Return to Video

(h) TROM - 1.1 Science

  • 0:34 - 0:37
    Можете ли да ме чуете?
    Да.
  • 0:37 - 0:41
    Мисля, че сега ме чувате,
    но не ме виждате.
  • 0:41 - 0:43
    Това е така, защото имате уши.
  • 0:43 - 0:48
    Ако затворите очи и се протегнете към екрана,
    ще разберете, че е там.
  • 0:48 - 0:50
    Ще го почувствате чрез кожата си.
  • 0:50 - 0:54
    Ако не ви е позволено да го докосвате,
    поне можете да го помиришете
  • 0:54 - 1:00
    и заради мириса на топлата пластмаса
    вие ще разберете, че мониторът ви трябва да е там.
  • 1:00 - 1:03
    За щастие, имате нос.
  • 1:03 - 1:06
    Но какво ще стане,
    ако го опитате на вкус?
  • 1:06 - 1:08
    Е, би било по-трудно,
  • 1:08 - 1:12
    но все пак ще усетите вкуса на пластмасата,
    защото имате език.
  • 1:12 - 1:15
    Вие възприемате света около вас,
  • 1:15 - 1:19
    т.е. всичко, което ви заобикаля,
    чрез тези пет сетива.
  • 1:19 - 1:22
    Ако имате уши, можете да чувате.
  • 1:22 - 1:24
    Ако имате очи, ще можете да виждате.
  • 1:24 - 1:26
    Чрез кожата можете да усещате.
  • 1:26 - 1:28
    Езикът ще ви помогне да вкусвате
  • 1:28 - 1:32
    и ако имате нос,
    значи можете да помирисвате.
  • 1:32 - 1:39
    Очи, уши, нос, език и кожа са инструментите,
    с които сте родени.
  • 1:39 - 1:42
    Те ви помагат да разберете света около вас.
  • 1:42 - 1:45
    Но откъде знаете всичко това?
  • 1:45 - 1:48
    Само защото сте забелязали?
  • 1:48 - 1:51
    И как сме ги разделили
    на пет сетива?
  • 2:11 - 2:18
    Наука
  • 2:26 - 2:28
    Отговорът е наука!
  • 2:28 - 2:30
    Тъй като светът е толкова сложен,
  • 2:30 - 2:33
    ние използваме науката,
    за да откриваме и определяме.
  • 2:33 - 2:35
    Но какво е наука?
  • 2:35 - 2:40
    Изследване и изучаване на природата
    чрез наблюдения и разсъждения
  • 2:40 - 2:44
    или съвкупността от цялото познание,
    набавено чрез проучване.
  • 2:44 - 2:48
    На практика това е съвкупност от тестове,
    цифри и букви,
  • 2:48 - 2:51
    които, взети заедно, могат да определят.
  • 2:51 - 2:52
    Но как?
  • 2:52 - 2:55
    Повечето хора разпознават знаците
    като стойности.
  • 2:55 - 2:58
    Най-известните групи са буквите и цифрите.
  • 2:58 - 3:03
    Те са създадени, за да ни помогнат да разберем
    заобикалящата ни среда.
  • 3:03 - 3:07
    За да опознаем по-добре
    как тези знаци са се появили,
  • 3:07 - 3:10
    нека видим кратка история на математиката.
  • 3:12 - 3:14
    Развитие на бройната система
  • 3:14 - 3:19
    Хората от дълбока древност са търсели
    решения на основни проблеми.
  • 3:19 - 3:22
    Строене на домове,
    измерване на разстояния,
  • 3:22 - 3:24
    отбелязване на сезоните
    и броене на обекти.
  • 3:25 - 3:29
    Преди около тридесет хиляди години
    хората от ранния палеолит
  • 3:29 - 3:32
    са отбелязвали изминалите сезони
    и промените във времето.
  • 3:32 - 3:34
    За да представят изминаващото време,
  • 3:34 - 3:36
    те издълбавали съответстващи знаци
    на стените
  • 3:36 - 3:39
    или изрязвали маркировки върху кости,
    дърво или камък.
  • 3:39 - 3:41
    Всеки знак означавал едно.
  • 3:41 - 3:44
    Но тази система била неудобна
    за измерване на големи количества,
  • 3:44 - 3:48
    така че впоследствие били изобретени символи,
    съответстващи на група от обекти.
  • 3:48 - 3:51
    Открити са шумерски глинени камъни,
  • 3:51 - 3:54
    датиращи от четвъртото хилядолетие пр. н. е.
