WEBVTT

00:00:00.325 --> 00:00:02.388
По средата на доктората си

00:00:02.388 --> 00:00:05.850
изпаднах в отчаяна безизходица.

00:00:05.850 --> 00:00:07.630
Всяка посока на проучване, която опитвах

00:00:07.630 --> 00:00:09.246
водеше до задънена улица.

00:00:09.246 --> 00:00:11.148
Сякаш фундаменталните ми предположения

00:00:11.148 --> 00:00:13.076
просто престанаха да работят.

00:00:13.076 --> 00:00:16.075
Чувствах се като пилот, който лети в мъглата

00:00:16.075 --> 00:00:18.870
и губи всякаква ориентация.

00:00:18.870 --> 00:00:20.351
Спрях да се бръсна.

00:00:20.351 --> 00:00:23.092
Сутрин не можех да стана от леглото.

00:00:23.092 --> 00:00:24.825
Чувствах се недостоен

00:00:24.825 --> 00:00:27.978
да престъпя прага на университета,

00:00:27.978 --> 00:00:30.126
защото не бях като Айнщайн, Нютон

00:00:30.126 --> 00:00:32.279
или всеки друг учен, за чиито резулати

00:00:32.279 --> 00:00:33.810
бях учил. Защото в науката

00:00:33.810 --> 00:00:37.192
научаваме само за резултатите, не за процеса.

00:00:37.192 --> 00:00:41.893
Така че, очевидно, не ставах за учен.

NOTE Paragraph

00:00:41.893 --> 00:00:43.557
Но имах достатъчно подкрепа,

00:00:43.557 --> 00:00:44.954
успях да продължа

00:00:44.954 --> 00:00:47.174
и открих нещо ново за природата.

00:00:47.174 --> 00:00:49.917
Невероятно чувство на спокойствие е

00:00:49.917 --> 00:00:51.249
да бъдеш единственият човек на света,

00:00:51.249 --> 00:00:53.474
който знае нов природен закон.

00:00:53.474 --> 00:00:56.516
После започнах втория проект по доктората си

00:00:56.516 --> 00:00:57.880
и това отново се случи.

00:00:57.880 --> 00:01:00.169
Стигнах задънена улица и успях да продължа.

00:01:00.169 --> 00:01:01.555
Започнах да мисля,

00:01:01.555 --> 00:01:02.712
че може би има някаква схема в това.

00:01:02.712 --> 00:01:04.553
Попитах другите студенти, завършили 
университета и те казаха:

00:01:04.553 --> 00:01:06.596
"Да, точно това ни се случи,

00:01:06.596 --> 00:01:08.945
освен това никой не ни предупреди."

00:01:08.945 --> 00:01:10.895
Всички ние бяхме учили наука така, 
сякаш тя е поредица

00:01:10.895 --> 00:01:14.471
от логични стъпки между въпроса и отговора,

00:01:14.471 --> 00:01:17.217
но научното изследване няма нищо общо с това.

NOTE Paragraph

00:01:17.217 --> 00:01:19.551
По същото време учех също и

00:01:19.551 --> 00:01:21.638
за актьор в импровизационен театър.

00:01:21.638 --> 00:01:23.072
Физика през деня,

00:01:23.072 --> 00:01:25.090
а през нощта смях, скачане, пеене,

00:01:25.090 --> 00:01:26.402
свирене на китара.

00:01:26.402 --> 00:01:27.881
Импровизационният театър,

00:01:27.881 --> 00:01:30.890
също като науката, навлиза в непознатото,

00:01:30.890 --> 00:01:32.302
защото трябва да изиграеш 
една сцена пред публика

00:01:32.302 --> 00:01:34.005
без режисьор, без сценарий,

00:01:34.005 --> 00:01:36.283
без никаква идея каква роля ще изпълниш

00:01:36.283 --> 00:01:38.689
или какво ще направят другите герои.

00:01:38.689 --> 00:01:40.538
Но за разлика от науката

00:01:40.538 --> 00:01:43.561
в импровизационния театър ти казват 
още на първия ден

00:01:43.561 --> 00:01:45.776
какво ще ти се случи, когато се качиш на сцената.

00:01:45.776 --> 00:01:48.548
Ще се провалиш напълно.

00:01:48.548 --> 00:01:49.725
Няма да можеш да продължиш.

