1
00:00:00,609 --> 00:00:05,297
(Пее) Виждам Луната.
Луната вижда мен.

2
00:00:06,296 --> 00:00:11,564
Луната вижда някого, когото аз не виждам.

3
00:00:12,708 --> 00:00:18,351
Бог да благослови Луната
и Бог да благослови мен.

4
00:00:19,243 --> 00:00:24,655
И Бог да благослови този някого,
когото аз не виждам.

5
00:00:25,673 --> 00:00:31,331
Ако се пренеса в Рая преди теб,

6
00:00:31,987 --> 00:00:37,770
ще направя процеп
и ще те издърпам през него.

7
00:00:38,083 --> 00:00:43,552
И ще изпиша името ти 
върху всяка звезда

8
00:00:44,062 --> 00:00:46,704
и така светът

9
00:00:47,356 --> 00:00:50,638
няма да изглежда толкова далечен.

10
00:00:51,079 --> 00:00:54,770
Астронавтът няма да е на работа днес.

11
00:00:55,111 --> 00:00:56,767
Взел си е болничен.

12
00:00:56,791 --> 00:01:01,919
Изключил е мобилния си,
лаптопа, пейджъра си, будилника.

13
00:01:01,943 --> 00:01:05,092
На дивана му спи
дебела жълта котка,

14
00:01:05,116 --> 00:01:06,860
дъждът барабани по прозореца,

15
00:01:06,884 --> 00:01:10,599
а в кухнята - ни следа от 
аромата на кафе.

16
00:01:10,623 --> 00:01:11,872
Цари всеобщ смут.

17
00:01:11,896 --> 00:01:15,842
Инженерите на 15 етаж са преустановили
работата си по ускорителя на частици.

18
00:01:15,866 --> 00:01:17,644
Антигравитационната стая е пропукана

19
00:01:17,668 --> 00:01:19,548
и дори луничавото момче с очила,

20
00:01:19,572 --> 00:01:22,246
чиято единствена работа е
да изнася отпадъците, е нервно,

21
00:01:22,270 --> 00:01:24,979
изпуска торбата, изпадат
бананова кора и хартиена чаша.

22
00:01:25,003 --> 00:01:26,425
Никой не забелязва.

23
00:01:26,449 --> 00:01:29,874
Всички са твърде заети да изчисляват
колко изгубено време ще им коства.

24
00:01:29,898 --> 00:01:31,930
Колко галактики губят с всяка секунда?

25
00:01:31,954 --> 00:01:34,004
Колко време до следващата ракета?

26
00:01:34,028 --> 00:01:36,899
Някъде електрон излита извън
силовото си поле.

27
00:01:36,923 --> 00:01:38,889
Изригва черна дупка.

28
00:01:38,913 --> 00:01:41,214
Майка приключва приготвянето на
масата за вечеря.

29
00:01:41,238 --> 00:01:43,299
Започва маратон на "Закон и ред".

30
00:01:43,323 --> 00:01:45,544
Астронавтът спи.

31
00:01:45,568 --> 00:01:47,471
Забравил е да спре часовника си,

32
00:01:47,495 --> 00:01:50,246
който тиктака като метален пулс
на китката му.

33
00:01:50,270 --> 00:01:51,845
Той не го чува.

34
00:01:51,869 --> 00:01:54,918
Той сънува коралови рифове и планктон.

35
00:01:54,942 --> 00:01:58,081
Пръстите му намират
мачтите на корабите на калъфката му.

36
00:01:58,105 --> 00:02:01,173
Обръща се на една страна,
отваря очи на мига.

37
00:02:01,197 --> 00:02:05,927
Мисли си как работата на водолазите
трябва да е най-прекрасната на света.

38
00:02:05,951 --> 00:02:08,794
Толкова много вода, 
през която да се гмуркаш!

39
00:02:11,070 --> 00:02:16,298
(Аплодисменти)

40
00:02:16,322 --> 00:02:18,103
Благодаря ви.

41
00:02:18,127 --> 00:02:22,228
Когато бях малка, 
не можех да разбера схващането,

42
00:02:22,996 --> 00:02:25,041
че можеш да изживееш само един живот.

43
00:02:25,560 --> 00:02:27,140
И нямам предвид метафорично.

