Какво прави книгата книга?

Дали това е само нещо, което съхранява
и комуникира информация?

Или има нещо общо с хартия,

подвързване,

шрифт,

мастило,

тежестта в ръцете ви,

миризмата на страници?

Дали това е книга?

Вероятно не.

А дали това е?

За да отговорим 
на тези въпроси,

трябва да се върнем назад в началото
на книгата, каквато я познаваме

и да разберем как тези елементи 
са се съчетали, за да създадат нещо

повече от съвкупност на части.

Най-ранният обект, който визираме като
книга, е кодексът,

куп страници, свързани за единия край.

Но истинската повратна точка в
историята на книгата

е печатната преса на Йоханес Гутенберг
в средата на 15 век.

Идеята за движещ се тип машина възниква
много по-рано в Източната култура,

но представянето на Гутенбергската преса
има изключителен ефект.

Изведнъж, елитна класа от монаси
и управляващата класа

вече не контролират
производството на текстове.

Съобщенията се разпространяват
по-лесно

и непрекъснато могат да се
произвеждат копия,

така че печатни къщи се появяват из 
цяла Европа.

Продуктът от този библиографски бум
ни е познат в някои отношения,

но значително по-различен в други.

Скелетът на книгата е хартия,
текст и корица.

Преди повече от 2000 години, Китай 
открил хартията като повърхност за писане,

която пък е предшествана от
египетския папирус.

Въпреки това, до 16-ти век,

европейците главно пишат
върху тънки дървени плоскости

и траен пергамент,
изработен от разпънати животински кожи.

В крайна сметка популярността на хартията
се разпространява в цяла Европа,

заменяйки пергамента за повечето
печатни издания заради ниската си цена.

Мастилата са се правили чрез комбиниране
на растителни и животински багрила

с вода или вино,

но тъй като водата не залепва по
металните букви,

използването на печатарската преса изисква
промяна към мастило на маслена основа.

Печатарите използват черно мастило
смес от сажди,

терпентин

и орехово масло.

А относно шрифта и големината му?

Ранните подвижни части
са представлявали обърнати букви

в релеф върху подложка от
оловна сплав.

Те за изработени ръчно и са скъпи,

а дизайните са толкова различни, колкото
различни хора издълбават клишетата.

Стандартизацията не е била наистина
възможна до масовото производство

и създаването на достъпна
система за текстообработка.

За стила можем да благодарим на Никълъс 
Дженсън, измислил два „римски“ шрифта,

което води до хиляди други,

включително познатия ни Times Roman.

Всичко това трябва да бъде съединено

и до края на 15-ти век,

кориците са изработвани или от дърво,

или от залепени листове хартия.

В крайна сметка биват заменени
от дъсчица с въжени влакна,

първоначално предназначена за 
луксозни издания в края на 17-ти век,

но по-късно като по-евтин вариант.

И докато илюстрираните корици днес са
масови маркетингови инструменти,

оформлението на кориците на ранните книги
са правени по поръчка.

Дори гръбчето си има история.

Първоначално страничната част не се счита
за естетически важна

и най-ранните са плоски,
вместо леко закръглени.

Плоската форма правела книгите
по-лесни за четене,

защото това позволявало книгата да
бъде оставена на масата.

Но гръбчетата се износвали лесно
от натоварванията при нормална употреба.

И заоблената форма решила този проблем,

макар да се появили нови такива,

като това, че книгата се затваряла
от самосебе си.

Но съобразителността била по-важна,

особено за читателя в движение.

С развитието на книгата,
ние заменихме напечатаните текстове

с плоски екрани и електронно мастило,

тези предмети и файлове 
наистина ли са книги?

Дали досега до корицата

или миризмата на хартия допринася за
решаващото значение на преживяването?

Или просто магията е вътре в думите,

без значение от тяхното оформление?