00:01:49.725 --> 00:01:51.843
И ние се упражнявахме да оставаме креативни

00:01:51.843 --> 00:01:53.046
в този момент на "запъване".

00:01:53.046 --> 00:01:54.951
Например, имахме едно упражнение,

00:01:54.951 --> 00:01:56.093
в което всички заставахме в кръг

00:01:56.093 --> 00:01:59.058
и всеки от нас трябваше да изтанцува 
възможно най-лошия степ,

00:01:59.058 --> 00:02:00.644
а всички останали аплодираха

00:02:00.644 --> 00:02:01.886
и насърчаваха танцуващия,

00:02:01.886 --> 00:02:04.649
подкрепяйки го на сцената.

NOTE Paragraph

00:02:04.649 --> 00:02:06.557
Когато станах професор

00:02:06.557 --> 00:02:07.938
и трябваше да напътствам собствените си студенти

00:02:07.938 --> 00:02:09.911
за изследователските им проекти,

00:02:09.911 --> 00:02:11.278
отново проумях,

00:02:11.278 --> 00:02:12.990
че не знам какво да правя.

00:02:12.990 --> 00:02:14.984
Бях учил хиляди часове физика,

00:02:14.984 --> 00:02:16.598
биология, химия,

00:02:16.598 --> 00:02:18.970
но нямах нито един час и нито една идея

00:02:18.970 --> 00:02:21.556
за това как да бъда ментор, 
как да ръководя някого,

00:02:21.556 --> 00:02:23.293
докато вървим заедно в неизвестното,

00:02:23.293 --> 00:02:25.214
нито една идея за мотивацията.

NOTE Paragraph

00:02:25.214 --> 00:02:27.144
Затова се обърнах към импровизационния театър

00:02:27.144 --> 00:02:29.317
и казах на студентите си още първия ден

00:02:29.317 --> 00:02:32.218
какво ще се случи, когато започнат изследването,

00:02:32.218 --> 00:02:33.944
а това е свързано с мисловната ни схема

00:02:33.944 --> 00:02:35.956
за това как то ще протече.

00:02:35.956 --> 00:02:38.234
Защото, нали разбирате, 
когато човек прави нещо –

00:02:38.234 --> 00:02:40.876
например искам да докосна тази черна дъска –

00:02:40.876 --> 00:02:42.536
мозъкът ми първо съставя план,

00:02:42.536 --> 00:02:44.395
предвиждане за това какво точно 
ще направят мускулите ми,

00:02:44.395 --> 00:02:46.551
дори преди да започна да движа ръката си

00:02:46.551 --> 00:02:48.399
и ако нещо ми попречи,

00:02:48.399 --> 00:02:50.274
ако планът ми не съвпадне с действителността,

00:02:50.274 --> 00:02:52.558
това причинява допълнителен стрес, 
наречен когнитивен дисонанс.

00:02:52.558 --> 00:02:55.467
Ето защо е по-добре плановете ви 
да съвпадат с действителността.

00:02:55.467 --> 00:02:58.622
Но ако вярвате в начина, по който 
се преподава наука

00:02:58.622 --> 00:03:00.519
и вярвате на учебниците, вероятно е

00:03:00.519 --> 00:03:06.813
схемата на изследването ви да бъде следната:

00:03:06.813 --> 00:03:10.131
ако А е въпросът,

00:03:10.131 --> 00:03:13.531
а В - отговорът,

00:03:13.531 --> 00:03:18.124
то изследването е пряк път между двете.

00:03:18.127 --> 00:03:21.242
Проблемът е, че ако един експеримент 
не се получава

00:03:21.242 --> 00:03:24.904
или студент изпадне в депресия,

00:03:24.904 --> 00:03:26.990
това се възприема като нещо крайно нередно

00:03:26.990 --> 00:03:30.020
и причинява огромен стрес.

00:03:30.020 --> 00:03:31.803
Ето защо преподавам на студентите си

00:03:31.803 --> 00:03:35.665
по-реалистична схема.

00:03:38.860 --> 00:03:40.384
Ето един пример,

00:03:40.384 --> 00:03:43.520
при който нещата не съвпадат с плана ви.

00:03:46.379 --> 00:03:49.641
(Смях)

00:03:49.641 --> 00:03:52.840
(Аплодисменти)

NOTE Paragraph

00:04:01.564 --> 00:04:05.010
И така, преподавам на студентите си 
различна схема.