  • 3:54 - 3:56
    Малък глинен конус бил употребяван за 1.
  • 3:56 - 3:58
    Глинена топка била използвана за 10,
  • 3:58 - 4:00
    а голям конус - за 60.
  • 4:01 - 4:04
    Писмени свидетелства от 3300 г. пр. н. е. показват,
  • 4:04 - 4:08
    че вавилонците надписвали количествата
    на глинени подложки чрез тръстика.
  • 4:08 - 4:10
    Те ползвали фигура с формата на пирон за 1
  • 4:10 - 4:12
    и форма V отстрани за десетиците,
  • 4:12 - 4:15
    комбинирайки тези символи,
    за да изписват и други числа.
  • 4:15 - 4:20
    Например, вавилонците изписвали 19 така...
  • 4:20 - 4:23
    Древните египтяни използвали обекти
    от своето ежедневие като символи.
  • 4:23 - 4:26
    Пръчка означавала 1, букаи - 10,
  • 4:26 - 4:28
    усукано въже - 100,
  • 4:28 - 4:31
    цвят от лотос - 1000, и т.н.
  • 4:31 - 4:35
    Числото 19 се изписвало като букаи и 9 пръчки.
  • 4:36 - 4:39
    Древните римляни създали системата,
    която виждаме и днес.
  • 4:39 - 4:43
    Заедно с други символи те използвали
    "X" за 10 и "I" за 1.
  • 4:43 - 4:47
    През Средновековието римляните слагали
    "I" отдясно на "X",
  • 4:47 - 4:50
    за да изпишат 11 и отляво за 9.
  • 4:50 - 4:52
    Те изписвали 19 като "XIX".
  • 4:52 - 4:57
    Всички тези системи с цифри показват групи
    от обекти, както и индивидуални обекти.
  • 4:58 - 5:02
    Някои от най-старите човешки системи за броене
    разчитат на пръстите на ръцете и краката.
  • 5:02 - 5:06
    Те били базирани на единици,
    петици, десетици и двайсетици.
  • 5:06 - 5:10
    На зулу думата за 6 означава
    "да вземеш палеца на дясната ръка".
  • 5:10 - 5:16
    Това означава, че всички пръсти на лявата ръка
    са добавени и е необходим палецът от дясната.
  • 5:16 - 5:18
    Други системи се развили чрез търговията.
  • 5:18 - 5:22
    Народът йоруба в Нигерия използвал
    раковини като валута
  • 5:22 - 5:24
    и създал изумително сложна система.
  • 5:24 - 5:26
    Тя била базирана на двайсетици
  • 5:26 - 5:30
    и на операциите умножение,
    изваждане и събиране.
  • 5:30 - 5:36
    Например, те гледали на 45 като на
    3 х 20 - 10 - 5.
  • 5:36 - 5:39
    Възли, вързани на връзки и нишки,
  • 5:39 - 5:43
    били използвани за записване на суми
    при много култури, като персите например.
  • 5:43 - 5:46
    Инките използвали по-усъвършенствана версия,
    наречена "кипу".
  • 5:46 - 5:49
    Дебела връзка, държана хоризонтално,
    от която висели нишки с възли.
  • 5:49 - 5:51
    Според типа на възела, който ползвали,
  • 5:51 - 5:53
    заедно с дължината и цвета на въжето
  • 5:53 - 5:56
    представяли единици, десетици и стотици.
  • 5:56 - 5:58
    Днес почти всяка индустриална култура
  • 5:58 - 6:00
    използва цифрите от 1 до 9.
  • 6:00 - 6:04
    Но тези символи не били създадени
    допреди 3 век пр. н. е. в Индия.
  • 6:04 - 6:07
    И отнело още 800 години
    за идеята за 0,
  • 6:07 - 6:10
    поставена след символ,
    да означава стойност.
  • 6:10 - 6:13
    Тази идея драматично променила
    лицето на математиката.
  • 6:13 - 6:14
    Развитие на дробите
  • 6:14 - 6:16
    Ние, хората, винаги сме делели нещо
    помежду си.
  • 6:16 - 6:19
    Когато ранните култури делели храна и вода
  • 6:19 - 6:22
    или искали да разделят земята си
    по честен и равен начин,
  • 6:22 - 6:24
    постепенно се създали дробите,
  • 6:24 - 6:27
    символизиращи частите
    на честно разделяне.
  • 6:27 - 6:30
