва с дете
по Интернет,

и чрез манипулации и лъжи,

го подвежда към сексуален подтекст -

през обсъждане на секс теми,

споделяне на лични снимки,

записи на детето през уебкамера

или чрез уреждане на срещи на живо.

Това е "груминг".

Това се случва и става все по-често.

И въпросът е:
Какво ще направим?

Защото, децата са сами в това.

Те свършват вечерята, отиват си по стаите,

затварят вратата,

сядат на компютъра или взимат смартфона

и влизат в една стая,

в един клуб.

Помислете за секунда,
какво казах току-що:

те са на място пълно с непознати

без правила и задръжки.

Интернет прескача физическите ограничения.

Когато сме сами в спалнята

и влезнем онлайн

всъщност не сме сами.

Има поне две причини
да не му обръщаме внимание,

или поне не по правилния начин.

Първо си мислим, че всичко
случващо се е "виртуално"

Всъщност му казваме "виртуален свят"

Ако погледнете в речника,

виртуално е нещо, което
изглежда, че съществува, но не е реално.

И ние използваме тази дума
като говорим за Интернет:

нещо нереално.

И това е проблема с груминга.

Той е реален!

Дегенерирали, перверзници използват
интернета, за да малтретират момчета и момичета

и се възползват и от това,
че децата и родителите им считат,

че каквото се случва онлайн,
всъщност не е реално.

Преди няколко години с колеги 
основахме НПО "Аржентина Киберсигурност"

с идеята да насочим вниманието
към онлайн сигурността.

През 2013, участвахме в срещи

и комисии обсъждайки

законодателни инициативи
срещу груминга.

Помня, че много хора мислеха,

че груминга е само с цел

да се уреждат срещи на живо с
дете, за да прави секс с него.

Но те не мислеха какво се случва
с децата станали участници

в разговори за секс
с възрастен без да го знаят,

или които са споделяли интимни снимки
мислейки, че само друго дете ще ги види,

или по-лошо,

които са се оставили да им направят видео
през уебкамерата им.

Никой не смяташе това за принуда.

Вероятно много от вас намират за странно
как някой може да малтретира друг

без физически контакт.

Ние сме програмирани да мислим така.

Аз знам, защото и аз мислех така.

Бях просто един експерт по 
информационна сигурност,

докато не ми се случи следното.

В края на 2011,

в малък град в провинцията на Буенос Айрес

беше първия път като чух за това.

След едно мое участие,

се видях с родителите на 11 годишно момиче
жертва на груминг.

Мъж я беше манипулирал да

маструбира пред собствената си уебкамера,

и я беше заснел.

И беше качил видеото на няколко уебсайта.

Родителите ѝ ме молиха през сълзи,

да им кажа магическата формула

как да изтрият тези материали от Интернет

Скъса ми се сърцето

и ме промени завинаги

това, да им разбия надеждите,
като им казах, че е твърде късно:

материалите веднъж попаднали в Интернет

няма начин да се контролират.

От този ден, си мисля за това момиче

как се буди сутрин,
закусва със семейството си,

които са гледали видеото,

и среща хора по пътя си за училище,

които са я виждали гола,

пристига в училище и играе с приятели,
които са гледали видеото.

Това вече е нейният живот.

Разголен.

Разбира се, никой не я е насилил физически.

Но нима това не е сексуално насилие?

Ние ползваме различен аршин
при сравняване на физически и дигитални неща.

И се ядосвме на социалните мрежи,

защото ако сме ядосани на себе си

е доста по-болезнено и по-вярно.

И това ни води до втората причина
да не обръщаме внимание на въпроса.

Ние сме убедени, че децата

нямат нужда от помощта ни,

те са "големи разбирачи" на
новите технологии.

Когато бях дете

в един момент родителите ми
ме оставиха да ходя сам до училище.

След като години ме бяха водили за ръка,

един ден ме викаха да си поговорим,

дадоха ми ключове от къщи,

и казаха,"Бъди много внимателен;
не ги давай на никой,

ходи по пътя, който ти показахме,
прибирай се навреме,

пресичай на ъгъла
и се оглеждай и в двете посоки,

и каквото и да става,
не говори с непознати."

Аз знаех всичко за ходенето,

и въпреки това имаше възрастен,

който да се погрижи за мен.