00:04:05.010 --> 00:04:07.204
Ако А е въпросът,

00:04:07.204 --> 00:04:09.385
а В - отговорът,

00:04:13.320 --> 00:04:14.855
останете креативни в облака

00:04:14.855 --> 00:04:16.830
и ще започнете да се движите,

00:04:16.830 --> 00:04:19.193
експериментите няма да се получават 
отново и отново,

00:04:19.193 --> 00:04:21.728
те няма да се получават пак и пак,

00:04:21.728 --> 00:04:24.404
докато не стигнете до едно място, 
свързано с отрицателни емоции,

00:04:24.404 --> 00:04:26.682
където изглежда, че всичките ви 
фундаментални допускания

00:04:26.682 --> 00:04:27.798
са изгубили смисъл,

00:04:27.798 --> 00:04:30.853
сякаш някой е издърпал килима изпод краката ви.

00:04:30.853 --> 00:04:34.181
Наричам това място "облакът".

00:04:47.685 --> 00:04:50.363
Може да се изгубите в него

00:04:50.363 --> 00:04:52.871
за ден, седмица, месец, година,

00:04:52.871 --> 00:04:54.369
за цялата си кариера,

00:04:54.369 --> 00:04:56.531
но понякога, ако имате достатъчно късмет

00:04:56.531 --> 00:04:58.387
и достатъчно подкрепа,

00:04:58.387 --> 00:05:00.377
може да видите в материалите под ръка

00:05:00.377 --> 00:05:03.625
или може би медитирайки върху формата на облака,

00:05:03.625 --> 00:05:05.627
нов отговор,

00:05:07.285 --> 00:05:10.969
С, и да решите да тръгнете към него.

00:05:10.969 --> 00:05:13.338
И експериментите няма да се получават 
отново и отново,

00:05:13.338 --> 00:05:14.807
но вие стигате целта

00:05:14.807 --> 00:05:16.027
и после разказвате на всички за това,

00:05:16.027 --> 00:05:19.529
като публикувате теза, в която 
има стрелка от А към С

00:05:19.529 --> 00:05:21.488
и това е чудесен начин за комуникация

00:05:21.488 --> 00:05:23.832
при условие, че не забравяте пътя,

00:05:23.832 --> 00:05:25.631
който ви е довел дотук.

NOTE Paragraph

00:05:25.631 --> 00:05:27.606
Този облак е неделима част

00:05:27.606 --> 00:05:30.210
от изследването, присъща част 
от нашата професия,

00:05:30.210 --> 00:05:33.420
защото той охранява границата.

00:05:37.721 --> 00:05:39.990
Той стои на стража на границата

00:05:39.990 --> 00:05:42.962
между познатото

00:05:45.795 --> 00:05:49.399
и непознатото,

00:05:53.110 --> 00:05:55.385
защото, за да откриете нещо наистина ново,

00:05:55.385 --> 00:05:58.962
поне едно от фундаменталните ви 
предположения трябва да се промени,

00:05:58.962 --> 00:06:00.216
а това означава, че в науката

00:06:00.216 --> 00:06:02.178
правим нещо доста смело.

00:06:02.178 --> 00:06:03.999
Всеки ден се опитваме да стигнем границата

00:06:03.999 --> 00:06:05.811
между известното и неизвестното

00:06:05.811 --> 00:06:07.632
и се изправяме пред облака.

NOTE Paragraph

00:06:07.632 --> 00:06:09.337
Забележете, че сложих В

00:06:09.337 --> 00:06:10.080
в областта на известното,

00:06:10.080 --> 00:06:11.891
защото от началото знаехме за него,

00:06:11.891 --> 00:06:15.540
но С винаги е по-интересно

00:06:15.540 --> 00:06:18.263
и по-важно от В.

00:06:18.263 --> 00:06:20.456
В е съществено за тръгването,

00:06:20.456 --> 00:06:22.274
но С е много по-дълбоко

00:06:22.274 --> 00:06:26.771
и това е удивителното при научните изследвания.

