1
00:00:00,774 --> 00:00:03,166
Навършвам 44 години следващия месец

2
00:00:03,190 --> 00:00:07,670
и имам предчувствието, че ще 
бъде много добра година,

3
00:00:07,694 --> 00:00:10,595
година на удовлетворение, реализация.

4
00:00:11,532 --> 00:00:12,895
Имам това предчувствие,

5
00:00:12,919 --> 00:00:15,966
не заради нещо конкретно свързано с мен,

6
00:00:15,990 --> 00:00:18,750
а защото прочетох, че 
ще бъде хубава година

7
00:00:18,774 --> 00:00:21,775
в една книга от Норман Мейлър,
написана през 1968.

8
00:00:22,497 --> 00:00:25,449
"Той почувства възрастта си, 44...",

9
00:00:25,473 --> 00:00:28,391
написа Мейлър в "Армиите на нощта",

10
00:00:28,415 --> 00:00:30,877
"...почувства, че е истинско въплъщение

11
00:00:30,901 --> 00:00:34,671
на костите, мускулите, сърцето, ума,
и усещането да бъдеш мъж,

12
00:00:34,695 --> 00:00:36,534
като че ли беше пристигнал."

13
00:00:37,207 --> 00:00:39,711
Да, аз знам, че Мейлър 
не е писал за мен.

14
00:00:40,295 --> 00:00:42,083
Но също знам, че е писал

15
00:00:42,617 --> 00:00:46,591
за всички нас - за теб, за мен,
предметът на неговата книга,

16
00:00:46,615 --> 00:00:48,825
по-ранна или по-напреднала възраст,

17
00:00:48,849 --> 00:00:51,814
изхожда от раждането
по същата страхотна последователност:

18
00:00:53,224 --> 00:00:55,782
през чудесата и ограниченията
на детството,

19
00:00:56,425 --> 00:00:59,761
разочарованието и еманципацията
на юношеството,

20
00:01:00,380 --> 00:01:03,499
правомощията и големите събития
на зрелостта,

21
00:01:04,188 --> 00:01:07,714
признанията и смирението
на старостта.

22
00:01:08,391 --> 00:01:10,293
Има модели в живота

23
00:01:10,317 --> 00:01:11,651
и те са споделени.

24
00:01:12,230 --> 00:01:17,029
Както Томас Ман е написал:
"Ще се случи на мен, както и на тях."

25
00:01:17,772 --> 00:01:19,989
Не само изживяваме тези шаблони.

26
00:01:20,013 --> 00:01:21,742
Ние ги и записваме.

27
00:01:21,766 --> 00:01:24,973
Пишем за тях в книги,
където те стават разкази,

28
00:01:24,997 --> 00:01:27,191
които можем да прочетем
и да се припознаем.

29
00:01:27,669 --> 00:01:29,960
Книгите ни казват кои сме били,

30
00:01:29,984 --> 00:01:32,826
кои сме сега, кои и ще бъдем.

31
00:01:33,492 --> 00:01:35,455
Така е от хилядолетия.

32
00:01:36,162 --> 00:01:37,805
Както Джеймс Салтър пише:

33
00:01:37,829 --> 00:01:41,756
"Животът преминава в страници,
ако изобщо преминава в нещо."

34
00:01:42,979 --> 00:01:46,348
И така преди шест години,
една мисъл изскочи в ума ми:

35
00:01:46,372 --> 00:01:50,303
ако животът може да се предаде
чрез страници, някъде там,

36
00:01:50,327 --> 00:01:52,687
са написани пасажи за всяка възраст.

37
00:01:52,711 --> 00:01:56,291
Ако ги открия, мога да ги
подредя в разказ.

38
00:01:56,315 --> 00:01:58,353
Бих могъл да ги сглобя в един живот,

39
00:01:58,377 --> 00:02:01,123
дълъг живот, стогодишен живот,

40
00:02:01,147 --> 00:02:03,440
цялата същност на тази
велика последователност,

41
00:02:03,464 --> 00:02:06,028
през която преминават
късметлиите сред нас.

42
00:02:07,321 --> 00:02:09,797
Тогава бях на 37 години,

43
00:02:10,613 --> 00:02:13,469
"годината на свободата на действие",
е написал Уилям Тревър.

44
00:02:15,074 --> 00:02:18,298
Бях предразположен да медитирам 
върху времето и възрастта.

45
00:02:18,322 --> 00:02:21,165
Болест в семейството и
по-късно мое нараняване

46
00:02:21,189 --> 00:02:24,474
ми дадоха да разбера, че стареенето
не може да бъде осмислено.

47
00:02:25,056 --> 00:02:28,691
И освен, че остаряването
само отлага неизбежното,

48
00:02:28,715 --> 00:02:31,512
времето те превежда, през това 
което обстоятелствата не могат.

49
00:02:31,947 --> 00:02:33,755
Беше малко обезкуражаващо.ю

50
00:02:34,413 --> 00:02:36,834
Обаче, един списък ще остане във времето.

