Саида Аден Саид: Този ужасяващ образ е
все още в съзнанието ми.
Виждах хора да падат,
чувах изстрели.
Бях ужасена.
Наистина плаках много.
Един познат на родителите ми
ме хвана за ръката и ми каза:
„Хайде! Идвай! Хайде!“
И аз попитах:„Къде е майка ми?
Майка ми? Майка ми?“
Нория Дамбрин Дюсабирейми:
През нощта чувахме изстрели,
чувахме пушки.
Беше точно преди изборите.
Млади хора излизаха по улиците,
правеха стачки.
Много млади хора умряха.
САС: Качихме се на едно
превозно средство.
Беше препълнено.
Хората бягаха, за да се спасят.
Така се измъкнах от Сомалия.
Много ѝ липсвах на майка ми.
Никой не ѝ беше казал
къде бях отишла аз.
НДД: Фактът, че не ходехме на училище,
че не можехме да отидем до магазина,
бяхме затворени вкъщи,
ме накара да осъзная, че ако имах избор
за нещо по-добро,
бих го направила
и бих имала по-добро бъдеще.
(Музика)
Игнасио Матеини: Броят на разселените хора
по света
нараства.
В момента в света има
около 60 милиона разселени хора.
И за съжаление, това не спира.
Кристина Ръсел: Мисля, че
с помощта на действителността
и изследванията човешката общност
започва да осъзнава,
че става въпрос
за по-постоянен проблем.
Бейли Дамти Йешита: Тези студенти
имат нужда от висше образование;
степен, която могат да използват.
Ако студентите живеят сега в Руанда,
но се преместят,
все пак могат да продължат обучението си.
Тяхната бакалавърска степен е от полза,
независимо от това къде се намират.
КР: Целта на нашия смел проект
беше да тества способността
на Световното образователно движение
към Южния Ню Хемпширски университет
да мащабира,
да осигури бакалавърски степени
и пътища към работни места
на бежанци и на тези, които иначе
не биха имали достъп до висше образование.
САС: Като бежанец
ми беше почти невъзможно
да продължа образованието си
и да създам кариера.
Казвам се Саида Аден Саид
и съм от Сомалия.
Когато пристигнах в Какума,
бях на девет години
и започнах училище на 17.
Сега уча бакалавърска степен
в Южния Ню Хемпширски университет.
НДД: Казвам се
Нория Дамбрин Дюсабирейми.
В моята бакалавърска степен
аз уча комуникации
с бизнес концентрация.
КР: Ние обслужваме студенти
от пет различни държави:
Ливан, Кения, Малави,
Руанда и Южноафриканската република.
Горди сме да имаме 800
професионални бакалаври, 400 бакалаври
и броят на записаните студенти
в момента е около 1000.
Магията на това е, че се занимаваме
с живота на бежанците, понеже съществуват.
Няма класове.
Няма лекции.
Няма крайни срокове.
Няма крайни изпити.
Тази степен е базирана на компетентност,
и не е обвързана с времето.
Ти избираш кога да започнеш проекта.
Ти избираш как ще подходиш към него.
НДД: Като отворим платформата,
там можем да видим целите.
Под всяка цел можем да намерим проектите.
Когато отворим проекта,
виждаме способностите,
които трябва да овладеем,
насоките
и общ преглед на проекта.
КР: Тайната съставка
на ЮНХУ
е комбинирането на онлайн обучение,
основано на способности
с лично обучение, което правим
с партньорите
за осигуряване на всичката
необходима подкрепа.
Това включва академично обучение,
което се състои от
психосоциална подкрепа,
лекарска помощ
и също подкрепа
за намиране на работа,
като при 95-процентово завършване
има 88-процентова заетост.
НДД: Аз съм стажант в сферата на
управление на социалните медии.
Свързано е с специалността Комуникации,
която уча.
Научих толкова много неща от проекта
и от истинския свят.
КР: Структурираното стажанство е
добра възможност
за студентите да практикуват
своите знания
и за нас да създаваме връзки
между това стажанство
и възможностите за работа
на по-късен етап.
(Музика)
Това е модел, който вместо
да поставя времето
и университетските политики
и процедури в центъра,
там слага студентите.
ИМ: Моделът на ЮНХУ може да постави
началото на нови движения.
Това е голямо разтърсване
на традиционния начин
за получаване на висше образование тук.
БДЙ: Това може да преобрази
живота на студентите
от тези уязвими и бежански общности.
НДД: Ако завърша,
мога просто да се върна и да работя,
където си искам.
Мога уверено да кандидаствам
за магистратура на английски,
което е нещо, за което
не бих си и мечтала преди.
И имам нужната увереност
и нужните способности
да изляза и да се справя
на работното място,
без да се страхувам,
че няма да мога.
САС: Винаги съм искала да работя
с общността.
Искам да създам организация
с нестопанска цел.
Ние се застъпваме
за образованието на жените.
Искам да бъда някой като
посланик
и да ги окуражавам да учат
и да им кажа, че никога не е късно.
Това е моята мечта.