Благодаря ви.

Имало едно време Индийски крал махараджа, 
по повод неговият рожден ден излязъл указ

че всички началници трябва да поднесат 
подаръци подходящи за крал.

Някои донесли висококачествена коприна, 
а други великолепни мечове,

някои донесли злато.

Накраят на редицата дошъл много 
сбръчкан дребен старец

вървял дни наред път от неговото село 
до морето.

И когато се прилижил синът на кралят попитал: 
'Какъв подарък носиш за краля?'

И много бавно старият мъж отворил ръката 
си за да покаже

много красива мида с примесени 
лилаво-жълти, червено-сини кръгове.

И синът на кралят казал:

"Това не е подарък за крал! 
Какъв подарък е това?"

Старият мъж го погледнал и казал бавно:

"Дълъг път...е част от подаръка."

(Смях)

След няколко минути, ще ви дам подарък,

подарък, който вярвам си заслужава 
да бъде разпространен.

Но преди това нека ви заведа на

моята дълга разходка.

Както повечето от вас,

аз започнах живота си като малко момче.

Колко от вас са започнали живота си 
като малки деца?

Родени млади?

Около половината от вас....Добре...

(Смях)

А останалата част от вас, какво? 
Били сте родени абсолютно порастнали?

Момче, искам да се запозная с майка ти!

Говорейки за невъзможното!

Като малко дете аз постоянно бях 
запленен да постигам невъзможното.

Днес е ден, който очаквах години наред,

защото днес е денят, в който ще направя

опит да постигна невъзможното 
пред вашите очи,

точно тук на TEДxMаастрихт.

Ще започна

с разкритието на краят:

ще ви докажа

че невъзможното не е невъзможно.

И ще приключа давайки ви подарък който 
си заслужава да се разпространи.

Ще ви покажа, че може да постигнете 
невъзможното във вашият живот.

В търсенето да постигна невъзможното 
аз открих, че

две неща са универсални за всички 
хора по света.

Всеки има страхове,

и всеки има мечти.

В моето търсене да постигна невъзможното 
аз открих, че има три неща

които съм направил през годините

които ми помогнаха да постигна 
невъзможното:

Народна топка или както ние го наричаме
"Trefbal",

Супермен,

и Комарът.

Тези са моите три ключови думи.

Сега знаете защо постигам 
невъзможното в живота си.

И нека ви заведа на моето пътешествие, 
моято дълга разходка

от страховете до мечтите,

от думите до мечовете,

от Народната топка

до Супермен

до Комарът.

И се надявам да ви покажа

как да постигнете невъзможното 
във вашият живот.

4-ти Октомври 2007.

Сърцето ми препускаше, 
колената ми трепереха

когато стъпих на сцената

на театъра Сантандер

в университета Харвард, за да приема

2007 Ig Нобеловата награда за медицина

за медицинско проучване, в съавторство

наречено "Гълтане на мечове....

... и неговите странични ефекти".

(Смях)

Проучването беше публикувано в малък 
журнал, който не бях чел преди това,

Британският медицински журнал.

А за мен това беше невъзможна мечта, 
която се сбъдна,

беше неочаквана изненада за 
някой като мен,

беше чест, която никога няма да забравя.

Но това не беше най-запомнящият се 
момент в живота ми.

На 4-ти Октомври 1967,

това уплашено, срамежливо, слабо, 
задръстено дете

страдащо от сериозни страхове.

Когато се подготви да излезе на сцената,

неговото сърце препускаше,

коленете му трепереха.

Той отвори устата си и се опита 
да проговори,

но думите просто не излизаха.

Той стоеше треперейки в сълзи.

Той беше парализиран в паника,

замръзнал от страх.

Това уплашено, срамежливо, 
слабо задръстено момче

страдаше от сериозни страхове.

Имаше страх от тъмното,

страх от височини,

страх от паяци и змии...