44
00:02:27,164 --> 00:02:30,115
Имам предвид, че буквално мислех, 
че щях да мога да направя

45
00:02:30,433 --> 00:02:32,479
всичко, което е възможно

46
00:02:32,503 --> 00:02:35,099
и че щях да бъда всеки, когото е възможно.

47
00:02:35,123 --> 00:02:36,527
Беше само въпрос на време.

48
00:02:36,899 --> 00:02:39,923
И нямаше ограничения 
по отношение на възраст или пол,

49
00:02:39,947 --> 00:02:43,034
раса или дори определен период от време.

50
00:02:43,058 --> 00:02:46,509
Бях сигурна, че щях 
наистина да преживея

51
00:02:46,533 --> 00:02:50,327
какво е усещането да си лидер на
движението за човешки права,

52
00:02:50,351 --> 00:02:53,985
или 10 годишно момче, живеещо във ферма
по време на пясъчните бури в Щатите,

53
00:02:54,009 --> 00:02:57,627
или император от 
китайската династия Тан.

54
00:02:57,651 --> 00:02:59,652
Майка ми казва, 
че когато някой ме питал

55
00:02:59,676 --> 00:03:03,255
каква искам да стана като порасна,
обичайният ми отговор бил:

56
00:03:03,279 --> 00:03:05,047
принцеса-балерина-астронавт.

57
00:03:05,458 --> 00:03:08,603
И това, което тя не разбира, е, че аз
не се опитвах да изобретя

58
00:03:08,627 --> 00:03:10,610
някаква съвкупна супер професия.

59
00:03:10,634 --> 00:03:14,011
Аз изреждах неща, които смятах, 
че щях да мога да бъда:

60
00:03:14,035 --> 00:03:17,096
принцеса и балерина и астронавт

61
00:03:17,120 --> 00:03:19,859
и съм напълно сигурна, че списъкът 
не свършваше с това.

62
00:03:19,883 --> 00:03:21,881
Просто най-често ме прекъсваха.

63
00:03:21,905 --> 00:03:24,771
Никога не ставаше въпрос
дали щях да мога да направя нещо,

64
00:03:24,795 --> 00:03:26,855
колкото кога щях да го направя.

65
00:03:27,278 --> 00:03:29,755
И бях сигурна, 
че ако щях да направя всичко,

66
00:03:29,779 --> 00:03:32,215
това вероятно означаваше,
че трябваше да побързам,

67
00:03:32,239 --> 00:03:34,485
защото имаше страшно много неща
за вършене.

68
00:03:34,509 --> 00:03:36,779
Затова животът ми беше 
постоянно забързан.

69
00:03:36,803 --> 00:03:38,970
Непрестанно се страхувах, че изоставам.

70
00:03:38,994 --> 00:03:42,374
И тъй като съм израснала в Ню Йорк,
доколкото можех да преценя,

71
00:03:42,398 --> 00:03:44,224
да си забързан беше доста нормално.

72
00:03:45,128 --> 00:03:48,763
Но пораствайки, започнах да осъзнавам
тъжната истина,

73
00:03:49,108 --> 00:03:53,398
че нямаше да изживея 
повече от един живот.

74
00:03:53,422 --> 00:03:56,428
Знаех единствено какво е усещането
да бъдеш тийнейджърка

75
00:03:56,452 --> 00:03:57,603
в Ню Йорк,

76
00:03:57,627 --> 00:03:59,918
не тийнейджър в Нова Зеландия,

77
00:03:59,942 --> 00:04:03,019
нито кралица на бала в Канзас.

78
00:04:03,043 --> 00:04:04,964
Умеех да виждам 
само през моята призма.

79
00:04:04,988 --> 00:04:08,296
Беше някъде по това време,
когато бях запленена от разказите,

80
00:04:08,320 --> 00:04:11,447
защото разказите 
ми даваха възможност да гледам

81
00:04:11,471 --> 00:04:15,193
през нечий друг поглед,
независимо за колко кратко или неточно.

82
00:04:15,589 --> 00:04:18,701
И така започнах да жадувам да слушам
преживяванията на други хора,

83
00:04:18,725 --> 00:04:22,288
понеже бях особено ревностна
поради факта, че имаше цели животи,

84
00:04:22,312 --> 00:04:24,003
които никога нямаше да изживея

85
00:04:24,027 --> 00:04:26,702
и исках да чуя за всичко онова,
което пропусках.

