Днес ще ви разкажа

за проекта на медицинска технология, която се нуждае от малко ресурси.

Аз се занимавам с проучване на здравните системи в редица държави.

И един от основните пропуски по отношение на здравеопазването,

който наблюдавам почти навсякъде,

е достъпа до безопасна хирургия.

Един от главните проблеми, на който попаднахме,

и който възпрепятства както достъпа на първо място,

така и безопасността на операциите,

е анестезията.

И всъщност, това е моделът, който очакваме да спомогне

за осигуряването на анестезия

в такива условия.

На видеото виждаме сцена, която може да бъде наблюдавана

във всяка една операционна зала в САЩ или в която и да е развита страна.

На заден план

е една изключително напреднала апаратура за анестезия.

Тази апаратура

позволява провеждането на операции и спасяването на животи,

тъй като е проектирана имайки предвид

конкректните условия.

За да работи, тази апаратура се нуждае от редица фактори,

които болницата трябва да осигури.

Необходим е изключително квалифициран анестезиолог

с години опит в работата със сложна техника, който

да следи за подаването на упойката

и да следи за безопасността и липса на болка при пациентите

по време на операцията.

Освен че работи с компютърни алгоритми, деликатната апаратура

се нуждае от специални грижи, TLC, които да я поддържат в изправно състояние,

и без които би се повредила.

И когато това стане, е нужен екип от инженери "медицинска техника",

които разбират нейната сложност и

могат да се справят с нея, да поправят частите, за да

продължи тя да спасява животи.

Това е доста скъпа техника.

Нужна е болница,

чийто бюджет може да си позволи да поддържа техника,

струваща повече от 50 или $100,000.

Очевидно,

и може би от най-голямо значение --

и концепциите, които сме чували до известна степен

го потвърждават --

необходимо е добро захранване,

което да осигури непрекъснат източник

на електроенергия, сгъстен кислород

и други медицински консумативи,

които са от изключителна важност за функционирането

на тази апаратура.

С други думи, апаратурата изисква много неща,

които тази болница не винаги може да предложи.

Като например електрозахранването

в болница в провинциалната част на Малави.

В тази болница

има един кадър, който е обучен да работи с анестезия,

и това е така,

защото е преминала 12-, може би 18-месечен

курс на обучение.

В болницата, както и в целия регион,

няма нито един инженер "медицинска техника".

И когато тази апаратура се развали,

а това се случва с техниката, с която разполагат екипите там,

те се опитват да разгадаят как да я поправят, в повечето случаи без резултат.

И тези машини отиват на т.нар. "морга".

В същото време, цената на машината, която споменах,

може да представлява 1/4 или 1/3

от годишния бюджет

на болницата.

И накрая, мисля, че сами виждате, че инсталацията не е особено надеждна.

Тази болница е със слабо електрозахранване,

което често търпи прекъсвания.

Често цялата болница

се захранва от генератор.

Представете си, ако генераторът се развали,

или се изчерпи.

Световната Банка вижда това

и изчислява, че болница, намираща се в такава бедна част на света,

може да претърпи около 18 прекъсвания на електрозахранването

на месец.

По същия начин, сгъстеният кислород или другите медицински консумативи

са също лукс

и често не са налични

в продължение на месеци и дори година.

Изглежда налудничаво, но ситуацията е такава, че

тези машини,

които са проектирани за болници от първия тип, които ви показах,

се даряват или продават

на болници от втория тип.

Това е не само неподходящо,

а и наистина опасно.

Един от партньорите ни в Johns Hopkins

наблюдаваше операции в Сиера Леоне

преди около година.

И първата операция за деня била акушеро-гинекологичен случай.

Дошла жена, която спешно се нуждаела от цезарово сечение,

за да бъде спасена тя и бебето и.

И всичко започнало доста обнадеждаващо.

Хирургът бил налице и дезифенктиран.

Медицинската сеста била на линия.

Тя успяла да направи упойката бързо,

което било важно заради спешния характер на ситуацията.

И всичко започнало добре,

докато не спрял тока.

И по средата на операцията,

хирургът се надпреварва с времето да приключи случая

и е способен на това, защото има лампа на главата.

Но сестрата буквално

тича като из тъмна театрална сцена

опитвайки се да намери каквато и да е упойка,

с която да приспи пациентката.

Защото апаратурата за анестезия не работи без ток.

Така една рутинна операция, която мнозина от Вас са претърпяли,

а други са може би резултат от нея,

се превръща в трагедия.

Обезсърчаващото е, че това не е частен случай;

това е нещо, което се случва из развиващите се страни.

35 милиона операции се провеждат всяка година

без надеждна упойка.

Моят колега, Д-р Пол Фентън,

е бил част от тази реалност.

Той беше началник "Анестезиология"

в университетска болница в Малави,

Всеки ден той отива на работа,

в операционен театър като описания,

опитвайки се да прилага анестезия и да учи другите как да го правят,

използвайки същата тази апаратура,

която е толкова ненадеждна и дори опасна за

неговата болница.

След неизвестен брой операции

и, можем да си представим, наистина недопустими трагедии,

той просто казал: "Това беше. Аз съм до тук. Достатъчно.

Трябва да има нещо по-добро."

Така че той се разходил до помещението,

в което развалените машини били изхвърляни --

май това е научния термин--

и започнал да се опитва да ги ремонтира.

Взел една част от тук, друга от там,

и се опитвал да направи машина,

която да работи в условията, които са налице.

И това, което измислил

бил прототипа на Универсалния Апарат за Анестезия --

апарат, който работи

и осигурява анестезия

независимо от условията, които неговата болница предоставя.

