Студентите ми често ме питат:

"Какво е социологията?"

И аз им отговарям: "Това е наука за

начина, по който човешките същества

са моделирани от неща, които не могат да видят."

А те казват: "Добре, как мога да стана социолог?

Как мога да разбера тези невидими сили?"

А аз отговарям: "Емпатия.

Започни с емпатия.

Всичко започва с емпатия.

Събуй си обувките

и обуй обувките на друг човек."

Ето, ще ви дам пример.

Представям си живота си,

ако преди сто години

Китай беше най-мощната нация в света

и те бяха дошли в САЩ

да търсят въглища,

и ако бяха намерили много въглища точно тук.

И ако скоро те започнеха да изпращат тези въглища

тон по тон,

влак по влак, кораб по кораб

обратно към Китай и в други части на света.

И ако от това бяха натрупали богатства

и построили красиви градове,

всички захранвани от тези въглища,

а тук в Съединените Щати

ние ставахме свидетели на отчаяние, бедност.

Ето това видях.

Видях хора, които се бореха да оцелеят,

без да знаят какво става и какво ги очаква.

И тогава си зададох въпроса.

Казах си: "Как е възможно да сме толкова бедни тук в Съединените Щати,

при положение че въглищата са толкова ценен ресурс,

струват толкова много?"

И осъзнах, че

понеже китайците си създали

малка управляваща класа тук в Щатите,

която откраднала всички тези пари и цялото това богатство за тях.

А ние, мнозинството от нас

се бореше да оцелее.

А китайците даваха на този малоброен управляващ елит

множество оръжия и изтънчени технологии,

които да подсигурят, че хора като мен

няма да говорят срещу тези взаимоотношения.

Звучи ли ви познато?

И те правеха неща като това, да обучават американците

да защитават въглищата.

И навсякъде имаше китайски символи --

навсякъде, които постоянно напомняха.

А в Китай,

какво казват в Китай?

Нищо. Те не говорят за нас. Те не говорят за въглищата.

Ако ги питате,

те ще ви кажат: "Е, нали знаете, на нас ни трябват въглищата.

Така, де. Няма да си изключа термостата.

Не може да очаквате това."

Аз се ядосвам и се гневя

като повечето средностатистически хора.

Ние се борим срещу това и настава грозна действителност.

А китайците отговарят по много грозен начин.

И преди да разберем, те изпращат танковете,

а после -- и войските.

Много хора умират

и ситуацията е много, много трудна.

Можете ли да си представите какво е чувството

да сте в моите обувки?

Можете ли да си представите да излезете от тази сграда

и да видите танк отсреща

или камион с войници?

Само си представете как бихте се чувствали.

Защото знаете защо са тук и какво правят тук.

И вие изпитвате гняв и страх.

Ако можете -- ето това е емпатия. Това е емпатия.

Оставихте вашите обуви и обухте моите.

И вие трябва да го почувствате.

Добре, това е за загряване.

Това е загрявката.

Сега ще направим

истинския радикален експеримент.

И така, за останалата част от моята презентация бих искал

да обуете обувките

на един обикновен арабски мюсюлманин,

който живее в Близкия изток,

по-точно -- в Ирак.

За да ви помогна,

вероятно сте член на семейство от средната класа в Багдад

и искате най-доброто за вашите деца.

Искате те да имат по-добър живот.

И гледате новините, следите,

четете вестници, ходите в кафенето с вашите приятели

и четете новините от целия свят.

Понякога дори гледате сателитна телевизия,

CNN от Съединените Щати.

Така че имате представа какво мислят американците.

Но наистина искате само по-добър живот.

Това искате.

Вие сте арабин мюсюлманин от Ирак.

Искате по-добър живот за себе си.

И така, нека ви помогна.

Нека ви помогна с някои неща,

които може би си мислите.

Номер едно: това нахлуване на вашата земя

през последните 20 години, а и преди това,

причината, поради която някой се интересува от вашата страна, и особено САЩ,

е петролът.