    Древните египтяни използвали
    делене на единици.
  • 6:30 - 6:32
    Дроби, в които числителят е 1.
  • 6:32 - 6:34
    Например 1/2, 1/3, 1/5.
  • 6:34 - 6:37
    След това добавяли
    и разделяли тези дроби.
  • 6:37 - 6:41
    Ако искали да разделят три хляба по равно
    на петчленно семейство,
  • 6:41 - 6:46
    те първо разделяли първия
    и втория хляб на третини.
  • 6:46 - 6:49
    След това делели третия хляб на пет.
  • 6:49 - 6:55
    Накрая вземали останалата третина от втория хляб
    и я делели на 5 части.
  • 6:56 - 7:00
    Те записвали това като 1/3, 1/5, 1/15.
  • 7:00 - 7:04
    Днес ние бихме представили деленето
    с дробта 3/5.
  • 7:04 - 7:06
    3/5 хляб за всеки
  • 7:06 - 7:09
    или три хляба, разделени на пет човека.
  • 7:09 - 7:13
    Шумерите и древните вавилонци измислили
    система от дроби,
  • 7:13 - 7:17
    базирана на 60, която все още използваме
    4000 години по-късно.
  • 7:17 - 7:21
    Дните ни имат 60-минутни часове
    и 60-секундни минути.
  • 7:21 - 7:24
    Окръжностите имат 360 градуса.
  • 7:25 - 7:27
    Китайците използвали сметало със система,
  • 7:27 - 7:30
    базирана на десетици, като нямало 0.
  • 7:30 - 7:34
    Ранна форма на десетичните дроби
    се появила от сметалото.
  • 7:34 - 7:38
    Например, 3/5 ще представлява
    6 от 10 на сметалото.
  • 7:38 - 7:40
    Китайците наричали числителя "синът",
  • 7:40 - 7:43
    а знаменателя - "майката".
  • 7:43 - 7:49
    Чак през ХII век обикновените дроби с цифри,
    каквито ползваме днес, били измислени.
  • 7:49 - 7:52
    Дори тогава,
    тези дроби не били ползвани масово
  • 7:52 - 7:54
    чак до периода на Ренесанса,
    едва преди 500 години.
  • 7:54 - 7:55
    Развитие на смятането
  • 7:55 - 7:58
    През цялата история всяка култура по света
  • 7:58 - 8:00
    е създавала находчиви начини за смятане.
  • 8:00 - 8:03
    За да се реши задачата 12 х 15,
  • 8:03 - 8:09
    ранните руски селяни използвали
    система на удвояване и разделяне на две.
  • 8:09 - 8:13
    Когато се получавало нечетно число и половинка
    в резултат на деленето,
  • 8:13 - 8:15
    те закръгляли.
  • 8:15 - 8:18
    След това събирали множителите,
  • 8:18 - 8:20
    свързани с нечетните числа.
  • 8:24 - 8:26
    Древните египтяни разчитали на удвояване,
  • 8:26 - 8:29
    докато се получат достатъчно групи.
  • 8:32 - 8:35
    След това събирали групите,
    за да намерят решението.
  • 8:40 - 8:43
    Из цяла Европа и Азия
    през Средновековието
  • 8:43 - 8:46
    сметалото представлявало
    днешния калкулатор.
  • 8:46 - 8:48
    Но малко хора знаели как да го използват,
  • 8:48 - 8:51
    обикновено богати търговци и лихвари.
  • 8:51 - 8:54
    Чрез преместване на мъниста,
    всяка от които с определена стойност,
  • 8:54 - 8:56
    сметалото било ефективен начин за пресмятане.
  • 8:56 - 8:59
    Тогава великият арабски математик ал-Хорезми
  • 8:59 - 9:03
    представил арабските цифри от 0 до 9
    в Северна Америка и Европа
  • 9:03 - 9:06
    и създал нови действия за пресмятане.
  • 9:06 - 9:09
    Тези алгоритми можели да се записват на хартия.
  • 9:10 - 9:12
    През вековете изучаването на алгоритмите
  • 9:12 - 9:14
    се превърнало в отличителен белег
    на образованието.
  • 9:14 - 9:18
    Учениците били обучавани да изчисляват
    дълги редици от цифри,
  • 9:18 - 9:21
    пренасяне и пресмятане на големи деления,
    ефективно и сигурно.
  • 9:21 - 9:23
    Сега те можели да записват тези действия
