Губим много време в училище,
като учим правописа.

Момчетата продължават да губят много
време в училище с правописа.

За това искам да споделя
с вас един въпрос.

"Необходим ли е един нов правопис?"

Аз мисля, че да, че е необходим.

Или най-добре, мисля че е необходимо
да услесним този, който вече имаме.

Нито въпросът, нито отговорът
са нови в нашия език.

Идват, отскачайки от век на век
от много време,

откакто през 1492, в първата
испанска граматика,

Антонио де Небриха основава за правописа
ни едно ясно и просто правило:

"По този начин ние пишем,
тъй както произнасяме

и произнасяме, както пишем".

На всеки звук трябва да
съответства една буква,

всяка буква трябва да представя
един-единствен звук,

и тези, които не представляват
никакъв звук, трябва да бъдат премахнати.

Този критерий, фонетичният критерий,

който казва, че трябва да пишем,
според произношението,

е и не е на базата на правописа,
както го практикуваме днес.

Това е така, защото на испански,
за разлика от други езици

като английски и френски,

винаги има силна съпротива

да се пише твърде различно от
начина, по който се изговаря.

Но това не е защото, когато през XVIII век

са взели решение как да унифицираме
правописа си,

е имало друг критерий, който е
ръководил голяма част от решенията.

Този друг критерий бил етимологичният,

който казва, че трябва да пишем

според това как думите се пишат
на оригиналния им език,

на латински, на гръцки.

И така оставаме с беззвучни H,
които пишем, но не произнасяме.

Така остаме с B дълги и V къси,

които противно на това,
в което много хора вярват

никога не се различават в
произношението на кастилския.

Така оставаме с G, които звучат
грубо като в "gente",

и понякога смекчено като в "gato".

Така оставаме със C, S и Z,

три букви, които на някои места
съответстват на един звук,

а в други на два, но никъде на три.

Няма да ви разказвам нищо,

което не знаете от собствен опит.

Всички сме ходили на училище,

всички сме инвестирали много
време в учене,

много от това време с гъвкав
и детски мозък

в диктовки,

в запомнянето на правописни правила,
пълни, обаче, с изключения.

Предали са ни по много
начини, явни и неявни,

идеята, че в правописа

е заложено нещо фундаментално
за нашето обучение.

Но имам чувството,

че учителите не са се питали защо
е било толкова важно.

Дори не са си задали един
предварителен въпрос,

"коя е била ролята, която е
изпълнявал правописът?"

За какво служи правописът?

А истината е, че когато ти
задават този въпрос

отговорът е много по-лесен
и по-малко важен,

отколкото обикновено се смята.

Правописът служи за стандартизиране
на писането,

за да пишат всички еднакво.

И за това за нас е по-лесно да се
разбираме, когато се четем.

Но за разлика от други аспекти на езика,

като пунктуацията, например,

в правописа не е вмъкнато никакво
изразително индивидуално умение.

В пунктуацията напротив.

С пунктуацията мога да избера
да сменя смисъла на изречението.

С пунктуацията

мога да придам определен ритъм
на това, което пиша,

с правописа не мога.

С правописа е добре или не е добре,

според това дали съответства, или
не съответства на съвременните норми.

Но тогава не е ли по-лесно да
се опростят действащите норми,

за да е по-лесно да се преподават, научават
и да се използва правилно правописът?

Няма ли да е по-лесно да се опростят
действащите правила,

цялото това време,

което днес посвещаваме на
преподаване на правописа,

можем да го посветим на
други езикови въпроси,

чиято сложност ще си струва
времето и усилието?

Това, което предлагам, не е
отмяна на правописа,

не е всеки да пише, както иска.

Езикът е средство за обща употреба

и за това

вярвам, че е от съществено значение 
да използваме общи критерии.

Но също така вярвам, че е
от съществено значение

тези общи критерии да са толкова
опростени, колкото е възможно,

особено, защото, ако ние
опростим правописа ни

не слизаме нива надолу;

когато се опрости правописът

качеството на езика не е повлияно изобщо.