Знаейки как да правиш нещо е едно,
друго е да знаеш как,

да го практикуваш сигурно.

Представете си ситуацията:

Аз съм на 10-11 години,
събуждам се сутринта,

родителите ми дават ключовете и казват,

"Себа, вече можеш да ходиш сам на училище"

И като се прибера по-късно,

да кажат, "Ти трябваше да се върнеш навреме."

И две седмици по-късно,

да споменат "Знаеш ли,

трябва да пресичаш на ъгъла,

и да се оглеждаш в двете посоки."

И след две години, да ми кажат,

"И не говори с непознати."

Звучи абсурдно, нали?

Имаме същото абсурдно отношение
към технологиите.

Даваме пълен достъп на децата
и гледаме дали един ден,

рано или късно,

ще се научат как да се пазят.

Да знаеш как се прави нещо
и да го правиш сигурно,

са различни неща.

И обсъждайки това с родители,

те често казват,

че не се интересуват от
технологии и социални мрежи.

Аз винаги им опонирам с това,
дали се интересуват от децата си.

Като родители, дали се интересуваме
или не от технологии

е същото, като дали се интересуваме
или не от децата си.

Интернет е част от живота им.

Технологиите ни принуждават да преосмислим
общуването между възрастни и деца.

Обучението винаги е базирано на
две основни концепции:

опит и познания.

Как да научим децата си да се пазят онлайн

ако ние нямаме опит и познания?

В днешно време възрастните,
трябва да напътстваме децата си

в често непознати за нас територии -

в места предназначени по-скоро за тях.

Невъзможно е да намерите отговор,

без да разучите нови неща -
неудобни неща,

неща, с които не сте свикнали.

Сигурно много от вас мислят, 
че за мен е лесно,

защото съм сравнително млад.

И до едно време беше така.

Беше.

До миналата година,

когато усетих тежестта на годинките,

отварайки за пръв път Снапчат.

(Смях)

(Аплодисменти)

Въобще не вдянах.

Стори ми се безмислено,

ненужно и трудно за разбиране;

изглеждаше като камера!

Нямаше меню опции!

За първи път усетих бездната,
която понякога има

между деца и възрастни.

Но и усетих възможността 
да направя правилното нещо,

да напусна зоната си на комфорт

Никога не съм смятал, 
че някога ще ползвам Снапчат,

но помолих братовчедката тийнейджърка

да ми покаже как го ползва.

Също я питах за какво го ползва.

Къде му е забавното?

Доста добре си поговорихме.

Тя ми показа нейния Снапчат,
разказа ми неща,

сближихме се, посмяхме се.

Вече го ползвам.

(Смях)

Не знам дали го ползвам правилно,

но най-важното е, че вече го знам 
и го разбирам.

Ключово беше да превъзмогна началния шок

и да опитам нещо ново.

Нещо ново.

Сега, имаме възможност 
да си говорим за нови неща.

Кое приложение си е дръпнала наскоро?

Коя социална мрежа ползва 
да си общува с приятелите?

Какви видове неща си споделят там?

Някога заговарял ли я е непознат?

Дали можем да имаме такива разговори 
между деца и възрастни?

Трябва да се постараем да ги имаме.

Сега, много деца ни слушат.

Понякога като ходим по училищата 
да правим лекции

или през социалните мрежи,
децата ни питат и ни казват неща,

които не биха споделили с техните 
родители или учители

Децата споделят - "Те не ни познават."

Тези деца трябва да знаят

какви са рисковете от това да са онлайн,

как да се предпазват,

но също така, както и за всичко останало,

децата могат да научат това 
от всеки възрастен.

Сигурността онлайн трябва да бъде 
тема за разговор

във всяка къща и във всяка класна 
стая в страната.

Проучването ни от тази година показа,

че 15 процента от училищата твърдят, 
че са имали случаи на груминг

в тяхното училище.

И този процент расте.

Технологиите промениха всеки 
аспект от живота ни,

както рисковете, пред които се 
изправяме

така и начините как да се предпазим.

Грумингът го доказва по един 
от най-болезнените начини:

като въвлича децата ни.

Ще направим ли нещо 
да го предотвратим?

Решението започва с нещо 
толкова лесно, като

да говорим за него.

Благодаря ви!

(Аплодисменти)