Чест е за мен да съм тук,

и да говоря на тази тема,

която, смятам, е от огромно значение.

Говорили сме много за

ужасния ефект на пластмасата

върху планетата и другите видове,

но пластмасата наранява и хората,

особено бедните.

И в производството,

и в употребата и изхвърлянето на пластмасата,

най-потърпевшите хора

са бедните.

Хората бяха потресени,

когато нефта в залива се разля,

и с право.

Те мислеха "О, Господи,

Това е ужасно, това е нефт. Той е във водата.

Ще унищожи

живота там.

Хора ще пострадат.

Ужасно е, че

хората в залива ще пострадат."

Но не си мислеха,

ами ако нефта всъщност беше стигнал до брега?

Там, за където е бил предназначен?

Не само щеше да гори в двигатели,

и да допринесе за глобалното затопляне,

но има и място наречено "Пътека към рака"

и е наречено така,

защото нефтохимическата индустрия

превръща този нефт в пластмаса

и този процес убива хора.

Съкращава живота на тези, които живеят в залива.

Нефтохимическите продукти не са проблем само при разлив,

но и когато няма разлив.

И ние не се замисляме

за цената, която плащат бедните,

за да имаме тези продукти за еднократна употреба.

Другото за което не мислим е, че

има засегнати не само при производството.

Бедните са засегнати

и при употребата.

Тези от нас с по-големи доходи

имаме избор.

Стремим се да работим усилено и да имаме работа,

и да не сме бедни,

за да имаме икономически избор.

Ние можем да изберем

да не ползваме продукти

съдържащи опасна, отровна пластмаса.

Но бедните нямат такъв избор.

Така че те са тези,

които купуват продуктите

с вредни химикали -- и децата им ги използват.

Тези са хората, които

поглъщат и използват огромни

количества от тези отровни пластмаси.

Някои казват "Ами, те трябва просто да използват други продукти."

Но когато си беден, нямаш този избор.

Трябва да купуваш най-евтините продукти.

А най-евтините продукти са най-опасните.

И не само това.

Не само при производството на пластмасата

хората получават рак и им се съкращава живота,

ами и при ползването,

и при изхвърлянето,

и отново бедните са тези,

които са засегнати.

Често си мислим, че правим нещо добро,

когато сте в офиса си,

и изпиете бутилка вода,

и мислите: "Ще я изхвърля...

Не, ще бъда добър

и ще я сложа в синьото кошче."

Мислите: "Ще я хвърля в синьото кошче."

Тогава поглеждате колегата си и казвате:

"Ти, кретен!

Ти си хвърли твоята в бялото кошче!"

И ни обзема морално самодоволство.

И се гордеем със себе си.

Може би ще си простя.

Може би не вие, но аз се чувствам така.

Имаме момент на морално самодоволсво.

Но ако проследим тази малка бутилка

по нейния път

ще разберем, че най-често

тя ще бъде натоварена на кораб.

Ще пропътува през океана

което ще струва някакви пари.

Ще пристигне в някоя развиваща се страна -- често Китай.

Вероятно си представяме, че някой ще вземе тази бутилка,

ще каже, "О малка бутилке,

Толкова се радваме да те видим"

(смях)

"Толкова добра работа си ни свършила"

Ще ѝ направи масаж,

ще ѝ даде медал

и ще каже "Какво искаш да правиш сега?"

Бутилката ще отговори "О, не знам."

Но всъщност нещата не стават така.

Тази бутилка

ще бъде изгорена.

Рециклирането на пластмасата

в много от развиващите се страни

означава изгаряне,

което отделя оргомно количество токсични вещества,

и което също убива хора.

И така бедните,

които правят тези продукти

в центрове като "Пътека към рака"

и които са най-големите консуматори на тези продукти;

а също и бедните,

на които при рециклирането

им се съкръщава живота --

всички те биват ощетени

от тази наша пристрастеност към

продуктите за еднократна употреба.

Сега може би си мислите

"Това наистина е ужасно

за тези бедни хора.

Просто ужасно,

горките хора!

Надявам се някой да им помогне."

Но не разбираме, че

ние сме тук, в Лос Анджелис.

Работили сме здраво да намалим смога

тук при нас.

Но знаете ли?

Заради цялата тази мръсна продукция в Азия,

където законите за околната среда

не предпазват хората там,

почти всичко, което сме постигнали

да имаме чист въздух

тук в Калифорния,

се обезсмисля, заради мръсния въздух идващ от Азия.

Така че всички сме засегнати.

Просто бедните биват засегнати първи и най-тежко.

Но мръсната продукция, горенето на токсините,

липсата на стандарти в Азия,

замърсяват въздуха толкова много, че

той идва тук през океана, и обезсмисля постигнатото тук в Калифорния.

И сме отново на същото ниво, на което бяхме през 70-те.

Ние живеем на една планета,

и трябва да стигнем до същината на проблема.

А същината на този проблем, според мен,

е идеята за еднократната употреба.

Ако разберете връзката

между нашите действия

които отравят и замърсяват планетата

и това, което причиняваме на бедните,

ще получите много тревожнo,

но и много полезно прозрение:

Ако замърсяваме планетата,

ще замърсяваме и хората.

Но ако създадем свят, в който не замърсяваме хората,

няма да замърсяваме и планетата.