  • 9:23 - 9:26
    и да проверяват резултати.
  • 9:26 - 9:30
    В днешно време сложните изчисления се правят
    изцяло чрез електронен калкулатор.
  • 9:30 - 9:33
    Това означава, че учениците имат възможността
    да проверяват отговора
  • 9:33 - 9:37
    и да имат богат репертоар
    от математически стратегии.
  • 9:37 - 9:40
    Повечето по-прости пресмятания като 12 х 15
  • 9:40 - 9:44
    могат да бъдат пресметнати наум
    по различни начини.
  • 9:54 - 9:58
    С пътуването си през богатата и изпълнена с живот
    история на математиката,
  • 9:58 - 10:01
    виждаме как идеи и иновации са се появили
    от самата нужда на човека
  • 10:01 - 10:03
    да разрешава проблеми от ежедневието.
  • 10:03 - 10:08
    През времето математическите проучвания
    на мъже и жени от цял свят
  • 10:08 - 10:10
    са ни дали изумителни прозрения,
  • 10:10 - 10:15
    които ни помагат да погледнем математически
    и да осмислим нашия свят.
  • 10:15 - 10:17
    Науката е съвкупността от факти,
  • 10:17 - 10:20
    до които е достигнато чрез определяне на това,
    което наблюдаваме,
  • 10:20 - 10:23
    и чрез провеждане на тестове,
    за да правим открития.
  • 10:23 - 10:29
    Математиката, химията и физиката
    са точни видове езици,
  • 10:29 - 10:31
    които не могат
    да бъдат интерпретирани.
  • 10:31 - 10:35
    Езици, използвани за описание на това,
    което наблюдаваме,
  • 10:35 - 10:39
    и за тестване на тези наблюдения,
    за да можем да ги докажем.
  • 10:39 - 10:41
    Помислете за ДНК,
  • 10:41 - 10:43
    клетки, галактики,
  • 10:44 - 10:46
    плодове,
  • 10:46 - 10:48
    лаптопи,
  • 10:48 - 10:50
    климатични инсталации...
  • 10:51 - 10:53
    Помислете за колите,
  • 10:54 - 10:56
    храната,
  • 10:57 - 10:59
    къщите,
  • 11:00 - 11:02
    фауната,
  • 11:03 - 11:05
    флората...
  • 11:06 - 11:08
    Помислете за атомите,
  • 11:08 - 11:11
    частите на тялото,
  • 11:11 - 11:13
    климата,
  • 11:14 - 11:17
    или за дрехите, които носите...
  • 11:20 - 11:22
    И осъзнайте, че всичко е дефинирано
  • 11:22 - 11:24
    или създадено
  • 11:25 - 11:27
    чрез наука.
  • 11:33 - 11:37
    За да разберете цялостната концепция на науката,
  • 11:37 - 11:40
    трябва да знаете какво е научна теория.
  • 11:40 - 11:44
    Научната теория обхваща набор от понятия,
  • 11:44 - 11:48
    включително и абстракциите
    на наблюдавани явления,
  • 11:48 - 11:50
    изразени чрез количествени свойства,
  • 11:50 - 11:54
    както и правила (наречени научни закони),
  • 11:54 - 11:59
    изразяващи взаимоотношенията
    между наблюденията на тези понятия.
  • 11:59 - 12:05
    Научната теория е изградена в съгласие
    с наличните емпирични данни за такива наблюдения
  • 12:05 - 12:12
    и е поставена като принцип или съвкупност от
    принципи за обяснението на група явления.
  • 12:12 - 12:16
    Научната теория е абсолютно различна
    от всякакъв друг вид теории.
  • 12:16 - 12:19
    Тя е най-правдоподобната променлива,
  • 12:19 - 12:21
    идваща в резултат
    на най-последните открития.
  • 12:32 - 12:36
    Науката е най-добрият инструмент,
    изобретяван някога,
  • 12:36 - 12:39
    помагащ ни да разберем
    как функционира светът.
  • 12:39 - 12:42
    Науката е чисто човешка форма на знание.
  • 12:42 - 12:45
    Винаги сме на ръба на познатото.
  • 12:45 - 12:49
    Науката е взаимно начинание,
  • 12:50 - 12:53
    Ние помним тези подготвили пътя,
