Чувство за собственост и социален статус

Чувство за собственост и социален статус

В монетарната система още една идея
е превърната в действителност.

Много от вас си мислят, че мониторът,
който в момента гледате, е ваш,

стаята, в която стоите,
принадлежи на апартамента ви

и колата в гаража ви е също ваша.

Съжалявам, че го казвам,
но единственото доказателство,

което имате за това,
са някакви документи.

Помните ли какво представляват тези документи?

Обикновени хартии.

Човешкото въображение работи извънредно тук,

защото не само тези, които "притежават"
тези предмети чрез "документи",

се чувстват все едно те са техни, но и
останалите също ги приемат като такива.

Ако си купите кола,

съседът ви чрез силата на въображението признава,
че тя е ваша,

по същия начин, по който вие смятате,
че е ваша.

Това е много несигурна сделка,
основана само върху въображението.

Нищо не може да ви принадлежи.
Обърнете внимание на това.

Чувството за собственост и притежание
е излязло извън контрол

и много хора събират неща,
които не използват

или използват рядко.

Замислете се
за декоративните предмети.

Ненужни предмети,
които обаче хората купуват.

Чувството за собственост ви прави
затворник сам на себе си,

тъй като притежавате
само една къща, или повече от една,

и сте принудени да се връщате на тези места.

Също така се чувствате задължени да поддържате
предметите, които смятате, че са ваши.

В повечето случаи хората са подтиквани от предмети,
блага и градят живота си около тях.

Щях да съм тук по-рано,
ако не ми бяха показали грешната съблекалня

и не можах да намеря място,
където да прибера нещата си.

Не знам как е при вас, но на мен ми трябва място,
където да ги сложа.

Това правех зад сцената.
Търсех място, където да сложа нещата си.

Знаете колко е важно.
Това е смисълът на живота, нали?

Да намерите място за вещите си.

Това е вашата къща -
място, където да сложите нещата си.

Ако нямахте толкова неща,
нямаше да ви е нужна къща.

Просто щяхте да обикаляте наоколо
през цялото време.

Това представлява вашата къща -
купчина вещи с покрив.

Когато пътувате със самолет и погледнете надолу,

виждате купчинката на всеки.

Всеки си има своя собствена купчина с неща.

И когато ги оставите,
трябва да ги заключите.

Не искате някой да дойде
и да вземе някои от нещата ви.

Винаги взимат хубавите неща.

Не се интересуват от боклуците,
които запазвате.

Никой не се вълнува от тетрадките ви
по математика от 4-ти клас.

Търсят хубавите неща.

Това е вашата къща - място,
където съхранявате нещата си,

докато излизате навън и купувате още.

Понякога трябва да се преместите.
Трябва ви по-голяма къща.

Защо? Твърде много неща!

Трябва да преместите цялата си покъщнина

и може да приберете някои от нещата си на склад.

Представете си, има цял отрасъл
за пазене на вашите вещи.

Достатъчно за вашите неща.
Нека поговорим за тези на останалите.

Забелязали ли сте,
че когато отиде в нечия друга къща,

не се чувствате като у дома си?

Знаете ли защо? Няма място за нещата ви.

Нещата на някой друг
са заели цялото пространство.

И колко са ужасни!

Откъде са взели тези неща?

Ами ако неочаквано се наложи
да преспите в нечия къща

и ви заделят само малко място,
което не използват често.

Някой е умрял тук преди 11 години

и не са преместили нищо негово!

Или където и да ви сложат да спите,

обикновено до леглото има гардероб,
в който няма никакво място за вашите неща.

Нечии други боклуци са там.

Забелязали ли сте, че чуждите вещи са боклуци,
а вашите боклуци са вещи?

Понякога отивате на почивка.
Трябва да вземете някои неща със себе си.

Не можете да вземете всичко.

Само тези, които харесвате.

И с които ще изглеждате добре
през този месец.