Работя всеки ден с литературата
от Златния век,

чета Гарсиласо, Сервантес, Гонгора, Кеведо

които понякога пишат "hombre" без H,

понякога пишат "escribir" с V

и ми е абсолютно ясно,

че разликата на тези текстове и
нашите е до спогодба

или до все още липса на такава
през епохата им.

Но не и на качество.

Но нека да се върнем към учителите,

защото са ключови личности 
в тази история.

Споменах преди малко за това малко
необмислено настояване,

с което учителите ни смазват и смазват

с правописа.

Но, истината е, че така, като
стоят нещата,

това има тотален смисъл.

В обществото ни,

правописът функционира като
привилегирован показател,

който разрешава да различим културния
от простия, образования от незнаещия,

независимо от съдържанието, което пишете.

Човек може да получи или да не
успее да получи една работа

заради една H, която е сложили или
е забравил да сложи.

Човек може да се превърне в
предмет на обществен присмех

заради една лошо поставена B.

Тогава, в този контекст,

ясно е, че има смисъл да посветим
цялото това време на правописа.

Но не трябва да забравяме,

че в цялата история на езика ни

винаги са били учителите

или лица, свързани с
преподаване на първите букви,

тези, които са подели
правописните реформи

тези, които са си дали сметка, че
правописът ни

понякога е бил пречка за предаване
на познанието.

В нашия случай, например,

Сармиенто, заедно с Адрес Бейо,
подел най-голямата правописна реформа,

която действително е извършена
в испанския език,

а именно в Чили в средата на XIX век.

Защо тогава не приемем залога
на тези учители

и не започнем да напредваме 
в правописа ни?

Аз тук, в нашето 10 000-хилядно уединение

искам да сложа на масата

някои изменения, които ми изглеждат
разумни да започнем да дискутираме.

Да премахнем глухата H.

Там, където пишем H, но не
произнасяме нищо

да не пишем нищо.

(Аплодисменти)

Не мога да си представя каква
сантиментална привързаност

може да оправдае за някого всичките
неудобства причинени от глухата H.

B дълга и V къса, преди казвахме,

никога не са се различавали
в испанския език,

(Аплодисменти)

като изберем една, тя може да бъде всяка,
можем да седнем и да обсъдим,

всеки ще има своите претенции,
всеки ще може да се аргументира.

Нека да останем с една и да 
премахнем другата.

Нека разделим функциите на G и J

G да си остане мекият звук,
"gato", "mago", "águila",

а J да се задържи твърдият звук,

"jarabe", "jirafa", "gente", "argentino".

И C, S и Z са интересен случай,

защото демонстрират, че фонетичният
критерий трябва да е водещ,

но не трябва да бъде абсолютен принцип.

В някои случаи трябва да се обърне
внимание на разликите в произношението.

Сега, казвах преди, C, S и Z

на някои места съответстват на един звук,
а на други на два,

ако от три букви минем на две
всички ще сме добре.

На някои тези промени ще им се
видят леко драстични.

Не са толкова.

Кралската испанска академия,
всички езикови академии,

също мислят, че правописът
трябва да се промени,

че езикът е свързан с история,
традиции и обичаи,

но също така е практично средство за
ежедневна употреба

и че понякога тази привързаност към историята,
традициите и обичаите

се трансформира в пречка на
днешната употреба.

Това обяснява, в действителност,
как езикът ни,

има много повече думи от тези,
които имат близък правопис

до звученето и как исторически
те са се изменили,

например, отишли сме от
"orthographia" на "ortografía",

от "theatro" на "teatro", 
от "quantidad" на "cantidad",

от "symbolo" на "símbolo",

и постепенно започват да се отстраняват
крадешком някои беззвучни H

в речника на Кралската академия

"arpa", "armonía", могат да се напишат
с H или без H

и всички сме добре.

Също така ми се струва,

че това е особено подходящ момент да се
изправим пред тази дискусия.