NOTE Paragraph

00:06:26.771 --> 00:06:28.959
Дори само това, че знаят думата "облак"

00:06:28.959 --> 00:06:31.514
преобрази моята изследователска група,

00:06:31.514 --> 00:06:33.384
защото студентите идваха при мен и казваха:

00:06:33.384 --> 00:06:34.982
"Ури, в облака съм",

00:06:34.982 --> 00:06:38.148
а аз казвах: "Чудесно, сигурно си отчаян."

00:06:38.148 --> 00:06:40.290
(Смях)

00:06:40.290 --> 00:06:42.203
Но съм щастлив,

00:06:42.203 --> 00:06:43.881
защото може би сме близо до границата

00:06:43.881 --> 00:06:45.777
между познатото и непознатото

00:06:45.777 --> 00:06:47.323
и има вероятност да открием

00:06:47.323 --> 00:06:49.184
нещо наистина ново

00:06:49.184 --> 00:06:50.526
заради начина, по който работи ума ни -

00:06:50.526 --> 00:06:53.674
той просто знае, че облакът

00:06:53.674 --> 00:06:58.100
е нормален, важен

00:06:58.100 --> 00:06:59.305
и всъщност красив.

00:06:59.305 --> 00:07:02.928
Можем да се присъединим към 
Обществото на ценителите на облака –

00:07:02.928 --> 00:07:04.846
той пречиства от чувството,

00:07:04.846 --> 00:07:07.408
че нещо сериозно не е наред с мен.

00:07:07.408 --> 00:07:09.858
И като ментор знам какво да правя -

00:07:09.858 --> 00:07:12.060
да увелича подкрепата си към студента,

00:07:12.060 --> 00:07:13.541
защото психологическо изследване показва,

00:07:13.541 --> 00:07:17.100
че ако чувствате страх и отчаяние,

00:07:17.100 --> 00:07:18.097
умът ви се ограничава

00:07:18.097 --> 00:07:20.928
до най-сигурните и консервативни 
начини на мислене.

00:07:20.928 --> 00:07:22.503
Ако предпочитате да проучвате рисковите пътеки,

00:07:22.503 --> 00:07:23.891
за да излезете от облака,

00:07:23.891 --> 00:07:25.652
ви трябват други емоции -

00:07:25.652 --> 00:07:27.853
солидарност, подкрепа, надежда –

00:07:27.853 --> 00:07:29.590
те идват от връзката ви с някой друг,

00:07:29.590 --> 00:07:31.140
тоест както при импровизационния театър,

00:07:31.140 --> 00:07:33.441
в науката е най-добре да се 
впускаме в непознатото

00:07:33.441 --> 00:07:35.410
заедно.

NOTE Paragraph

00:07:35.410 --> 00:07:37.852
И така, знаейки за облака,

00:07:37.852 --> 00:07:41.176
научаваме от импровизационния театър и

00:07:41.176 --> 00:07:43.778
един много ефективен начин да разговаряме

00:07:43.778 --> 00:07:45.538
в облака.

00:07:45.538 --> 00:07:47.515
Той се основава на главния принцип

00:07:47.515 --> 00:07:49.282
на импровизационния театър,

00:07:49.282 --> 00:07:50.375
така че тук театърът

00:07:50.375 --> 00:07:51.671
отново ми помогна.

00:07:51.671 --> 00:07:53.962
Принципът се нарича "Да и..."

00:07:53.962 --> 00:07:57.427
в отговор на предложенията на другите актьори.

00:08:04.297 --> 00:08:07.191
Това означава да приемаме предложенията

00:08:07.191 --> 00:08:09.702
и да ги надграждаме с думите "Да и...".

00:08:09.702 --> 00:08:10.941
Например, ако един актьор каже:

00:08:10.941 --> 00:08:12.096
"Ето една локва",

00:08:12.096 --> 00:08:13.141
а другият каже:

00:08:13.141 --> 00:08:15.010
"Не, това е просто сцена",

00:08:15.010 --> 00:08:16.748
импровизацията спира дотук.

00:08:16.748 --> 00:08:20.520
Мъртва е и всички са разочаровани.

00:08:20.520 --> 00:08:21.868
Това се нарича блокиране.

00:08:21.868 --> 00:08:23.475
Ако не се грижите за комуникацията,

00:08:23.475 --> 00:08:26.412
в научните разговори може да има 
много блокиране.

NOTE Paragraph

00:08:26.412 --> 00:08:28.648
Използването на "Да и..." звучи така:

NOTE Paragraph

00:08:28.648 --> 00:08:31.156
"Ето една локва." "Да, хайде да скочим в нея!"

