0:00:00.915,0:00:06.142
Имам приятел на име Кавех Акбар,[br]който също е поет.

0:00:06.721,0:00:09.494
Кавех открил в интернет тази снимка

0:00:09.518,0:00:13.180
на анатомичното сърце на син кит,

0:00:13.204,0:00:17.014
което учените са окачили[br]на кука на тавана,

0:00:17.038,0:00:20.557
за да го наблюдават и така установили,[br]че сърцето на синия кит

0:00:20.581,0:00:24.971
е достатъчно голямо, че човек може[br]да застане напълно изправен в него.

0:00:25.499,0:00:28.407
Когато Кавех сподели снимката онлайн,

0:00:28.431,0:00:30.581
той го направил с текста,

0:00:30.605,0:00:33.228
"Това е още едно напомняне,

0:00:33.252,0:00:39.045
че Вселената вече е написала стиха,[br]който мислиш да напишеш."

0:00:40.197,0:00:43.247
Когато видях това за първи път,[br]бях ужасена.

0:00:43.271,0:00:46.801
Мислех си "Стига, човече![br]Опитвам се да измисля нови метафори!

0:00:46.825,0:00:49.763
Опитвам се да открия[br]все още неразкрита красота.

0:00:49.787,0:00:53.184
Какво искаш да кажеш, [br]че Вселената винаги ще ме изпреварва?"

0:00:53.208,0:00:56.768
И зная, че това не е проблем[br]само на поетите,

0:00:56.792,0:01:02.024
но в дни, в които светът[br]ни се струва особено голям

0:01:02.048,0:01:04.278
или твърде невъзможен

0:01:04.302,0:01:07.321
или твърде изпълнен с величие,

0:01:07.345,0:01:09.146
точно в тези дни се питам,

0:01:10.492,0:01:13.733
"С какво бих могла да допринеса

0:01:13.757,0:01:15.183
към всичко това?"

0:01:16.303,0:01:19.472
Неотдавна гледах видео клип,[br]който някои от вас може да са виждали.

0:01:19.472,0:01:22.394
Върти се из интернет [br]през няколко месеца.

0:01:22.418,0:01:24.963
На него са снимани птици,[br]наречени скорци,

0:01:24.987,0:01:28.463
и те летят във формация,[br]наречена "мурмурация"

0:01:28.487,0:01:31.413
което най-общо е[br]просто голям облак от птици.

0:01:31.940,0:01:35.907
И някой е успял да направи[br]кратък клип на телефона си

0:01:35.931,0:01:38.241
от полета на тези скорци.

0:01:38.265,0:01:41.417
В началото те са просто[br]безформено петно,

0:01:41.441,0:01:44.393
и идва момент, в който птиците[br]променят посоката на движение

0:01:44.417,0:01:48.875
и образуват формата на скорец

0:01:48.899,0:01:50.550
в небето!

0:01:50.574,0:01:51.583
(Смях)

0:01:51.607,0:01:53.630
Още като го видях си казах,

0:01:53.654,0:01:56.057
(Поема си дъх)[br]"Вселената вече е написала стиха,

0:01:56.081,0:01:57.648
който мислиш да напишеш!"

0:01:57.672,0:01:58.752
(Смях)

0:01:58.776,0:02:02.066
Само че за първи път[br]това не ме изпълни с отчаяние.

0:02:02.090,0:02:05.144
Вместо това си помислих,[br]"Добре.

0:02:05.168,0:02:09.909
Може би не ми е работа[br]да измислям нещо ново.

0:02:09.933,0:02:15.515
Може би вместо това работата ми е[br]да чуя какво ми показва Вселената

0:02:16.674,0:02:21.167
и да остана отворена за това,[br]което Вселената предлага,

0:02:21.191,0:02:23.676
така че когато дойде моят ред,

0:02:23.700,0:02:26.129
да мога да покажа нещо на света,

0:02:26.153,0:02:28.202
само за момент,

0:02:28.226,0:02:30.460
само за колкото време ми е отделено.

0:02:31.942,0:02:36.531
Вселената вече е написала стиха,

0:02:36.555,0:02:39.772
който си мислиш да напишеш.

0:02:39.796,0:02:41.483
Ето защо

0:02:41.507,0:02:47.259
не можеш да направиш нищо[br]освен да посочиш към ятото скорци,

0:02:47.283,0:02:53.408
чиито тела се издигат и спадат[br]в наследена хореография,

0:02:53.432,0:02:57.205
изпълвайки небето с широка завеса,

0:02:57.229,0:03:00.255
която, за един кратък момент,

0:03:00.279,0:03:02.841
заема лесната за разпознаване форма

0:03:02.865,0:03:04.524
на гигантска птица,

0:03:04.548,0:03:06.710
размахваща криле в небето.

0:03:07.351,0:03:11.386
Това е причината устните ви[br]да оформят "о",

0:03:11.410,0:03:12.884
но не за да поемат въздух,

0:03:12.908,0:03:15.468
а по-скоро за да изрекат,

0:03:15.492,0:03:18.299
"О. Разбира се."

0:03:18.323,0:03:24.412
Както се разбира, че сърцето на синия кит[br]е голямо колкото къща

0:03:24.436,0:03:28.772
с достатъчно високи стаи,[br]които побират изправен човек.

0:03:28.796,0:03:32.695
Разбира се, че смокинята става възможна,

0:03:32.719,0:03:37.246
когато женската оса снася яйцата си[br]във вътрешността на цвета,

0:03:37.270,0:03:40.185
умира и се разлага.

0:03:40.209,0:03:43.925
Плодът е доказателство[br]за трансформацията ѝ.

0:03:43.949,0:03:47.363
Понякога стихът е така блестящ,

0:03:47.387,0:03:50.661
че глупавите думи няма как да го опишат.

0:03:50.685,0:03:54.019
Понякога стихът е така истински,

0:03:54.043,0:03:56.371
че няма кой да ти повярва.

0:03:56.395,0:03:59.098
Аз съм птица,

0:03:59.122,0:04:01.840
направена от птици.

0:04:01.864,0:04:05.785
Синьото сърце е къща,[br]в която можеш да застанеш прав.

0:04:05.809,0:04:08.113
Умирам

0:04:08.137,0:04:09.797
тук,

0:04:09.821,0:04:13.404
в това цвете.

0:04:14.140,0:04:15.895
Добре е.

0:04:15.919,0:04:18.899
Затова съм тук.

0:04:18.923,0:04:21.517
Вземи този плод.

0:04:21.541,0:04:24.200
Това имам да предложа.

0:04:24.224,0:04:26.376
Може да не е първият

0:04:26.400,0:04:28.380
или най-добрият,

0:04:28.404,0:04:30.994
но е единственият начин да съм сигурна,

0:04:31.018,0:04:33.414
че изобщо съм живяла.

0:04:34.094,0:04:40.288
(Аплодисменти)