Така че сега е моментът,

в който ще се слеят идята за социална справедливост

и идеята за екологията

и най-накрая ще видим, че

те са, всъщност, една идея.

И идеята че нямаме нищо еднократно.

Нямаме еднократни ресурси,

нямаме еднократни животински видове.

И нямаме еднократни хора.

Нямаме планета за изхвърляне,

и нямаме деца за изхвърляне -- всички са ценни.

И ако се върнем към това основно разбиране,

нови пътища за действие ще изникнат.

Биомимикрията,

която е

новa наука,

се оказва много важна за социалната справедливост.

За тези, които тепърва научават за това -

биомимикрията означава

уважение към мъдростта на всички видове

Демокрацията, между другото,

е уважение към мъдростта на всички хора.

Но биомимикрията -- към мъдростта на всички видове.

Оказва се, че сме доста умен вид.

Този голям мозък, от който така се гордеем.

Но ако искаме да направим нещо твърдо,

казваме "Знам, ще направя твърдо вещество,

ще взема вакуум и пещи,

и ще извадя тези неща от земята.

Ще сгорещя, ще отровя и замърся,

но ще съм създал нещо твърдо.

Толкова съм умен!"

Но поглеждате назад, и виждате унищожение навсякъде.

Но знаете ли? Може да сте умен,

но не колкото една мида.

Черупката на мидата е твърда.

Няма вакуум, големи пещи,

няма отрови, няма замърсяване.

Оказва се че други животински видове

са разбрали много отдавна

как да създават много от нещата, които са ни нужни,

използвайки биологическите процеси на природата.

С това прозрение на биомимикрията,

нашите учени накрая разбират,

че имаме какво да научим от другите видове.

И нямам пред вид да вземем мишка

и да я надупчим с нещо.

Не да злоупотребяваме с малките животни,

а да ги уважаваме, и това което са постигнали.

Това се нарича биомимикрия,

и това отваря вратите към

продукция без отпадъци,

без замърсяване.

И така ще можем да се радваме

на висок стандарт на живота

без да унищожаваме планетата.

Тази идея за биомимикрията,

уважението към мъдростта на всички видове,

комбинирана с идеята

за демокрация и социална справедливост,

уважавайки мъдростта и ценността на всички хора,

биха ни дали различно общество.

С различна икономика.

Ще имаме зелено общество

от което д-р Кинг би се гордял.

Това трябва да е нашата цел.

И начина да я постигнем е да разберем,

че идеята за еднократност

не само наранява

видовете за които говорихме,

но и корумпира нашето общество.

Толкова сме горди да живеем тук, в Калифорния.

Наскоро имаше гласуване, и всеки казваше,

"Не в нашия щат.

Не знам какво са правили другите щатове."

(смях)

Толкова горди.

И да, и аз съм горд.

Но в Калифорния,

въпреки че водим света по зелени инциативи,

също водим света

и по гулаг.

Калифорния е един от щатите с най-голям брой затворници

от всичките 50 щата.

И сега имаме морален проблем.

Имаме силно желание да спасим

неживи материали от сметището,

но понякога не толкова силно желание

да спасим живите същества, живите хора.

И бих казал, че живеем в страна --

5 процента от населението в света,

25 процента от парниковите газове,

но и 25 процента от затворниците в света.

Един от всеки пет човека зад решетки

е затворник тук, в Америка.

И това е последователно с идеята

че еднократността е нещо, в което вярваме.

И все пак,

като движение,

което трябва да увеличи поддръжниците си,

което трябва да се разрастне,

да достигне извън естествената си среда,

едно от препятствията към успеха му

с неща като пластмасата и икономиката,

е това че хората са подозрителни към нас.

И те задават следния въпрос:

Как могат тези хора да са толкова ревностни?

Някой беден, в "Пътеката към рака"

някой в Уатс,

или в Харлем, или в индиански резерват,

би си казал, и с право,

"Как могат тези хора да са толкова ревностни

към това да се уверят,

че една пластмасова бутилка

или една алуминиева консервна кутия

има втори шанс в живота,

а когато детето ми е в беда

и отиде в затвора,

не получава втори шанс?"

Как може това движение да е толкова ревностно

към това да казва че нямаме материали за изхвърляне,

но да приема

групи хора за изхвърляне, като "Пътеката към рака"?

И сега имаме шанс

да сме горди от това движение.

Когато поемаме теми като тази,

това ни дава допълнителна причина

да се свържем с други движения,

да включим другите и да растем.

И най-накрая да разрешим тази дилема.

Повечето от вас са добри, благородни хора.

Когато сте били по-млади, сте обичали целия свят,

но в един момент

някой ви е казал да изберете проблем,

и да съсредоточите любовта си върху него.

Не можете да обичате целия свят --

трябва да работите върху дърветата,

или имиграцията.

Трябва да се фокусирате върху едно нещо.

Това, което всъщност са ви казали, е

"Дърво ли ще прегърнеш,

или дете? Избирай.

"Дърво ли ще прегърнеш,

или дете? Избирай."

Но като работите върху проблеми като пластмасата,

разбирате, че всичко е свързано.

За щастие, повечето от нас имаме две ръце.

Можем да прегърнем и двете.

Благодаря ви много.

(Ръкопляскания)