Всичко е заради петрола. Вие го знаете. Всички го знаят.

Хората в САЩ знаят, че е заради петрола.

Това е защото някой друг

има планове за вашите природни богатства.

Това е ваш ресурс, не е ничий друг.

Това е вашата земя, вашият ресурс.

Някой друг има планове за него.

И знаете ли защо имат планове?

Знаете ли защо са му хвърлили поглед?

Защото имат цяла икономическа система,

която зависи от този петрол --

чуждия петрол,

петрол от други краища на света, който не им принадлежи.

И какво друго си мислите за тези хора?

Американците, те са богати.

Е, хайде де, те живеят в големи къщи, карат големи коли,

всички са руси, имат сини очи, щастливи са.

Така си мислите. Това не е вярно, разбира се,

но това е впечатлението от медиите и така си ги преставяте.

И имат големи градове,

а градовете зависят от петрола.

А вкъщи какво виждате?

Бедност, отчаяние, борба.

Вижте, вие не живеете в богата страна.

Това е Ирак.

Това виждате.

Виждате хора, които се борят за оцеляване.

Не е лесно; виждате голяма бедност.

И това предизвиква определени чувства у вас.

Тези хора имат планове за вашия ресурс.

Това виждате.

Виждате и нещо друго, за което говорите,

американците не говорят за това, но вие говорите.

Има го и това -- въоръжаването на света,

което е централизирано именно там -- в САЩ.

И на САЩ се пада

почти половината

от световните военни разходи --

4% от населението на света.

Усещате го, виждате го всеки ден.

Това е част от живота ви.

И го обсъждате с вашите приятели.

Четете за това.

Когато Садам Хюсеин беше на власт,

на американците не им пукаше за неговите престъпления.

Когато обгазяваше кюрдите и Иран,

на тях не им пукаше.

Но когато стана въпрос за петрола,

някак си изведнъж всичко стана важно.

И виждате и нещо друго --

Съединените Щати,

центърът на демокрацията в света,

те като че ли не подкрепят

демократичните страни по света.

Има много страни, страни, които произвеждат петрол,

които не са много демократични, но са подкрепяни от САЩ.

Странно е.

И тези нападения, тези две войни,

10 години санкции,

8 години окупация,

бунтът, който отприщи твоя народ,

смъртта на стотици хиляди

граждани,

всичко това заради петрола.

Няма какво друго да си мислиш.

Говорите за това.

Това е винаги първата ти мисъл.

Казваш си: "Как е възможно?"

И този мъж, това би могъл да бъде всеки мъж --

дядо ти, чичо ти,

баща ти, синът ти,

съседът, твоят професор, твоят студент.

Преди е живял живот, изпълнен с щастие и радост,

и изведнъж болка и скръб.

Всички в твоята страна

са били докоснати от насилието,

кръвопролитието, болката,

ужаса, всички!

Няма човек в твоята родина,

който да не е засегнат.

Но има и нещо друго.

Има и нещо друго относно тези хора,

американците, които са там.

Има и нещо друго, което виждаш и което те не виждат.

Какво виждаш? Те са християни.

Те са християни.

Почитат християнския бог, носят кръстове, библии.

На библиите им има надпис:

"Американска армия".

И техните водачи, техните водачи:

преди да изпратят своите синове и дъщери

да се бият в твоята родина

(и ти знаеш за какво),

та преди да ги изпратят,

те отиват на църква и се молят на християнския си бог

да ги закриля и напътства.

Защо?

Ами очевидно, когато хората умират във войната,

те са мюсюлмани, иракчани,

не са американци.

Ти не искаш да умират американци. Затова закриляй нашите войски.

И това предизвиква чувства в теб.

Разбира се, че предизвиква.

И те вършат чудесни неща тук.

Четеш за това, слушаш за това.