Някой от вас страхува ли се от 
паяци и змии?

Да, някой от вас...

Той се страхуваше от вода и акули...

Страх от доктори и медицински сестри, 
и зъболекари,

и игли и бормашини, и остри предмети.

Но повече от всичко, имаше страх от

хора.

Това уплашено, срамежливо слабо 
задръстено дете

бях аз.

Имах страх от провал и отхвърляне,

ниско самочуствие, комплекс за малоценност,

и нещо, което ние не знаехме и можехме да 
се запишем по онова време

социално тревожно разстройство,

Защото имах страхове, побойниците ме 
тормозеха и ме пребиваха.

Смееха се и ме наричаха с имена и никога 
не ми позволяваха да играя в нито една от

техните забавни игри.

О, имаше една игра, която ми 
позволяваха да играя...

Народна топка -

И не бях добър доджър.

Побойниците ми казваха името,

и когато погледнех нагоре виждах 
тези червени топки

летейки към лицето ми със 
свръхзвукова скорост

Бам, бам, бам!

И помня многото дни, в които 
се прибивах от училище

с горящо червено лице, ушите ми 
бяха червени и звънящи.

Очите ми бяха пълни със сълзи,

а техните думи звучаха в ушите ми.

И който и да беше казал,

"Пръчки и камъни могат да счупят костите 
ми, но думите няма да ме наранят"...

Това е лъжа.

Думите могат да режат като нож.

Думите могат да те прободат като меч.

Думите могат да направят такива 
дълбоки рани

който не се виждат.

Така че имах страхове. А думите бяха 
най-големият ми враг.

И все още са.

Но също така имах и мечти.

Прибирах се у дома и избягвах
в комиксите за Супермен

и четях комиксите за Супермен

и мечтаех да съм супергерой като Супермен.

Исках да се боря за истината и правдата.

Исках да се боря срещу злодеите и 
криптонитa.

Исках да летя по света и да върша 
суперчовешки подвизи спасявайки животи.

И също така бях запленен с реални неща.

Четях книгата Гинес за световни рекорди и 
книгата на Рипли - Вярваш или не.

Някой от вас да е чел книгата на Световни 
рекорди на Гинес или Рипли?

Обожавам тези книги!

Виждах истински хора с истински 
постижения.

И си казах, че искам да правя това.

Ако побойниците нямаше да ми позволят

да играя някоя от игрите им,

искам да създам истинска магия, 
истински постижения

Искам да правя нещо истинско забележимо, 
което тези побойници не могат.

Искам да намеря своята цел и призвание.

Искам да знам, че моят живот има смисъл.

Исках да постигна нещо невероятно, 
което да промени света;

Искам да докажа, че невъзможното 
не е невъзможно.

Забързвайки 10 години напред -

беше седмицата преди 21-вият ми 
рожден ден.

Две неща се случиха през този ден, 
които щяха да променят живота ми завинаги.

Живеех в Тамил Наду, южна Индия

бях мисионер там,

и моят ментор, моят приятел ме попита,

"Имаш ли списък с постижения, Даниел?"

И аз казах, "Списък с постижения?" 
Какво е списък с постижения?'

Той каза, "Списъкът с постижения съдържа 
големи важни цели в живота.

Те са комбинация от мечти и цели, 
например ако

можеше да правиш всичко което поискаш, 
да отидеш където поискаш

да бъдеш който и да е,

къде би отишъл? Какво би правил?

Кой би бил?

И аз казах," Не мога да направя това! Прекалено 
съм уплашен! Имам прекалено много страхове!"

Същата вечер си взех оризовата 
постелка на покрива на бунгалото,

постелих я под звездите,

и гледах как прилепите се гмуркаха 
като бомби за комари.

И всичко за което си мислех беше списъкът 
с постижения, мечти и цели.

и тези побойници с народната топка.

Няколко часа по-късно се събудих.

