1
00:00:00,915 --> 00:00:06,142
Имам приятел на име Кавех Акбар,
който също е поет.

2
00:00:06,721 --> 00:00:09,494
Кавех открил в интернет тази снимка

3
00:00:09,518 --> 00:00:13,180
на анатомичното сърце на син кит,

4
00:00:13,204 --> 00:00:17,014
което учените са окачили
на кука на тавана,

5
00:00:17,038 --> 00:00:20,557
за да го наблюдават и така установили,
че сърцето на синия кит

6
00:00:20,581 --> 00:00:24,971
е достатъчно голямо, че човек може
да застане напълно изправен в него.

7
00:00:25,499 --> 00:00:28,407
Когато Кавех сподели снимката онлайн,

8
00:00:28,431 --> 00:00:30,581
той го направил с текста,

9
00:00:30,605 --> 00:00:33,228
"Това е още едно напомняне,

10
00:00:33,252 --> 00:00:39,045
че Вселената вече е написала стиха,
който мислиш да напишеш."

11
00:00:40,197 --> 00:00:43,247
Когато видях това за първи път,
бях ужасена.

12
00:00:43,271 --> 00:00:46,801
Мислех си "Стига, човече!
Опитвам се да измисля нови метафори!

13
00:00:46,825 --> 00:00:49,763
Опитвам се да открия
все още неразкрита красота.

14
00:00:49,787 --> 00:00:53,184
Какво искаш да кажеш, 
че Вселената винаги ще ме изпреварва?"

15
00:00:53,208 --> 00:00:56,768
И зная, че това не е проблем
само на поетите,

16
00:00:56,792 --> 00:01:02,024
но в дни, в които светът
ни се струва особено голям

17
00:01:02,048 --> 00:01:04,278
или твърде невъзможен

18
00:01:04,302 --> 00:01:07,321
или твърде изпълнен с величие,

19
00:01:07,345 --> 00:01:09,146
точно в тези дни се питам,

20
00:01:10,492 --> 00:01:13,733
"С какво бих могла да допринеса

21
00:01:13,757 --> 00:01:15,183
към всичко това?"

22
00:01:16,303 --> 00:01:19,472
Неотдавна гледах видео клип,
който някои от вас може да са виждали.

23
00:01:19,472 --> 00:01:22,394
Върти се из интернет 
през няколко месеца.

24
00:01:22,418 --> 00:01:24,963
На него са снимани птици,
наречени скорци,

25
00:01:24,987 --> 00:01:28,463
и те летят във формация,
наречена "мурмурация"

26
00:01:28,487 --> 00:01:31,413
което най-общо е
просто голям облак от птици.

27
00:01:31,940 --> 00:01:35,907
И някой е успял да направи
кратък клип на телефона си

28
00:01:35,931 --> 00:01:38,241
от полета на тези скорци.

29
00:01:38,265 --> 00:01:41,417
В началото те са просто
безформено петно,

30
00:01:41,441 --> 00:01:44,393
и идва момент, в който птиците
променят посоката на движение

31
00:01:44,417 --> 00:01:48,875
и образуват формата на скорец

32
00:01:48,899 --> 00:01:50,550
в небето!

33
00:01:50,574 --> 00:01:51,583
(Смях)

34
00:01:51,607 --> 00:01:53,630
Още като го видях си казах,

35
00:01:53,654 --> 00:01:56,057
(Поема си дъх)
"Вселената вече е написала стиха,

36
00:01:56,081 --> 00:01:57,648
който мислиш да напишеш!"

37
00:01:57,672 --> 00:01:58,752
(Смях)

38
00:01:58,776 --> 00:02:02,066
Само че за първи път
това не ме изпълни с отчаяние.

39
00:02:02,090 --> 00:02:05,144
Вместо това си помислих,
"Добре.

40
00:02:05,168 --> 00:02:09,909
Може би не ми е работа
да измислям нещо ново.