  • 12:54 - 12:56
    виждайки и през техните очи.
  • 12:56 - 12:58
    Когато си научно грамотен,
  • 12:58 - 13:01
    светът изглежда по много
    различен начин за теб
  • 13:01 - 13:04
    и това разбиране ти дава сили.
  • 13:08 - 13:12
    Има истинска поезия в истинския свят.
  • 13:12 - 13:15
    Науката е поезията на реалността.
  • 13:15 - 13:18
    Можем да творим наука и чрез нея
  • 13:18 - 13:21
    можем да подобрим живота си.
  • 13:21 - 13:24
    Има истинска поезия в истинския свят.
  • 13:24 - 13:27
    Науката е поезията на реалността.
  • 13:27 - 13:30
    Историята на човечеството е история на идеи,
  • 13:30 - 13:33
    огряващи със светлина тъмните кътчета.
  • 13:39 - 13:44
    Учените обичат неизвестното.
    Те обичат да не знаят.
  • 13:45 - 13:48
    Не се плаша от това, че не знам нещо.
  • 13:48 - 13:51
    Мисля, че така е много по-интересно.
  • 13:52 - 13:54
    Има по-голяма всеобхватна реалност,
  • 13:54 - 13:57
    от която всички ние сме част.
  • 13:57 - 14:00
    Колкото по-надалеч достигаме във Вселената,
  • 14:00 - 14:03
    толкова по-забележителни са откритията ни.
  • 14:03 - 14:06
    Търсенето на истината само по себе си
  • 14:06 - 14:09
    е история, изпълнена с проницателност.
  • 14:15 - 14:18
    Има истинска поезия в истинския свят.
  • 14:18 - 14:22
    Науката е поезията на реалността.
  • 14:22 - 14:25
    Можем да творим наука и чрез нея
  • 14:25 - 14:27
    можем да подобрим живота си.
  • 14:27 - 14:30
    Има истинска поезия в истинския свят.
  • 14:30 - 14:34
    Науката е поезията на реалността.
  • 14:34 - 14:37
    Историята на човечеството е история на идеи,
  • 14:37 - 14:39
    огряващи със светлина тъмните кътчета.
  • 14:40 - 14:43
    От нашата самотна отправна точка в Космоса
  • 14:43 - 14:45
    чрез силата на мисълта
  • 14:46 - 14:49
    успяхме да надникнем назад към кратък миг
  • 14:49 - 14:51
    след началото на Вселената.
  • 14:51 - 14:53
    Мисля, че науката променя начина,
  • 14:53 - 14:55
    по който работи мозъка.
  • 14:55 - 14:58
    И се замисляш малко по-задълбочено
    върху нещата.
  • 14:58 - 15:01
    Науката замества личните предубеждения
  • 15:01 - 15:04
    чрез публично проверими доказателства.
  • 15:04 - 15:07
    Има истинска поезия в истинския свят.
  • 15:07 - 15:10
    Науката е поезията на реалността.
  • 15:11 - 15:14
    Можем да творим наука и чрез нея
  • 15:14 - 15:16
    можем да подобрим живота си.
  • 15:16 - 15:19
    Науката е чудесен инструмент,
    който ни помага
  • 15:19 - 15:21
    да опознаем заобикалящия ни свят.
  • 15:21 - 15:24
    Мислете за нея все едно е лупа,
  • 15:24 - 15:29
    през която можете да видите
    заобикалящата ви реалност.
Τίτλος:
(h) TROM - 1.1 Science
Περιγραφή:

http://tromsite.com - Full documentary, very well organized (download, youtube stream, subtitles, credits, share, get involved, and many more)

Documentary´s description :
-------------------------------------------------------------------------
TROM (The Reality of Me) represents the biggest documentary ever created, it is also the only one that tries to analyse everything : from science to the monetary system as well as real solutions to improve everyone's life.

A new and ´real´ way to see the world.

"Before the Big-Bang, till present, and beyond."
-------------------------------------------------------------------------

more » « less
Video Language:
English
Duration:
15:34

Bulgarian subtitles

Αναθεωρήσεις