Да кажем, че отивате в Хонолулу.

Ще ви трябват два големи куфара.

При това носите още неща
в ръцете си и джобовете.

И когато пристигнете в хотелската си стая,

започвате да подреждате нещата си.
Това е първото нещо, което правите.

Трябва да сложа това тук,
онова там, другото там...

Имаме повече място,
отколкото можем да заемем.

Трябва да си купим още неща!

Подреждате всичките си вещи и знаете,
че сте на хиляди километри от дома

и не се чувствате спокойни, но знаете,
че би трябвало да сте добре,

щом носите някои вещи със себе си.

И си почивате в Хонолулу...

докато не ви се обади приятел от Мауи и каже:

"Защо не дойдете до Мауи през уикенда
за няколко дни?".

О, не...

Сега какво да взема?

Ясно. Трябва да вземете
дори още по-малко неща.

Достатъчно за уикенд в Мауи.

Отивате там и вече наистина
сте се разпрострели.

Имате боклуци по целия свят -

в къщи, на склад, в Хонолулу,

в Мауи, в джобовете си.

Дистрибуторната мрежа става
все по-трудна за поддържане.

Чувството за собственост е нормално за монетарната
система, която е основана върху потреблението.

Халюциниращата част е представена от тези,
които твърдят, че части от Земята са техни.

Държави, градове, градини,
земи, частни плажове, плантации

са считани за собствености,
принадлежащи на някого.

И всичко това в същата система,
която представя някакви хартии на остарял език

като единственото доказателство,
всичко това базирано на въображението.

Чувството за собственост те кара да се интересуваш
от определени обекти

и когато останалите ги вземат от теб,
се пораждат конфликти.

Тъй като монетарната система се базира
върху потреблението,

нищо не се предлага безплатно,

въпреки че никога не е било притежавано.

Заради чувството за собственост много хора
имат предмети, от които не се нуждаят

или рядко употребяват,
но останалите могат да имат полза от тях.

Размяната не е възможна в монетарната система

без подчинение от едната страна.

Чувството за собственост се е развило
благодарение на желанието за потребление,

поддържано от монетарната система.

Социалният статус е друга измислица, която е
директно свързана с чувството за собственост.

Хората си представят, че изкачват измислена стълба,
когато купуват определени предмети,

като завършат университет
или са назначени на работа.

Това е фантазия,
която може да съществува само в система,

която постоянно желае
конкуриращи се потребители.

Без значение дали имате 5 коли,
къщи, скъпи часовници, злато, пари;

дали сте лекар, адвокат, учител,
механик, продавач -

всичко това е илюзия.

Те са просто разширения на човека.

Като технологиите или информацията.

Технологиите се свързват с предметите,
а информацията с образованието.

Вие сте човешко същество и имате достъп
до определени технологии -

къща, кола, телевизор, компютър
и определена информация -

училище, университет, опит,
книги, учения и т.н.

Само това.

Нито едно от тези неща
не ви прави по-добър от останалите,

особено в една несправедлива система.

Когато кажат, че всички хора са родени равни,
това ме притеснява.

Казах ви. Някои са слаби, други по-тежки,
някои имат по-добро зрение от другите.

Не знам какво означава това понятие.

Мисля, че се опитват да говорят за равна
възможност за всички, но тя не съществува.

Ако нямате пари за университет,

думите "равни възможности" не означават нищо.

Всичко, което чувам в тази страна,
са различията ни.

Само за това говорят медиите и политиците.

Нещата, които ни разделят
и ни правят различни един от друг.

По този начин действа управляващата класа
във всяко общество.

Опитват се разделят останалите хора.

Оставят ниската и средната класа
да се борят помежду си,

за да могат богатите да управляват
всичките шибани пари.

Този много прост метод действа.

Всяко различие - за това говорят.

Раса, религия, етническа и национална
принадлежност, работа, доходи, образование,

социално положение, сексуалност.

