Искам да погледнете това бебе.
Това, към което сте привлечени са нейните очи
и кожата която бихте искали да докоснете.
Но днес ще говоря за нещо, което не можете да видите,
това което се случва в нейния малък мозък.
Модерните средства на неврологията
ни демонстрират, че това, което се случва там
е нищо по-малко от ядрена физика.
И това, което научаваме
ще хвърли малко повече светлина
върху онова, което романтичните писатели и поети
описват като "небесната откритост"
на детското съзнание.
Това, което виждаме тук
е една майка в Индия,
и тя говори Коро,
което е новооткрит език.
Тя говори на бебето си.
Това, което майката --
и 800-те души, които говорят Коро в света --
разбират е, че ако искат да запазят този език,
те трябва да го говорят на бебетата.
И в това се крие критична загадка.
Защо не може да се запази езика,
като се говори на вас и на мен, на възрастните?
Ами, това има нещо общо с мозъка.
Това, което виждаме тук
е, че езикът има критичен период на заучаване.
Начинът, по който трябва да се чете този слайд е като гледате за вашата възраст по хоризонталната ос.
(Смях)
И виждате по вертикалата
уменията ви за придобиване на втори език.
Бебетата и децата са гении,
докато станат на седем,
и след това има систематично спадане.
След пубертета, изчезваме от картата.
Нито един учен не оспорва тази крива,
но лабораториите по целия свят
се опитват да разберат защо това става по този начин.
Работата в моята лаборатория се фокусира
на първия критичен период в развитието --
и това е периода, в който
бебетата се опитват да разберат кои звуци се използват в техния език.
Смятаме, че чрез изучаване на начина, по който звуците са научават,
ще имаме модел за останалата част на езика,
и може би и за критичните периоди, които могат да съществуват
в детска възраст за социалното, емоционалното
и когнитивното развитие.
Така че ние изучаваме бебетата
с помощта на техника, която използваме по целия свят,
и чрез звуците на всички езици.
Бебето седи в скута на родителя,
и ние ги обучаваме да обръщат глава, когато звукът се променя --
като например от "аа" на "ии".
Ако направят това в подходящото време,
черната кутия се осветява
и една панда удря барабан.
Шестмесечно бебе обожава задачата.
Какво сме научили?
Ами, децата по цял свят
са, както обичам да ги описвам,
като граждани на света;
те могат да разпознават всички звуци на всички езици,
независимо в коя страна тестваме и какъв език използваме.
И това е забележително, защото вие и аз не можем да правим това.
Ние сме обвързани с културата ни слушатели.
Ние можем да различаваме звуците в собствения ни език,
но не и в чужди езици.
Така възниква въпросът,
кога тези граждани на света
се превръщат в обвързаните с езика слушатели, каквито сме ние?
И отговорът е: преди първия им рожден ден.
Това, което виждате тук е изпълнението на задачата за обръщане на главата
при бебета изпитвани в Токио и в Съединените щати,
тук в Сиатъл,
докато те слушаха за "ра" и "ла" --
звуци важни в английския, но не и в японския.
Така че от шест до осем месечна възраст бебетата са напълно равностойни.
Два месеца по-късно нещо невероятно се случва.
Бебетата в Съединените Щати се справят много по-добре,
бебета в Япония се справят много по-зле,
но и двете групи бебета
се подготвят точно за езика, който ще заучават.
Така че въпросът е, какво се случва
през този критичен двумесечен период?
Това е периодът свързан с развитието на звука,
но какво се случва там?
Две неща се случват.
Първото е, че бебетата ни слушат внимателно
и те си водят статистически сметка, докато ни слушат да говорим --
те си правят статистическо заключение.
И така чуйте две майки, които говорят на бебешки (букв. майчин) --
универсалния език, който използваме, когато говорим на деца --
първо на английски и после на японски.
(Видео) Английска майка: Ах, обичам твоите големи сини очи --
толкова красиви и приятни.
Японска майка: [Японски]
Патриша Кул: По време на образуването на словото,
когато бебетата слушат,
това което правят е да си водят статистика,
за езика, който чуват.
И тези разпределения нарастват.
И това, което сме научили е,
че бебетата са чувствителни към статистическите данни,
и статистиката в японския и английския е много, много различна.
Английския има много Р-та и Л-та,
показва разпределението.
А разпределението в японския е съвсем различно,
където виждаме група от междинни звуци,
която е известна като японско Р.
Така че бебетата абсорбират
статистиката на езика,
и тя променя мозъците им;
тя ги променя от гражданите на света
до обвързаните с културата слушатели, каквито сме ние.
Но ние като възрастни
повече не усвояваме тези статистически данни.
Ние сме ръководени от представянията в паметта,
които са формирани в началото на развитието ни.