51
00:02:37,334 --> 00:02:40,479
Проследявайки живота,
година след уязвима година,

52
00:02:40,503 --> 00:02:43,740
щеше да запечата и да обясни всичко, 
което е минолетно и въображаемо,

53
00:02:43,764 --> 00:02:47,107
щеше да осигури на мен и на 
другите поглед в бъдещето,

54
00:02:47,131 --> 00:02:49,129
независимо дали сме 
стигнали до там или не.

55
00:02:49,574 --> 00:02:53,661
И когато започнах да съставям списъка си,
бързо станах обсебен,

56
00:02:53,685 --> 00:02:56,878
търсейки страници и страници за
години и още години.

57
00:02:57,702 --> 00:03:01,937
И ето ни през всяка годишна стъпка
през първите ни сто години.

58
00:03:02,624 --> 00:03:05,636
"Двадесет и седем...
време на внезапни разкрития, "

59
00:03:07,048 --> 00:03:10,616
"шестдесет и две...на лека умора."

60
00:03:11,989 --> 00:03:15,889
Имах предвид, разбира се,
че подобни прозрения са относителни.

61
00:03:16,405 --> 00:03:20,460
Като за начало сега живеем по-дълго,
и остаряваме по-бавно.

62
00:03:21,151 --> 00:03:24,311
Кристофър Ишъруд използва
фразата "жълтото листо",

63
00:03:24,335 --> 00:03:26,486
за да опише 53-годишен човек,

64
00:03:26,510 --> 00:03:30,829
само 1 век след като лорд Байрън използва
същото описание за себе си на 36.

65
00:03:30,853 --> 00:03:33,130
(Смях)

66
00:03:33,154 --> 00:03:36,773
Знаех, че животът може да се люшка
сериозно и непредвидимо,

67
00:03:36,797 --> 00:03:38,585
от една година до следващата,

68
00:03:38,609 --> 00:03:41,704
и хората могат да изживяват една и съща
възраст по различен начин.

69
00:03:42,045 --> 00:03:45,619
Но дори и така,
докато списъкът ставаше цялостен,

70
00:03:45,643 --> 00:03:49,032
както и на хартия, 
ясен като отражението в огледалото,

71
00:03:49,056 --> 00:03:50,972
открих живота, който живея:

72
00:03:51,710 --> 00:03:55,129
откривайки на 20, че "...никой няма
представа кой е всъщност";

73
00:03:56,002 --> 00:04:00,517
изплувайки на 30 от "... пустошта
на подготовката за активен живот";

74
00:04:01,057 --> 00:04:05,173
научавайки на 40 "...да затварям
внимателно вратите към стаите,

75
00:04:05,197 --> 00:04:07,326
в които не бих се върнал."

76
00:04:08,720 --> 00:04:10,315
Стигнах до там.

77
00:04:11,885 --> 00:04:14,143
Разбира се, всички сме тук.

78
00:04:14,762 --> 00:04:17,200
Милтън Глейзър, 
великият графичен дизайнер,

79
00:04:17,224 --> 00:04:20,035
чийто невероятни визуализации
виждате тук,

80
00:04:20,519 --> 00:04:22,379
и който днес е на 85 -

81
00:04:22,403 --> 00:04:26,503
през всичките тези години на "... узряване
и апотеоза ", пише Набоков -

82
00:04:27,211 --> 00:04:30,669
ме накара да прозра,
че както изкуството и цвета,

83
00:04:31,455 --> 00:04:34,307
литературата ни помага да запомним
какво сме преживели.

84
00:04:35,095 --> 00:04:38,833
И наистина, когато споделих
списъка с дядо ми,

85
00:04:38,857 --> 00:04:40,593
той кимна в знак на признание.

86
00:04:41,339 --> 00:04:44,581
Тогава той беше на 95, чакайки да умре,

87
00:04:45,234 --> 00:04:47,355
което, както е написал Роберто Боланьо,

88
00:04:47,379 --> 00:04:49,700
"... е същото като никога да не умираш."

89
00:04:51,556 --> 00:04:54,196
И поглеждайки назад, той ми каза: да,

90
00:04:55,357 --> 00:04:59,849
Пруст беше прав, че на 22,
сме сигурни, че няма да умрем,

91
00:05:01,873 --> 00:05:04,654
точно като танатолог
на име Едвин Шнайдман е бил прав

92
00:05:04,678 --> 00:05:07,443
че на 90, сме сигурни, че ще го направим.

93
00:05:09,229 --> 00:05:10,621
Случило се е на него,

94
00:05:11,234 --> 00:05:12,439
както и на тях.

95
00:05:15,479 --> 00:05:16,932
Сега списъкът ми е готов:

96
00:05:18,169 --> 00:05:20,189
сто години.

97
00:05:21,443 --> 00:05:23,067
И връщайки се назад,

98
00:05:24,298 --> 00:05:26,204
знам, че още не съм приключил.

99
00:05:26,800 --> 00:05:28,895
Все още имам да изживея живота си,

100
00:05:28,919 --> 00:05:31,419
все още имам да напиша много страници.

101
00:05:32,546 --> 00:05:34,398
И имайки предвид Мейлър,

102
00:05:34,422 --> 00:05:36,032
очаквам 44.

103
00:05:36,746 --> 00:05:37,924
Благодаря Ви.

104
00:05:37,948 --> 00:05:48,810
(Аплодисменти)