В днешния следобед искам да обсъдя с вас, защо няма да успеете да имате страхотна кариера. Аз съм икономист. Черноглед съм. Край на деня, готов за мрачни забележки. Искам да говоря само с тези от вас, които искат страхотна кариера. Знам, че някои от вас вече са решили, че искат добра кариера. Вие също ще се провалите - (Смях) - защото... Боже мой, колко ви е смешно това за провала! (Смях) Канадска група, без никакво съмнение. (Смях) Тези, които се опитват да имат добри кариери, ще се провалят, защото, действително, добрите работи лека-полека изчезват. Съществуват страхотни работи и страхотни кариери, а има и други с висока натовареност, голям стрес, кръвосмучещи и убийствени; но нищо друго между тези две крайности. Значи, хоратa, които търсят добри работи, ще се провалят. Аз ще говоря за тези, които търсят страхотни работи, страхотни кариери, и защо ще... защо ще се провалят. Първата причина е, че независимо от това колко пъти хората ти кажат: „Ако искаш страхотна кариера, трябва да следваш страстта си, трябва да следваш мечтите си, трябва да следваш най-голямото очарование в живота си“, ти го чуваш отново и отново, и после решаваш да не го направиш. Няма значение колко пъти ще си свалиш обръщението на Стийв Дж. към випускниците в Станфорд, ти все пак ще го изгледаш и ще решиш да не го направиш. Не съм съвсем сигурен, защо решаваш да не го направиш. Прекалено си мързелив, за да го направиш. Прекалено е трудно. Страхуваш се, че ако потърсиш своята страст и не я намериш, ще се почувстваш като идиот, така че намираш извинения за това защо няма да тръгнеш да я търсиш. А има толкова извиниения, дами и господа! Ще разгледаме един дълъг списък, твоя творба, на измислени извинения, за да не правиш това, което наистина трябва да направиш, ако искаш да имаш страхотна кариера. Така, например едно от твоите велики извинения е: „Е, страхотните кариери са действително, за повечето хора, просто въпрос на късмет, затова ще си стоя така, ще се опитам да имам късмет, и ако имам късмет, ще имам страхотна кариера. Ако не, ще имам добра кариера“. Но една добра кариера не влиза в плановете ти, така че това няма да свърши работа. Тогава, следващото ти извинение е: „Да, има специални хора, които следват страстите си, но те са гении. Те са Стивън Дж. Аз не съм гений. Когато бях на пет години, си мислех, че съм гений, но моите учители отдавна ми избиха тази идея от главата". (Смях) Мм? „И сега знам, че съм напълно компетентен.“ Виж сега, ако беше в 1950 г., фактът, че си напълно компетентен щеше да те отведе до една страхотна кариера. Но познай какво? Почти си в 2012 г., и да кажеш на света: „Аз съм тотално, напълно компетентен“, означава да се провалиш чрез най-снизходителната похвала. И ето го, естествено, следващото извинение: „Е, бих го направил, бих го направил, но... но... е, в края на краищата, аз не съм чудак. Всички знаят, че хората, които следват страстите си, са донякъде вманиачени. Малко странни? Мм? Мм? Наред? Нали знаеш, границата между лудостта и гениалността е тънка. Аз не съм чудак. Аз съм чел биографията на Стивън Дж. Ох, боже господи! Аз не съм като този човек. Аз съм приятен. Аз съм нормален. Аз съм един приятен, нормален човек, и добрите и приятни хора нямат страсти. Ox! Обаче аз все пак искам да имам страхотна кариера. Не съм готов да следвам своята страст, така че знам какво ще направя, защото аз имам... аз имам решение, имам стратегия. Тя е тази, за която ми говореха Мама и Тати. Мама и Тати ми казваха, че ако работя усилено, ще имам добра кариера. Значи, щом работейки усилено, имаш добра кариера, ако работиш много, много, много усилено, ще имаш страхотна кариера. Това не ти ли изглежда доста логично от математическа гледна точка?