41
00:02:09,933 --> 00:02:15,515
Може би вместо това работата ми е
да чуя какво ми показва Вселената

42
00:02:16,674 --> 00:02:21,167
и да остана отворена за това,
което Вселената предлага,

43
00:02:21,191 --> 00:02:23,676
така че когато дойде моят ред,

44
00:02:23,700 --> 00:02:26,129
да мога да покажа нещо на света,

45
00:02:26,153 --> 00:02:28,202
само за момент,

46
00:02:28,226 --> 00:02:30,460
само за колкото време ми е отделено.

47
00:02:31,942 --> 00:02:36,531
Вселената вече е написала стиха,

48
00:02:36,555 --> 00:02:39,772
който си мислиш да напишеш.

49
00:02:39,796 --> 00:02:41,483
Ето защо

50
00:02:41,507 --> 00:02:47,259
не можеш да направиш нищо
освен да посочиш към ятото скорци,

51
00:02:47,283 --> 00:02:53,408
чиито тела се издигат и спадат
в наследена хореография,

52
00:02:53,432 --> 00:02:57,205
изпълвайки небето с широка завеса,

53
00:02:57,229 --> 00:03:00,255
която, за един кратък момент,

54
00:03:00,279 --> 00:03:02,841
заема лесната за разпознаване форма

55
00:03:02,865 --> 00:03:04,524
на гигантска птица,

56
00:03:04,548 --> 00:03:06,710
размахваща криле в небето.

57
00:03:07,351 --> 00:03:11,386
Това е причината устните ви
да оформят "о",

58
00:03:11,410 --> 00:03:12,884
но не за да поемат въздух,

59
00:03:12,908 --> 00:03:15,468
а по-скоро за да изрекат,

60
00:03:15,492 --> 00:03:18,299
"О. Разбира се."

61
00:03:18,323 --> 00:03:24,412
Както се разбира, че сърцето на синия кит
е голямо колкото къща

62
00:03:24,436 --> 00:03:28,772
с достатъчно високи стаи,
които побират изправен човек.

63
00:03:28,796 --> 00:03:32,695
Разбира се, че смокинята става възможна,

64
00:03:32,719 --> 00:03:37,246
когато женската оса снася яйцата си
във вътрешността на цвета,

65
00:03:37,270 --> 00:03:40,185
умира и се разлага.

66
00:03:40,209 --> 00:03:43,925
Плодът е доказателство
за трансформацията ѝ.

67
00:03:43,949 --> 00:03:47,363
Понякога стихът е така блестящ,

68
00:03:47,387 --> 00:03:50,661
че глупавите думи няма как да го опишат.

69
00:03:50,685 --> 00:03:54,019
Понякога стихът е така истински,

70
00:03:54,043 --> 00:03:56,371
че няма кой да ти повярва.

71
00:03:56,395 --> 00:03:59,098
Аз съм птица,

72
00:03:59,122 --> 00:04:01,840
направена от птици.

73
00:04:01,864 --> 00:04:05,785
Синьото сърце е къща,
в която можеш да застанеш прав.

74
00:04:05,809 --> 00:04:08,113
Умирам

75
00:04:08,137 --> 00:04:09,797
тук,

76
00:04:09,821 --> 00:04:13,404
в това цвете.

77
00:04:14,140 --> 00:04:15,895
Добре е.

78
00:04:15,919 --> 00:04:18,899
Затова съм тук.

79
00:04:18,923 --> 00:04:21,517
Вземи този плод.

80
00:04:21,541 --> 00:04:24,200
Това имам да предложа.

81
00:04:24,224 --> 00:04:26,376
Може да не е първият

82
00:04:26,400 --> 00:04:28,380
или най-добрият,

83
00:04:28,404 --> 00:04:30,994
но е единственият начин да съм сигурна,

84
00:04:31,018 --> 00:04:33,414
че изобщо съм живяла.

85
00:04:34,094 --> 00:04:40,288
(Аплодисменти)