Те са тук, за да строят училища и да помагат на хората -- това правят.

Правят чудесни неща, но правят и лоши неща,

и не можеш да кажеш къде е разликата.

И идва някой като генерал-лейтенант Уилям Бойкин,

който ти казва, че твоят бог е фалшив.

Твоят бог е идол, а неговият е истинският бог.

Решението на проблема в Близкия Изток, според него,

е всички да приемат християнството --

само да се отърват от твоята религия.

И ти го знаеш. американците не четат за този човек.

Те не знаят нищо за него, но ти знаеш.

И разказваш за него. Разказваш какво говори.

И това е сериозно.

Той беше един от главнокомандващите при второто нападение над Ирак.

И ти си мислиш: "Боже, ако този човек говори така,

значи и всички войници говорят така."

А и тази дума.

Джордж Буш нарече тази война "кръстоносен поход".

А американците си мислят: "Ами, кръстоносен поход,

все едно. Не знам."

Знаеш какво означава.

Това е свещена война срещу мюсюлманите.

Гледайте сега, нападнете ги, покорете ги и им вземете ресурсите.

Ако не се покорят, убийте ги.

Ето за това става въпрос.

И ти си мислиш: "Боже мой, тези християни идват да ни убият."

Това е страшно.

Страх те е. Разбира се, че те е страх.

И този Тери Джоунс --

този, който иска да изгори корана.

А американците казват: "О, той е пълен идиот.

Бивш мениджър на хотел.

Има 30-40 членове на неговата църква."

Присмиват му се. Но ти не му се присмиваш.

Защото, поставено в контекста,

всичко пасва.

Имам предвид, естествено е, че американците приемат така нещата.

Затова и хората в Близкия Изток, не само в твоята страна,

протестират.

"Иска да изгори корана, нашата свещена книга.

Тези християни, кои са тези християни?

Толкова са зли, толкова са подли --

само това ги интересува."

Ето това си мислиш като арабин мюсюлманин,

като иракчанин.

Естествено, че така ще си мислиш.

И братовчед ти казва:

"Хей братчет, виж този сайт.

Трябва да видиш -- лагер за изучаване на библията.

Тези християни са луди.

Тренират децата си да бъдат войници на Христос.

Водят децата си по тези лагери,

докато ги научат да казват: "Тъй вярно",

да хвърлят гранати и как да се грижат за оръжията.

Виж сайта.

Отгоре е написано "Американска армия".

Тези християни, побъркани са. Как може да причиняват това на децата си?"

И ти разглеждаш тази страница.

И, разбира се, християните в САЩ казват:

"О, това е някаква малка забутана църква."

Ти не го знаеш.

За теб това олицетворява всички християни.

Навсякъде в мрежата -- лагери за изучаване на библията.

И виж това:

дори учат децата си,

тренират ги по същия начин като морските пехотинци от САЩ.

Не е ли интересно?

И това те плаши, страх те е.

Виждаш тези хора.

Разбираш ли? Аз, Сам Ричардс, познавам тези хора.

Това са моите студенти, моите приятели.

Знам какво си мислят: "Ти не знаеш."

Като ги видиш,

те всъщност са други, други са.

Ето това са те за теб.

Ние не виждаме нещата по същия начин в САЩ,

но ти ги виждаш така.

Ето.

Естествено, че не си прав.

Правиш обобщения. Това не е правилно.

Не разбираш американците.

Това не е християнско нашествие.

Ние не сме там само заради петрола, а по много причини.

Грешиш. Не си разбрал.

И, естествено, повечето от вас не подкрепят бунтовете,

не подкрепят убийствата на американци,

не подкрепят терористите.

Естествено, че не ги подкрепяте. Много малко хора ги подкрепят.

Но някои от вас ги подкрепят.

И това е гледна точка.

И така, ето какво ще направим.

Събуйте обувките,

в които сте обути сега,

и обуйте отново нормалните си обувки.