“ Хмм. Не. (Смях) Но ти успя да се самоубедиш. Знаеш ли какво? Ето ти една малка тайна. Искаш ли да работиш? Искаш ли да работиш много, много, много усилено? Знаеш ли какво? Ще успееш. Светът ще ти предостави възможността да работиш много, много, много усилено, но сигурен ли си, че това ще доведе до една страхотна кариера, когато всички доказателства сочат обратното? Значи, нека предположим, нека се занимаем с тези от вас, които се опитват да намерят своята страст. Всъщност ти разбираш, че наистина е по-добре да го направиш, независимо от извиненията. Опитваш се да намериш своята страст и си толкова щастлив. Намери нещо, което те интересува. „Имам интерес! Имам интерес!“, ми казваш. Казваш: „Имам интерес!“ Аз отговарям: „Това е прекрасно! Но какво... какво се опитваш да ми кажеш? Че ти...“ „Еми, имам интерес.“ Аз питам: „Имаш ли страст?“ „Имам интерес“, отговаряш. „Този интерес измежду какво го избра?“ „Еми, имам интерес към това.“ „А какво става с останалите човешки дейности?“ „Не ме интересуват.“ „Всичките си ги анализирал, така ли?“ „Не. Не съвсем.“ Страст, това е най-голямата ти любов. Страст е това, което ще ти помогне да създадеш най-висшия израз на своя талант. Страст, интерес - не е едно и също. Наистина ли би отишъл да кажеш на любимата си: „Омъжи се за мен! Интересуваш ме."?(Смях) Няма да се случи. Няма да се случи, и ще умреш самотен. (Смях) Това, което искаш... това, което искаш... това, което искаш е страст. Тя стои над всякакви интереси. Имаш нужда от 20 интереса, и тогава, един от тях един от тях може да те грабне, един от тях вероятно ще започне да те влече повече от всички останали, и тогава може би ще си намерил най-голямата си любов измежду всички други неща, които те интересуват. Ето на това му се казва страст! Имам един приятел, който предложи брак на своята любима. Той беше един икономически рационален човек. Каза ѝ: „Хайде да се оженим. Хайде да обединим интересите си.“ (Смях) Да, той наистина го направи. „Обичам те истински“, каза той. „Безумно те обичам. Обичам те повече от която и да е друга жена, която съм срещал. Обичам те повече от Мери, Джейн, Сузи, Пенелопи, Ингрид, Гъртруд, Гретел - тогава бях на обменна програма в Германия." (Смях) „Обичам те повече от..." Добре де! Тя напусна стаята преди той да успее да изброи своята любов към нея. Когато успя да се съвземе от изненадата, че бе отблъснат, той стигна до заключението, че се е спасил на косъм от сватбата с един неразумен човек, макар че все пак си взе бележка, че следващия път, когато тръгне да предлага брак, може би няма да е необходимо да споменава всички жени, които е прослушал за ролята. (Смях) Но проблемът си остава. Трябва да потърсиш алтернативи, за да откриеш съдбата си. Ама теб да не би да те е страх от думата „съдба“? Думата „съдба“ плаши ли те? Точно за това говорим, и ако не намериш най-висшия израз на своя талант, ако се закотвиш в „интересното“ - каквото и да означава това - знаеш ли какво ще се случи на края на твоя дълъг живот? Семейството и приятелите ти ще се съберат на гробищата и там, до гроба ти, ще има един надгробен камък, и на него ще пише: „Тук почива един инженер, отличил се с изобретението на велкрото.“ Но това, което би трябвало да пише на този надгробен камък, в един алтернативен живот, това, което можеше да пише, ако беше намерил най-висшия израз на своя талант, е: „Тук почива последният нобелов лауреат по физика, който формулира грандиозната "Единна теория на полето" и демонстрира практичността на светлинния двигател.“ (Смях) Велкро, точно така. (Смях) Единият имаше страхотна кариера, а другият - пропусната възможност. Но има измежду вас някой, който, независимо от всичките тези извинения, ще намери... ще намери своята страст, и все пак ще се провали. Ще се провалиш, защото... защото няма да го направиш, защото ще си си измислил ново извинение - каквото и да е извинение - за да не влезнеш в действие, и това извинение съм го чувал толкова много пъти. „Е, бих преследвал една страхотна кариера, но за мен човешките взаимоотношения са по-важни от постиженията. Искам да съм страхотен приятел. Искам да съм страхотен съпруг. Искам да съм страхотен родител и няма да жертвам тези неща заради някакво си страхотно постижение.