Обработка отдолу-нагоре и отгоре-надолу

Нека разгледаме разликата

между обработване отгоре-надолу
и отдолу-нагоре.

Какво е обработване
отдолу-нагоре?

Обработването отдолу-нагоре
започва със стимула –

да си представим,
че гледаме нещо –

да кажем, че гледам банан.

Бананът стои тук

и влияе на възприятията ни.

Стимулът влияе
на възприятията ни.

Ако не знам абсолютно нищо
за нещо,

тогава стимулът, или това,
което гледам,

но за което не знам нищо,
никога не съм го виждал,

нямам предварително създадени
когнитивни конструкции

за това какво гледам...

Стимулът влияе
на възприятието ми.

Например, нека си представим,

че гледам уредите
в кабината на самолет.

Не съм пилот,
така че всъщност

не съм запознат с всичко

и това изглежда доста объркващо.

Всички различни стимули...

този стимул, всички тези скали,

това стълбовидно изглеждащо нещо,

гледам всички различни

малки части от нещо,
което е ново и непознато за мен,

и опитвам да възприема
какво гледам.

Това е отдолу-нагоре.

Това е когато започнеш
без предварителна идея

какво гледаш

и това позволява на стимула
да повлияе

на възприятието ти за това,
което гледаш.

Обработването отдолу-нагоре
се захранва с данните

и възприятието ти от
обекта, който гледаш,

ръководи когнитивната ти
представа за обекта.

За разлика от него
обработването отгоре-надолу

използва фоновото ти знание...

използва фоновото ти знание,

за да повлияе на възприятието.

Нека разгледаме
този пример тук.

Виждаме група кръгове,

те са просто група кръгове

и в кръга има начертани
няколко прави.

Като гледаме тази група кръгове,

тези бели кръгове
с начертаните вътре прави

създаваме този кръг.

Взимаме тези прави

и ги събираме в едно,
за да създадем куб.

Въпреки че самият стимул,

който е кръгове с прави,

не очертава куб,

понеже това са тези тъмни
пространства тук

и няма абсолютно нищо
в тъмните пространства,

умовете ни приемат
тази информация

и използват знанието ни
за кубовете

и как се очаква да изглеждат те,

за да създаде куб,
без значение,

че на изображението
липсва куб.

Това е обработване
отгоре-надолу.

Използва вече наличната
за теб информация,

вече наличното знание,
наученото,

очакванията ти,
за да повлияе

на това, което възприемаме.

С други думи,
то е задвижвано от теорията.

Гледаме това и приемаме,

че се опитват да представят куб,

въпреки че няма начертан такъв,

и използваме тази теория,

за да оформим
когнитивното си разбиране

за това какво гледаме.

Възприятието ни,
поведението ни,

е повлияно от очакванията ни,

което представлява
обработване отгоре-надолу.

Използваме това,
което вече е в главите ни,

за да възприемем това,
което гледаме,

докато при обработване
отдолу-нагоре използваме

самия стимул, за да задейства
възприятието ни.

Друг добър пример
за обработване

отгоре-надолу
ще е "Къде е Уоли?"

При "Къде е Уоли?"
имаме

умствена представа какво
опитваме да направим,

което е да намерим Уоли

на тази много претрупана
картинка.

Ако използваме обработване
отдолу-нагоре,

за да разгледаме това,
просто ще виждаме

купища хора

и няма да сме задвижвани
от целта,

няма да опитваме
да направим нещо,

но с обработване отгоре-надолу
имаме цел

и можем да разгледаме тук,
за да открием Уоли.