NOTE Paragraph

00:08:31.156 --> 00:08:34.165
"Виж, един кит! Да го хванем за опашката!

00:08:34.165 --> 00:08:36.266
Дърпа ни към луната!"

NOTE Paragraph

00:08:36.266 --> 00:08:39.286
Като казваме "Да и..." заобикаляме 
вътрешния си критик.

00:08:39.286 --> 00:08:40.980
Всички имаме вътрешен критик,

00:08:40.980 --> 00:08:42.221
който един вид ни ограничава какво да казваме,

00:08:42.221 --> 00:08:44.144
така че хората да не си помислят, 
че сме неприлични

00:08:44.144 --> 00:08:45.259
или луди, или неоригинални

00:08:45.259 --> 00:08:46.519
и науката е пълна със страх

00:08:46.519 --> 00:08:48.076
да не се окажем клишета.

00:08:48.076 --> 00:08:50.243
"Да и..." заобикаля критика

00:08:50.243 --> 00:08:52.855
и отключва скрити творчески гласове,

00:08:52.855 --> 00:08:54.380
каквито дори не сте знаели, че имате

00:08:54.380 --> 00:08:56.410
и често те носят отговора

00:08:56.410 --> 00:08:58.815
за облака.

NOTE Paragraph

00:08:58.815 --> 00:09:01.416
И така, знанието за облака

00:09:01.416 --> 00:09:02.820
и за "Да и..."

00:09:02.820 --> 00:09:05.679
направи лабораторията ми много креативна.

00:09:05.679 --> 00:09:08.207
Студентите започнаха да играят 
с идеите на останалите

00:09:08.207 --> 00:09:10.321
и направихме изненадващи открития

00:09:10.321 --> 00:09:13.190
в областта между физиката и биологията.

00:09:13.190 --> 00:09:16.140
Например, една година тъпкахме на едно място,

00:09:16.140 --> 00:09:17.289
опитвайки се да разберем сложните

00:09:17.289 --> 00:09:19.982
биохимични мрежи в клетките ни

00:09:19.982 --> 00:09:22.439
и си казахме: "Дълбоко в облака сме."

00:09:22.439 --> 00:09:24.419
и проведохме игрив разговор,

00:09:24.419 --> 00:09:26.207
в който студентът ми Шай Шен Ор каза:

00:09:26.207 --> 00:09:29.050
"Хайде просто да я нарисуваме 
върху хартия тази мрежа"

00:09:29.050 --> 00:09:30.503
и вместо да отговоря:

00:09:30.503 --> 00:09:32.654
" Но това сме го правили толкова много пъти

00:09:32.654 --> 00:09:33.688
и не работи",

00:09:33.688 --> 00:09:36.631
аз казах: "Да и

00:09:36.631 --> 00:09:38.672
хайде да използваме много голям лист хартия!",

00:09:38.672 --> 00:09:39.764
тогава Рон Мило каза:

00:09:39.764 --> 00:09:41.984
"Хайде да използваме гигантска хартия

00:09:41.984 --> 00:09:43.780
за проектиране, като тази на архитектите - 
знам къде да я отпечатам"

00:09:43.780 --> 00:09:46.280
и ние отпечатахме мрежата, погледнахме я

00:09:46.280 --> 00:09:48.789
и точно тогава направихме 
най-важното си откритие –

00:09:48.789 --> 00:09:50.990
че тази сложна мрежа се състои само от

00:09:50.990 --> 00:09:54.453
шепа прости, повтарящи се 
модели на взаимодействие,

00:09:54.453 --> 00:09:57.616
подобни на петната по стъкло на прозорец.

00:09:57.616 --> 00:09:59.664
Наричаме ги мрежови мотиви

00:09:59.664 --> 00:10:01.816
и те са елементарните вериги,

00:10:01.816 --> 00:10:03.201
които ни помагат да разберем

00:10:03.201 --> 00:10:05.901
логиката на начина, по който 
клетките взимат решения

00:10:05.901 --> 00:10:08.750
при всички организми, включително и в тялото ни.