86
00:04:26,726 --> 00:04:28,020
По логически път

87
00:04:28,044 --> 00:04:31,273
достигнах до заключението, че някои хора
никога нямаше да изпитат

88
00:04:31,297 --> 00:04:33,981
какво е усещането
да бъдеш тийнейджърка в Ню Йорк.

89
00:04:34,005 --> 00:04:35,910
Което означаваше, че нямаше да узнаят

90
00:04:35,934 --> 00:04:39,156
какво е чувството да се возиш в метрото
след първата си целувка,

91
00:04:39,180 --> 00:04:41,998
или колко е тихо, когато вали сняг.

92
00:04:42,022 --> 00:04:44,634
А аз исках те да знаят,
исках да им разкажа.

93
00:04:44,658 --> 00:04:47,085
И това се превърна в опорната точка
на моята страст.

94
00:04:47,109 --> 00:04:50,734
Запълвах времето си с разказване, 
споделяне и събиране на истории.

95
00:04:50,758 --> 00:04:52,742
И не чак толкова отдавна,

96
00:04:52,766 --> 00:04:57,075
осъзнах, че не винаги можеш
да пришпорваш поезията.

97
00:04:57,666 --> 00:05:01,004
През април, за националния месец на
поезията, има предизвикателство,

98
00:05:01,028 --> 00:05:04,146
в което много поети 
от поетическата общност участват,

99
00:05:04,170 --> 00:05:06,234
нарича се предизвикателството 30/30.

100
00:05:06,551 --> 00:05:09,273
Идеята е да пишеш нов стих

101
00:05:09,297 --> 00:05:12,234
всеки един ден
в продължение на целия април.

102
00:05:12,916 --> 00:05:14,972
И миналата година
аз го опитах за пръв път

103
00:05:14,996 --> 00:05:19,146
и продуктивността, с която можех 
да създавам поезия, ме наелектризира.

104
00:05:19,765 --> 00:05:23,375
Но в края на месеца 
прегледах 30 стиха, които бях написала,

105
00:05:23,399 --> 00:05:27,418
и открих, че те всички се опитваха
да разкажат една и съща история,

106
00:05:27,442 --> 00:05:32,251
само дето ми беше отнело 30 опита да 
разбера по кой искаше да бъде разказана.

107
00:05:32,275 --> 00:05:36,196
И осъзнах, че това вероятно важи
за други истории с още по-голяма сила.

108
00:05:36,220 --> 00:05:38,648
Имам истории, които от години
се опитвам да разкажа,

109
00:05:38,672 --> 00:05:43,060
пренаписвам ги ли ги пренаписвам
в постоянно търсене на точните думи.

110
00:05:43,084 --> 00:05:46,369
Френският поет и есеист
Пол Валери

111
00:05:46,393 --> 00:05:49,869
казва, че един стих никога не е завършен,
той е само изоставен.

112
00:05:50,178 --> 00:05:51,329
И това ме ужасява,

113
00:05:51,353 --> 00:05:54,732
понеже внушава, че мога да редактирам
и пренаписвам до безкрай

114
00:05:54,756 --> 00:05:58,209
и от мен зависи кога един стих е завършен

115
00:05:58,233 --> 00:06:00,344
и кога мога да се отдръпна от него.

116
00:06:00,978 --> 00:06:03,685
А това е в пълен разрез
с моята маниакална склонност

117
00:06:03,709 --> 00:06:07,328
да се опитвам да намеря правилния отговор
и най-точните думи и вярната форма.

118
00:06:07,352 --> 00:06:09,433
Аз си служа с поезията в живота си

119
00:06:09,457 --> 00:06:12,169
като с уред, който ме направлява
и води през нещата.

120
00:06:12,193 --> 00:06:15,399
Но това, че съм завършила стих,
не означава, че съм разгадала

121
00:06:15,423 --> 00:06:17,407
нещото, което ме е озадачавало.