“ (Смях) Какво искаш да ти отговоря? Значи, наистина ли искаш сега да ти отвърна: „Честно, кълна се, че не ритам деца.“ (Смях) Хмм? Погледни какъв мироглед си си създал! Ти си герой, независимо от всичко, а пък аз, за това че предположих, съвсем деликатно, че ти би могъл да искаш страхотна кариера, трябва да съм детемразец. Не мразя децата. Не ги ритам. Е, имаше едно малко детенце, което се мотаеше из сградата, когато пристигнах тук и не, не го изритах. (Смях) Разбира се, трябваше да му кажа, че сградата е само за възрастни хора и да се маха. То ми измрънка нещо за майка си и аз му казах, че тя, така или иначе, най-вероятно ще го намери и навън. Когато го видях последно, плачеше на стълбите. (Смях) Ревльо! (Смях) Но какво искаш да кажеш? Точно това очакваш да ти кажа. Наистина ли... наистина ли си мислиш, че е уместно да взимаш децата и да ги използваш като щит? Знаеш ли какво ще се случи някой ден, ти... ти идеалният родител... ти... ? Детето ще дойде някой ден при теб и ще ти каже: „Знам какъв искам да стана. Знам какво ще правя с живота си.“ Ти си толкова щастлив. Това са думите, които всеки родител би искал да чуе, защото детето ти е добро по математика, и знаеш, че ще ти хареса това, което ще последва. Детето казва: „Реших, че ще стана магьосник. Искам да правя фокуси на сцената.“ (Смях) А ти какво му отговаряш? Казваш... казваш: „Ммм... това е рисковано, сине. Можеш да се провалиш, сине. С това не се печелят много пари, сине. Еми, не знам, сине, трябва пак да си помислиш по въпроса, сине, толкова си добър по математика, защо не пробваш да...“ Но детето те прекъсва и казва: „Но това е моята мечта! Мечтата ми е да се занимавам с това.“ И тогава какво ще отговориш? Знаеш ли какво ще му отговориш? „Гледай, сине. Аз също имах една мечта преди време, но... но... “ И така, как ще завършиш изречението с твоето „но“? „...Но. Аз също имах една мечта преди време, сине, но ме беше страх да я следвам.“ Или пък ще му кажеш това? „Аз имах една мечта прeди време, сине. Но после ти се роди.“ (Смях) (Смях) (Аплодисменти) Наистина ли... наистина ли искаш да обвиниш семейството си, наистина ли искаш някой ден да погледнеш съпругата и детето си и да видиш в тях своите тъмничари? Има едно нещо, което би могъл да кажеш на детето си, в случай че той, или тя, ти заяви: „Имам една мечта.“ Би могъл да кажеш... да го погледнеш в очите и да кажеш: „Давай напред, сине, точно както направих и аз.“ Но ти няма да можеш да го кажеш, защото не си го направил. Така че не можеш. (Смях) И така, горките деца страдат заради родителските грехове. Защо ще използваш човешките взаимоотношения като извинение, за да не преследваш страстта си? Ти знаеш защо. Дълбоко в сърцето си, ти знаеш защо, и ти говоря съвсем сериозно. Ти знаеш защо се чувстваш топло и уютно като се гушкаш в човешките взаимоотношения. Причината е, че те е... Ти знаеш какво те е. Страх те е да следваш страстта си. Страх те е, че ще станеш за смях. Страх те е да опиташ. Страх те е, че ще се провалиш. Страхотен приятел, страхотен съпруг, страхотен родител, страхотна кариера. Не идва ли всичко това в един пакет? Това не си ли ти? Как може да си едното без другото? Обаче теб те е страх. И ето защо няма да имаш страхотна кариера, освен ако... освен ако - най-емоционалният от всички български изрази - освен ако. Но изразът „освен ако“ е също свързан с онова другото, още по-ужасяващо изречение: „Само ако бях... “ „Само ако бях... “ Ако някой ден тази мисъл започне да рекушира в мозъка ти, тогава адски ще те заболи. И така, това са многото причини, поради които няма да успееш да имаш страхотна кариера, освен ако... Освен ако. Благодаря ви. (Аплодисменти)