Сърцето ми препускаше, 
коленете ми трепереха.

Този път не беше от страх.

Цялото ми тяло се тресеше.

И в следващите пет дни

събуждах се и губех съзнание на смъртното 
си легло борейки се за живота си.

Моят мозък гореше със 105 градусова 
малариина треска.

И когато бях в съзнание, всичко за което 
си мислех беше списъкът с постижения.

Мислех си, "Какво искам да правя с 
живота си?"

Накраят, вечерта преди 21-вият ми 
рожден ден,

в момент на яснота,

достигнах до прозрение:

Осъзнах, че малкият комар,

Анофелеси Стивънсай,

този малък комар

с това тегло по-малко от 5 микрограма

по-малко от зрънце сол,

ако този комар може да пребори 170 
паундов човек, 80 килограмов мъж,

осъзнах, че това е моят криптонит.

Тогава осъзнах, не, не, не е комарът,

това е малкият паразит в комарът,

Плазмодиум Фалсипарум, е което убива 
милиони хора годишно.

Тогава осъзнах. Не, не, дори е по-малко 
от това,

но на мен ми изглежда много по-голямо.

Осъзнах,

страхът е моят криптонит,

моят паразит,

който се е промъкнал и парализирал 
целият ми живот.

Нали знаете, има разлика между 
опасност и страх.

Опасността е истинска.

Страхът е избор.

И осъзнах, че имам избор:

Можех да живея в страх, или да умра 
проваляйки се тази вечер,

или можех да умъртвя страховете си, и да

постигна всичките си мечти, можех да 
се осмеля да живея живота.

И знаете, че има нещо относно това 
да си на смъртно легло

и да си изправен пред смъртта, което те 
кара наистина да искаш да живееш.

Осъзнах, че всички умират, 
но не всички живеят.

Умирайки ние живеем.

Нали знаете, когато се научите 
да умирате,

наистина се научавате да живеете.

За това реших, че ще променя

моята история тази нощ.

Не исках да умра.

За това казах една кратка молитва, казах,

"Господи, ако ми позволиш да доживея 
21-вият ми рожден ден,

няма повече да позволя на страха 
да контролира живота ми.

Ще умъртвя страховете си,

ще постигна мечтите си,

искам да променя отношението си,

искам да направя нещо невероятно 
с живота си,

искам да открия целта и призванието си.

Искам да знам, че невъзможното 
не е невъзможно."

Няма да ви кажа дали оцелях онази нощ. 
Ще ви оставя да отгатнете сами.

(Смях)

Но онази вечер направих списък с първите 
си 10 Постижения:

Реших, че искам да посетя главните 
континенти

да посетя 7-те чудеса на света

да науча няколко езика,

да живея на самотен остров,

да живея на кораб в океана,

да живея с индианско племе в Амазония,

да искача върха на най-високата планина 
в Швеция,

исках да видя Еверест на зазоряване,

да работя в музикалният бизнес, в Нашвил,

исках да работя с цирк,

и исках да скоча от самолет.

През следващите двадесет години постигнах 
повечето от тези постижения.

Всеки път когато зачерквах по едно 
постижение от списъка си,

добавях 5 или 10 нови и моят списък 
продължи да се увеличава.

През следващите 7 години живях на 
малък остров на Бахамите

за около 7 години

в сламена колиба,

ловейки с харпун акули и скатове за 
ядене, единствената на острова,

в препаска,

и се научих да плувам с акули

И след това се преместих да живея 
в Мексико,

а след това се преместих в устието 
на река Амазонка в Еквадор,

Пухо Понго Еквадор, живеех с 
едно племе там,

и малко по малко започнах да събирам 
увереност чрез моят списък с постижения.

Продължих с музикалният бизнес в Нашвил, 
и Швеция след това,

преместих се в Стокхолм, работех в 
музикалната индустрия там,

където се изкачих на върха на Мт. 
Кебнекаисе високо над Арктическият кръг.