Така че това, което виждаме тук
е променяне на моделите ни за това, за което се отнася критичния период.
Ние твърдим от математическа гледна точка,
че изучаването на езиков материал може да се забави,
когато нашите разпределения се стабилизират.
Това повдига много въпроси за двуезичните хора.
Двуезичните хора трябва да съхраняват два комплекта от статистистически данни
в ума си наведнъж и да ги сменят, един след други,
в зависимост от това с кого говорят.
Така че ние се запитахме,
могат ли бебетата да приемат статистически данни от чисто нов език?
И ние го изпробвахме, като изложихме американски бебета,
които никога не бяха чували друг език,
на китайски за първи път по време на критичния период.
Знаехме, че когато многоезични бебата бяха тествани
в Тайпе и Сиатъл с китайски звуци,
те показаха еднакъв модел.
На шест, осем месеца, те бяха напълно равностойни.
Два месеца по-късно се случва нещо невероятно.
Но тайванските бебета стават все по-добри, не американските бебета.
Това, което направихме, беше да изложим американските бебета
през този период на китайски.
Беше нещо като китайски роднини, които идват на посещение в продължение
на месец и се преместват във вашата къща
и говорят с бебетата в продължение на 12 сесии.
Ето как изглеждаше в лабораторията.
(Видео) Човек, говорещ китайски: [Китайски]
ПК: И така, какво направихме на малките им мозъци?
(Смях)
Трябваше да организираме контролна група,
за да се уверим, че простото влизане в лабораторията
не подобрява уменията ви по китайски.
Така че група от бебета дойде и слушаше английски език.
И можем да видим от графиката,
това, че бяха изложени на английски език не подобри китайския им.
Но вижте какво се случи с бебета,
които бяха изложени на китайски за 12 сесии.
Те бяха толкова добри, колкото бебетата в Тайван,
които бяха слушали в продължение на 10 месеца и половина.
Това, което доказахме
е, че бебетата възприемат статистически данни от нов език.
Каквото и да поставите пред тях, те ще вземат статистически данни от него.
Но ние се чудехме каква роля
играеха хората
в това учебно упражнение.
Така че ние взехме друга група от деца,
в която децата получиха същата доза, същите 12 сесии,
но пред телевизора,
и друга група от бебета, които бяха изложени само на аудио
и гледаха плюшено мече на екрана.
Какво направихме с техните мозъци?
Това, което виждате тук е аудио резултата --
никакво научаване --
и видео резултата --
никакво научаване.
Необходимо е човешко същество
за бебетата, за да получат техните статистически данни.
Социалния мозък контролира
кога бебетата получават техните статистически данни.
Искаме да влезем вътре в мозъка
и да видим това нещо да се случва,
докато бебетата стоят пред телевизора,
за разлика, от когато са пред хора.
За щастие, имаме една нова машина,
магнетоенцефалограф (МЕГ),
която ни позволява да направим това.
Прилича на сешоар от Марс.
Но е напълно безопасна,
напълно ненатраплива и тиха.
Става въпрос за точност до милиметъра
по отношение на пространството,
и точност до милисекундата,
използвайки 306 СУКМ --
това са свръхпроводящи
устройства за квантова намеса --
за да доловят магнитните полета,
които се променят докато мислим.
Ние сме първите в света,
които записват бебета
в МЕГ машина,
докато те се учат.
Това е малката Ема.
Тя е на шест месеца.
И тя слуша различни езици
в слушалките, които са на ушите и.
Можете да видите, че тя може да се движи наоколо.
Ние проследяване главата и
с малки топчици в шапката,
така че тя е свободна да се движи съвсем непринудено.
Това е техническо постижение.
Какво виждаме?
Виждаме мозъка на бебето.
Докато бебето чува думи на неговия език,
слуховите области се осветяват,
и впоследствие районите около тях,
които смятаме, че са свързани с последователността,
съгласуват мозъка с различни области,
и причинно-следствена връзка,
една област на мозъка причинява друга да се активира.
Ние се впускаме
в грандиозен и златен век
на познание за развитието на детския мозък.
Ще можем да видим детския мозък,
докато те изпитват емоции,
докато те се учат да четат и говорят,
докато те решават математическа задача,
докато имат идея.
И ще бъдем в състояние да измислим мозъчни интервенции
за деца, които имат трудности при учене.
Точно както поетите и писателите го описват,
ще можем да видим, мисля,
чудната откритост,
пълна и абсолютна откритост,
на ума на детето.
Докато изследваме детския мозък,
ще разкрием дълбоки истини,
за това, какво означава да бъдеш човек,
и в този процес,
може би ще успеем да запазим нашите умове отворени за познание
през целия ни живот.
Благодаря ви.
(Ръкопляскания)