И ето тук се връщаме отново

в същата болница, малко по-добре развита, 12 години по-късно,

работеща с пациенти от педиатрия до гериатрия.

А сега ми позволете да Ви покажа как работи тази машина.

Воала!

Ето я.

Когато имате ток,

всичко в тази машина се случва в нейната основа.

Там има вграден кислороден концентратор.

Вече няколко пъти споменавам кислорода.

По същество, за да приложите анестезия.

Ви трябва колкото се може по-чист кислород,

защото всъщност с него ще разредите

упойката.

Сместа, която пациентът вдишва,

трябва да съдържа определен процент кислород,

иначе тя става опасна.

Когато има ток,

кислородният концентратор използва въздуха в стаята.

Както знаем, въздухът в помещението е безплатен,

в изобилие,

и е с 21% съдържание на кислород.

Всичко, което концентраторът прави, е да поеме въздуха от стаята, да го филтрира,

и да изпрати 95% чист кислород

нагоре към мястото,

където се смесва с упойката.

Преди тази смес

да достигне до дробовете на пациента,

тя минава от тук --

може да видите сами, тук има кислороден сензор --

който на ето този монитор отчита

процента доставян кислород.

А ако нямате електрозахранване,

или, да не дава Господ, ако то спре по средата на операцията,

тази машина автоматично се трансформира

без да е нужно дори и докосване,

като започва да черпи въздух от стаята през този извод.

Всичко останало си е същото.

Единствената разлика е, че

сега Вие работите с 21% кислород.

Досега тази игра беше опасна,

защото научавахте, че сте подали твърде малко кислород, чак когато се случи лошото.

Но тук ние имаме резервна батерия с дълъг живот.

Това е единствената част от машината, която разполага с батерия в резерва.

Но това дава контрол на хирурзите,

независимо дали има електричество или не,

защото те могат да регулират потока

на базата на процента кислород, който виждат, че се подава към пациента.

И в двата случая,

и при наличието, и при липсата на електрозахранване,

се случва пациента да има нужда от помощ при дишането.

Просто такава е същността на анестезията. Дробовете може да се парализират.

Така че, ние добавихме това ръчно управление тук.

Виждали сме операции, при които в продължение на 3-4 часа

пациентът бива обдишван по този начин.

Така че, това е една обикновена машина.

Побиват ме тръпки да кажа проста;

не, тя е обикновена.

И е такава по проект.

И не е нужен

висококвалифициран, опитен анестезиолог, който да работи с нея,

което е добре, защото в тези провинциални, квартални болници,

няма как да получиш такова ниво на обучение.

Апаратурата е проектирана още и за условията, при които ще бъде използвана.

Тя е изключително здрава.

Тя трябва да може да се справи

със степента на амортизация и износване, която

е характерна за тези болници.

Така че, машината не се чупи лесно,

но ако това се случи, почти всяка част

може да бъде подменена или ремонтирана

с гаечен ключ и отвертка.

На последно място, тя е достъпна.

Цената и е

8 пъти по-ниска

от цената на машината, която Ви показах в началото.

С други думи, говорим

за машина, която позволява провеждането на операции и спасяването на животи,

поради това, че е проектирана за работа в специфични условия,

точно както първата машина, която Ви показах.

Но ние не искаме да спрем дотук.

Работи ли?

Това ли е дизайнът, който наистина работи на практика?

Да, показаните до момента резултати са добри.

Включени са 13 болници в 4 държави

и от 2010 досега

сме извършили успешно повече от 2,000 операции

без неблагоприятни клинични последици.

Така че, сме развълнувани.

Това наистина изглежда като икономическо изгодно, приложимо решение

на един широко разпространен проблем.

Но все още искаме да се уверим,

че това е най-ефективната и безопасна апаратура, която

може да бъде използвана в болниците.

Ето защо създадохме редица партньорства

с НПО и университети

с цел събирането на данни за потребителския интерфейс,

за видовете операции, за които машината е подходяща,

както и за начините, по които може да бъде подобрена.

Едно от тези партньорства

е с Джон Хопкинс тук, в Балтимор.

Опитната лаборатория за анестезия тук е наистина много добра.

Така че, ние ще тестваме тази машина

като пресъздадем някои от кризисните ситуации по време на операция,

с които тя може да се сблъска

в болниците, за които е предназначена,

в контролирана, безопасна среда,

и така ще оценим нейната ефективност.

По този начин ще можем да сравним резултатите от проучването

с реалните такива,

защото сме поставили две такива машини в болници,

с които Джон Хопкинс работи в Сиера Леоне,

включително и във въпросната болница със спешното цезарово сечение.

Май говорих доста за анестезията, възнамерявам да го правя и в бъдеще.

Мисля, че е пленително,

и че е важен момент за човешкото здраве.

Наистина изглежда маловажно, никога не мислим за това,

докато не се сблъскаме с него,

и тогава то става жизненоважно.

Кой има достъп до хирургия и кой не?

Кой има достъп до безопасна хирургия и кой не?

Виждате, това е един от много случаи, в

който дизайнът, подходящият дизайн,

може да има влияние върху човешкото здраве.

Ако повече хора в сферата на здравеопазването,

занимаващи се с някои от тези предизвикателства в бедните страни,

биха започнали свой собствен процес на дизайн,

свое собствено проучване,

както отвън, така и

вътре в самите болници --

с други думи, ако създаваме проекти

за различните условия, които се срещат в толкова части на света,

а не за условията, които бихме искали да съществуват --

бихме могли просто да спасим много животи.

Много Ви благодаря!

(Аплодисменти)