NOTE Paragraph

00:10:08.750 --> 00:10:10.675
Скоро след това

00:10:10.675 --> 00:10:12.295
започнаха да ме канят да изнасям лекции

00:10:12.295 --> 00:10:15.306
пред хиляди учени по света,

00:10:15.306 --> 00:10:17.139
но знанието за облака

00:10:17.139 --> 00:10:18.271
и думите "Да и..."

00:10:18.271 --> 00:10:20.110
си остана в моята лаборатория,

00:10:20.110 --> 00:10:22.241
защото, нали разбирате - в науката 
не говорим за процеса,

00:10:22.241 --> 00:10:24.674
избягваме всичко субективно или емоционално.

00:10:24.674 --> 00:10:26.537
Говорим за резултатите.

00:10:26.537 --> 00:10:28.606
Затова нямаше начин да спомена 
облака на конференция.

00:10:28.606 --> 00:10:30.530
Беше немислимо.

00:10:30.530 --> 00:10:32.606
Виждах учени от други групи 
да стигат задънена улица,

00:10:32.606 --> 00:10:34.380
неспособни дори да опишат с думи

00:10:34.380 --> 00:10:35.701
какво преживяват

00:10:35.701 --> 00:10:37.056
и мисленето им

00:10:37.056 --> 00:10:38.584
се ограничаваше да най-сигурните пътища,

00:10:38.584 --> 00:10:40.244
научните им търсения не стигаха 
пълния си потенциал

00:10:40.244 --> 00:10:41.997
и те бяха отчаяни.

00:10:41.997 --> 00:10:43.936
Просто така стоят нещата, мислех си.

00:10:43.936 --> 00:10:45.957
Ще се опитам да направя лабораторията си 
възможно най-креативна

00:10:45.957 --> 00:10:47.637
и ако и всички останали го направят,

00:10:47.637 --> 00:10:49.827
науката рано или късно ще стане

00:10:49.827 --> 00:10:52.041
по-продуктивна и по-добра.

NOTE Paragraph

00:10:52.041 --> 00:10:54.961
Мисленето ми се преобърна,

00:10:54.961 --> 00:10:57.300
когато случайно отидох да чуя Евелин Фокс Келър,

00:10:57.300 --> 00:10:58.658
която изнасяше лекция за опита си

00:10:58.658 --> 00:11:00.349
като жена в науката.

00:11:00.349 --> 00:11:02.172
Тя попита:

00:11:02.172 --> 00:11:04.120
"Защо не говорим за личните

00:11:04.120 --> 00:11:06.306
и емоционалните аспекти на научната работа?

00:11:06.306 --> 00:11:10.298
Не е случайно. Въпрос на ценности е."

00:11:10.298 --> 00:11:12.476
Науката се стреми към знание,

00:11:12.476 --> 00:11:14.271
което е обективно и рационално.

00:11:14.271 --> 00:11:16.469
Това е красивото в нея.

00:11:16.469 --> 00:11:18.425
Но имаме и културен мит,

00:11:18.425 --> 00:11:19.679
че научната работа –

00:11:19.679 --> 00:11:21.979
това, което правим ежедневно, 
за да стигнем до знанията –

00:11:21.979 --> 00:11:24.419
също е само обективна и рационална,

00:11:24.419 --> 00:11:26.851
като г-н Спок.

00:11:26.851 --> 00:11:28.265
А когато определяте нещо

00:11:28.265 --> 00:11:30.078
като обективно и рационално,

00:11:30.078 --> 00:11:31.720
другата му страна –

00:11:31.720 --> 00:11:33.177
субективната и емоционалната,

00:11:33.177 --> 00:11:35.279
автоматично се оказва не-наука

00:11:35.279 --> 00:11:37.250
или анти-наука или заплаха за науката

00:11:37.250 --> 00:11:39.061
и просто не говорим за нея.

00:11:39.061 --> 00:11:41.015
И когато чух, че

00:11:41.015 --> 00:11:43.182
науката има култура,

00:11:43.182 --> 00:11:44.729
всичко си дойде на мястото,

00:11:44.729 --> 00:11:46.393
защото ако науката има култура,

00:11:46.393 --> 00:11:47.649
културата може да се промени,

00:11:47.649 --> 00:11:49.242
а аз мога да бъда носител на промяната,

00:11:49.242 --> 00:11:51.954
който работи, за да промени културата

00:11:51.954 --> 00:11:55.023
в науката навсякъде, където е възможно.

