Миналата година се запознах с 273-ма 
основатели на компании.

И всеки един от тях искаше пари.

Като един технологически инвеститор,

моята цел беше да пресея всеки човек,
с когото се срещам

и бързо да определя

кой има потенциала да направи нещо 
наистина голямо и значимо.

Какво обаче прави един основател 
на компания добър?

Това е въпрос, който самата аз си задавам
всеки ден.

Някои рискови капиталисти залагат

на предишния опит, който хората имат.

Посещавали ли са елитно училище ?

Работели ли са в т.нар. blue-chip компания?

Изпълнявали ли са големите си виждания преди?

Всъщност, колко умен е този човек?

Други рискови капиталисти оценяват 
емоционалния коефициент на човека, или още EQ.

Колко добре този човек ще сформира екипи от хора

и ще изгради разбирателство сред клиентите?

Аз имам различно виждане относно оценката 
на бъдещите основатели на компании, обаче,

и то не е сложно.

Търся признаци на една специфична черта.

Не коефициент на интелигентност, не 
емоционален коефициент.

А адаптивност:

по какъв начин човек реагира 
на неизбежните промени

и на многото такива.

Това за мен е единствения най-важен 
определящ фактор за мен.

Аз подкрепям вярването,

че адаптивността сама по себе си е форма 
на интелигентност,

както и коефициента на адаптивност, 
или по-точно КА

е нещо, което може да се изчисли, 
тества и подобрява.

Обаче КА не е просто полезен за бъдещите 
основатели на компании.

Смятам, че става все по-важен за всички нас.

Тъй като животът ни става все по-забързан.

Знаем, че степента на технологична 
промяна се увеличава,

което принуждава мозъците ни да реагират.

Дали се занимаваш с управляване на непрекъснато
променящи се условия на работа,

водени от автоматизацията,

дали с изместване на геополитиката 
в един по-глобализиран свят,

или просто с промени в семейната динамика
и личните взаимоотношения.

Всеки от нас, като личности, като групи,

корпорации и дори правителства

биваме принудени да се преборим 
с повече промени,

отколкото някога преди време 
в човешката история.

И така, как получаваме достъп до
нашата адаптивност?

Аз използвам три трика, 
когато се срещам с учредители.

Ето го първият.

Замислете се за последното си 
интервю за работа.

Какви въпроси ви бяха зададени?

Може би нещо от сорта на: 
"Разкажете ми за времето, когато", нали?

Вместо това, за да разбера 
за адаптивността на човек,

аз обичам да задавам въпроси 
като: "какво ако".

Какво ако главният поток от приходи 
бива изчерпан за една нощ?

Какво ако една гореща вълна 
попречи на всеки клиент

да може да посещава вашия магазин?

Питайки "какво ако", вместо да 
питаме за миналото на човека

предизвиква мозъка да симулира.

Да си представи разнообразни и 
възможни идеи за бъдещето.

Силата на тази визия,

както и колко различни сценарии някой 
може да си представи, ми говори много.

Практикувайки такива симулации е един 
вид безопасно тестване на основата

за подобряване на адаптивността.

Вместо да проверяваме как приемаме и 
обработваме информация,

както един тест за интелигентност 
може би прави,

това тества как управляваме информацията,

при дадени ограничения,

за да достигнем до една специфична цел.

Вторият трик, който аз използвам, 
за да оценя адаптивността на основателите

е да търся признаци на нещо ненаучено.

Активните "неучащи" търсят предизвикателства, 
които си мислят, че вече познават,

и вместо това, да замени тази 
информация с нова.

Горе долу както когато компютърът 
задейства почистване на диска.

Вземете за пример Дестин Сандлин,

който програмирал колелото си да завива 
наляво, когато го върти надясно

и обратно.

Нарекъл това неговото 
"Обратно-мозъчно колело"

и му отнело почти осем месеца

само да се научи как да го управлява
горе долу по нормален начин.

Нещото, което Дестин успял да "ненаучи" 
от неговото нормално колело

в полза на новото, обаче,

сигнализира за нещо уникално 
относно нашата адаптивност.

Тя не е фиксирана.

Вместо това, всеки от нас има способността
да подобри адаптивността си

чрез отдаденост и усилена работа.

На последната страница на автобиографията
на Ганди, той написал

"Трябва да се върна до нулата."

В много моменти от своя пълноценен живот

той все още търсел да се върне към 
нагласата на начинаещия, тоест към нулата.

Да се "ненаучи".

По този начин, аз смятам, че е 
достатъчно безопасно да се каже, че

Ганди е имал висок коефициент на адаптивност.

(Смях)

Третият и последният трик,

който аз използвам да оценя 
адаптивността на основателите

е да търся хора, които преливат от 
желание за изследване

в живота и бизнеса си.

Съществува нещо като естествено напрежение
между изследването и експлоатацията,

И общо взето,

всички ние сме склонни да 
надценяваме експлоатацията.

Ето какво имам в предвид.

През 2000 година

един мъж си прокарал път, за да 
се срещне с Джон Антиоко,

изпълнителният директор на Blockbuster

и предложил партньорство,

свързано с поддръжка на онлайн
бизнеса на Blockbuster.

Изпълнителният директор Джон 
се засмял и казал:

"Имаме милиони потребители

и хиляди успешно развиващи се
магазини на дребно.

Имам нужда наистина да се 
фокусирам върху парите."

Другият мъж на срещата, обаче

се оказало че е Рийд Хейстингс, 
изпълнителният директор на Нетфликс.

През 2018, Нетфликс спечели 15.8 билиона долара,

докато Blockbuster бил заведен
за несъстоятелност през 2010 година,

точно 10 години след въпросната среща.

Изпълнителният директор на Blockbuster

бил твърде фокусиран върху експлоатирането 
на своя вече успешен бизнес модел,

че не бил способен да погледне от другата страна.

По този начин, неговият предишен успех

се превърнал във враг на 
потенциала му на адаптивност.

За основателите, с които аз работя,

аз определям откриването като 
състояние на постоянно търсене.

Никога да не се вманиячават
прекалено в своите победи,

а по-скоро да продължат активно
да търсят какво може да ги убие по-нататък.

Когато за първи път започнах да
изследвам адаптивността,

най-вълнуващото, което намерих беше, че 
ние можем да я подобрим.

Всеки от нас има капацитета 
да стане по-адаптивен.

Мислете за това като за мускул:

трябва да го тренираме.

И не се обезкуражавайте, 
ако ви отнеме време.

Помните ли Дестин Сандлин?

Отнело му е 8 месеца да се научи 
само как да кара колело.

С времето, използвайки триковете,
които аз прилагам на основателите -

питайки въпроси от сорта на "какво ако",
активното "неучене"

и давайки приоритет на откриването, а не 
на експлоатацията

може да ви доведе до шофьорското място,

така че следващият път, когато 
настъпи някаква голяма промяна,

вие ще сте вече подготвени.

Навлизаме в бъдещето, 
където заедно IQ и EQ

няма да имат толкова голямо значение,
колкото това колко бързо се адаптираме.

И така, надявам се тези трикове да са ви 
били от полза да покачите собствения си AQ.

Благодаря ви!

(Аплодисменти)