Правят всичко възможно,
за да се борим помежду си,

а те да продължават да ходят в банката.

Описах ли икономическите
и социалните класи в тази страна?

Висшата класа държи всички пари
и не плаща никакви данъци.

Средната класа плаща всички данъци
и върши цялата работа.

Бедната класа е там само
за да плаши средната класа.

Продължавайте да се хвалите
с тези професии.

Монетарната система е създала състезание
посредством тази обществена стълба

и е странно, че никой не се замисля
каква е крайната награда.

За какво е тази борба
и каква е целта на това състезание?

Баба ми беше великолепен човек.

Научи ме как да играя играта Монопол.

Тя разбираше,
че целта на играта е да придобиваш.

Тя трупаше всичко, което можеше,

и впоследствие ставаше господар
на игралната дъска.

Всеки път взимаше и последния ми долар

и ме оставяше в пълно поражение.

После ме поглеждаше
и винаги ми казваше едно и също нещо:

"Един ден ще се научиш как се играе".

Едно лято играх Монопол със съседа
почти всеки ден от сутрин до вечер.

Играехме с часове.

И тогава разбрах как се играе играта.

Стигнах до извода, че единственият начин да победиш
е да се отдадеш изцяло на трупането на придобивки

и че чрез парите и имуществото
се бележат точки.

И до края на онова лято бях станал
по-безскрупулен от баба си.

Ако се наложеше, бях готов да наруша правилата,
за да спечеля.

И онази есен седнахме с нея да играем.

Отнех всичкото й имущество.
Победих я финансово и психически.

Гледах я как дава последния си долар
и напуска в пълно поражение.

И тогава тя ме научи на още едно нещо.

Тя каза:

"Сега всичко се връща обратно в кутията".

Всички тези къщи и хотели.

Всички гари, водоснабдяването и
електроснабдяването, всички имоти и всичките пари...

сега се връщат обратно в кутията.

Аз не исках да ги връщам обратно!

Тя каза: "Не, нищо от това
не беше твое наистина".

Просто се разгорещи заради играта.

Но тя се играе от много отдавна,
преди ти да започнеш да играеш,

и ще я има много след като си отидеш –
играчите идват и си отиват,

но всичко се връща обратно в кутията.

Къщи и коли,

титли и дрехи,

хамбари и ценни книжа...

даже и тялото ти.

Защото всичко, което заграбя,
натрупам и консумирам,

ще се върне обратно в кутията
и ще го загубя.

Няма особено голяма възрвъщаемост на инвестициите.

Затова трябва да се запитате:

когато най-накрая получите мечтаната работа,

когато направите най-изгодната сделка
и си купите най-луксозния дом,

когато сте си осигурили финансова стабилност

и сте се изкачили по стълбата на успеха
до възможно най-високото стъпало...

И когато тръпката вече я няма –

защото тя непременно ще изчезне...

тогава какво?

Колко дълго трябва да вървите по този път,

преди да разберете докъде води?

Никога няма да е достатъчно.

Затова трябва да си зададете въпроса:

кое има значение?

Алтернативни решения

1) Изобилие от продукти и услуги
2) Образование

За да спре това обществено състезание,

трябва да се премахне
неравенството между хората,

като се създаде изобилие от блага и услуги,

така че никой да не задържа нищо,

а само ще използва тези предмети и услуги.

Ако се създаде изобилие,
валутата ще стане излишна.

Няма да бъде необходима.

Ще има по-малко професии

и чрез образованието ще изчезне
чувството за съревнование и надменност.

Наистина е смешно да видим как хората
са станали затворници на себе си

чрез чисто въображение.

Странно е как хората се държат
като копирни машини -

след като веднъж са установили
възприятията си за света,

те ги поддържат
и отказват всякаква промяна в тях.

Не сте интелигентна форма на живот,

ако с технологии и информация, които
сте създали, вие затваряте себе си.