Така, всеки е отново тук в залата. Добре.

Сега идва ред на радикалния експеримент.

Всички сме отново вкъщи.

Тази снимка: тази жена,

мога да я почувствам.

Чувствам я.

Тя ми е сестра,

жена, братовчедка, съседка.

Тя може да ми е всякаква.

А мъжете там, всичките на снимката.

Мога да почувствам тази снимка.

Ето това искам да направите.

Нека се върнем на първия ми пример с китайците.

Искам да отидете там.

Става въпрос само за въглища и китайците са тук в САЩ.

И искам да си я представите като китайска жена,

която получава китайското знаме,

защото нейният любим е загинал в Америка

във въстанието за въглищата.

Войниците са китайци

и всички останали са китайци.

Като американец какви чувства предизвиква у вас тази снимка?

Какво мислите за тази сцена?

Добре, пробвайте нещо друго. Нека се върнем.

Това е друга сцена.

Американка, американски войници,

американка, загубила любимия си

в Близкия Изток -- в Ирак или Афганистан.

Сега поставете се отново на мястото,

обуйте обувките

на арабския мюсюлманин от Ирак.

Какви чувства и мисли

предизвиква тази снимка,

какво чувствате по отношение на жената?

Добре.

Сега следвайте ме,

защото поемам голям риск.

И ще ви поканя да рискувате с мен.

Тези господа тук, те са бунтовници.

Хванати са от американските войници,

докато се опитват да убият американци.

И, може би, са успели. Може би.

Поставете се на мястото

на американците, които са ги хванали.

Чувствате ли тяхната ярост?

Чувствате ли, че само искате да ги хванете

и да им извиете вратовете?

Там ли сте?

Не би трябвало да е много трудно.

Само да ви паднат.

Сега, поставете се на тяхно място.

Дали са брутални убийци,

или патриоти, които защитават родината?

Кое от двете?

Чувствате ли техния гняв,

техния страх,

тяхната ярост

от това, което се е случило в тяхната страна?

Можете ли да си представите,

че вероятно някой от тях сутринта

се е навел и е прегърнал детето си,

и е казал: "Мило, ще се върна по-късно.

Излизам да защитавам свободата ти и живота ти.

Отивам да се погрижа за нас,

за бъдещето на нашата страна."

Можете ли да си го представите?

Можете ли да си представите как го казва?

Можете ли да отидете там?

Какво мислите, че чувстват?

Ето, виждате ли, това е емпатия.

Това е също така разбиране.

Сега може да попитате:

Добре, Сам, защо правиш това?

Защо от всички примери използваш точно този?"

А аз ще отговоря: "Защото... защото

вие може да мразите тези хора,

може просто да ги мразите

от дъното на душата си.

Но ако аз успея да ви накарам

да обуете техните обувки

и да извървите един инч,

само един инч,

представете си тогава какъв социологически анализ

може да направите на целия си живот?

Може да извървите цяла миля,

за да разберете

защо този кара с 40 мили в час

в бързата лента

или да разберете вашия син тийнейджър,

или съседа, който ви дразни,

като коси тревата в неделя сутрин.

Независимо за какво става въпрос, може да стигнете дотам.

И на моите студенти казвам това:

излезте от вашия мъничък свят

и влезте в нечий друг

мъничък свят

И после отново и отново, и отново.

И изведнъж всички тези мънички светове

ще се съберат в тази сложна мрежа.

И ще изградят един голям сложен свят.

И изведнъж, без да разберете,

ще виждате света по различен начин.

Всичко се е променило.

Всичко в живота ви се е променило.

И именно за това става въпрос.

Обърнете внимание на другите животи,

другите погледи.

Чуйте другите хора,

Нека се просветим.

Не казвам,

че подкрепям терористите в Ирак,

но като социолог

казвам,

че разбирам.

И сега може би, може би, вие също.

Благодаря.

(Ръкопляскане)