122
00:06:18,001 --> 00:06:19,835
Обичам да се връщам към стари стихове,

123
00:06:19,859 --> 00:06:23,674
понеже ми показват точно къде
съм се намирала в онзи момент

124
00:06:23,698 --> 00:06:25,611
и какво съм се опитвала да направлявам

125
00:06:25,635 --> 00:06:27,769
и до кои думи съм се допитвала за помощ.

126
00:06:28,468 --> 00:06:29,821
Имам една история,

127
00:06:29,845 --> 00:06:32,694
в която се препъвам
от дълги години

128
00:06:32,718 --> 00:06:35,368
и не съм сигурна дали съм открила
най-добрата форма

129
00:06:35,392 --> 00:06:37,384
или това не е поредният опит

130
00:06:37,408 --> 00:06:41,153
и дали след време няма да се опитам да я
пренапиша в търсене на по-добър изказ.

131
00:06:41,177 --> 00:06:44,177
Но знам, че след време, 
когато погледна назад,

132
00:06:44,201 --> 00:06:48,200
ще знам, че в този момент
съм се намирала точно тук

133
00:06:48,224 --> 00:06:50,423
и ето това съм се опитвала да направлявам,

134
00:06:50,447 --> 00:06:53,274
с тези думи, тук, в тази стая, с вас.

135
00:06:56,105 --> 00:06:57,255
Така че...

136
00:06:58,652 --> 00:07:00,152
усмихнете се.

137
00:07:05,310 --> 00:07:06,794
Не винаги се правело така.

138
00:07:07,874 --> 00:07:10,281
В миналото трябвало да 
запряташ ръкави.

139
00:07:10,305 --> 00:07:14,090
В тъмното, най-често,
изпускането на нещо било даденост.

140
00:07:14,416 --> 00:07:17,812
Ако би искал повече контраст,
повече наситеност,

141
00:07:17,836 --> 00:07:19,939
по-тъмно тъмно и
по-светло светло,

142
00:07:19,963 --> 00:07:22,634
наричали го продължително проявяване.

143
00:07:22,634 --> 00:07:26,016
Това значело по-дълго вдишване 
на химикали, по-дълго запретнати ръкави.

144
00:07:26,016 --> 00:07:27,302
Не винаги било лесно.

145
00:07:27,937 --> 00:07:30,707
Дядо Стюарт бил военноморски фотограф.

146
00:07:30,731 --> 00:07:33,675
Млад, с румени бузи,
със запретнати ръкави,

147
00:07:33,699 --> 00:07:36,327
юмруци с пръсти като дебели рула монети,

148
00:07:36,351 --> 00:07:39,171
изглеждал като превъплъщение на 
Попай Моряка.

149
00:07:39,195 --> 00:07:41,612
Накривена усмивка,
гръден кош като обрасъл с трева,

150
00:07:41,636 --> 00:07:45,017
на повиквателната за Втората световна
се появил подсмихващ се и с хоби.

151
00:07:45,041 --> 00:07:47,707
Когато го попитали 
дали разбира от фотография,

152
00:07:47,731 --> 00:07:51,019
излъгал, 
научил се да разчита Европа като карта,

153
00:07:51,043 --> 00:07:54,233
наопаки, 
от височината на изтребител,

154
00:07:54,257 --> 00:07:56,758
щракането на апарата,
премигването на клепачите,

155
00:07:56,782 --> 00:07:58,997
най-тъмното тъмно и
най-светлото светло.

156
00:07:59,021 --> 00:08:02,007
Изучил войната така, както
можел да разчита пътя до дома.

157
00:08:02,520 --> 00:08:05,624
Когато другите мъже се завръщали,
те оставяли оръжията си,

158
00:08:05,648 --> 00:08:08,275
но той взел обективите и
апаратите със себе си у дома.

159
00:08:08,299 --> 00:08:11,362
Отворил магазин, превърнал го
в семеен бизнес.

160
00:08:11,386 --> 00:08:14,806
Баща ми се родил в този свят
на черно и бяло.

161
00:08:14,830 --> 00:08:18,000
Ръцете му на баскетболист изучили
всяко прещракване и приплъзване,

162
00:08:18,024 --> 00:08:20,595
всяка смяна
на обектив в кадър, на лента в камера,

163
00:08:20,619 --> 00:08:22,096
химикали в пластмасови съдове.