Научих се как да се правя на клоун,

как да жонглирам,

да вървя на кукили

да карам едноколка, да гълтам огън, 
да ям стъкло.

През 1997 чух, че има по-малко от 
дузина гълтачи на мечове

и си казах, 'Трябва да направя това!'

Срещнах се с гълтач на мечове и го 
помолих за няколко съвета.

Той каза, "Да, имам два съвета за теб:

Номер 1: Много е опасно,

Има хора, които са умрели правейки това.

Номер 2:

Не го опитвай!"

(Смях)

Така че го прибавих към моя списък 
с постижения.

И се упражнявах по 10-12 пъти на ден, 
ден след ден

в продължение на 4 години.

Сега когато ги калкулирам...

4 x 365 [x 12]

Бяха около 13 000 неуспешни опита

преди да вкарам първият си меч 
в гърлото си през 2001.

По това време си поставих за цел

да стана световен водещ експерт 
по гълтане на мечове.

Така и претърсих всяка книга, 
списание и вестникарска статия,

всеки медицински доклад, 
учих психология, анатомия,

говорих с доктори и медицински сестри,

обединих всички гълтачи на мечове по света

в Международната Асоциация на 
Гълтачите на Мечове,

и проведох 2 годишно медицинско проучване

за Гълтачите на мечове и неговите 
странични ефекти

което беше публикувано в 
Британският Медицински журнал.

(Смях)

Благодаря.

(Аплодисменти)

И научих някои запленяващи факти 
за гълтането на мечове.

За някой неща се обзалагам, че никога не 
сте мислили, но след тази вечер ще знаете.

Следващият път когато се приберете вкъщи 
и разрязвате пържолата си с нож

или меч, или с вашите "прибори" 
ще си мислите за това...

Научих, че гълтането на мечове 
е започнало от Индия -

точно там където го видях за първи път 
преди 20 годишно хлапе -

преди около 4000 години, около 2000 
преди Христа.

През последните 150 години, гълтането 
на мечове се е използвало в

науката и медицината

за развитието на ендоскопа през 1868 от

д-р Адолф Кусмаул в Фрейнбурк, Германия.

През 1906, за електрокардиограмата в Уелс,

да проучи проблеми с преглъщането и 
храносмилането,

бронхоскопи, и такива неща.

Но през последните 150 години,

ние сме запознати със стотиците 
наранявания и смъртни случаи....

Това е ендоскопът измислен от 
д-р Адолф Кусмаул.

Но открихме, че има 29 смъртни случая 
през изминалите 150 години

включващ гълтачът на мечове от Лондон, 
който пронизал сърцето си с меч.

Също така разбрахме, че между 3 и 8

сериозни наранявания с мечове има годишно.

Знам, защото аз получавам 
телефонните обаждания.

Туко що получих две от тях,

едно от Швеция и едно от Орландо само 
за последните няколко седмици,

гълтачите на мечове, които са в болница 
от наранявания от гълтане на мечове.

Така, че е много опасно.

Другото, което научих е че научаването 
как се гълта меч отнема

от 2 до 10 години да се научи

за повечето хора.

Но най-интересното откритие, което 
научих беше

как гълтачите на мечове са се научили 
да постигат невъзможното.

И ще ви издам една малка тайна:

Не се съсредоточавайте на 
99.9% невъзможност.

Фокусирайте се на .1% възможност, 
и открийте как да го направите възможно.

Сега нека ви заведа на пътуване в 
съзнанието на един гълтач на мечове.

За да можеш да глътнеш меч, се изисква 
съзнание над материя медитация,

остра като бръснач концентрация, 
точност до милиметър

да се изолират вътрешните органи и да се 
преодолеят автоматичните рефлекси на тялото

чрез пресилена мозъчна хипноза, 
чрез повтаряща се мускулна памет

чрез преднамерена практика над 10 000 пъти

Сега нека отидем на малко пътешествие 
в тялото на гълтача на мечове.