Винаги ни се казва, че езикът
се променя спонтанно,

от долу нагоре,

че ползвателите са тези, които
присъединяват нови думи,

тези, които въвеждат граматически промени

и че компетентните органите, на
някои места академия,

на други места речник,
на трети манастир,

много време след това ги
приема и присъединява.

Това е вярно само за някои нива на езика,

вярно е за лексикалното ниво,
за нивото на думите,

по-малко вярно е за граматичното ниво

и почти, бих казала, че не е вярно за
правописните правила,

които винаги исторически са се променяли
от горе надолу.

Институциите винаги са били тези,

които са определяли нормите и
предлагали промените.

Защо казвам, че това е един
особено подходящ момент?

До днес,

писането винаги е имало много по-ограничена
и лична употреба от говоренето

но в наше време, ерата
на социалните мрежи,

е в процес на революционна промяна.

Никога не се е писало толкова,
колкото сега,

никога толкова хора не са писали
толкова пред погледа на толкова хора.

И в тези социални мрежи за първи път

виждаме мащабна употреба на
правописни новости,

където, включително, хора с безупречен
правопис, високообразовани,

когато пишат в социалните мрежи,
се държат доста еднакво,

както се държат по-голямата част
от ползвателите на социалните мрежи.

Казано накратко, разпускат
от правилния правопис

и приотизират бързината и ефективността
в комуникацията.

Но сега тук има хаотични и
индивидуални употреби,

но ми се струва, че трябва да
им обърнем внимание,

защото най-вероятно ни казват,

че една епоха, която определя
на писането ново място,

иска нови критерии за него.

Мисля, че би било погрешно да
ги отхвърлим, да ги отклоним,

защото ги отъждествяваме

като симтоми на културния
упадък на нашето време.

Не, мисля че трябва да ги наблюдаваме,
подредим и канализираме

в по-близки правила до нуждите
на нашето време.

Мога да предвидя някои възражения.

Някои ще кажат,

че ако опростим правописа, ще
загубим етимологията.

Всъщност, ако искаме да
опазим етимологията

няма да го достигнем с правописа,

също трябва да научим латински,
гръцки, арабски.

С един опростен правопис ще
възстановим етимологията

на същото място, накъдето отиваме
сега, към етимологичните речници.

Второто възражение е на тези,
които казват:

"Ако не се опроси правописът,

ще спрем да различаваме една от друга

думи, които се различават
само в една буква".

Това е истината, но не е проблем.

Езикът ни има омоними, има думи с
повече от едно значение

и не се объркваме:

пейката, където седим от банката,
където депозираме пари,

костюмът, който си слагаме от
нещата, които донесохме.

В по-голямата част от ситуациите, контекстът
разсейва, което и да е объркване.

Но има едно трето възражение,

за мен най-разбираемото, дори
най-трогателното,

което е на тези, които казват: 
"Аз не искам да се променям.

Образовах се така, свикнал
съм по този начин,

когато чета една написана дума
с опростен правопис

ме болят очите."

(Смях)

Това възражение, отчасти е
заложено във всеки един от нас.

Какво мисля, че трябва
да се направи?

Да се направи това, което винаги
се прави в такива случаи,

промените се правят занапред,

на децата трябва да им се показват
новите правила;

тези, които не желаем, да ни оставят
да пишем, както сме свикнали

и се очаква времето да
циментира новите правила.

Успехът на всяка правописна реформа,
която засяга толкова остарели навици,

е в разума, консенсуса, градацията
и толерантността.

Но не можем да оставим
корените на старите навици

да ни попречат да продължим напред.

Най-добрата почит, която можем
да отдадем на миналото

е да подобрим това, което сме получили.

Така че мисля, че трябва да се съгласим,

че академиите трябва да се съгласят

да изчистят нашия правопис

всички тези навици, които имаме, защото
сме ги получили, макар и да не ни служат.

Убедена съм, че ако направим това

в простичката, но важна езикова среда,

ще оставим на следващите поколения

едно по-добро бъдеще.

(Аплодисменти)