164
00:08:22,120 --> 00:08:24,944
Баща му бил на ти с инструментите,
но не и с изкуството.

165
00:08:25,308 --> 00:08:27,151
Познавал тъмнините,
но не и светлините.

166
00:08:27,175 --> 00:08:30,850
Баща ми изучил магията, прекарвал 
времето си в следване на светлината.

167
00:08:30,874 --> 00:08:34,508
Веднъж пропътувал страната
по следите на горски пожар,

168
00:08:34,532 --> 00:08:37,087
преследвал го с апарата си цяла седмица.

169
00:08:37,929 --> 00:08:39,381
"Следвай светлината", казвал.

170
00:08:39,698 --> 00:08:40,874
"Следвай светлината."

171
00:08:40,898 --> 00:08:44,071
Някои от важните за мен неща
разпознавам едва чрез снимки.

172
00:08:44,095 --> 00:08:46,801
Тавана на улица Устър,
с проскърцващите коридори,

173
00:08:46,825 --> 00:08:49,525
високите 12 фута тавани,
белите стени и студените подове.

174
00:08:49,549 --> 00:08:52,348
Това е бил домът на майка ми
преди да бъде майка.

175
00:08:52,372 --> 00:08:55,229
Преди да бъде съпруга,
тя беше артист.

176
00:08:55,253 --> 00:08:56,992
И единствените две стаи в къщата

177
00:08:57,016 --> 00:08:59,547
със стени, достигащи до самия таван,

178
00:08:59,571 --> 00:09:01,158
отварящи се и затварящи се врати,

179
00:09:01,182 --> 00:09:03,443
били банята и тъмната стаичка.

180
00:09:03,814 --> 00:09:05,893
Тъмната стаичка тя построила сама,

181
00:09:05,917 --> 00:09:10,512
със специално изработени мивки 
от неръждаема стомана, 8 на 10,

182
00:09:10,536 --> 00:09:12,948
които се вдигали и спускали 
чрез огромна манивела,

183
00:09:12,972 --> 00:09:14,685
място със светлини с цветови баланс,

184
00:09:14,685 --> 00:09:16,644
стъклена стена за гледане на негативите,

185
00:09:16,668 --> 00:09:19,010
въже за съхнене, придвижващо се
от и към стената.

186
00:09:19,034 --> 00:09:21,120
Майка ми си построила тъмна стаичка.

187
00:09:21,144 --> 00:09:22,407
Превърнала я в свой дом.

188
00:09:22,431 --> 00:09:25,091
Влюбила се в мъж с ръце на баскетболист,

189
00:09:25,115 --> 00:09:26,995
в начина, по който гледал светлината.

190
00:09:27,375 --> 00:09:29,458
Оженили се. Родили си дете.

191
00:09:29,482 --> 00:09:31,672
Пренесли се в къща в близост до парк.

192
00:09:31,696 --> 00:09:33,609
Но запазили тавана на улица Устър

193
00:09:33,633 --> 00:09:36,182
за рождени дни и лов на съкровища.

194
00:09:36,206 --> 00:09:38,610
Бебето наклонило везните на сивотата,

195
00:09:38,634 --> 00:09:42,269
изпълнило албумите на родителите си
с червени балони и жълти глазури.

196
00:09:42,293 --> 00:09:45,062
Бебето се превърнало в момиче
без лунички,

197
00:09:45,086 --> 00:09:46,578
с накривена усмивка,

198
00:09:46,602 --> 00:09:51,056
което не проумявало как така приятелите ѝ
нямали тъмни стаички в домовете си,

199
00:09:51,056 --> 00:09:53,148
което не виждало родителите си
да се целуват,

200
00:09:53,148 --> 00:09:55,054
което не ги виждало да се държат
за ръце.

201
00:09:55,054 --> 00:09:56,774
Но един ден
още едно бебе се появило.

202
00:09:56,774 --> 00:09:59,951
То било с идеално права коса
и бузи като дъвка.

203
00:09:59,975 --> 00:10:01,601
Нарекли го сладък картоф.

204
00:10:01,625 --> 00:10:03,557
Когато се смеел, се смеел така силно,

205
00:10:03,581 --> 00:10:05,739
че плашел гълъбите по аварийните изходи.