За да глътна меч,

трябва да плъзна острието по езика си,

да подтисна рефлекса да повърна
на шийният тръбопровод ,

навигирам на 90 градуса по епиглотиса,

минава през крикофарингалният 
горен езофагеален сфинктер,

подтиска рефлекса на перисталтиката,

хлъзга устрието по гръдният кош

между белите дробове.

В този момент,

всъщност трябва да побутна 
сърцето си настрани.

Ако внимавате много,

може да видите как устрието 
диша в ритъма на сърцето

защото се накланя към сърцето

разделено само от 8 инча 
езофегална тъкан.

Това не е нещо, което може да 
фалшифицирате.

След това трябва да го плъзна 
покрай гръдната кост,

покрай езофегалният сфинктер, 
надолу към стомаха,

подтиска рефлекса на повръщане в стомаха 
и стига чак до дванадесетопръстника.

Лесна работа.

(Смях)

И ако трябва да продължа по-далеч,

по целия път надолу до фалопиевите тръби. 
(датски) фалопиевите тръби!

Момчета, може да питате съпругите си 
за това по-късно...

Хората ме питат, казват ми,

"Изисква се много кураж, 
за да си рискуваш живота,

да побутнеш сърцето си и 
да рискуваш живота си..."

Не. Това, което изисква истински кураж е

това уплашено, срамежливо, 
слабо задръстено дете

а рискува да се провали и 
да бъде отхвърлен,

да оголи сърцето си,

и да преглътне гордостта си

и да застане пред куп абсолютни непознати

и да ви разкаже историят си за 
неговите страхове и мечти,

да рискува да покаже вътрешностите си, 
както буквално така и фигуративно.

Разбирате нали - благодаря.

(Аплодисменти)

Разбирате ли наистина невероятното 
нещо тук е

винаги съм искал да направя 
забележителното в моят живот

и сега съм го постигнал.

Но наистина забележителното нещо е, 
че мога да глътна

21 меча едновременно,

или 20 фута под вода в резервоар 
с 88 акули и скатове

и дали би повярвал Рипли или не,

или нагрята до 1500 градуса до нажежено 
червено за суперчовеците на Стан Ли

както "Мъже от стомана"

а този нещастник беше горещ!

Или да тегли една кола с меч за Рипли,

или Гинес,

или да достигне до финалите на Америка 
има талант,

или да спечели през 2007 Ig Нобелова 
награда за медицина.

Не, това не е наистина забележимото тук.

Това си мислят хората. Не, не, не. 
Не е това.

Наистина забележителното нещо е

че Господ взе това уплашено, срамежливо, 
слабо задръстено дете

което се страхуваше от височини,

което се страхуваше от вода и акули,

и доктори и медицински сестри, 
и игли и остри предмети

и разговорите с хора

и сега той ме накара да прелетя света

на 30 000 фута височина

гълтащ остри предмети под вода в 
резервоар с акули,

и говорейки за доктори и медицински сестри, 
и публика като вашата по света.

Това е наистина невероятното нещо за мен.

Винаги съм искал да псотигна невъзможното

Благодаря Ви.

(Аплодисменти)

Благодаря Ви.

(Аплодисменти)

Винаги съм искал да постигна 
невъзможното, и сега го направих.

Исках да постигна нещо забележително 
в живота си и да променя света,

и сега съм го направил.

Винаги съм искал да прелетя света 
постигайки суперчовешки подвизи

и да спасявам животи, 
и сега съм го направил.

И знаете ли какво?

И все още има малка част от 
мечтата на това малко дете

дълбоко вътре в мен.

(Смях) (Аплодисменти)

И знаете ли, винаги съм искал да 
намеря смисъл и призвание,

и знаете ли - намерих го.

Но познайте какво?