00:11:55.023 --> 00:11:56.635
Говорех за моята наука

00:11:56.635 --> 00:11:58.147
и после за значението

00:11:58.147 --> 00:12:00.329
на субективните и емоционалните аспекти 
в научната работа

00:12:00.329 --> 00:12:01.449
и как трябва да ги обсъждаме,

00:12:01.449 --> 00:12:02.683
поглеждах публиката

00:12:02.683 --> 00:12:05.043
и всички бяха безучастни.

00:12:05.043 --> 00:12:08.334
Не чуваха какво казвам

00:12:08.334 --> 00:12:09.585
в контекста на конференция с 10 ПауърПойнт

00:12:09.585 --> 00:12:11.424
презентации една след друга.

00:12:11.424 --> 00:12:13.906
Опитвах отново и отново, конференция 
след конференция,

00:12:13.906 --> 00:12:16.279
но не успявах.

00:12:16.279 --> 00:12:19.185
Бях в облака.

NOTE Paragraph

00:12:19.185 --> 00:12:22.699
И в края на краищата успях да изляза от него

00:12:22.699 --> 00:12:25.510
с импровизация и музика.

00:12:25.510 --> 00:12:28.249
Оттогава, на всяка конференция, на която ходя

00:12:28.249 --> 00:12:31.111
изнасям една научна лекция 
и втора специална лекция,

00:12:31.111 --> 00:12:33.104
озаглавена "Любов и страх в лабораторията" –

00:12:33.104 --> 00:12:35.321
започвам я с песен

00:12:35.321 --> 00:12:37.893
за най-големия страх на всеки учен,

00:12:37.893 --> 00:12:40.805
а именно това да работим усърдно,

00:12:40.805 --> 00:12:43.147
да открием нещо ново

00:12:43.147 --> 00:12:46.504
и някой друг да го публикува преди нас.

00:12:46.504 --> 00:12:49.120
Наричаме го "да те изпреварят"

00:12:49.120 --> 00:12:52.334
и чувството да те изпреварят е ужасно.

00:12:52.334 --> 00:12:54.547
Кара ни да се страхуваме да говорим един с друг,

00:12:54.547 --> 00:12:55.380
което не е никак забавно,

00:12:55.380 --> 00:12:58.140
защото сме се захванали с наука, 
за да споделяме идеите си

00:12:58.140 --> 00:12:59.451
и да се учим един от друг –

00:12:59.451 --> 00:13:02.940
затова пея една блус песен,

00:13:05.040 --> 00:13:10.544
която – (Аплодисменти) –

00:13:10.544 --> 00:13:13.767
се казва "Отново изпреварен"

00:13:13.767 --> 00:13:16.425
и ще помоля хората от публиката 
да ми бъдат бек-вокали,

00:13:16.425 --> 00:13:20.405
вашият текст е: "Изпреварване, изпреварване".

00:13:20.405 --> 00:13:23.050
Звучи така: "Изпреварване, изпреварване!".

00:13:23.050 --> 00:13:24.013
Ето и песента:

NOTE Paragraph

00:13:24.013 --> 00:13:26.232
♪ Отново ме изпревариха ♪

NOTE Paragraph

00:13:26.232 --> 00:13:27.975
♪ Изпреварване! Изпреварване! ♪

NOTE Paragraph

00:13:27.975 --> 00:13:29.253
И после започваме:

NOTE Paragraph

00:13:29.253 --> 00:13:31.298
♪ Отново ме изпревариха ♪

NOTE Paragraph

00:13:31.298 --> 00:13:32.584
♪ Изпреварване! Изпреварване! ♪

NOTE Paragraph

00:13:32.584 --> 00:13:34.479
♪ Отново ме изпревариха ♪

NOTE Paragraph

00:13:34.479 --> 00:13:35.785
♪ Изпреварване! Изпреварване! ♪

NOTE Paragraph

00:13:35.785 --> 00:13:37.568
♪ Отново ме изпревариха ♪

NOTE Paragraph

00:13:37.568 --> 00:13:39.207
♪ Изпреварване! Изпреварване! ♪

NOTE Paragraph

00:13:39.207 --> 00:13:40.875
♪ Отново ме изпревариха ♪

NOTE Paragraph

00:13:40.875 --> 00:13:42.637
♪ Изпреварване! Изпреварване! ♪

NOTE Paragraph

00:13:42.637 --> 00:13:45.912
♪ О, мамо, не усещаш ли болката ми ♪

NOTE Paragraph

00:13:45.912 --> 00:13:49.698
♪ Боже, помогни ми, отново ме изпревариха ♪

00:13:50.925 --> 00:13:57.316
(Аплодисменти)

NOTE Paragraph

00:13:57.735 --> 00:13:58.965
Благодаря ви.