206
00:10:05,763 --> 00:10:08,739
И така, четиримата живеели
в онази къща в близост до парка.

207
00:10:08,763 --> 00:10:11,318
Момичето без лунички,
момчето сладък картоф,

208
00:10:11,342 --> 00:10:13,468
бащата баскетболист
и майката от стаичката

209
00:10:13,492 --> 00:10:16,120
и те палели своите свещи
и казвали молитвите си

210
00:10:16,144 --> 00:10:18,198
и ъгълчетата на снимките се огъвали.

211
00:10:18,959 --> 00:10:21,467
Един ден едни кули се срутили.

212
00:10:21,491 --> 00:10:25,220
И къщата в близост до парка се превърнала
в къща под пепел, затова те събрали

213
00:10:25,244 --> 00:10:28,507
всичко в раници, превозили го на колелета
до тъмни стаички.

214
00:10:28,531 --> 00:10:31,360
Но таванът на улица Устър
бил построен за артист,

215
00:10:31,384 --> 00:10:34,138
не за семейство гълъби

216
00:10:34,162 --> 00:10:37,534
и стени, които не достигат тавана,
не удържат крясъци

217
00:10:37,558 --> 00:10:41,800
и ето че мъжът с ръце на баскетболист
изоставил снаряженията си.

218
00:10:41,824 --> 00:10:45,063
Той не можел да се сражава с тази война
и никоя карта не сочела дома.

219
00:10:45,442 --> 00:10:47,641
Ръцете му вече не пасвали на апарата му,

220
00:10:47,665 --> 00:10:49,252
не пасвали на съпругата му,

221
00:10:49,276 --> 00:10:50,712
не пасвали вече на тялото му.

222
00:10:51,299 --> 00:10:53,983
Момчето сладък картоф
натъпквало юмруци в устата си,

223
00:10:54,007 --> 00:10:55,580
докато нямало вече какво да каже.

224
00:10:55,604 --> 00:10:58,902
Затова момичето без лунички
тръгнало да търси съкровища само.

225
00:10:59,497 --> 00:11:02,908
И така на улица Устър, в сградата
с проскърцващи коридори

226
00:11:02,932 --> 00:11:04,760
и гълъбарници с тавани
високи 12 фута

227
00:11:04,784 --> 00:11:06,752
и тъмна стаичка с пре много мивки,

228
00:11:06,776 --> 00:11:09,298
под светлините с цветови баланс
тя открила бележка,

229
00:11:09,322 --> 00:11:13,575
прикачена на стената с габърче,
останка от преди времето на кулите,

230
00:11:13,933 --> 00:11:16,564
от преди времето на бебетата.

231
00:11:16,588 --> 00:11:21,520
Тя гласяла: "Едно момче със сигурност 
обича момичето от тъмната стаичка."

232
00:11:22,758 --> 00:11:25,710
Измина година преди баща ми
отново да посегне към фотоапарата.

233
00:11:26,238 --> 00:11:28,776
При първото си излизане следваше
Коледните лампички,

234
00:11:28,800 --> 00:11:31,283
които пунктираха пътя си
по дърветата в Ню Йорк,

235
00:11:31,307 --> 00:11:36,006
дребнички точки светлина, 
премигващи от най-тъмните тъмнини.

236
00:11:36,030 --> 00:11:39,928
Година по-късно той пропътува през
страната по дирите на горски пожар,

237
00:11:39,952 --> 00:11:42,464
в продължение на седмица го дебнеше
с фотоапарата си,

238
00:11:42,488 --> 00:11:44,340
той бушуваше по Западното крайбрежие,

239
00:11:44,364 --> 00:11:46,594
поглъщайки наведнъж
камиони с по 18 гуми.

240
00:11:46,618 --> 00:11:48,197
На другия край на страната

241
00:11:48,221 --> 00:11:51,579
аз влязох в час и написах стих
по белите полета на тетрадката си.

242
00:11:51,603 --> 00:11:53,843
И двамата бяхме изучили
изкуството на улавянето.

243
00:11:54,059 --> 00:11:56,912
Може би се учим на изкуството на
прегръщането.

244
00:11:56,936 --> 00:12:00,034
Може би се учим на изкуството на
освобождаването.

245
00:12:00,824 --> 00:12:02,860
(Аплодисменти)