Не е с мечовете, не е това, 
което си мислите, не с моята сила.

А всъщност чрез моите слабости, 
с моите думи.

Моята цел и призвание е да променя света

чрез превъзмогването на страха,

по един меч, една дума

по един нож, един живот

да вдъхновява хората да са супергерои

и да постигнат невъзможното в живота си.

Моята цел е да помогна на другите 
да намерят техните.

Каква е вашата?

Каква е вашата цел?

За какво сте изпратени тук?

Вярвам, че всички имаме призвание 
да бъдем супергерои.

Каква е вашата суперсила?

От 7 милиардното световно население,

има по-малко от две дузини гълтачи на мечове

останали в света днес,

но има само един като вас.

Ти си уникален.

Каква е твоята история?

Какво те прави различен?

Разкажи историята си,

дори ако твоят глас е тънък и треперещ.

Какъв е вашият списък с постижения?

Ако можехте да направите всичко, 
да бъдете всеки, да отидете навсякъде -

Какво би правил? Къде би отишъл?

Какво би направил?

Какво би искал да направиш с живота си?

Какви са големите ви мечти?

Какви бяха големите ви мечти като малко дете? 
Помисли отново.

Обзалагам се не е било това, нали?

Какви са били най-смелите ви мечти

които са били толкова странни и тъмни?

Обзалагам се, че мечтите ви не изглеждат 
толко странни в крайна сметка, нали?

Какъж е вашият меч?

Всеки един от вас си има меч,

меч с двойно острие от страхове и мечти.

Глътни меча, какъвто и да е той.

Следвайте вашите мечти, дами и господа,

никога не е прекалено късно да бъдеш 
това, което искате.

За онези хулигани с народната топкс, 
онези деца, които си мислеха

че аз никога няма да постигна 
невъзможното,

имам само едно нещо да им кажа:

Благодаря ви.

Ако не бяха тези злодеи, 
нямаше да имаме супергерои.

Тук съм, за да докажа, че 
невъзможното не е невъзможно.

Това е много опасно, може да ме убие.

Надявам се, че ви е харесало.

(Смях)

Ще имам нужда от вашата помощ за това.

Публиката: две, три.

Дан Майър: Не, не, не. Имам нужда от вашата 
помощ за преброяването, всички, добре?

(Смях)

Ако знаете думите? Добре? 
Бройте с мен. Готови?

Едно.

Две.

Три.

Не, това са 2, но разбрахте идеята.

Публиката: Едно.

Две.

Три.

(Задъхване)

(Аплодисменти)

ДМ: Даа!

(Аплодисменти) (Овации)

Много ви благодаря.

Благодаря,благодаря, блгодаря ви. 
Благодаря ви от сърце.

Всъщност, благодаря ви от 
дъното на стомаха си.

Казах ви, че съм дошъл да направя 
невъзможното и сега съм го направил.

Но това не беше невъзможното. 
Това го правех всеки ден.

Невъзможното тук беше, онова изплашени, 
срамежливо, слабо задръстено дете да

застане лице в лице със страховете си
да стои тук на [TEDx] сцена,

и да промени света, дума по дума,

меч по меч, с по един живот.

Ако съм ви накарал да помислите по нов 
начин, ако съм ви накарал да вярвате

че невъзможното не е невъзможно,

ако съм ви накарал да осъзнаете, че може 
да постигнете невъзможното в живота си,

тогава моята работа е приключила, 
а вашата сега започва.

Никога не спирайте да мечтаете. 
Никога не спирайте да вярвате.

Благодаря ви, че повярвахте в мен

и благодаря ви, че бяхте част от 
тази мечта.

И това е моят подарък за вас.

Невъзможното не е....

Публиката: Невъзможно.

Дългата разходка е част от подаръка.

(Аплодисменти)

Благодаря ви.

(Аплодисменти)

(Овации)

Домакинът: Благодаря, Дан Майър, уааау!