00:13:58.965 --> 00:14:00.464
Благодаря ви за бек-вокалите.

NOTE Paragraph

00:14:00.464 --> 00:14:02.548
И така, всички започват да се смеят, 
започват да дишат,

00:14:02.548 --> 00:14:04.560
забелязват, че има други учени около тях

00:14:04.560 --> 00:14:05.867
със сходни проблеми

00:14:05.867 --> 00:14:07.672
и започваме да говорим за емоционалните

00:14:07.672 --> 00:14:09.522
и личните неща, които се случват 
по време на едно изследване.

00:14:09.522 --> 00:14:11.706
Усещането е сякаш огромно табу е било вдигнато.

00:14:11.706 --> 00:14:14.505
И най-накрая можем да говорим за това 
на научна конференция.

00:14:14.505 --> 00:14:16.691
Учените отидоха по-далеч и 
създадоха помежду си групи,

00:14:16.691 --> 00:14:18.301
които редовно се срещат

00:14:18.301 --> 00:14:19.930
и създават пространство за 
разговори за емоционалните

00:14:19.930 --> 00:14:22.231
и субективните неща, които се случват,
докато съветват студентите си,

00:14:22.231 --> 00:14:23.594
докато навлизат в непознатото

00:14:23.594 --> 00:14:25.164
и дори започнаха курсове

00:14:25.164 --> 00:14:26.839
за процеса на научната работа,

00:14:26.839 --> 00:14:28.734
за влизането заедно в неизвестното

00:14:28.734 --> 00:14:30.150
и за много други неща.

NOTE Paragraph

00:14:30.150 --> 00:14:31.484
Според моята представа,

00:14:31.484 --> 00:14:34.946
точно както всеки учен знае думата "атом"

00:14:34.946 --> 00:14:36.913
и че материята е изградена от атоми,

00:14:36.913 --> 00:14:38.397
така всеки учен трябва да знае думи

00:14:38.397 --> 00:14:40.741
като "облака" и "Да и..."

00:14:40.741 --> 00:14:43.820
и науката ще стане много по-креативна,

00:14:43.820 --> 00:14:46.824
ще направи много повече неочаквани открития

00:14:46.824 --> 00:14:49.360
в полза на всички нас

00:14:49.360 --> 00:14:51.576
и ще бъде също много по-забавна.

00:14:51.576 --> 00:14:54.166
Това, което ви моля да запомните 
от тази беседа е,

00:14:54.166 --> 00:14:56.862
че следващия път, когато се сблъскате

00:14:56.862 --> 00:14:58.588
с проблем, който не можете да решите

00:14:58.588 --> 00:15:01.180
в работата или в живота,

00:15:01.180 --> 00:15:03.056
има дума за това, което ще видите:

00:15:03.056 --> 00:15:04.233
облакът.

00:15:04.233 --> 00:15:05.766
Не можете да преминете през облака

00:15:05.766 --> 00:15:07.174
сами, а заедно

00:15:07.174 --> 00:15:09.212
с някой, който ви подкрепя

00:15:09.212 --> 00:15:11.260
и отговаря с "Да и..." на идеите ви,

00:15:11.260 --> 00:15:13.577
помага ви да кажете "Да и..." 
на собствените си идеи,

00:15:13.577 --> 00:15:15.464
увеличава вероятността, че

00:15:15.464 --> 00:15:17.190
сред мъгливите нишки на облака

00:15:17.190 --> 00:15:18.688
ще намерите онзи тих момент,

00:15:18.688 --> 00:15:20.491
в който за пръв път ще зърнете

00:15:20.491 --> 00:15:23.741
неочакваното си откритие,

00:15:23.741 --> 00:15:26.465
вашето С.

NOTE Paragraph

00:15:26.465 --> 00:15:28.785
Благодаря ви.

NOTE Paragraph

00:15:28.785 --> 00:15:32.785
(Аплодисменти)